Страница 1 от 3 1 2 3 ПоследенПоследен
Резултати 1 до 20 от 41

Тема: Ледените очи на Рила

  1. #1
    Регистрация
    Jul 2010
    Място
    София, Карлово
    Публикации
    1,327
    Точки (при гласуване)
    21

    По подразбиране Ледените очи на Рила

    Албумът със снимките, ако не ви се зареждат всички надолу:http://verter.snimka.bg/mountain/ril...a.713020.0.big
    Този път са малко повече от тези в самия разказ.

    Ледените очи на Рила: яз.Калин, Седемте рилски ,Урдините езера и др.

    Една впечатляваща разходка в Рила през ранния ноември - 10.11.2012
    Преходът бе смесен - с джип + пешеходен туризъм. Изпълни изцяло светлата част на деня, която по това време е 9 часа и 58 минути ,а моторизираното прибиране стана изцяло по тъмно.

    Маршрут:
    София -
    гр.Рила - с.Пастра -
    яз.Калин - х.Иван Вазов -
    Седемте рилски езера - Урдини езера -
    х.Иван Вазов - яз.Калин -
    София


    Поехме в 7 часа сутринта от София, като ниската и обилна облачност ни придружаваше чак до отбивката за Рилския манастир.
    Поради тази причина първата ни спирка бе чак преди град Рила...


    "Гърбът" на планината ни посрещна с ясни върхове, страхотно слънце и изнасящи се от върховете северно облаци.

    В град Рила пихме по още едно кафе и се раздвахме, че "досадната" част от пътуването - идването до тук вече е минала и тепърва предстоеше красотата.
    Не бях напълно убеден, че ще успеем да се качим по стръмните и остри завои към язовир Калин, защото макар и да нямаше още валял обилен сняг, то по това време на годината температурите горе са вече твърдо отрицателни и това означаваше много лед по пътя. Имах в главата си резервен план, но за моя радост не се стигна до изпълнението му.
    Лед имаше, буксуване и мъки също, но в крайна сметка всичко това само допринесе за допълнителна сладост и спомени от изживяването.

    Тесният, но невероятно красив път към язовир Калин ни посрещна със зрелищна и многоцветна есенна премяна.




    Успя да ни забави с около час, време през което спирахме, снимахме и се възхищавахме на величието на природата.



    Това без съмнение е един от любимите ми пътища, който за съжаление е достъпен едва 4 до 5 месеца през годината.








    Поредната мноцветна палитра от есенни листа






    Долините още неогряни от сутришното слънце и потънали в студенина и скреж






    Пътят нагоре е безопасен може би само през 1-2 месеца в годината, - август и септември, когато вероятността за сняг (стар или нов), както и наличието на лед по пътя през деня е най-малка, но не е препоръчителен за неопитни водачи, неподходящи автомобили както и за хора със страх от височини и пропасти.


    Денивелацията на пътя е страхотна. Изкачването започва на около 800 метра надморска височина, за да стигне след само 8-9км до близо 2600 метра!
    Това мисля е и най-високата точка в България достъпна по път с твърда настилка с лек или високопроходим автомобил.








    Слънчевият стръмен отсрещен склон


    И отново красивата долна част на пътя, където гората е богата на различни видове широколистни видове, плавно преливащи в иглолистни във високите части и накрая само ниски и тревисти видове.


    Малки облачета пътуват успоредно с нас и ту се крият, ту изкачат след някой завой право до нас






    Посредата на пътя, някъде над ВЕЦ Калин, иглолистните дървестни видове царуват, а широколистните стават все по ниски и храстовидни






    Пътят става все по тесен и необезопасен, а пропастите са по стотици метри


    Зелените скали на един супер стръмен склон, на който растът някакси и няколко жадни за живот дървета и храсти


    Полузамръзналата река течаща непостредствено до пътя, по лавинния улей.





    Достигайки по-нагоре до серията от 12-те завои обратни завои, които катерят по естествения лавинен улей, започнаха очакваните трудности. Твърд и дебел лед покриваше части от пътя.

