Tweet
Минаха празниците. Монотонния ритъм на ежедневния цикъл ни завъртя отново в своята центрофуга. И така от ден на ден се изниза половин януари. Спомена за новогодишнните купони взе да избледнява и остави празнота,която трябваше да бъде запълнена...
Покрай топлото време ми хрумна,че от доста време не сме ходили в Средна гора. И ето ти идея - Бяло камъне и връх Алексица.
Дойде събота и потеглихме. В комплекса пристигаме късно и се отдаваме на кулинарни удоволствия. Следват ранно лягане и ранно ставане.
Да,ама не. Легнахме рано и както си е редно се събудих чак в 10 часа. Почесах се където не ме сърби,стегнахме багажа и докато закусим стана 11. А деня е къс. Все пак потеглихме нагоре. Оставихме колата и хванахме един черен път.
Уж топло,а локвите замръзнали...
Набираме височина доста бързо. Сняг има тук там и Ина мърмори,че се ходи трудно с тежките зимни обувки. Успокоявам я,че скоро ще има достатъчно сняг.
А,ето го и него.
Съпругата вече е доволна - сняг има в изобилие. От време на време виждаме стари следи от обувки,които по някое време изчезват и остават само животинските пътеки.
Вече излизаме на билото. На места снега е над коляно.
Снежната покривка е с тънка кора от горе,която не издържа и през крачка две пропадаме. Така ще е докато стигнем най-високите части на билото,а те не са далеч.
Горе вече се ходи спокойно и се отдаваме на панорамата към Стара планина. Там величествено издигат снаги масивите на Ботев и Вежен,а между тях Юмрука,Беклемето,двете Амбарици,Старопланинския купен и Жълтеца. Неподправена красота и величие...
Двете Амбарици(голяма и малка) и зад тях Купена.
Самият Голям купен.
Ботев се е обвил загадъчно с мъгла и облаци.
Вежен гледа да не остане назад.
И той се е завил в нещо подобно на огромно торнадо.
В дясно от него Юмрука блести с цялото си великолепие,скътал в пазвата си седловината Железни врата и хижа Ехо.
В средата на тази огърлица сияе паметника на Беклемето.
Доволни от видяното обръщаме поглед към нашата цел. Изкачваме връх Лисец.
И ето я Алексица пред нас,но вече е късно.
Втори провал в рамките на 3 години. Обещаваме си,че ще дойдеме през лятото и ще има време и за Фенера и Кози грамади...
С малко тъга хващаме обратния път.
Слънцето залязва и е време за края на тази зимна приказка.
Покрай топлото време ми хрумна,че от доста време не сме ходили в Средна гора. И ето ти идея - Бяло камъне и връх Алексица.
Дойде събота и потеглихме. В комплекса пристигаме късно и се отдаваме на кулинарни удоволствия. Следват ранно лягане и ранно ставане.
Да,ама не. Легнахме рано и както си е редно се събудих чак в 10 часа. Почесах се където не ме сърби,стегнахме багажа и докато закусим стана 11. А деня е къс. Все пак потеглихме нагоре. Оставихме колата и хванахме един черен път.
Уж топло,а локвите замръзнали...
Набираме височина доста бързо. Сняг има тук там и Ина мърмори,че се ходи трудно с тежките зимни обувки. Успокоявам я,че скоро ще има достатъчно сняг.
А,ето го и него.
Съпругата вече е доволна - сняг има в изобилие. От време на време виждаме стари следи от обувки,които по някое време изчезват и остават само животинските пътеки.
Вече излизаме на билото. На места снега е над коляно.
Снежната покривка е с тънка кора от горе,която не издържа и през крачка две пропадаме. Така ще е докато стигнем най-високите части на билото,а те не са далеч.
Горе вече се ходи спокойно и се отдаваме на панорамата към Стара планина. Там величествено издигат снаги масивите на Ботев и Вежен,а между тях Юмрука,Беклемето,двете Амбарици,Старопланинския купен и Жълтеца. Неподправена красота и величие...
Двете Амбарици(голяма и малка) и зад тях Купена.
Самият Голям купен.
Ботев се е обвил загадъчно с мъгла и облаци.
Вежен гледа да не остане назад.
И той се е завил в нещо подобно на огромно торнадо.
В дясно от него Юмрука блести с цялото си великолепие,скътал в пазвата си седловината Железни врата и хижа Ехо.
В средата на тази огърлица сияе паметника на Беклемето.
Доволни от видяното обръщаме поглед към нашата цел. Изкачваме връх Лисец.
И ето я Алексица пред нас,но вече е късно.
Втори провал в рамките на 3 години. Обещаваме си,че ще дойдеме през лятото и ще има време и за Фенера и Кози грамади...
С малко тъга хващаме обратния път.
Слънцето залязва и е време за края на тази зимна приказка.
И на време сте случили
))
Коментар