От: Паркинсон, какво може да се направи ?
Днес си направих сефтето ... дано да ми е за последен път.
Бях в операционна зала ... 4 часа на 30/40см от хирурга и точно до дясната ръка на пациента ... т.е. баща ми.
Като влязох в залата и застанах до него и почнаха разни упойки ... нещо взе да ми става топличко ... чак да ми става леко лошо. Нямаше на къде да мръдна да те ущипах няколко пъти под масата по сланинките над кръста .... да се вкарам в релси
Добре , че скоро дойде ред на ренгенови снимки та се хвърлих след 2 чаши вода в битката. Така 4 часа ... с една малка почивка в която нямаше за какво да стоя в залата , та невролога искаше да черпи кафе , да съм се подсилил бил.... а аз не спал близо 2 дни глътнах още 2 чаши вода.
Всичко мина тип топ ... електродите са на мястото си , той е добре.
Чак като излязох от болницата разбрах колко съм неподготвен за такова нещо ...но важното е ,че повреме на операцията бях на ниво
Днес си направих сефтето ... дано да ми е за последен път.
Бях в операционна зала ... 4 часа на 30/40см от хирурга и точно до дясната ръка на пациента ... т.е. баща ми.
Като влязох в залата и застанах до него и почнаха разни упойки ... нещо взе да ми става топличко ... чак да ми става леко лошо. Нямаше на къде да мръдна да те ущипах няколко пъти под масата по сланинките над кръста .... да се вкарам в релси
Добре , че скоро дойде ред на ренгенови снимки та се хвърлих след 2 чаши вода в битката. Така 4 часа ... с една малка почивка в която нямаше за какво да стоя в залата , та невролога искаше да черпи кафе , да съм се подсилил бил.... а аз не спал близо 2 дни глътнах още 2 чаши вода.
Всичко мина тип топ ... електродите са на мястото си , той е добре.
Чак като излязох от болницата разбрах колко съм неподготвен за такова нещо ...но важното е ,че повреме на операцията бях на ниво
Коментар