Tweet
Сякаш животът не беше сложен и без това:
http://articles.latimes.com/2012/jul...ender-20120730
В свободен превод/преразказ:
Олимпиадата не е занимание за нормални хора, нормалните я гледат. Там хората са специални/особени/ненормални в много аспекти.
Има малко спортове (и нито един олимпийски) в който мъжете и жените се състезават наравно. Идва ми наум за спортовете с коне (при това - и за ездачите, и за конете). Навсякъде другаде и средните, и върховите измерими резултати са различни за мъжете и жените. При спортовете, в които има съперничество, а не физическо измерване (борба, футбол, шахмат) - мъжете имат радикално предимство и е безсмислено да се състезават с жени. И така, как да отличим мъжете от жените?
За средния човек от улицата задачата рядко е сложна и тя става още по-проста, ако бъде разгледан без дрехи и аксесоари. Ама средния човек от улицата, както уточнихме, участва в олимпиадата откъм трибуната или от външната страна на телевизора. Външният вид на някои спортисти (и особено спортистки) определено предизвиква някои съмнения. Оказва се, че няма рязка, еднозначна биологична граница между мъжете и жените. Не стига това, ами някои мъжки признаци в женското тяло определено дават предимство в повечето спортове и затова олимпийската администрация се сблъсква с проблема много по-често, отколкото другите хора.
Дълго време за целите на олимпиадата се е използвал декларативният метод - всеки спортист си казва и толкова. Е, имало е някои съмнения, но то къде ли няма.
Всеки ще се сети за X и Y хромозомите от училище и в средата на 80-те МОК също са се сетили за тях. Оказва се обаче, че има XY-хора, които са си съвсем истински жени. Заради дребна, но не чак толкова рядка грешчица в генетичния код, тялото е било напълно нечувствително към мъжките хормони и още преди раждането се е оформило като пълноценно, работещо женско. Има и обратния вариант - XX-хора, които пък са си пълноценни мъже, заради друга дребна грешчица в генетичния код. Освен това има "химери" - нещо като напълно сляти близнаци, чиито пол може да се е определил от малцинството от клетките, оказали се на решаващо място в тялото, на нужния етап. И всичко това са крайни примери. А понеже някои хора си нямат (или пък имат) късмет, има и междинни варианти, като всякакви вариации на тема хромозоми, като X, XXX, XXY, XYY, както и леко счупени X и Y хромозоми или пък генетичен код, прехвърлен от едната на другата. Предаването на генетична информация между поколенията не е идеално - и добре, че не е, или поне е добре за повечето от нас, които са от приемливата страна на статистиката.
Сега олимпийската администрация ползва друг критерий - нивото на тестостерона, като е поставена една общо взето смислена граница, но пък се допускат жени с доказана пълна нечувствителност към тестостерон. И пак не им е лесно, виж подчертаното по-горе.
http://articles.latimes.com/2012/jul...ender-20120730
В свободен превод/преразказ:
Олимпиадата не е занимание за нормални хора, нормалните я гледат. Там хората са специални/особени/ненормални в много аспекти.
Има малко спортове (и нито един олимпийски) в който мъжете и жените се състезават наравно. Идва ми наум за спортовете с коне (при това - и за ездачите, и за конете). Навсякъде другаде и средните, и върховите измерими резултати са различни за мъжете и жените. При спортовете, в които има съперничество, а не физическо измерване (борба, футбол, шахмат) - мъжете имат радикално предимство и е безсмислено да се състезават с жени. И така, как да отличим мъжете от жените?
За средния човек от улицата задачата рядко е сложна и тя става още по-проста, ако бъде разгледан без дрехи и аксесоари. Ама средния човек от улицата, както уточнихме, участва в олимпиадата откъм трибуната или от външната страна на телевизора. Външният вид на някои спортисти (и особено спортистки) определено предизвиква някои съмнения. Оказва се, че няма рязка, еднозначна биологична граница между мъжете и жените. Не стига това, ами някои мъжки признаци в женското тяло определено дават предимство в повечето спортове и затова олимпийската администрация се сблъсква с проблема много по-често, отколкото другите хора.
Дълго време за целите на олимпиадата се е използвал декларативният метод - всеки спортист си казва и толкова. Е, имало е някои съмнения, но то къде ли няма.
Всеки ще се сети за X и Y хромозомите от училище и в средата на 80-те МОК също са се сетили за тях. Оказва се обаче, че има XY-хора, които са си съвсем истински жени. Заради дребна, но не чак толкова рядка грешчица в генетичния код, тялото е било напълно нечувствително към мъжките хормони и още преди раждането се е оформило като пълноценно, работещо женско. Има и обратния вариант - XX-хора, които пък са си пълноценни мъже, заради друга дребна грешчица в генетичния код. Освен това има "химери" - нещо като напълно сляти близнаци, чиито пол може да се е определил от малцинството от клетките, оказали се на решаващо място в тялото, на нужния етап. И всичко това са крайни примери. А понеже някои хора си нямат (или пък имат) късмет, има и междинни варианти, като всякакви вариации на тема хромозоми, като X, XXX, XXY, XYY, както и леко счупени X и Y хромозоми или пък генетичен код, прехвърлен от едната на другата. Предаването на генетична информация между поколенията не е идеално - и добре, че не е, или поне е добре за повечето от нас, които са от приемливата страна на статистиката.
Сега олимпийската администрация ползва друг критерий - нивото на тестостерона, като е поставена една общо взето смислена граница, но пък се допускат жени с доказана пълна нечувствителност към тестостерон. И пак не им е лесно, виж подчертаното по-горе.
Кво ти пука с кой тренира, щом с химиите и гените всичко и е наред? Жена ли е? Жена. Толкоз.
Коментар