Tweet
Видях се с време,и усетих желание,да напиша ,някой ред,за нашето пътуване до Иран,казвам нашето ,защото тръгнахме два мотора,който незнае по натаък,ще разбере.
Аз,със Ямаха(XVS 1100)и,Васко ,Хонда(Варадеро 1000).Така,си пътувме ,ние от 4 години.То не беше Египет,Италия,Австрия,Хърватия,дето се вика знаем си кътните зъби.
Тръгнахме ,от Бургас в 10.00ч.(вместо определения час9.00).
Бяхме решили,да караме поне до Анкара.Разбрахме се Турция да я минем на тагадък.Единственот място,на което трябваше да обърнем внимание ,беше Немрут.Но уви,след всичките планове,не знехме,че този ден е голямото футболно дерби,възлов мач,за титлата, Галатасарай-Фенербахче(голям пропуск).Четири часа,минавахме Истамбула(града голям).В,крайна сметка ,на смръчаване стигнахме Болу.Качихме,се над града в планината,да преспим.А,там ,все едно сме на Алпийски курорт.Алпийски писти,всичките,хотели,пълни със ски и сноубордове,и дори ,на високото се виждаше сняг.
Сега е времето да поясня със голямо съжаление,че почти нямам снимки от Турция,защото по късно в Иран ми изчезна лаптопа със картата от Турция в него.Само снимките,които съм качвал по пътя.Във Васко,имаше малко снимки и клипове от камерата,но забравих да ги взема ,а сега той пътува за Мароко.Както и да е,Турция,ще я карам по накратко,и без това има много материал за там,във форума.
На следващия ден,точката беше Малатия(880км.)
Тръгнахме към 8.00ч.Времето беше идеално,след Анкара,излязохме от магистралата и започнаха ремонтите по пътя,няколко дълги участъци карахме по черно,времето взе да се разваля,но бяхме ок.Във Кайзери,вече небето се отвори и порой.Скрихме се в една бензиностанция,и почакакхме да намалее.Задължително ,комшиите изкараха чая,и така час,но не.Тръгнахме и след около 20км.след Каизери,нямаше и капка паднала.Навлязохме в каньон,завои,ремонти,черно по 5,6км.На 40км.преди Малатия,режеха скалите ,около пътя(впоследствие видях),на прав хубав ,асфалтиран път,нагорнище,Васко,беше пред мен на 20м. със скорост около 100км.ч.,и в един момент го видях да се олюлява и да скача от мотора,докато го гледах,се озовах и аз на асфалта суркайки се от едната и от другата страна,без да се отделя от мотора,така около 40м.Наискочиха се работници и местни,помогнаха ми да изляза от мотора,гледам ,около Васката 15 човека,крещят,отивам,той лежи.Василе,ставай бе,той ми отговаря,че не му дават.Боли ли те нещо-не,ставай,тогава.докато се суети,ме пита мотора,как е.Незнам,как да му го кажа-не става,беше се забил в скалите отсреща,грозна картинка,цялото яйце ,куфари,спойлери,всичко изпотрошено.Върнах се ,да разбера,какво точно се случи.Докато режат скалите с водоабразивна машина се отделя,една слузестожелирана течност и се стекла на пътя,като вада ,около 80см.напречно,на момента видях,как една кола мина оттам и поднесе здравата.Веднага излезе една фадрома и започна да чисти пътя.Разкрещях,им се ,но знаеки вината си, ме гледаха безмълвно.Върнах се при Васил,беше на крака,бяха дошли линейка и въоръжена до зъби жандармерия.Никой незнаеше друг език.Хванах един жандарм,за ръката и го поведох да му обяснявам,какво точно се е случило.Въпреки,че бяха ,го изчистили,пак бе хлъзгаво.Жандарма ,видимо разбра всичко и започна да говори по телефона с някой,аз отидох до Васил,вече видимо добре,от линейката,го караха да подпише,че не иска мед.помощ.Повечето разговори,ги провеждахме по телефона с някакъв,който говореше английски.казаха,ни,че ще дойде пътна помощ да ни закара до Малатия,и всички изчезнаха.Моят,мотор,също не изглеждаше добре.изкривено кормило,счупена ръкохватка на съединитея,степенките за краката бяха огънати до рамата,изкривен ролбар,смачкани аспуси,и още други дребни неща.а двамата,бяхме,като клошари,екипите разкъсани,но без капка кръв,само натъртвания,впоследствие разбрахме за две пукнати ребра на Васко.
