Пътуване до Армения

[МИТЬО(питона)]

От: Пътуване до Армения

Май е време да си тръгвате от там ...

OFFNews - Армения: Готови сме за война с Азербайджан

те,там са винаги са в готовност да започне война.И арменци и азери ,знаят ,че войната е неизбежна,но ,като говорих за този проблем с няколко арменци,те са убедени,че докато Путин управлява Русия,война ,няма да има.

[МИТЬО(питона)]

От: Пътуване до Армения

Като,гледам,накъде са се запътили,утре ги очаква,голямо приключение.
Ако,направят,това,което си мисля,утре ще карат по хребетите ,на малък кавказ ,45км. по черен път,до Батуми.Ще се нагледат,на диви и красиви пеизажи.Дано само да не ги вали,но явно са предвидили ситуацията.

[rosslan]

От: Пътуване до Армения

Направо ме накара да забравя че съм в България!!!

+1 Благодаря за споделеното!

[damon]

От: Пътуване до Армения

Най-сетне Интернет. Последните дни се случиха интересни неща, но не сме имали достъп до мрежата за да пиша.

Преди няколко дни тръгнахме от Горис към езерото Севан за да излизаме от Армения. Не можахме да видим Татев - времето беше отвратително - дъжд, мъгла и студ. Митко е писал, че има перфектен асфалт, но според местните няма, та не знам. Не си струваше да се возим на лифта и продължихме към един друг обект, който на мен ми беше по-интересен дори - Нораванк.
Ето и какво беше времето, оттук започва качването към прохода Воротан (2344 м):


Някъде по прохода:




Тук се движехме по арменския път на коприната:


Слънцето се откри този път:


Нораванк, в Армения е пълно с такива манастири и църкви, но този е от по-важните:


Отново качкари, тези камъни са много интересни:






Продължихме към Севан през прохода Селим (2410 м). Отвратително време - студ, дъжд и вятър, а превалът е сакаш излизаш на връх Ботев и всичко това съчетано с лошо време. Нямам снимки оттам. По-интересното е че срещнахме колоездачи малко преди превала и като спрях да ги питам имат ли проблеми ми казаха, че си правели филмче. Железни хора са колоездачите! Много има да се учим от тях...

А езерото Севан - Арменското море, ни посрещна отново с лошо време. Море, море - на 1900 м. Според местните хора сезона започва на 10 юли и свършва на 10 август.


Гробището на Норатус на ез. Севан - в момента най-голямото запазено гробище със средновековни качкари:






Тази баба ми показва "сватбения камък", на който е изобразена арменска сватба. Ясно запомних кое са шашлиците. Също запомних, че бабата е била много по-добре по времето на Съветския съюз и даже е идвала в България:


Гробището наистина е голямо. Имало е само едно по-голямо - в Old Julfa в Нахичеван, но е унищожено от азерите.


Разбира се има и нови гробове. Както пише в книгата си Димитър Тодоров - Домосед, наистина арменците са изключително гробищноцентрични. Гробищата им са безупречни, за разлика от всичко останало. Интересното е и какви гробове се издигат - с цели каменни статуи.






Спахме и на севанска дача, за 20 лв. От условията бих бил изненадан, но след украинските бази отдыха, нищо не може да ме изненада от почивните места на съветските страни:


Хората казаха, че не сме били на Севан ако не се изкъпем, обаче хич и нямахме намерение да пробваме:


Опитахме севанска щука:


Комплекса Севанаванк до гр. Севан. Времето отново лошо, но поне беше добре за снимки:




Много е странно това "море" на 1900 м:






Тунелът Дилижан, който премахва целия проход Севан и оставя само малка част от него. Тунелът не е толкова страшен - само 2 км и е добре осветен.


