Въоръжение на българската армия

[sek.1]

От: Въоръжение на българската армия

Преди ЗТМ Радоомир не разполагахме с производствени мощности за производството на тежка бронетехника . За това и не произвеждахме .

Практиката показва, че и съвременните основни бойни танкове с по над 50 т. горят точно толкова хубаво. С много малки изключения на много, много скъпи и много тежки машини, притежание само на 1-2 страни, и то може би защото въпросните още не са се срещали с по-съвременни ПТУР. Иначе, както се установи в действителността, и "Меркава" и прехваления Лео 2 А4 могат да бъдат издънени от ПТ средства от края на миналия век.

Което е и вероятната причина за машините от горните снимки - търсене на алтернатива на ОБТ, която да разполага с почти идентични възможности по отношение на въоръжението, макар и с по-слаба броня. За сметка на това - с по-ниско тегло и най-вече - по-евтини, така че производството им да е по-силите и на държави извън тесния кръг на суперсилите.

Единствените към момента които имат адекватна защита против съвременните ПТ средства са руските Т 90 и новото поколение Т 14 Армата и то не благодарение на твърда броня а защото защитните системи не позволяват до нея да ститгне поразяващия елемент .

[NovemberCharlie]

От: Въоръжение на българската армия

Преди ЗТМ Радоомир не разполагахме с производствени мощности за производството на тежка бронетехника . За това и не произвеждахме .Единствените към момента които имат адекватна защита против съвременните ПТ средства са руските Т 90 и новото поколение Т 14 Армата и то не благодарение на твърда броня а защото защитните системи не позволяват до нея да ститгне поразяващия елемент .

Т.е. сняряд ги не лови? И не са единствените, но пък още по-успешно трепят пехотата наоколо.

[FREEFLYER]

От: Въоръжение на българската армия

А онзи завод до Шишманци, Пловдивско, какво трябваше да произвежда?

[Stoian Ivanov]

От: Въоръжение на българската армия

Т.е. сняряд ги не лови?

Принципно неубиваеми неща няма.

[gabocvet]

От: Въоръжение на българската армия

Т.е. сняряд ги не лови? И не са единствените, но пък още по-успешно трепят пехотата наоколо.

С тази забележка за пехотата си много прав.

[sek.1]

От: Въоръжение на българската армия

Т.е. сняряд ги не лови? И не са единствените, но пък още по-успешно трепят пехотата наоколо.

Всичко хубаво на едно място няма . Пехотата така или иначе си отива като опердашат танка .

[blago72]

От: Въоръжение на българската армия

Принципно неубиваеми неща няма.

Само дето може да станат с един порядък по-малко убиваеми.
Което за практическите цели на военното планиране да ги прави “неубиваеми”.

[faster]

От: Въоръжение на българската армия

Всичко хубаво на едно място няма . Пехотата така или иначе си отива като опердашат танка .

Не само Т90 и Армата,почти всички последни модификации на тежка ,средна и лека броня имат .Осъзнаха че само с Пернишки винкеуи и шини не става да се броиш за модерна бронирана единица.Винкеуите останаха само за разузнавателни машини и стари бронирани ,докато ги преоборудват!Всичко ново скенира и взривява,пехотата вече не търчи като у ww2 до 34ките и саутата.

[gabocvet]

От: Въоръжение на българската армия

И там вече не помагат срещу по-модерни ПТРК си дрябва и каз и динамична броня.

[ЕМО]

От: Въоръжение на българската армия



Тая ракета лети по доста "интересен" начин.Бих го оприличил на "чук без дръжка"

[gabocvet]

От: Въоръжение на българската армия

И аз се учудих, предполагам дефектен изстрел.

[Dagobar]

От: Въоръжение на българската армия

Може ли да не съм съгласен с теб, руснаци, китайци, шведи, турци разработват такава техника, а сигурно има и други. Щом се разработва вероятно хората са си направили сметката и имат нужда от такава машина.

Практиката показва, че и съвременните основни бойни танкове с по над 50 т. горят точно толкова хубаво. С много малки изключения на много, много скъпи и много тежки машини, притежание само на 1-2 страни, и то може би защото въпросните още не са се срещали с по-съвременни ПТУР. Иначе, както се установи в действителността, и "Меркава", и прехваления Лео 2 А4 могат да бъдат издънени от ПТ средства от края на миналия век.

Което е и вероятната причина за машините от горните снимки - търсене на алтернатива на ОБТ, която да разполага с почти идентични възможности по отношение на въоръжението, макар и с по-слаба броня. За сметка на това - с по-ниско тегло и най-вече - по-евтини, така че производството им да е по-силите и на държави извън тесния кръг на суперсилите.

Добре де, убедихтa ма. Ма се съгласявам само в часта относно това, че са по евтини и от гледна точка на геометрични размери / силует- маневреност. Продължавам да съм на мнение, че самата маса не е от такова съществено значение като цяло, освен за някои специфични инжинерни съоръжения като мостове или понтони. Един добър и силен двигател ще компенсира теглото в динамично отношение.

Давам пример: Танк Т-55 е с маса към едва 36 тона и двигател с 520 к.с. Немския Леопард 2, за сравнение, е с маса към 56 тона и 1500 к.с. Специфичното налягане върху почвата на Т-55 е 0,81 кг/квдр. см. На Леопарда е 0,83 кг/квдр. см. Т.е. разликата е едва 0,02 кг/квдр. см., въпреки разлика в масата от 20 тона.
При 1500 к.с. и 56 тона на Леопарда, се падат пpиблизително 27,2 к.с./тон. За Т-55 това съотношение е само 14,44 к.с./тон.