Стъмни се,появи се и пътната помощ,натоварихме моторите с лебедката суркайки ги,грозна картинка,качихме се и потеглихме.Спряхме след няколко километра в поделението на жандармерията,там излезе войника,скогото разговаряхме на английски по телефона,попита ни ,какво възнамеряваме да правим.Искахме да оставим моторите ,някъде и да преспим в хотел.Войника ,даде инструкции на шофьора ,и тръгнахме към Малатия.
Крайна точка,за деня,достгнахме по най гадния начин.Разтоварихме моторите в автокъщата,на пътната помощ,настаниха ни в хотел,в близост до моторите,хапнахме и легнахме.За мен,знам,но със сигурност и двамата не мигнахме цяла нощ.Мислехме разни вариянти,да се върнем до Бг.и да тръгнем с кола,но всичко това изглеждаше много сложно.за мен бях решил,че ако намеря някой да ми пооправи мотора,ще продължа сам.На сутринта,отивайки,към автокъщата видяхме,че зад хотела ,има голям мотосервиз със магазин.Казах на Васил,какво съм намислил,учудено ме изгледа,но след малко колебание,ме подкрепи.
Качих се на мотора,някак си неестествен ми беше стойката,трудно вкарах първа скорост(и скоростния лост,беше се огънал)и яваж,яваж до сервиза.Наизкачаха всички,и се заоглеждаха,дойде омбашията Али,огледа,огледа и вика,ЩЕ ГО ОПРАВИМ.Тогава видяхме,че и семерингата,на десния кол,беше изпуснала,но трябваше да чакам семеринги 2 дни,да пратят от някъде,и се отказах.
Запалиха оксижена и изправиха всички огънати детайли.
при оксижениста
Вече,знаех,че ще продължа.А Васко организираше прибирането си(има го в текущи пътувания).Купих си ново яке,турско,но се впоследствие се оказа,много добро,вентилирано с доста джобове,само смених протекторите със скъсаното.Източихме бензина на Варадерото,и във 5,6 бутилки,от кола по 2л.ги превързах с ластици по мотора,страшна картинка.Това,беше важен момент от самото пътуване,затова ,го описвам с подробности,по нататък,ще бъда по кратък.
васко,тръгна с един пикап,за Истамбул и аз останах сам.Трябваше да стигна до Немрут,а беше 16.00ч.След няколко обърквания по непроверени пътища,реших да мина по царския.Междувременно,ме спряха полицаи,да ме питат,какви са тези бутилки по мотора,със усмивка се разбрахме и продължих.Пак за почна,голям дъжд,но нямаше време за спиране.
Беше ми,някак странно,за първи път сам с мотора в чужбина,самотно,но ентусиазиран,че все пак приключението продължава.
Видях,на хартиената карта,че има път,през кюрдски села,който ми спестяваше 60км.,и хванах от там,въпреки Гармина.Оказа се ,чисто нов асвалтиран път,през планината,мноо красиво,готини завой,голям кеф.
В Немрут пристигнах на смръчаване.Първата къща в селцето,се оказа хотелче,но затворено,след кратък разговор с комшиите,пристигна някакъв младеж и ми отвори да се настаня,впоследствие се настани и възрастна немска двойка с кола.Нощувката ми беше и със закуска,но попитах и за вечеря,че бях гладен,а нямах неприкосновен запас.Всичко се уреди за 30тл.