Оттам се слиза в Дилижан - арменската Швейцария. Има доста иглолистни дървета и изобщо оттам на север пейзажът става друг - вече има храсти и дървета, а не само трева. Минахме по пътят най-близо до Азърбайджан. В повечето източници го дават като доста опасен, но в Дилижан ни казаха, че това е най-хубавия път и няма никакви проблеми. Изоставени азерски къщи, близо до границата:


Има цели безлюдни села:


Влязохме отново в Грузия. Мога да кажа - абсолютни диваци са грузинските шофьори. 90% от тях можеш да слезеш, да ги извадиш от колата и да им изхвърлиш ключовете в близката река, и ще има защо. С тяхното каране повечето ще влязат в затвора в Германия между трийстата и шейсетата минута. Миналата година го бяхме забелязали, но тази година направо ме изкараха извън нерви няколко пъти. С мотор според мен там по-безопасно е да се кара по-бързо от трафика и с често настъпване на свирката. Иначе просто ще бъдеш избутан и изблъскан. Никога не съм се ядосвал толкова много от трафик... По-възможност трябва да се избягват главните им двупосочни пътища. По магистралата е по-добре.
Тбилиси. С тоя трафик изгубихме всякакво желание да го гледаме и се опитахме просто да оцелеем:




А това е Боржоми, където се бутилира известната газирана вода. Нещо като Велинград:


За другия ден имахме два варианта - връщаме се на главния път към Батуми, който знаем от миналата година, или караме по Аджарската магистрала директно към Батуми през Малък Кавказ и Аджария през неточно количество "грунтовка", както казват тук на черния път. Тоя път го знаех, че е лош много отдавна - Дъг каза, че ще го минем ако е сухо, а Митака (Митьо-питона) го е минавал с чопъра. Сутринта му звъннах - той каза - карайте, няма проблеми, минах черното за 2 часа, към 30-40 км са. Времето - хубаво. И разбира се сътворихме най-голямата глупост на пътуването като тръгнахме с моя счупен мотор. Разстоянието варираше между 40 км (според Митко, и 60 км според местен човек). Кво пък толкова - в Турция вече бяхме карали почти толкова по черни пътища.
В началото пътят е супер:


После става това (спуснахме гумите до някакви безопасни нива, не че щеше да помогне много):


Това е само на десетия километър, тук ирански туристи ни казаха, че май това не е главния път, на което аз им отговрих - "Ааа, не - това е! Имате още между 40 и 50 км такъв път." На грузинските карти това е отбелязано като перфектен асфалт, не знам за Питона, дали се е объркал от картата, но съм сигурен че Любо Африката си е мислел, че тръгва по асфалт преди години. По същия начин срещахме турски и ирански коли, и даже един френски кемпер с отчаяни французи...
Само в тоя край на такъв път му се казва "магистрала":


На високо е много касиво:


Хората тук живеят само 3 месеца през лятото, гледайки животни:




Превалът е на около 25-тия километър:


Според местните хора остават още 15 км до Хуло, откъдето почва асфалтът, чудесно се връзва с разстоянията на Митака.


Тука сме ухилени, защото не знаем какво ни чака надолу:


Всъщност качването от източна страна, макар и да има някои гадни места е доста по-лесно. Оттам пътят става доста неравен и с големи камъни забити в сухата кал. Чак сега разбрах, защо Дъг ми каза че ще го минем, но не и ако вали. От западната страна пътят е сплъстена кал, а от източната има някакво каменисто покритие.
Но пък е невероятно красиво. Пълно е с живот по цялата долина на реката:


Ето това са машините за този път, разбира се и всякаквите УАЗ, ГАЗ, Нива и прочее изобретения на съветската мисъл, не нашите мотори. Обаче нямахме Камаз така че трябваше да следем някак си, пък и какво са 15 км:




УАЗ-сеновал:




Спускайки се така може би час, все по-често започвахме да си задаваме въпроса как Питона е минал оттук с чопъра. Даже се зачудихме да не говорим за друг път. Но друг път няма там - оттук е минал... Реших да сложа на GPS-а да ми покаже колко остават до Хуло - точно 22 км! Значи не са 15 от превала, а 35! И местните и те не знаят разстоянието, може би в УАЗ-а то не се усеща. Ако знаех какъв е тоя път никога не бих тръгвал с тоя мотор. Ето тук сме след 56-те км, минати за около 4 часа със спиранията, май нищо не се счупи:


Оттук надолу има още 80 км завои покрай реката до Батуми, но те са като магистрала вече:


Между другото по тоя път няма нито една единствена мантинела, а постоянно хвърчат маршрутки и какви ли не возила.

