Tweet
Понеделник... Работа да искаш. Мързел също. Ина (съпругата) иска да ходиме на планина. Аз също,но нямам идея на къде. Отлагам за вторник проучването на маршрута. Ина я изненадват - в неделя е дежурна на повикване. Това променя напълно всичко.
Търся смяна с колега - аз да работя две смени в четвъртък,той в петък. Уредено е,но маршрута още го няма,а сряда вече е в историята.
Четвъртък. Между двете смени има два часа. Решавам да си подготвя нещо за втората смяна,после друго и времето отлита. Остават 40 минути.
Усещам се изморен,не ставам за планина. И тук изниква една стара идея - кораба Радецки.
Радецки ли казах ? Срам ме е да си призная,но никога не бях ходил да го видя. Уреждам хотела и в петък сутрин потегляме.
Вече сме в Козлодуй. В градчето освен атомната централа друго интересно няма,та хващаме направо към Ботевия парк.
Слизаме от колата и направо към кораба-музей. В зимния пристан се мъдри някакъв шлеп или каквото е там.
Нивото на реката е ниско и шлепа май е заседнал. Радецки е от другата страна. Цяла пролет е бил на ремонт в русенската корабостроителница и сега може да плава самостоятелно.
Изпълва ни вълнение,все пак сме българи. По-добре късно,отколкото никога. Вратите на кораба са пред нас.
Разпитвам уредничката на музея за кораба и научаваме нещо,което може да сме знаели,но е добре забравено.
Това не е оригинала. Преди много лета австрийците предложили на България да закупи кораба,но тогавашното правителство не счело за нужно да троши пари на хазната и той отишъл за скрап. Тъжна и срамна история. Добре,че не е свършила до тук.
През далечната вече 1966-та година построеното копие на кораба е пуснато на вода в град Козлодуй. Ето как е протекло всичко около възстановяването на плавателния съд:
Широко известен факт е, че той е въстановен в чест на 90–годишнината от гибелта на Хр. Ботев. Първият човек подел кампанията по въстановяването му е журналистката Лиляна Лозанова. Нейната инициатива е подкрепена от вестник "Септемврийче", в чиято редакция работи.
Л. Лозанова открива на 6.11.1964 год.текуща сметка със сумата 2.50 лв. По тази сметка в следващите години всяко едно училище предава своя дан за построяването на "Радецки". Кампанията е огромна, ентусиазма невиждан.
В чест на 90–годишнината от героичната гибел на Хр. Ботев, 1 200 000 деца отново построяват парахода Радецки.
За ръководството на цялата работа е създаден национален щаб от корабостроители, инженери, архитекти. Първото решение което взима щаба е парахода да се построи по подобие на австрийския "Радецки", да бъде с парна машина, да има странични колела /долапи/. Комин, рулева рубка. Мебелите и съдовете да бъдат изработени по австрийски модел от преди век.
Когато възниква идеята за построяването на "Радецки" от децата, няма на разположение никакви данни, снимки, чертежи, описания на външния вид и вътрешното разположение. Отново е отправен призив във вестник Септемврийче, всеки един българин да помогне с каквото може.
Националният щаб изпраща тричленна комисия в Будапеща и Виена за събирането на ново сведения – в нея са включени главният конструктор на кораба Тодор Тодоров, Л. Лозанова и полк.–доцент М.Михов. В завода "Обуда", където през 1851 год. е построен "Радецки" се намира инвентарната книга, в нея се съдържат всички технически данни за парахода – дължина 57.40 м., ширина - с буртика 17.50 м. Височина на борда в средната част 2.40 м., газене – 1.15 м.
Оказва се, че албум на "Радецки" е направен от бояджията – вече 84 годишен – Кирали Йожеф. Той е боядисвал кораба от 1906 год. до бракуването му през 1918 год.
Неговите сведения се оказват изключително ценни. С най-големи подробности той описва какви са били кухненските съдове, килимите...
Когато през август 1966 год. новопостроеният "Радецки" пристига официално в Будапеща на палубата му застава и К.Йожеф. Той е гост и на тържествата на Козлодуйският бряг по повод пускането на кораба на вода. Датата е 30. 05.1966 год.
Датата 15.3.1973 год. се оказва фатална за "Радецки", при неговата зимовка в Русенския лиман. След силен снеговалеж и небрежност на екипажа, кораба потъва. Кораб "Радецки" е изваден от български екип от гр. Варна ръководен от капитан Никифор Герчев. Като помощно действие са използвани съветски водолази и румънски плаващ кран. Взети са необходимите мерки – "Радецки" изплува на повърхността. С много труд и средства е отново обзаведен.
От експлоатацията чувствително се износва парната машина, котела и останалите механизми.Парасиловата установка продължава да дава дефекти, резервни части за нея няма.