Имах,ракийка разбира се ,направих главата и в леглото.На сутринта,газ,към върха.Между другото,от този ден нататък,всяка сутрин,до края на това пътуване,си задавах въпроса,какво ли ми е приготвила днес съдбата(върна ми го тъпкано,все хубави работи).
Немрут ,се разглежда относително бързо,час,два със снимките,които вече ги нямам.само тази.
Мястото,е доста интересно,заслужаваше си.
Върнах се в хотела ,накачулих багажа и поех на изток.Бях решил за деня,да стигна до Ван.Първо трябваше да се кача на ферибот,през язовир Ататюрк,откъдето започва,небезизвестната река Ефрат.Сега строят мост,но дотогава с фери.Имах хубави снимки от там,особенно една ,на която заснех знак стоп,показващ се от водата.На другия бряг,се заприказвах със група швейцарци с четири мотора,обикалят Турция.Минах през Диарбекирската пустиня(ужасна гледка),и тук,голям дъжд.Мотора ми започна да прекъсва,знаех,че екстравагантния ми въздушен филтър,бе взел вода,но нямаше каде да спра,да се скрия.Прекъсвайки излязох от облака,филтъра изсъхна и продължих до небезизвестния град Батман.Задължителната снимка на табелата.
След Батман,пак започна силно да ме вали,и спрях на една крайпътна постройка,впоследствие се оказа джамия,но без минаре(странно).Ходжата,ме посрещна с кока кола в ръка и седнахме двамата не една маса със тиквено семе,и зачоплихме,защото не можехме да се разбираме много,много.Не след дълго запреиждаха,някакви хора и сядаха на масата.Заприказвахме се ,колкото ръцете ни позволяваха.Разбраха,че пътувам за Иран,и се учудваха.Питаха ме за религията,отговорих християнин,и се започна,говорихме си за Иса(Исус),за Мохамед.Ходжата,ми обясни,че е хаджи(ходил в Мека),и аз му казах,че съм хаджи,че съм ходил с мотора до Йерусалим.Семките свършиха,сложиха още две шепи,разговора продълже за политика,Ердоган,Обама,Путин,дъждът си валеше,и изведнъж всички станаха,обърнаха се,към надписа на стената и започнаха да се молят,беше ми неудобно да ги прекъсвам,и си останах на масата безмълвен,бяха големи симпатяги,имаха профили във Фейсбук,разменихме ги.По едно време дойдоха Жандармите с две емтелбета и джип,всички излязоха и се разцелуваха.И аз излязах,попитах дали мога да снимам,след кратък разговор с ходжата,се съгласиха.
в средата е ходжата,рижав със сини очи
Дъждът намаля,а аз се бавех.Моите нови ислямски аркадаши ми дадоха номер,на който да звъня,ако срещна проблеми в Турция,по нататък не отговаряли,щели да се молят за мен.
Продължих и преди Битлиз,започна,някакъв мега ремонт на пътя,около 20км.,може и повече,много КПП на жандармерията(велкоме то Кюрдистан),бавно движение и слаб,но непрекъснат дъжд.много се забавих.
На мръкване,едвам успях да се дотътря до Татван.намерих си хотелче,със стая без прозорец(всичко бе заето),и кратка обиколка за вечеря и в леглото,че бях,като пребит ,този ден.Реших,че трябва да остана две нощи там,за да се исуша и почина.
Извинявам се за постния разказ,и правописните грешки.От тук,нататък,вече имам снимки.
На следващият ден,разгледох градчето,запознах се с много хора,изпих Н-количество чай,поразпитах,какво трябва да видя непременно.Местните ми казаха,че трябва да се кача,на Немруд гьолу,който се намира в кратера на загасналия вулкан Немруд
.Тръгнах по пътя и изведнъж ДУР-бариера,пътят затворен от лавина,и е непроходим,кофти.Върнах се в града,и се разходих по крайбрежната алея.Междувременно,се върнах в хотела,и ме преместиха в голяма стая със прозорец,най после,ще съхна.