    Пътят е като стълба. Тук на снимката се виждат две по-ниски нива, които буквално преди 30 секунди сме минали



    Докато 6-те десни завоя биват огрявани поне за няколко часа от слънце през деня, то другите 6 леви са целодневно в сянка. В зависимост от времето по което сте тук ледът може да е тръгнал да се стопява, а това се случва обикновено в следобедните часове. Тъй като ние бяхме стигнали тук доста рано сутринта всичко бе замръзнало.


    Сенчестите и ледени завои и гледката над тях






    Приятелите бяха в екстаз, защото за първи път идват тук


    Панорама високо над 12-те обратни завоя




    Поляната под язовирната стена на Калин и 75-метровата водонапорна кула, до която има пешеходен тунел и от която тръгват стремглаво тръбите надолу по склона, за да може водата по тях за завърти турбините на ВЕЦ-а


    Стигнахме до многоетажният кантон Чала, през който минава едноименният водонапорен тунел. Тук, малко по нагоре бе последното ни затруднение на изкачване. Един сенчест, прав, катерещ нагоре, около 100 метров участък от пътя, който бе покрит с разпокъсан лед, който няма как да се заобиколи, защото отдясно е каменист хълм, а отляво свлачище. Тук ми бе най-трудно с танцуващия и буксуващ наляво джип и ми трябваха няколко опита, за да премина.


    Бяхме решили, ако не успеем да преминем, да го оставим тук и да продължим пеш нагоре, но не исках това да се случва, защото можехме да спестим няколко км ходене минавайки ги с джипа.

    Най-накрая излезнахме на билната част около язовир Калин. Това е една огромна почти равна поляна, която целодневно е огрята от слънце. Тук пътят почти винаги е перфектен и трудности рядко може да има.
    Отляво ни бе язовир Калин - най-високият язовир в България и на Балканския полуостров извисяващ се на 2394 м. н.в.


    Отдясно на пътя , ако се разходите малко се откриват впечатляващи гледки към Рилската долина през която тече Рилска река. Вижда се страхотно и отсрещното било на Рила.
    Не пропуснахме и този път да погледнем и вижте колко впечатляващо изглеждаше при наличието на бели облаци.


    Облаците правеха гледките мистични и загадъчни и се движеха страшно бързо , така че картината се променяше ежеминутно.




    Малко по-надолу и отдясно на основния път се крие позамръзналото езеро "Малък Калин". Днес нямахме време да се отбием до него, защото имахме доста амбициозни туристически цели.


    Още венъж язовир Калин, този път над него


    и още един поглед към далечните била и дори върховете на Пирин извисяващи се вдясно!





    Хвърляме един бърз поглед в движение надясно и нагоре към величественият връх малък Калин - 2664 метра. Големият връх Калин е едва с 3 метра по-висок - 2667 метра и е точно отдясно на езерото Малък Калин.

    Стигнахме с джипа до превала, така нареченият "Винчето". Една изоставена водонапорна шахта и импровизиран заслон.
    Тук е най-високата точка на автомобилния път


    Оттук се открива впечатляваща панорама към долинообразния циркус наречен "ПазарДере", в който е сгушена в далечината хижа Иван Вазов (в ляво от реката на долината).
    Тази долина е обрадена отвсякъде от високи върхове: връх Дамга (Вазов връх), Отовишки рид заедно с Отовишки връх. От нашата страна от двата върха Калин, а също така от върховете Голям полич и Скалица. Това са истински рилски исполини всичките над 2600 метра, като най-висок е връх Отовица (Отовишки връх) - 2696 метра.


    Нашата предварителна цел бе да се спуснем до хижа Иван Вазов и от нея да се изкачим или до връх Отовица или до Дамга. От Отовица се виждат Седемте рилски езера, а от Дамга Урдините езера, които са цели шест на брой и мнозина ги смятам за дори по-красиви и от Седемсте риски езера. Причината е, че Урдините езера са по-високо разположени, дълбоко в трудно дотъпната част на Рила. Около езерата има и наколко впечатляващи водопада.