[Dagobar]

От: Въоръжение на българската армия

Комплексът Дебелт, Втора атомна, ЗТМ Радомир беше предназначен точно за това. Сега, дали лицензни Т-72, дали нещо наша разработка - така и не видяхме.

Каква е системата на това трио и за какво е било предвиждано? Например каква е ролята на Комплексът Дебелт и какво всъщност представлява? Предполагам "втора атомна" е трябвало да осигурява капацитета на ел. ток за начинанието, а Радомир необходимата стомана / броня? Какви производствени обеми са се планували? А и само тея 3те предприятия дали ще стигат за целта?

Питам, защото ми се вижда малко малко като подготовка за ниво танкове. Само за пример давам как е било при едно обикновенно МТЛБ произвеждано от нас (поне горе-долу до второ ниво по логистичната верига):
Броневите листове за корпуса се правеха от стомана в Перник, валцоваше се до блуми в Кремиковци, а листовете с различна дебелина и размери 6х3 мeтра се произвеждаха пак в Перник и след това заминаваха към Червен бряг, където се извършваше разкрояването и изработването на корпусите за машините.
Двигателите ЯMЗ-238 идваха директно готови, внос. В Търговище (МРЗ Хан Крум) се произвеждаха трансмисионните агрегати (скоростна кутия, съединител и механизма за завиване със спирачки). Корпусите за тях се отливаха от алуминиева сплав мо метода на акад. Балевски в Плевен, а част от зъбните колела се изработваха в Мездра. Лагерите идваха от ВМЗ Сопот.
В Плевен се отливаха и опорните ролки (пак от алуминиева сплав), които се обработваха механично в АРЗ "Люлин", бандажираха се в завод "Зебра" в Курило (за целта беше построен нов цех с автоклави), в Червен бряг се комплектоваха с лагери пак от ВМЗ Сопот, бронекапачки и уплътнения от Стара Загора и болтовете от Пловдив и се монтитаха на машините.
За производство на веригите е построен стоманолеарен завод за отловки от манганова стомана в град Раковски. Всички оптически прибори (мерник за картечница, перископи, защитни стъкла за амбразурите) се правеха в оптичните заводи в Панагюрище и София.
От Казанлък излизаше куполата с картечницата. Вентилаторите с кожусите за въздух бяха от завод "Вапцаров" Плевен, в Добрич се правеха радиаторите и филтрите, АРЗ "Люлин"- седалките-резервоари, завод "Мургаш"- алуминиевите тръбопроводи, релетата в Шабла, кабели и проводници от Севлиево и Смолян.
За радиостанциите Р-123, които се слагаха на всяка машина- радиозавода във Велико Търново (отделен цех само за тая цел). Ломплектовки и детайли за тях се правеха в Троян, Кюстендил, Ботевград, Разлог, Самоков и Благоевград. Акумулаторни батерии от Монтана с олово и aнтимон от Кърджали и Пловдив. За разните уплътнения и други каучукуво изделия заводите в Пазарджик и Видин.

Между другото МТЛБ се правят не само в Червен бряг (капацитет 600-800 машини на година). + това се изграждат мощности в Търговище за около 600 броя годишно, а в последствие и в комбината за трактори в Карлово за още 600. Така в пикови моменти се е стигало до 2000-2200 машини за година. За нашата армия са били около 80-100 на година. Т.е. остатъка всичко за експорт.

Станьо да ме поправя ако някъде бъркам с нещо.

[gabocvet]

От: Въоръжение на българската армия

Добре де, убедихтa ма. Ма се съгласявам само в часта относно това, че са по евтини и от гледна точка на геометрични размери / силует- маневреност. Продължавам да съм на мнение, че самата маса не е от такова съществено значение като цяло, освен за някои специфични инжинерни съоръжения като мостове или понтони. Един добър и силен двигател ще компенсира теглото в динамично отношение.

Давам пример: Танк Т-55 е с маса към едва 36 тона и двигател с 520 к.с. Немския Леопард 2, за сравнение, е с маса към 56 тона и 1500 к.с. Специфичното налягане върху почвата на Т-55 е 0,81 кг/квдр. см. На Леопарда е 0,83 кг/квдр. см. Т.е. разликата е едва 0,02 кг/квдр. см., въпреки разлика в масата от 20 тона.
При 1500 к.с. и 56 тона на Леопарда, се падат пpиблизително 27,2 к.с./тон. За Т-55 това съотношение е само 14,44 к.с./тон.

Теглото също е от съществено значение. Не на всякъде има инфраструктора която позволява преминаването на ОБТ. Транспорт и логистика на тези машини също не е без значение. Отделно са десантни операции за сега май само русназите ги десантират с парашути, морски десанти има и още но не се сещам за момента.

[sek.1]

От: Въоръжение на българската армия

Червен бряг (капацитет 600-800 машини на година).

Капацитета на БЕТА беше до 250 бронеединици на месец . В добрите години за всяка машина отгоре е имало премии . Казваха че във военно време този капацитет може да се удвои . Това са МТ-ЛБ само то имаше над 10 различни модела ; изделие 2С1 ; БМП 23 както и номенклатура резервни части . За другите заводи нямам имформация но ВРЗ Хан Крум в Търговище до ден днешен е предприятие с ремонтен профил те мощности да произведат бронеединица от голо желязо нямат .