на това му викат Кюрдски банан,всички го ядат.опитах,не ми хареса,има стипцав вкус,но свършва за часове.
ремонт на дисагата,скъса се при падането,и се намокри всичко,по пътя.
айде на кюрдските дюнери
вулкана Немруд
Вечерта,седнах във фоаето на хотела със собственика ,и се разприказвахме,за обичайните неща,откаде на къде.Както всеки път от Бг.насам,всички ми говориха,колко е опасно в Иран,и как ,ще ме заколят,че,ние "западняците" сме луди така,като обикаляме с тези мотори.И,тогава Мехмед ми каза.-Митко,голям късметлия си,че си гражданин,на Европейския съюз,иначе тук в Кюрдистан,щяха да ти вземат мотора,а на теб незнам ,какво можеше да ти се случи.Ако,беше американец или руснак,вътре си.Те(бунтовниците) всичко знаят,от каде си,за каде си,защото сто процента ,са те питали няколко пъти.Замислих се.Това е може би така,заради позицията на Европа ,за кюрдските бунтовници или терористи,както ги наричат.Наистина ,в града имаше многолюдни Армейски части въоръжени до зъби,и коли със картечници отгоре(не смеех да ги снимам),и ежедневно се случваха някакви инцидентиТова съм го виждал във Йордания и Египет,не ми беше за пръв път.Много местни,докато си говорихме,ми викаха-Фридъм за Кюрдистан,Турците са тирани,и разни подобни неща.
На другия ден,ме чакаха към 400км.,до заветния Иран.
Тръгнах рано,първо се движех по крайбрежието на езерото Ван,после навлязох в заснежени планини,но поне дъжд нямаше,а и прогнозата не беше за дъжд.Започнах да приближавам границата със Ирак,и това осезаемо се усещаше.През няколко километра военни постове,проверки,обичайните ремонти на пътя.
стара крепост по пътя
На едно зверски охранявано кръстовище,се отделих за иранската граница,и навлязох във един каньон,където имаше събор на всичките насекоми в района,за 10минути слюдата ми почерня.След 20тина километъра,бях на границата.
Няколко проверки,докато стигна до митницата,от там едно хлапе,ме подхвана и ме прекара,през всички гишета набързо,дадох му всичките си останали турски монети.Но,на портала се оказа,че от иранска страна има почивка един час,време за снимки на граничарите.
на ,този,едно ендуро и да хваща баирите.
портала
аятоласите
След 40 мин. портала се отвори и влязох в Ислямска република ИРАН.Портала е един и за влизащи,и излизащи,получи се зверско задръстване,но аз се промуших,и влязох в някаква лудница.Първа гранична проверка и разпит по документи,сякаш неможеха да четат,какво пише в паспорта,явно процедура.После дойде някакъв момък ,и ме заведе на едно гише,друг ме покани вътре на чай,и приятелски ме разпита на труден за разбиране английски,докато ми оформя документите,мили хора.Обикновенните неща,на каде,откъде,ще минавам,през кой пункт,ще изляза,колко дни,ще съм в Иран.Сипаха ми втори чай,викам си няма лесно да изляза .След 15мин.,ми дадоха документите,казаха печат на изхода на пункта и ВЕЛКОМЕ то ИРАН.Излязох от сградата на митницата,и ме почнаха чейнджаджиите,веднаг обратно в сградата,се помолих на митничаря с който пих чай,да ми помогне.Отзова се,и започнаха едни пазарлъци.Дадох му 200$,той ми даде няколко пачки,и каза,добър курс.Докато му благодарях,видях,как тарикатите си отиваха възмутени.Отидох до изхода печат,отново Велкоме то Иран,и бях там,кадето най исках да бъда.