    Тук, от "Винчето", чийто рид към долината е напълно отвесен - страховита гледка! се вижда и язовир Карагьол (Черното езеро).
    За да го зърнеш е необходимо да застанеш почти на ръба на пропастта и да се надвесиш леко. По това време е поизточен.


    Това е езеро превърнато в язовир и е свързано с канал с язовир Калин. Цялата схема на ПАВЕЦ/ВЕЦ Калин и Пастра е сложна и на свой ред впечатляваща.
    Ето тук може да научите повече: http://www.bg-tourinfo.com/kalin.htm

    Ако се качите на върха отляво на Винчето - връх Голям Полич (2616м.) ще видите впечатляваща гледка към язовир Карагьол, който ви се пада отдясно, а на път за върха може да го погленете от един стъпаловиден ръб наистина централно и отвесно. Ненормална гледка!!!
    Отляво от върха пък се откриват гледки и към Воденичарските езера, 3 на брой. Впчатляващи са и скалите задържащи снега захранващ тези езера.

    Върхът, непосредствено до Винчето отдясно както стана дума за него е малък Калин. От него право надолу се виждат Калините езера, пак 3 на брой. Както и 360 градусова централна панорама на околностите.
    Естествено този ден нямахме време да зърнем всичко, затова само ги споменавам и изказвам впечатления от други разходки до тук.

    Тръгнахме пеша точно в 12 часа. Пътят от Винчето надолу става бетонено-каменист, доста тежък и спуска много стръмно надолу към стената на язовир Карагьол. Това ми е може би 3-то или 4-то посещение тук и все е бил нодостъпен заради сняг и лед. Това е почти отвесен северен склон на който преспите от миналата година се топят чак до септември, а ледът е винаги тук.


    И сега не бе изключение, затова оставихме джипа тук и започнахме да се екипираме за пешеходен туризъм. Слизайки по заснежения и заледен път видяхме криещото се езеро Криво езеро, което се намира непосредствено до язовир Карагьол.


    Поглед назад към Винчето вдясно и джипът ни вляво


    Този участък почти винаги е в сняг и лед. Дори август месец тук може да има по 1 метър и повече останал стар сняг


    Малко по-надолу от самия път започва пътеката за хижата. Минава покрай красивите замръзнали калинини езера, както и през множество активизирали се рекички и водопадчета.









    Красиви полу зимни, полу есенни пейзажи.








    Последно редактиран от verter ; 12-11-12 в 13:12
    Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
    0888/00-55-37

  2. #2
    Регистрация
    Jul 2010
    Място
    София, Карлово
    Публикации
    1,327
    Точки (при гласуване)
    21

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Вървяхме бавно, веднъж защото в групата ни имаше дете и втори път заради липсата на активна туристическа форма - пежеходна такава :-)
    Според тайминга, почерпен като информация от разкази на туристи времетраенето от Винчето до хижа Иван Вазов е около час, но ние вървяхме с известно закъснение. По едно време усетих, че нещо не ни излизат сметките, ако искаме по светло да отидем и да се върнем, затова само двама от групата продължихме напред, а останалите щяха да отидат до хижата и там да ни чакат да се върнем.

    Водопади малко под хижата






    Меко и топло канапенце, до твърдия и студен лед :-)


    Връх Варла (2593м.)


    Стръмното дере между връх Варла отляво и част от силуета на връх Голям Калин започваш надясно. В дъното се виждат друга част от Рила, върховете посока Царев връх, Марков камък, Мечи връх.....


    Едно мини езерце


    Ускорихме крачката, което беше добре с оглед изминаваното разтояние за час, но на мен не ми бе ясно дали ще ми издържат краката. Последният ми няколко часов пешеходен туризъм бе преди цели 10 години. Бяхме твърдо решени да видим езерата, което бе най-важното. Хижата я подминахме отвисоко, напряко през един хълм...


    ...и оттам нагоре по долината засякохме основната пътека за връх Дамга, Седемте риски езера и Отовишки рид.

