Tweet
.
........................................................................
Встъпление
.........................................................................
Този пътепис посвещавам на всички от клиниката "Пълмед" - Пловдив
и специално на Д-р Горанов, Д-р Делин и Д-р Бояджиев,
без които това пътешествие щеше да е невъзможно...
.........................................................................
"Nulla est medicina sine lingua Latina."
..........................................................................
"Проблемът на Италия е, че е твърде красива" - Пиер-Огюст Реноар
..........................................................................
Опитвам се, но сигурно никога няма да направя най-доброто си пътеописание за Италия.
Никога няма да успея да споделя всичките си душевни странствания и размисли,
защото Италия не се вписва в сухи енциклопедични описания или ерудитски изследвания.
Италия е път на покоя, кръговрат от спомени, безкраен бряг на времето.
Това пътуване, беше една малка носталгична дисекция по следите на някой от любимите ми места.
Нямаше предварителни планове, нямаше начертан маршрут, нямаше проучвателни подготовки.
Старах се да огранича религиозната специфичност, властвала в предходни срещи с Италия.
Да избягам от дати, исторически събития и от обремеността на обема погълната информация.
Опитах се да заобиколям многоликото ходещо море от хора и в една наивна пустота да открия своя си пейзаж на душата.
Исках да намеря онези духовни пространства, в които да сглобя мълчаливите си диалози и възхищения.
Всеки сам си търси и открива идолите, избирайки между много възможности.
...........................................................................
Бурано
..........................................................................
Островчето в далечината.
Още от залива първите впечатления са, че ще е твърде необичайно и интересно.
Наниз от пъстроцветни къщи изникват сякаш от приказките
Бурано всъщност се състои от четири отделни островчета, които са разделени от тесни канали.
Водата отразява цветовете на къщите в необикновенни съчетания.
Романтични мостчета пресичат каналите.
Местното начално училище.
Най-доброто нещо, което може да се направи в Бурано е безцелната разходка.
При пристигането, първото което привлича окото, е ансамбъла от цветни фасади на къщите.
Според легендата, това помагало на рибарите да разпознават домовете си в гъстата мъгла, която често пада над града.
Ако някой иска да смени цвета на къщата си, трябва да получи разрешение от властите, които ще кажат какви цветове са разрешени.
Версията на зевзеците е, че подпийналите буранци по лесно разпознавали дома си след запой.
Цвета на къщата всъщност е цвета на фамилията.
Например ако някой реши да се премести в друга къща, новата къща трябва да се пребоядиса с цвета на фамилията.
Но градчето е известно преди всичко с производството на прочутата си дантела.
Качеството и съперничи по красота с брюкселската.
Бурано е един от най-проспериращите дантелени центрове на Европа от средновековието до днес.
Поради влажния климат, вече ПВС-то е на почит, вместо дървото.
Легендата разказва, че докато чакали мъжете си да се приберат с дневния улов, местните синьори усърдно кърпели рибарските мрежи.
Така постепенно се зародило изкуството на буранската дантела.
Оглеждайки се наоколо, забелязваш подозрителното отсъствие на автомобили в градчето.
Това е така, защото колите на местните жители са лодките.
Те изпълват всички канали и си имат места за "паркиране"- завързани за стърчащи от водата стълбове.
Бурано си е спечелил славата на най-големия европейски град без автомобили.
За градче голямо колкото градинката пред НДК, всъщност не са нужни автомобилите.
И тук има наклонена кула.
Тези улички са по тесни от метър.
Сутринта около 09.00 часа преди да дойдат китайските туристи.
Къщичка с лице 3м. се продаваше на цена 200хил.евро.
Жива декорация на вратата.
Уморен турист си почива край петуниите.
..................................................................
В разказа няма снимки от прочутите дантели,
защото беше забранено снимането.
..................................................................
Мурано
..................................................................
Посрещача на всички идващи и изпращач на заминаващи.
Птиците също.
Мурано е поредица от острови, свързани с мостове.
Намира се на около 1,5 км северно от Венеция.
Население е около 5000 жители.
Основан от римляните, първоначално е рибарско селище.
Поради опастност от пожари във Венеция, производството на стъкло се мести в Мурано.
В средновековието е най-големия производител на стъкло в Европа.
На по късен етап, става курортно селище за венецианците.
Тук са разработени много технологии за производство на стъклени изделия.
Продуктите от кристално стъкло, опушено стъкло, емайлирано стъкло, млечно стъкло все още се правят по стари способи.
Днес вековните техники се ползват за направа на полилеи, бижута, и безброй сувенири.
На острова са най уважаваните фабрички за производство на стъкло.
Майсторите стъклари са имали привилегии на благородници.
Можели са да носят мечове, което било голяма чест за всеки.
Ползвали се с имунитет от съдебно преследване, което било изключителна рядкост в средновековието.
Всеки продукт направен на острова, задължително има сертификат за достоверност.
Всяка фирма е имала своя тайна формула.
Но с появата на химията и изследователски институции, тайните са разгадават лесно.
Мурано е малък остров на спокойствието.
Това е мястото, където всекидневния живот се върти около стъклената промишленост.
В Мурано имат свой Канале Гранде.
Днес туризма налага това - безброй преспапиета, стъклени мъниста и колиета, дрънкулки, бижута.
Разнообразието от стъкло в Мурано е огромно и може да бъде доста скъпо.
За съжаление, прекрасни творения са копирани от много по-малко квалифицирани, по-малко талантливи, и далеч по-неопитни стъклари.
Доста от сувенирите тук са китайски, обаче им личи. Разликата е огромна като качество.
Всяко парче оригинално стъкло произведено в Мурано е ръчно, уникално произведение на изкуството.
........................................................