Аз,със Ямаха(XVS 1100)и,Васко ,Хонда(Варадеро 1000).Така,си пътувме ,ние от 4 години.То не беше Египет,Италия,Австрия,Хърватия,дето се вика знаем си кътните зъби.
Тръгнахме ,от Бургас в 10.00ч.(вместо определения час9.00).
Бяхме решили,да караме поне до Анкара.Разбрахме се Турция да я минем на тагадък.Единственот място,на което трябваше да обърнем внимание ,беше Немрут.Но уви,след всичките планове,не знехме,че този ден е голямото футболно дерби,възлов мач,за титлата, Галатасарай-Фенербахче(голям пропуск).Четири часа,минавахме Истамбула(града голям).В,крайна сметка ,на смръчаване стигнахме Болу.Качихме,се над града в планината,да преспим.А,там ,все едно сме на Алпийски курорт.Алпийски писти,всичките,хотели,пълни със ски и сноубордове,и дори ,на високото се виждаше сняг.
Сега е времето да поясня със голямо съжаление,че почти нямам снимки от Турция,защото по късно в Иран ми изчезна лаптопа със картата от Турция в него.Само снимките,които съм качвал по пътя.Във Васко,имаше малко снимки и клипове от камерата,но забравих да ги взема ,а сега той пътува за Мароко.Както и да е,Турция,ще я карам по накратко,и без това има много материал за там,във форума.
На следващия ден,точката беше Малатия(880км.)
Тръгнахме към 8.00ч.Времето беше идеално,след Анкара,излязохме от магистралата и започнаха ремонтите по пътя,няколко дълги участъци карахме по черно,времето взе да се разваля,но бяхме ок.Във Кайзери,вече небето се отвори и порой.Скрихме се в една бензиностанция,и почакакхме да намалее.Задължително ,комшиите изкараха чая,и така час,но не.Тръгнахме и след около 20км.след Каизери,нямаше и капка паднала.Навлязохме в каньон,завои,ремонти,черно по 5,6км.На 40км.преди Малатия,режеха скалите ,около пътя(впоследствие видях),на прав хубав ,асфалтиран път,нагорнище,Васко,беше пред мен на 20м. със скорост около 100км.ч.,и в един момент го видях да се олюлява и да скача от мотора,докато го гледах,се озовах и аз на асфалта суркайки се от едната и от другата страна,без да се отделя от мотора,така около 40м.Наискочиха се работници и местни,помогнаха ми да изляза от мотора,гледам ,около Васката 15 човека,крещят,отивам,той лежи.Василе,ставай бе,той ми отговаря,че не му дават.Боли ли те нещо-не,ставай,тогава.докато се суети,ме пита мотора,как е.Незнам,как да му го кажа-не става,беше се забил в скалите отсреща,грозна картинка,цялото яйце ,куфари,спойлери,всичко изпотрошено.Върнах се ,да разбера,какво точно се случи.Докато режат скалите с водоабразивна машина се отделя,една слузестожелирана течност и се стекла на пътя,като вада ,около 80см.напречно,на момента видях,как една кола мина оттам и поднесе здравата.Веднага излезе една фадрома и започна да чисти пътя.Разкрещях,им се ,но знаеки вината си, ме гледаха безмълвно.Върнах се при Васил,беше на крака,бяха дошли линейка и въоръжена до зъби жандармерия.Никой незнаеше друг език.Хванах един жандарм,за ръката и го поведох да му обяснявам,какво точно се е случило.Въпреки,че бяха ,го изчистили,пак бе хлъзгаво.Жандарма ,видимо разбра всичко и започна да говори по телефона с някой,аз отидох до Васил,вече видимо добре,от линейката,го караха да подпише,че не иска мед.помощ.Повечето разговори,ги провеждахме по телефона с някакъв,който говореше английски.казаха,ни,че ще дойде пътна помощ да ни закара до Малатия,и всички изчезнаха.Моят,мотор,също не изглеждаше добре.изкривено кормило,счупена ръкохватка на съединитея,степенките за краката бяха огънати до рамата,изкривен ролбар,смачкани аспуси,и още други дребни неща.а двамата,бяхме,като клошари,екипите разкъсани,но без капка кръв,само натъртвания,впоследствие разбрахме за две пукнати ребра на Васко.