    Поглед назад, с оптично преближаване към Винчето и едвам долавящият се силует на джипа ни.


    Поглед напред: "Седлото" между възвишенията бе нашата цел. Отдясно белият връх е връх Дагма (Вазов връх), който обаче от тази ниска гледна точка не се вижда целият


    Игривите облаци се забавляваха цял ден


    Пътеката се разклонява на две. Видима е благодарение на маркировката, но най-вече на зимната такава - металните колци. Едната хваща наляво и нагоре към най-ниската част на заобръжаващите ни отвсякъде била, мястото прилича на седловина и се качва точно между върховете Отовица и Дамга. Тук на мен и приятелчето краката ни започнаха да не издържат. Моите започнаха да се свиват на крампи и това бе много лош знак на бърза преумора. Бяхме стигнали под най-стръмната част, а над нас се виждаха само 4-5 кола, но на отстояние 100 метра един от друг.


    Времето ни притискаше, защото наближаваше 15 часа, а този маркер си го бяхме поставили като ограничител - времето в което да сме горе. Предвидихме половин час да зърнем езерата и трябваше най-късно 15:30 часа да се връщаме обратно към Винчето, защото пълният мрак настъпва в 18 часа. Вече бе ясно, че ще спускаме по гадните завои по тъмно, но това не бе важно в момента.
    Кратки 5 минутни почивки и разтривки на мускулите и пак нагоре. Малко амбициозно ми дойде специално на мен този маршрут.
    В крайна сметка 15:10 часа бяхме на билото на седловината "Раздела". Една интересна камбанария маркираше билото - огромна метална конструкция с няколко камбани и здрави табели, посочващи посоките на множеството пътеки тръгващи оттук. Едно открито, ветровито място, което право напред посока север продължава по един гребен.

    От самия превал, отдясно на нас гледайки северно започва изкачването за връх Дамга, а отляво към връх Отовица.
    Крака и време нямахме, но най-вече време, защото почивки щяха да ни се отразят блогоприятно и нямаше да се налага така да пришпорваме.
    Искаше ми се да се кача и на двата върха, но това ще остане за догодина, живи и здрави.

    Първата гледка изкачвайки се тук са тези била на група от върхове отдясно


    Убеден съм, че един от тях е връх Мальовица, но от тази гледна точка не мога да съм сигурен кой точно е. Гледам картата докато пиша разказа и мислям това са върховете Голям и малък Мермер, Мальовица (2729м.), малка Мальовица, Ушите.... Всички те са много близо един до друг.

    Няколко крачки по напред и гледката става величествена


    Това е гребенът напред и е толкова примамливо равно, че се изкушавахме да се разходим по него.



    Намирахме се на една голяма панорамна тераса от която се виждат прелестите на Рила. Ходейки по гребена северно се стига до връх Зелени камък 2532 метра, но най впечатляващото е, че отдясно на гребена се виждат Урдините езера, а отляво Седемте рилски!
    Оттук се виждат много добре и връх Мусала.


    Витоша планина се вижда като на длан.


    Страхотни облаци


    Прекрасно място!
    Дотук може да стигнете и през Сапарева баня - Паничище - лифта до Седемте риски езера и около 1,5-2 часа пеш посока хижа Иван Вазов покрай "Бъбрека", "Окото" и "Сълзата".

    По един от стръмните склонове видяхме и няколко диви кози. За съжаление този толкова рядък вид е застрашен от изчезване и уникалното е, че 80% от популацията в Европейския съюз може да се види в България!!!


    Ето и увеличена снимка


    Едно от шестте Урдините езера


    Късният за ноември следобеден час през който лъчите на слънцето падат ниско добавяше много констраст в гледките,


    Още три Урдини езера - високите. Вижда се и впечатляващият водопад спускащ се от едното


    Една панорамна снимки на открилите се от този ъгъл Урдини езера.


    Някой от тези върхове от средата на ляво мисля, че е Мальовица.


