Резултати 1 до 1 от 1

Тема: Капитан Оки Доки и едно шише българска ракия ! Случка от 2010 г.

  1. #1
    Регистрация
    Mar 2009
    Място
    Бургас
    Публикации
    28
    Точки (при гласуване)
    0

    По подразбиране Капитан Оки Доки и едно шише българска ракия ! Случка от 2010 г.

    Капитан Оки Доки и едно шише българска ракия
    Представете си че след 4 месеца твърде сурова и противна зима, Ви се отдава възможността да избягате някъде далече на Юг. И това бягство да е съчетано с любимото Ви хоби – харпунджийството ! Е при мен този ден дойде – тръгнахме на 2 Април. Хрпуни, неопрени, маски, колани, дрехи и т.н. Бяхме 6 човека. Аз с жена ми, Миро ,Даниел и Робърт с жена му Христина. Е пътеществието си заслужаваше – само някакви 18 часа път в една посока. След тежкото пътуване пристигнахме на уреченото място и решихме да се настаним в хотел. Уникално място – гледка към морето, лимонови дървета, невероятни домакини и много, ама много слънце ! Ехе...ще си каже човек – по добро от това неможе и да бъде. Е може ! На следващия ден направихме първия си излет. Леко бяхме разочаровани, понеже дълбочините бяха доста сериозни. Рибата можеше да се види след 15-18 метра. Първи ден – нищо! Но пък за сметка на това, водата беше страхотна – чиста и синя – много синя !!! Бяхме обнадеждени, че ще намерим рибата! Вечерта за първи път не вечеряхме риба. Легнахме си изморени, но и заредени с емоции в очакване на следващия ден.
    Ето, че и той дойде. Днес бяхме само мъжка компания строго насочена единствено и само за риболов. Отидохме на мястото и ....същата работа. Изглежда мнението от вчера, че рибата е много на дълбоко се потвърди отново. Единствено Миро забеляза няколко зъбара, но под кило и на някаква ненормална дълбочина, която въобще не беше за подценяване. Както и може да предположите – риба не хванахме ! Втори ден – нищо. Попритеснихме се. Не можахме да си намерим място вечерта – отново на заведение и отново без риба ! Но...бяхме твърде решени, че ще си намерим лодка с местен рибар, който да ни разведе по местата с единствената цел – да хванем някоя риба поне за вечеря.
    Около 19:30 вечерта бяхме на пристанището на едно малко селце, където трябваше да намерим лодката. Просто не знаехме какво предстоеше да ни се случи. Четете надолу – ще разберете какво имам впредвид. Времето беше тихо, духаше съвсем лек ветрец. Имаше около 10-ина малки яхти и няколко рибарски лодки. На последната яхта по реда 4-ма младежи бяха седнали на палубата на масата, пиеха си бира и замезваха с нещо. Леко им завидях – понеже ми се стори че имат пържена рибка за мезе на бирата. Реших да ги попитам дали могат да ни помогнат с бойната задача да намерим някоя рибарска лодка която през утрешния ден да ни разходи по „ловните полета” . При моя въпрос – зададен на английски, от съседната лодка се чу глас. Леко фъфлещ, с развален английски и лек алкохолен акцент – „What are you searching for?” Погледнах настрани и какво да видя ! Една 12-13 метрова дървена яхта с две мачти, но в окаяно състояние. На палубата беше човек, на пръв поглед доста мръсен и леко пиян. Те това беше нашия човек !!! Веднага скочихме на неговата яхта. До нея беше вързана малка рибарска лодка – около 6 метра. Най-обикновенна дървена лодка – занемарена до такова положение че нормален човек дори не би я погледнал, камо ли да се качи на нея. Е понеже както споменах по-горе...