Стъмни се,появи се и пътната помощ,натоварихме моторите с лебедката суркайки ги,грозна картинка,качихме се и потеглихме.Спряхме след няколко километра в поделението на жандармерията,там излезе войника,скогото разговаряхме на английски по телефона,попита ни ,какво възнамеряваме да правим.Искахме да оставим моторите ,някъде и да преспим в хотел.Войника ,даде инструкции на шофьора ,и тръгнахме към Малатия.
Крайна точка,за деня,достгнахме по най гадния начин.Разтоварихме моторите в автокъщата,на пътната помощ,настаниха ни в хотел,в близост до моторите,хапнахме и легнахме.За мен,знам,но със сигурност и двамата не мигнахме цяла нощ.Мислехме разни вариянти,да се върнем до Бг.и да тръгнем с кола,но всичко това изглеждаше много сложно.за мен бях решил,че ако намеря някой да ми пооправи мотора,ще продължа сам.На сутринта,отивайки,към автокъщата видяхме,че зад хотела ,има голям мотосервиз със магазин.Казах на Васил,какво съм намислил,учудено ме изгледа,но след малко колебание,ме подкрепи.
Качих се на мотора,някак си неестествен ми беше стойката,трудно вкарах първа скорост(и скоростния лост,беше се огънал)и яваж,яваж до сервиза.Наизкачаха всички,и се заоглеждаха,дойде омбашията Али,огледа,огледа и вика,ЩЕ ГО ОПРАВИМ.Тогава видяхме,че и семерингата,на десния кол,беше изпуснала,но трябваше да чакам семеринги 2 дни,да пратят от някъде,и се отказах.
Запалиха оксижена и изправиха всички огънати детайли.
при оксижениста
Вече,знаех,че ще продължа.А Васко организираше прибирането си(има го в текущи пътувания).Купих си ново яке,турско,но се впоследствие се оказа,много добро,вентилирано с доста джобове,само смених протекторите със скъсаното.Източихме бензина на Варадерото,и във 5,6 бутилки,от кола по 2л.ги превързах с ластици по мотора,страшна картинка.Това,беше важен момент от самото пътуване,затова ,го описвам с подробности,по нататък,ще бъда по кратък.
васко,тръгна с един пикап,за Истамбул и аз останах сам.Трябваше да стигна до Немрут,а беше 16.00ч.След няколко обърквания по непроверени пътища,реших да мина по царския.Междувременно,ме спряха полицаи,да ме питат,какви са тези бутилки по мотора,със усмивка се разбрахме и продължих.Пак за почна,голям дъжд,но нямаше време за спиране.
Беше ми,някак странно,за първи път сам с мотора в чужбина,самотно,но ентусиазиран,че все пак приключението продължава.
Видях,на хартиената карта,че има път,през кюрдски села,който ми спестяваше 60км.,и хванах от там,въпреки Гармина.Оказа се ,чисто нов асвалтиран път,през планината,мноо красиво,готини завой,голям кеф.
В Немрут пристигнах на смръчаване.Първата къща в селцето,се оказа хотелче,но затворено,след кратък разговор с комшиите,пристигна някакъв младеж и ми отвори да се настаня,впоследствие се настани и възрастна немска двойка с кола.Нощувката ми беше и със закуска,но попитах и за вечеря,че бях гладен,а нямах неприкосновен запас.Всичко се уреди за 30тл.
Имах,ракийка разбира се ,направих главата и в леглото.На сутринта,газ,към върха.Между другото,от този ден нататък,всяка сутрин,до края на това пътуване,си задавах въпроса,какво ли ми е приготвила днес съдбата(върна ми го тъпкано,все хубави работи).