    Имах силно желание да продължим напред по този гребен и да видим и други гледни точки, но времето напредваше, а все още не бяхме зърнали Седемте рилкси езера.
    Тръпката беше огромна, защото се чудех погледнати от кой ръб близо до нас ще изникнат и знаех, че ще стане изведнъж, затова всяка крачка беше интересна.


    А това е едно от "Чанагьолските" две ледникови езера. Също рядко виждани поради трудната си достъпност. Намират се непосредствено до Седемте рилски езера, но ги отделя висок рид.


    Пухкавите сиво-бели облаци бяха като сметаната на тортата.



    Величествени гледки! Дори сега пишейки разказа настръхвам.
    Трудно може нещо да ме развулнува повече от това място.
    Знам, че съм много високо и дълбоко в Рила, знам, че наоколо няма жив човек (не видяхме такъв в планината цял ден), след два часа слънцето ще залезе и ще настане лют студ. Краката ми са на ръба да откажат, но съм тук и гледам всичко това!
    Толкова бях изморен, че успях само да пия вода. Опитах се да изям и една вафла, но на средата се отказах поради преумора и липса на апетит.

    Походихме още малко по ръба на нашата импровизирана панорамна тераса в търсене на гледка към 7-те риски езера и изведнъж пред нас зейна страхотна пропаст. Движейки се по нейния ръб видяхме последователно Долното, Рибното, Трилистника, Близнака, Бъбрека и Сълзата от Седемте рилски езера. Единствено не успяхме да видим оттук Окото - шестото езеро. За него трябваше да се качим още по-високо.
    Съжалявам, че не успяхме да се качим и до Отовица откъде щяхме да зърнем всичките седем езера в редица, но това е още една причина пак да дойдем тук, при тези незабравими и вълнуващи гледки.


    Това е трето по ред езеро - "Трилистника"


    Това под нас би трябвало да е връх "Харамията" 2465 метра.


    Поглед отново, под друг ъгъл към едно от "Чанагьолските" ледникови езера


    "Бъбрека"




    Половината част от "Близнака"


    Отново "Трилистника"


    Тук, наоколо почти всичко е отвестно


    Слънцето за последно огря този облак и той взе , че извади някакви цветове :-)


    Появиха се и ниски облаци от нищото, които изглеждаха все едно силен вятър е вдигнал във въздуха снега от поляната под Бъбрека


    Ето място, откъдето в един кадър хванахме 4 от езерата (отгоре надолу): Близнака, Трилистника, Рибното и Долното. За да заснемем целия Близнак трябваше малко да се понадвесим от ръба над него - толкова е стръмно!


    Ето го и най-високото езеро от групата - "Сълзата". Зад него в дупката е "Окото"


    Тръгнахме бързо обратно да слизаме към хижата. Времето ни притискаше страшно, наближаваше 16 часа, а до джипа имахме дълъг и изморителен обратен път. Направо не ми се мислеше за него. Даже обмислях, ако останалите са съгласни да останем да пренощуваме в хижата.
    В крайна сметка всички сме си го мислили, но така и не го предложихме.

    Спускането на бърз ход разтовари болката в краката, но умората започнах да я чувствам в гърдите си. Прималяваше ми, дишах тежко, главата ми тежеше.
    Като гледах вертикалната стена, която трябваше да качим до джипа и направо ми идеше да легна и да не стана.
    16:20 часа се събрахме всички до хижата и поехме обратния път. Аз се влечах последен с тъпата си раница в която бях помъкнал сумати излишни работи и храна, която нямах желание да ям.
    Така е, псевдо туристи ни викат на нас свикналите да си возят Д-то в джипове, но пък възможността да видиш толкова красота по пътя само за един ден и да останеш високо в планината в този студ до залез и в 21 часа да си на топло вкъщи става единствено по този начин.

    Слънцето бързаше да се скрие и да ни остави в плен на сянката на огромната канара пред нас. Винчето се вижда горе в дясно като някаква клечка....


    Студът и бързодвижещите се мъгли ни обкръжиха мигновенно.