два дни риба не можахме да хванем така, че вече се бяхме побъркали и определено не бяхме от най-нормалните хора. Уговорката беше пред приключване. Разбрахме че „нашия човек” знае рибните места и срещу 100-тина лева ще ни развежда цял ден. Ехее – страхотно! Разбрахме се на другия ден в 9:00 да сме при него. Той щеше да приведе лодката в приличен вид (нещо което не стана) и ще ни чака. Попитах го : „Как се казваш?” И отговора му беше : „Call me Captain Oki Doki! I will waiting for you tomorrow morning at 9 o’clock”. Е всичко вече беше уредено. Имахме лодка, имахме лодкар, имахме подозрението че бутилка ракия ще е добре дошла като подарък от нас. НО ! Не подозирхме какво щеше да се случи следващия ден! Прибрахме се към 21:30 в хотела. Пихме по едно питие и легнахме да спим. Вечерта мина като миг.
    Ето че в 8:30 вече бяхме се натоварили в микробуса и пътувахме към пристанището от предната вечер. Взехме с нас и шише домашна ракия (Варненска J )около литър. Понеже преценихме че може да се наложи два дни да ни развежда, решихме че на Капитан Оки Доки ще му прелеем половин литър в едно пластмасово шишенце от минерална вода.Едно за първия ден и едно за втория (втори ден нямаше J ) Речено – сторено! Шишето ракия, заедно с четиримата харпунджии летяха с бясна скорост към лодката. Пристигнахме на кея и както можете да предположите, капитана дори не си беше мръднал пръстта да пооправи лодката. Като ни видя се стресна леко.За да го успокоим първото нещо което направихме беше да му дадем „огнената вода” с думите : „ Това е специално за теб! Чиста Българска домашна ракия – силна и много ароматна. ВНИМАВАЙ – наистина е много силна! „ Като че ли очичките му блеснаха. Нахрърляхме саковете в лодката, харпуните бяха в калъфа Роб Алън, коланите с тежестите бяха на кърмата на лодката и ние четиримата – Аз, Миро, Дани и Робърт вече бяхме на лодката. Двигателя запали – неможах да повярвам! Отвързахме въжето и със пълен ход лодката потегли излизайки от пристанището. Капитан Оки Доки, беше облечен с омаслени скъсани дънки, навити три четири пъти така че стигаха малко под коляното. Беше също толкова рошав, колкото предната вечер. Двата му предни долни зъба пак си ги нямаше ! Фъфлеше си по същия начин, само че без алкохолния акцент. Решихме че ще си обличаме неопрените на лодката. Вече излизахме от пристанището. Времето беше невероятно – слънце, никакъв вятър, равно като тава море. Сега оставаше да ни закара на един близък остров, на който да се погмуркаме около 2 часа. Незнайно защо шишето с ракията ми избяга от погледа. Той го покри с някакъв парцал – да не се топли предполагам J Както и да е... Докато пътувахме Миро имаше невероятната възможност да си говори с него. Предполага че не са обсъждали глобалното затопляне, а евентуалните места за риболов. Е стигнахме до острова – до тук всичко беше страхотно. Облякохме се набързо и скочихме във водата. Това което търсихме предните два дни беше тук ! Бистрата вода беше съчетана с невероятни камъни. Бяхме решили да правим обиколка на острова посока на часовниковата стрелка. Първи тръгна Робърт след него Миро а аз останах с Дани (това беше първият път когато Дани обличаше неопрен – пълен новак)
    Още на първото гмуркане видях няколко зъбара, които държаха една дистанция около 10-ина метра. Дълбочината беше 15 метра. Като излязох на повърхността се огледах и видях кой къде се намира. Всичко беше наред. Почнах да гмуркам като наистина се чувствах перфектно. Лично за мене гмуркане на 15-16 метра с добра апнея беше повече от постижение. След поредното излизане на повърхността погледнах за приятелите ми и видях как Миро се беше отправил към брега. Пресрещнах го и видях как на кукана му беше закачен около 4.5 килограмов Турук. Дадохме рибата на Дани, за да не пречи на Миро