.
........................................................................
Встъпление
.........................................................................
Този пътепис посвещавам на всички от клиниката "Пълмед" - Пловдив
и специално на Д-р Горанов, Д-р Делин и Д-р Бояджиев,
без които това пътешествие щеше да е невъзможно...
.........................................................................
"Nulla est medicina sine lingua Latina."
..........................................................................
"Проблемът на Италия е, че е твърде красива" - Пиер-Огюст Реноар
..........................................................................
Опитвам се, но сигурно никога няма да направя най-доброто си пътеописание за Италия.
Никога няма да успея да споделя всичките си душевни странствания и размисли,
защото Италия не се вписва в сухи енциклопедични описания или ерудитски изследвания.
Италия е път на покоя, кръговрат от спомени, безкраен бряг на времето.
Това пътуване, беше една малка носталгична дисекция по следите на някой от любимите ми места.
Нямаше предварителни планове, нямаше начертан маршрут, нямаше проучвателни подготовки.
Старах се да огранича религиозната специфичност, властвала в предходни срещи с Италия.
Да избягам от дати, исторически събития и от обремеността на обема погълната информация.
Опитах се да заобиколям многоликото ходещо море от хора и в една наивна пустота да открия своя си пейзаж на душата.
Исках да намеря онези духовни пространства, в които да сглобя мълчаливите си диалози и възхищения.
Всеки сам си търси и открива идолите, избирайки между много възможности.
...........................................................................
Бурано
..........................................................................
Островчето в далечината.
Още от залива първите впечатления са, че ще е твърде необичайно и интересно.
Наниз от пъстроцветни къщи изникват сякаш от приказките
Бурано всъщност се състои от четири отделни островчета, които са разделени от тесни канали.
Водата отразява цветовете на къщите в необикновенни съчетания.
Романтични мостчета пресичат каналите.
Местното начално училище.
Най-доброто нещо, което може да се направи в Бурано е безцелната разходка.
При пристигането, първото което привлича окото, е ансамбъла от цветни фасади на къщите.
Според легендата, това помагало на рибарите да разпознават домовете си в гъстата мъгла, която често пада над града.
Ако някой иска да смени цвета на къщата си, трябва да получи разрешение от властите, които ще кажат какви цветове са разрешени.
Версията на зевзеците е, че подпийналите буранци по лесно разпознавали дома си след запой.
Цвета на къщата всъщност е цвета на фамилията.
Например ако някой реши да се премести в друга къща, новата къща трябва да се пребоядиса с цвета на фамилията.
Но градчето е известно преди всичко с производството на прочутата си дантела.
Качеството и съперничи по красота с брюкселската.
Бурано е един от най-проспериращите дантелени центрове на Европа от средновековието до днес.
Поради влажния климат, вече ПВС-то е на почит, вместо дървото.
Легендата разказва, че докато чакали мъжете си да се приберат с дневния улов, местните синьори усърдно кърпели рибарските мрежи.
Така постепенно се зародило изкуството на буранската дантела.
Оглеждайки се наоколо, забелязваш подозрителното отсъствие на автомобили в градчето.
Това е така, защото колите на местните жители са лодките.
Те изпълват всички канали и си имат места за "паркиране"- завързани за стърчащи от водата стълбове.
Бурано си е спечелил славата на най-големия европейски град без автомобили.
За градче голямо колкото градинката пред НДК, всъщност не са нужни автомобилите.
И тук има наклонена кула.
Тези улички са по тесни от метър.
Сутринта около 09.00 часа преди да дойдат китайските туристи.
Къщичка с лице 3м. се продаваше на цена 200хил.евро.
Жива декорация на вратата.
Уморен турист си почива край петуниите.
..................................................................
В разказа няма снимки от прочутите дантели,
защото беше забранено снимането.
..................................................................
Мурано
..................................................................
Посрещача на всички идващи и изпращач на заминаващи.
Птиците също.
Мурано е поредица от острови, свързани с мостове.
Намира се на около 1,5 км северно от Венеция.
Население е около 5000 жители.
Основан от римляните, първоначално е рибарско селище.
Поради опастност от пожари във Венеция, производството на стъкло се мести в Мурано.
В средновековието е най-големия производител на стъкло в Европа.
На по късен етап, става курортно селище за венецианците.
Тук са разработени много технологии за производство на стъклени изделия.
Продуктите от кристално стъкло, опушено стъкло, емайлирано стъкло, млечно стъкло все още се правят по стари способи.
Днес вековните техники се ползват за направа на полилеи, бижута, и безброй сувенири.
На острова са най уважаваните фабрички за производство на стъкло.
Майсторите стъклари са имали привилегии на благородници.
Можели са да носят мечове, което било голяма чест за всеки.
Ползвали се с имунитет от съдебно преследване, което било изключителна рядкост в средновековието.
Всеки продукт направен на острова, задължително има сертификат за достоверност.
Всяка фирма е имала своя тайна формула.
Но с появата на химията и изследователски институции, тайните са разгадават лесно.
Мурано е малък остров на спокойствието.
Това е мястото, където всекидневния живот се върти около стъклената промишленост.
В Мурано имат свой Канале Гранде.
Днес туризма налага това - безброй преспапиета, стъклени мъниста и колиета, дрънкулки, бижута.
Разнообразието от стъкло в Мурано е огромно и може да бъде доста скъпо.
За съжаление, прекрасни творения са копирани от много по-малко квалифицирани, по-малко талантливи, и далеч по-неопитни стъклари.
Доста от сувенирите тук са китайски, обаче им личи. Разликата е огромна като качество.
Всяко парче оригинално стъкло произведено в Мурано е ръчно, уникално произведение на изкуството.
........................................................
.
Коментар