    Едвам пълзях нагоре , последен в групата. Краката потъи не ги чувствах. Прималяваше ми на гърдите. Сърцето ми прескачаше вече от преумора. Погледът ми се мътеше. Раницата ми тежеше, а болката в гърба и врата ми беше за капак. Бях овесил фотоапарата отпред, и едвам стисках едно 1,5 литрово шише, чиято вода ставаше все по ледена и невъзможна за пиене.
    Спирах само за някой друг впечатляващ кадър. Любимите ми моменти са по залез и макар и отдавна в сянка, далечните и високи върхове ни сгряваха с топлите си залезни цветове.


    Без да преувеличавам ни най-малко, но толкова изморен никога не съм бил. Замислих се колко може да издържи в такова състояние човек и какво следва. Присетих се и за разни филми за времената на робството и робите, които в такова състояние единственото, което са получавали е бич в гърба.....Нямам думи!


    Исках да стигна до джипа поне за залез, но след всеки изминал метър тази идея се отдалечаваше все повече. Накрая се примирих, че няма да е днес.


    Малък Калин се извисява гордо над нас, но оттук е невъзможно да бъде изкачен директно нагоре, за разлика от другите му три страни.


    Реката в подножието му


    Тази снимка стана наистина жестока. Отовишки рид, точно зад който са Седемте рилски езера, осветен от залезното слънце


    И зъберите на малък Калин изпращат слънцето


    Вазов връх (вляво) и връх Варла (вдясно) също


    Мракът настъпва и води със себе си своя верен приятел студа. На снимката Калините езера


    Пълзяхме нагоре съвсем бавно. Пътят не свършваше и се питахме как така не сме му обърнали внимание на идване. Винчето изглеждаше като някаква непревземаема крепост.

    Някъде около 18 часа стигнахме до джипа.



    Слънцето беше отдавна залязло и успях само този кадър да щракна....


    ...преди да се отпусна върху седалката и да кажа на останалите - Само 10 минути, да си поема въздух и тръгваме!
    Няма такова подобно облекчение след такава умора, като да седнеш на меката седалка, на завет и да се отпуснеш пред струята топъл въздух идваща от парното.
    Гладът ми намяше търпение да ме нападне. Сандвичите бяха станали на подметки от цял ден на студа в раницата, затова ги сложих на таблото пред духалките да се стоплят.

    Уморени и щастливи от изживяното
    Може би , ако не бе умората нямаше да оценим всичко това достатъчно, затова двете чувства са незабравими в комбинация.

    Спускането беше отделно изживяване. Не бях спускал от язовир Калин по тъмно, но ето че и това вече е факт.
    Бавни скорости, кракът на спирачката и пълзим надолу. На ледените участъци предницата върху скалите острани на пътя, а задницата тръгва да се пързаля странично и да се опитва да изпревари предницата. Някои обратни завои ги взехме с по няколко маневри. Слава Богу, минахме ледените участъци и вече ни предстояеше дългото спускане до асфалта към Рилския манастир и оттам към София.
    Последно редактиран от verter ; 12-11-12 в 13:37
    Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
    0888/00-55-37

  3. #3
    Регистрация
    Jun 2009
    Място
    София
    Публикации
    1,648
    Точки (при гласуване)
    27

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Невероятно преживяване!
    Имаш дарба, verter!
    Suzuki Jimny 1.3 16V 2009

  4. #4
    Аватара на zzlatev
    zzlatev е офлайн Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ || ТП |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    May 2005
    Място
    София
    Публикации
    9,353
    Точки (при гласуване)
    38