докато гмурка. През цялото това време капитан Оки Доки правеше обиколки с лодката около острова, като държше разстояние около 200 метра от нас. Постоянно ни наблюдаваше. Следеше дали всичко е наред. След два часа реших да се кача на лодката и да оберем с капитана Дани и Робърт и да отидем на другия остров. Тук вече почна да става весело. Тъкмо реших да се кача и той почна да ми говори и да сочи нещо към водата. Викам си : „Този пък какво ми сочи?” След 3 минути успя да ми обясни че се скъсала котвата и да я завържа с едно въже за да я измъкна от водата. Алкохолния акцент се беше върнал! Ето че вързах котвата и я издърпахме на лодката. Оки Доки взе да ми говори някакви простотии как задоволявал жените...как понякога бил много добър, как понякога се излагал и т.н. Все неща за които дори не исках да чувам но неща които после се потвърдиха.
    Миро беше доплувал до другия остров, а ние тримата скочихме от лодката на северния бряг на втория остров. Шишето с ракията все още не се виждаш. Проблема беше че втория остров беше много скучен – нямаше камъни – нямаше риба! Излезе и вятър, вълните дойдоха и то сериозни вълни. Вече беше към 13:15 и слънцето печеше ужасно. Изгубих от поглед Робърт и Миро. Дани беше около мен. Решихме да обиколим острова и да отидем на тихата страна. Предположихме че там се е закотвил Оки Доки. Да ама не !!! Миро и Робърт го намерили на средата на пътя и се качили в лодката. Да ама шишето с ракията вече се виждало. Виждало се че около 250 грама ги няма! Чувам аз някакъв шум и гледам как лодката се приближава до мен и Дани, но лодката не я кара капитан Оки Доки, а Робърт? Викам си :”Сигурно го е помолил да покара малко.” Добре че така стана, че да си имаме представа как се управлява това чудо. Да ама лодката застана странично на вълните и Миро за малко да падне във водата. Намеси се Оки Доки – извъртя лодката с носа срещу вълните и скочихме на нея. Вече 4-имата бяхме на лодката а капитана мърмореше нещо на негов си език. Видяхме шишето с ракията – оставаха около 2 пръста на дъното. Нещата не изглеждаха добре. Жега – 27-28 градуса, слунце и около 400 грама ракия!И най-големия пияч би се замаял. Решихме че излета ни приключи. Казахме му : „Оки Доки – хайде да се прибираме.” Тук вече имам чувството, че ракията взе предел над тялото му. Легна на палубата, с крак подпираше кормилото, и запали една цигара. Въобще не се съобразяваше нито с вълни, нито с вятър нито с нищо. Ракията свърши !!! Той заспа !!! Ние бяхме на 4 километра от пристанището. Нещата не изглеждаха въобще добре. Както ни беше смешно, така и осъзнахме че нещата отиват към...необятноно – всичко се беше объркало. След минутка Оки Доки се събуди и каза на Робърт той да кара. Той седна срещу Робърт и почна да му говори вече не на английски а на турски. В разговора се чуваха думи от рода на Анадола, Диарбекир, Сащ, Англия, Русия...нещата отидаха на там че световната политика беше разнищена от него. Аз, Миро и Дани, се хилехме като ненормални докато гледахме отегчената физиономия на Робърт. Много съжелявам че не взехме фотоапарата с нас. По едно време двигателя нещо взе да трака и хвърли някакво масло в краката на Робърт. „Тук тече масло Оки Доки – виж ми крака.” Каза Робърт. Капитан Оки само погледна и запретна крачола на дънките си , вдигна крака във въздуха и каза : „What can I do? Look at mine!” Неговият крак беше целия в масло. Вече приближавахме пристанището. Аз бях на носа на лодката а Робърт караше. Миро и Дани балансираха лодката, а капитана продължаваше историята си за Анадола и САЩ в полу-седнало, полу-легнало