Немрут ,се разглежда относително бързо,час,два със снимките,които вече ги нямам.само тази.
Мястото,е доста интересно,заслужаваше си.
Върнах се в хотела ,накачулих багажа и поех на изток.Бях решил за деня,да стигна до Ван.Първо трябваше да се кача на ферибот,през язовир Ататюрк,откъдето започва,небезизвестната река Ефрат.Сега строят мост,но дотогава с фери.Имах хубави снимки от там,особенно една ,на която заснех знак стоп,показващ се от водата.На другия бряг,се заприказвах със група швейцарци с четири мотора,обикалят Турция.Минах през Диарбекирската пустиня(ужасна гледка),и тук,голям дъжд.Мотора ми започна да прекъсва,знаех,че екстравагантния ми въздушен филтър,бе взел вода,но нямаше каде да спра,да се скрия.Прекъсвайки излязох от облака,филтъра изсъхна и продължих до небезизвестния град Батман.Задължителната снимка на табелата.
След Батман,пак започна силно да ме вали,и спрях на една крайпътна постройка,впоследствие се оказа джамия,но без минаре(странно).Ходжата,ме посрещна с кока кола в ръка и седнахме двамата не една маса със тиквено семе,и зачоплихме,защото не можехме да се разбираме много,много.Не след дълго запреиждаха,някакви хора и сядаха на масата.Заприказвахме се ,колкото ръцете ни позволяваха.Разбраха,че пътувам за Иран,и се учудваха.Питаха ме за религията,отговорих християнин,и се започна,говорихме си за Иса(Исус),за Мохамед.Ходжата,ми обясни,че е хаджи(ходил в Мека),и аз му казах,че съм хаджи,че съм ходил с мотора до Йерусалим.Семките свършиха,сложиха още две шепи,разговора продълже за политика,Ердоган,Обама,Путин,дъждът си валеше,и изведнъж всички станаха,обърнаха се,към надписа на стената и започнаха да се молят,беше ми неудобно да ги прекъсвам,и си останах на масата безмълвен,бяха големи симпатяги,имаха профили във Фейсбук,разменихме ги.По едно време дойдоха Жандармите с две емтелбета и джип,всички излязоха и се разцелуваха.И аз излязах,попитах дали мога да снимам,след кратък разговор с ходжата,се съгласиха.
в средата е ходжата,рижав със сини очи
Дъждът намаля,а аз се бавех.Моите нови ислямски аркадаши ми дадоха номер,на който да звъня,ако срещна проблеми в Турция,по нататък не отговаряли,щели да се молят за мен.
Продължих и преди Битлиз,започна,някакъв мега ремонт на пътя,около 20км.,може и повече,много КПП на жандармерията(велкоме то Кюрдистан),бавно движение и слаб,но непрекъснат дъжд.много се забавих.
На мръкване,едвам успях да се дотътря до Татван.намерих си хотелче,със стая без прозорец(всичко бе заето),и кратка обиколка за вечеря и в леглото,че бях,като пребит ,този ден.Реших,че трябва да остана две нощи там,за да се исуша и почина.
Извинявам се за постния разказ,и правописните грешки.От тук,нататък,вече имам снимки.
На следващият ден,разгледох градчето,запознах се с много хора,изпих Н-количество чай,поразпитах,какво трябва да видя непременно.Местните ми казаха,че трябва да се кача,на Немруд гьолу,който се намира в кратера на загасналия вулкан Немруд
.Тръгнах по пътя и изведнъж ДУР-бариера,пътят затворен от лавина,и е непроходим,кофти.Върнах се в града,и се разходих по крайбрежната алея.Междувременно,се върнах в хотела,и ме преместиха в голяма стая със прозорец,най после,ще съхна.
на това му викат Кюрдски банан,всички го ядат.опитах,не ми хареса,има стипцав вкус,но свършва за часове.
ремонт на дисагата,скъса се при падането,и се намокри всичко,по пътя.