Местни хора:


След 170 км по тия пътища решихме, че ще спим в Батуми, но там палатка може да се опъне на морето едва на Кобулети - 30 км северно от Батуми. Знаехме мястото от миналата година:


Вече в Турция. Този край е интересен, натрупахме още впечатления, но за това ще разказвам по-подробно.




Голяма част от градските тротоари се използват за сушене на лешници:


Обтягаме веригите в един къмпинг на плажа преди Самсун:


Малко след тая снимка ходих да се къпя в морето - после студен душ и така настинах, че цял ден ми е зле днес. Едвам минахме 700 км и спряхме на 200 км от Истанбул. Живот и здраве - утре сме в България...

[damon]

От: Пътуване до Армения

Вчера пътуването приключи. Прибрахме се след тежки (поне за мен) почти 800 км и минаване през трафика на Истанбул, а аз цял ден карах с температура, пиейки разни фервекси, но единственото което ми помогна беше турския чай. Имам още само няколко снимки.

Ето го и плажа на който изстинах:


"Хотела" преди Самсун:


Сухи, неизчистени лешници и куче:


Обяд, някъде по пътя. Интересното е че се бяхме нястанили на една крайпътна "беседка", която се оказа на катаджиите, които дойдоха след малко. Разбира се не са ни гонили, но ги видяхме в действие как глобяват кола след кола. Засичащия беше 1-2 км по-нататък. Ползваха изключително много електронни джажи. Изобщо тоя ден беше наситен с полицаи - за 700 км сме срещнали поне 20 speed trap-a.


Вече в България:


Както се очакваше - около 7000 км:


Разглеждайки трак-а, забелязвам "приблема", който се изсипа на главата ни последните два дена с нуждата да караме по 700-800 км. Когато си приключил едно пътуване и се прибираш по най-бързите пътища не е лесно, често си задаваш въпроса "А тия още 700 км, дали не можем да ги минем и тях без да спираме?". От Грузия до първото спиране в Турция сме карали само 444 км - спряхме рано, а трябваше да караме още поне 150 км:


Мога да кажа, че това пътуване беше по-трудно от обиколката на морето, но пък видяхме повече. За мен лично беше много, много интересно. Сега предстои да си подредим впечатленията и да си поиграем със снимките...

[balkanski]

От: Пътуване до Армения

Добре дошли и браво! Много интересен маршрут и готини снимки както винаги.
Почини си и бягай да купуваш нова пружина, въпреки, че втулката стои много адвенчър.

[Alexr]

От: Пътуване до Армения

Пак ви чета с удоволствие, въпреки късния час! Много благодаря за пътеписа. Утре ще разглеждам снимкте в Пикаса-та.

[damon]

От: Пътуване до Армения

Ето и две незначителни филмчета, които съм направил.

Ани:

Фонтани в Ереван:

[harley]

От: Пътуване до Армения

И аз да се включа с още малко снимки, макар и с огромно закъснение...

Немрут - не преставам да се чудя как човешка ръка е успяла да сътвори статуите, че и този допълнителен насип на върха.



някои хора снимат, докато други им пазим багажа



Залезите са много вълнуващи в този край на света.



Невероятни строежи в древната арменска столица - Ани.



Карабах...



Капките дъжд по обектива са поразвалили снимката, но все пак това остава един от най-любимите ми кадри от пътуването: на връщане от манастира Нораванк.



цялата галерия е ето тук:

https://picasaweb.google.com/silvia....eat=directlink

[Димо]

От: Пътуване до Армения

Кадрите са много добри.
Страхотно пътуване. Благодаря ви, за усилията да споделяте с нас. Радвам се, че приключи успешно въпреки техническите трудности и се прибрахте живи и здрави.
Съжалявам, че не спряхте край нашето море за малко да ви стиснем ръцете, но ще се случи скоро
Вълнуващ разказ, страхотни снимки, много емоции.
Благодаря ви.

[damon]

От: Пътуване до Армения

Темата продължава тук: http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=166548