положение. На 50 метра от брега дигателя изгасна ! Край... неможе да запали. Оки Доки си навря главата вътре в двигателния обсег и почна да човърка нещо като постоянно се чуваше –„Холя-холя-холя, комутатор Холя Холя...” Нещата бяха вече толкова комични че... хората от пристанището се хилеха като ненормални. От страни на лодката имаше едно пластмасово гребло от детска гумена лодка. Помолих да ми я дадат. Изправих се и почнах да греба – все пак трябваше да се приберем в пристанището. Представете си картинката. Един чужденец се изправил на лодката и гребе, другия управлява лодката, още двама балансират, а на Капитан Оки Доки му се вижда само гъза да стърчи от двигателя. Имаше някакви белгийки, които се попикаха от смях.
    В крайна сметка стигнахме до лодкостоянката, скочих и завързах въжето. Набързо скочиха и другите от лодката. Капитан Оки Доки небеше разбрал че сме пристигнали. Очуден и той слезе. И почна пазарлъка. Миро и Дани качиха нещата в колата, а аз и Робърт трябваше да му платим. Да ама не ! Той почна да мачка банкнотата и докато залиташе почна да я къса на парчета ! Ужас – тоз хептен се побърка. Много гнусна ситуация – всички се притесниха. На 3 пъти щеше да падне от коя във водата, залиташе, псуваше и викаше с глас : “ I need money, this ladies (белгийките) want to [censored] me. Yes… I can [censored] realy well. “ Приближихме со до тях, докато той все още залиташе и те казаха : „Ние него си го знаем – не му давайте пари! Много е пиян ! Миналата година се беш съблякъл чисто гол и правил обиколки с лодката около кея и поздравявал всички жени.
    В крайна сметка като тръгна да къса парите само му ги дръпнахме от ръцете и хукнахме. Незнам какво стана после, незнам как е прекарал остатъка от деня Капитан Оки Доки, но знам че ние бяхме със смесени чувства. Хем ни беше смешно, хем беше гадно че си пропиляхме остатъка от деня, хем и малко съвестно за това че го прекарахме с парите. Мисля че той сам се прекара.
    Аз лично ще помня Капитан Оки Доки дълго време. Сигурен съм че и останалите момчета ще го помнят. Но също така съм убеден, че Капитан Оки Доки ще помни българската домашна ракия дълго време. Струваше му около 100 лв
    Следващите дни бяха по-спокойни с повече риба и повече приятни моменти. Но това си беше цяло преживяване. Останахме страшно доволни че можахме да открием сезона подобаващо. Браво на Миро – за тези дни той си хвана неговата рибата : Турук, Ричола, Меру, Ципура, видя Туна, и гмурка на дълбоко. Аз също бях доволен от себе си. Гмурках на дълбоко и се увствах добре.
    Надявам се отново да отида на това страхотно място, със същите приятни хора, да видя същата риба и да си прекарам също толкова добре.Единствено нямам желание да се срещам с Капитан Оки Доки.

    Александър
    Последно редактиран от Pacific ; 01-02-13 в 11:10

Сходни теми

  1. Отговори: 30
    Последно мнение: 20-01-11, 23:33
  2. Нафта в шише!
    От sir Borko във форум За дома и семейството
    Отговори: 11
    Последно мнение: 07-04-10, 10:17
  3. Как да изкараме тапа от шише
    От Владо_2 във форум За дома и семейството
    Отговори: 15
    Последно мнение: 13-10-09, 08:29
  4. Търся ЖСМ, давам шише ракия
    От Пенчо във форум Спам, чат дискусии, всичко което не е за останалите форуми!
    Отговори: 15
    Последно мнение: 14-05-09, 09:31

Правила за публикация

  • Вие не можете да публикувате нови теми
  • Вие не мжоете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да добавяте прикачени файлове
  • Вие не можете да редактирате собствените публикации
  •  
"); } else { document.write(""); } } // ]]>