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила



    От дясно наляво са: ниското с малко сянка на преден план е Малък Мермер, след него на заден план са върховете в района оттатък Кобилино бранище, после най-високото и масивно, със северната стена във сянка е Мальовица, до нея ниско в сянката са Петлите, после е двойния конус на Орловец и залепения за него гръб на Злия Зъб, после е Ловница, до нея наляво с трите чучки е масива на Купените с Голям Купен( между другото най-високия връх в тоя дял на Рила - 2731 метра, 2 метра по-висок от Мальовица) на преден фон, след това е Попова капа и накрая Лопушки връх. В сянката под Купените е Страшно езеро с едноимимнния заслон.
    Дано съм полезен с инфото, а за Урдини езера ми се разтупка сърцето, като ученик и млад любител геолог съм изкарвал чудни лета на палатка там, дори на една от снимките се вижда мястото на стария ни бивак.
    LZ1LRE, Range Rover 300Tdi
    www.ADV-Bulgaria.com

  5. #5
    Регистрация
    Sep 2007
    Място
    софия
    Публикации
    334
    Точки (при гласуване)
    12

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Мястото е велико, но след като заведох жената на язовир Калин не ще и да чуе за качване пак по този път . Някой път обаче ще я излъжа пак .Не знам как се ходи за един час до хижа Иван Вазов , на нас също не ни се удаде.
    емил златков
    паджеро 2.5тд
    ве стром 650

  6. #6
    Аватара на sparkybg
    sparkybg е офлайн
    Спартак Тимчев
    Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ || ТП || ДВиП |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Aug 2007
    Място
    София
    Публикации
    33,503
    Точки (при гласуване)
    66

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    ...за съжаление "media.snimka.bg" не смогва на трафика. Има ли някаква причина да не качваш снимките на FTP-то, или директно във форума?
    Интернет експлорър: Безплатно предоставян от Майкрософт тул за сваляне на браузер по избор.

  7. #7
    Регистрация
    Mar 2009
    Място
    Банско
    Публикации
    3,979
    Точки (при гласуване)
    16

    Cool От: Ледените очи на Рила

    Цитат Мнение на Danika Преглед на публикациите
    Имаш дарба, verter!
    Безспорно !

    Невероятна гледка, невероятно изживаване, винаги успаваш да ме накараш да почувствам това което сте почувствали и вие (поне малка част ) всеедно съм бил с вас.

    Поздрави, БЛАГОДАРЯ !

  8. #8
    Регистрация
    Jul 2007
    Място
    Пловдив
    Публикации
    1,187
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Много красиво място, мерси за споделянето !
    Газ 69 2.4i
    Густо майна, пътят свърши !!!
    GSM: О895 7О6О59

  9. #9
    Регистрация
    Mar 2011
    Място
    София
    Публикации
    559
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Страхотни снимки! Благодаря!!

  10. #10
    Регистрация
    Jan 2009
    Място
    Дупница
    Публикации
    6,045
    Блог Публикации
    1
    Точки (при гласуване)
    23

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Красота!!!
    Благодаря за снимките и разказа!
    Your conscience is all you can take to your grave.

  11. #11
    Регистрация
    Aug 2010
    Място
    гр. Стралджа
    Публикации
    2,788
    Точки (при гласуване)
    13

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Невероятни снимки! Определено знаеш кога да извадиш фотоапарата и да заснемеш момент.. 95% от тях са за уолпейпър.. Лично аз вече сложих една на десктопа си.. Благодаря!

  12. #12
    Регистрация
    Feb 2008
    Място
    Ямбол/Варна
    Публикации
    2,754
    Блог Публикации
    2
    Точки (при гласуване)
    19

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Браво...За не знам кой си път гледам този маршрут и все повече ми се ходи там
    ''Хубави сте, но сте празни..''- продължи малкият принц. - ''За вас не може да се умре.''.

  13. #13
    Аватара на edoors
    edoors е офлайн
    Ентелегентно прозд!
    Старши участник | +ПЛ |* МСС *
    Регистрация
    Jan 2010
    Място
    От скоро в София
    Публикации
    4,430
    Блог Публикации
    12
    Точки (при гласуване)
    26

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Браво, Владо!

  14. #14
    Регистрация
    Dec 2007
    Място
    Костинброд
    Публикации
    1,240
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Невероятно
    0878511557

  15. #15
    Регистрация
    Jul 2010
    Място
    София, Карлово
    Публикации
    1,327
    Точки (при гласуване)
    21

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Благодаря и аз.