айде на кюрдските дюнери
вулкана Немруд
Вечерта,седнах във фоаето на хотела със собственика ,и се разприказвахме,за обичайните неща,откаде на къде.Както всеки път от Бг.насам,всички ми говориха,колко е опасно в Иран,и как ,ще ме заколят,че,ние "западняците" сме луди така,като обикаляме с тези мотори.И,тогава Мехмед ми каза.-Митко,голям късметлия си,че си гражданин,на Европейския съюз,иначе тук в Кюрдистан,щяха да ти вземат мотора,а на теб незнам ,какво можеше да ти се случи.Ако,беше американец или руснак,вътре си.Те(бунтовниците) всичко знаят,от каде си,за каде си,защото сто процента ,са те питали няколко пъти.Замислих се.Това е може би така,заради позицията на Европа ,за кюрдските бунтовници или терористи,както ги наричат.Наистина ,в града имаше многолюдни Армейски части въоръжени до зъби,и коли със картечници отгоре(не смеех да ги снимам),и ежедневно се случваха някакви инцидентиТова съм го виждал във Йордания и Египет,не ми беше за пръв път.Много местни,докато си говорихме,ми викаха-Фридъм за Кюрдистан,Турците са тирани,и разни подобни неща.
На другия ден,ме чакаха към 400км.,до заветния Иран.
Тръгнах рано,първо се движех по крайбрежието на езерото Ван,после навлязох в заснежени планини,но поне дъжд нямаше,а и прогнозата не беше за дъжд.Започнах да приближавам границата със Ирак,и това осезаемо се усещаше.През няколко километра военни постове,проверки,обичайните ремонти на пътя.
стара крепост по пътя
На едно зверски охранявано кръстовище,се отделих за иранската граница,и навлязох във един каньон,където имаше събор на всичките насекоми в района,за 10минути слюдата ми почерня.След 20тина километъра,бях на границата.
Няколко проверки,докато стигна до митницата,от там едно хлапе,ме подхвана и ме прекара,през всички гишета набързо,дадох му всичките си останали турски монети.Но,на портала се оказа,че от иранска страна има почивка един час,време за снимки на граничарите.
на ,този,едно ендуро и да хваща баирите.
портала
аятоласите
След 40 мин. портала се отвори и влязох в Ислямска република ИРАН.Портала е един и за влизащи,и излизащи,получи се зверско задръстване,но аз се промуших,и влязох в някаква лудница.Първа гранична проверка и разпит по документи,сякаш неможеха да четат,какво пише в паспорта,явно процедура.После дойде някакъв момък ,и ме заведе на едно гише,друг ме покани вътре на чай,и приятелски ме разпита на труден за разбиране английски,докато ми оформя документите,мили хора.Обикновенните неща,на каде,откъде,ще минавам,през кой пункт,ще изляза,колко дни,ще съм в Иран.Сипаха ми втори чай,викам си няма лесно да изляза .След 15мин.,ми дадоха документите,казаха печат на изхода на пункта и ВЕЛКОМЕ то ИРАН.Излязох от сградата на митницата,и ме почнаха чейнджаджиите,веднаг обратно в сградата,се помолих на митничаря с който пих чай,да ми помогне.Отзова се,и започнаха едни пазарлъци.Дадох му 200$,той ми даде няколко пачки,и каза,добър курс.Докато му благодарях,видях,как тарикатите си отиваха възмутени.Отидох до изхода печат,отново Велкоме то Иран,и бях там,кадето най исках да бъда.
Иначе съвсем добре си е разказа и хич не е постен...
Даже е много интересен пътеписа ти! Важно, е какво се случва и как го описваш през твоя поглед. А това, че няма много снимки не е от значение! Един снима за 5 минути 10 снимки, а друг за два дни снима две снимки, но това не го прави по безинтересен и по-маловажен. Важно е как го чувстваш и как описваш и приключенията, в които участваш волю-неволю!
Коментар