    Злати, разкажи нещо повече за времето, когато сте били на палатки до Урдините езера. През кой сезон, как се стига до тях, какво сте работили, нещо любопитно и т.н.
    Интересно ми е да науча нещо повече за това място.

    sparkybg, причината да качвам в media.snimka.bg е чисто и просто навик. Там си събирам албумите от години, свикнал съм да работя със сървъра и т.н. Да, понякога се претоварва (обикновено неделя вечер), но като цяло рядко имам оплаквания.
    Какви са предимствата на ftp-то на форума и прикачените снимки. Имат ли някакво ограничение, каква резолюция е оптимална и т.н. Може и на лично , за да не "цапаме" темата.

    За тези места в Рила искам да кажа, че в събота бях там и като се събудих в неделя пак ми се ходеше. Това не омръзва.
    Даже не знам как ще устискам до догодина. Мерак ми е да се кача с лифта и оттам докъдето стигна, но времето ще става все по-неблагоприятно и май не е добро решение да се посещава идната половин година. Знам ли.
    Захващам се с подобряване на пешеходната си форма, за да не ме тормозят такива средни преходи. Вчера бях под два върха в Ржана планина и вместо да се кача с джипа, го направих пеш. Мисля е далеч по-добре от доста гледни точки, особено от фотогграфска, физическа и морална!
    Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
    0888/00-55-37

  16. #16
    Регистрация
    Feb 2008
    Място
    Ловеч
    Публикации
    4,058
    Точки (при гласуване)
    22

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Красота!
    Благодаря за споделянето!
    0осем9осем7шест0осем7едно
    Миро

  17. #17
    Регистрация
    Feb 2010
    Място
    София
    Публикации
    1,910
    Точки (при гласуване)
    16

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила


  18. #18
    Регистрация
    Jul 2007
    Място
    Шумен
    Публикации
    676
    Точки (при гласуване)
    13

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Колкото повече чета и гледам за тази част на Рила ,все повече ми се ходи там.
    Страхотни снимки!
    RAV 4

  19. #19
    Регистрация
    Jan 2009
    Място
    София
    Публикации
    1,260
    Точки (при гласуване)
    15

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Респект за изживяното и споделеното!

  20. #20
    Регистрация
    Feb 2006
    Място
    Стара Загора, Априлци
    Публикации
    2,264
    Точки (при гласуване)
    18

    По подразбиране От: Ледените очи на Рила

    Едно голямо благодаря от мен за споделените снимки и информация, наистина имаш дарба и като фотограф и като "писател"
    Дали някой ден ще се кача и аз на яз. Калин ...., дотам с кола (мини ван, което е малко по-високо от леката кола) може ли да се качи човек, или си трябва джип?
    Hristo Draganov
    http://htftp.domainbg.com/HD/

    И аз искам България чиста ! ! !

Страница 1 от 3 1 2 3 ПоследенПоследен

Сходни теми

  1. Рила
    От Pacific във форум Точки с описания
    Отговори: 28
    Последно мнение: 09-07-13, 20:13
  2. Рила- 22.07 07 г.
    От GOLDY-Владиан Христов във форум "ХАРД" разходки
    Отговори: 14
    Последно мнение: 14-02-11, 20:26
  3. Рила-Пирин-Рила
    От Видев във форум България - пътешествия и разходки
    Отговори: 4
    Последно мнение: 19-05-09, 00:03
  4. Рила-Пирин-Рила
    От Видев във форум България - пътешествия и разходки
    Отговори: 7
    Последно мнение: 14-09-08, 20:19
  5. За Рила!
    От Стефан във форум Екология, опазване на природата и планетата
    Отговори: 2
    Последно мнение: 23-01-08, 11:12

Правила за публикация

  • Вие не можете да публикувате нови теми
  • Вие не мжоете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да добавяте прикачени файлове
  • Вие не можете да редактирате собствените публикации
  •  
"); } else { document.write(""); } } // ]]>