За това през 1988 е решено тя да бъде подменена с дизелова. Кораба отново влиза на ремонт за цели 5 години до октомври 1993 год. Монтирани са два главни дизелови двигатели, които с помощта на редуктори задвижват колелата.
Дейността на музея от неговото създаване до наши дни можем да охарактеризираме само с една единствена дума – борба. Борба изразяваща се в опазването и съхраняването на тази светиня за българският народ, борба за опазването и съхраняването на ботевото дело за паметта на бъдните поколения.
Цитата е от тук. Продължаваме с разходката по палубата.
Прекланяме се пред саможертвата на ботевите четници и напускаме с гордост и малко тъга.
Следва.
Търся смяна с колега - аз да работя две смени в четвъртък,той в петък. Уредено е,но маршрута още го няма,а сряда вече е в историята.
Четвъртък. Между двете смени има два часа. Решавам да си подготвя нещо за втората смяна,после друго и времето отлита. Остават 40 минути.
Усещам се изморен,не ставам за планина. И тук изниква една стара идея - кораба Радецки.
Радецки ли казах ? Срам ме е да си призная,но никога не бях ходил да го видя. Уреждам хотела и в петък сутрин потегляме.
Вече сме в Козлодуй. В градчето освен атомната централа друго интересно няма,та хващаме направо към Ботевия парк.
Слизаме от колата и направо към кораба-музей. В зимния пристан се мъдри някакъв шлеп или каквото е там.
Нивото на реката е ниско и шлепа май е заседнал. Радецки е от другата страна. Цяла пролет е бил на ремонт в русенската корабостроителница и сега може да плава самостоятелно.
Изпълва ни вълнение,все пак сме българи. По-добре късно,отколкото никога. Вратите на кораба са пред нас.
Разпитвам уредничката на музея за кораба и научаваме нещо,което може да сме знаели,но е добре забравено.
Това не е оригинала. Преди много лета австрийците предложили на България да закупи кораба,но тогавашното правителство не счело за нужно да троши пари на хазната и той отишъл за скрап. Тъжна и срамна история. Добре,че не е свършила до тук.
През далечната вече 1966-та година построеното копие на кораба е пуснато на вода в град Козлодуй. Ето как е протекло всичко около възстановяването на плавателния съд:
Широко известен факт е, че той е въстановен в чест на 90–годишнината от гибелта на Хр. Ботев. Първият човек подел кампанията по въстановяването му е журналистката Лиляна Лозанова. Нейната инициатива е подкрепена от вестник "Септемврийче", в чиято редакция работи.
Л. Лозанова открива на 6.11.1964 год.текуща сметка със сумата 2.50 лв. По тази сметка в следващите години всяко едно училище предава своя дан за построяването на "Радецки". Кампанията е огромна, ентусиазма невиждан.
В чест на 90–годишнината от героичната гибел на Хр. Ботев, 1 200 000 деца отново построяват парахода Радецки.
За ръководството на цялата работа е създаден национален щаб от корабостроители, инженери, архитекти. Първото решение което взима щаба е парахода да се построи по подобие на австрийския "Радецки", да бъде с парна машина, да има странични колела /долапи/. Комин, рулева рубка. Мебелите и съдовете да бъдат изработени по австрийски модел от преди век.
Когато възниква идеята за построяването на "Радецки" от децата, няма на разположение никакви данни, снимки, чертежи, описания на външния вид и вътрешното разположение. Отново е отправен призив във вестник Септемврийче, всеки един българин да помогне с каквото може.
Националният щаб изпраща тричленна комисия в Будапеща и Виена за събирането на ново сведения – в нея са включени главният конструктор на кораба Тодор Тодоров, Л. Лозанова и полк.–доцент М.Михов. В завода "Обуда", където през 1851 год. е построен "Радецки" се намира инвентарната книга, в нея се съдържат всички технически данни за парахода – дължина 57.40 м., ширина - с буртика 17.50 м. Височина на борда в средната част 2.40 м., газене – 1.15 м.
Оказва се, че албум на "Радецки" е направен от бояджията – вече 84 годишен – Кирали Йожеф. Той е боядисвал кораба от 1906 год. до бракуването му през 1918 год.
Неговите сведения се оказват изключително ценни. С най-големи подробности той описва какви са били кухненските съдове, килимите...
Когато през август 1966 год. новопостроеният "Радецки" пристига официално в Будапеща на палубата му застава и К.Йожеф. Той е гост и на тържествата на Козлодуйският бряг по повод пускането на кораба на вода. Датата е 30. 05.1966 год.
Датата 15.3.1973 год. се оказва фатална за "Радецки", при неговата зимовка в Русенския лиман. След силен снеговалеж и небрежност на екипажа, кораба потъва. Кораб "Радецки" е изваден от български екип от гр. Варна ръководен от капитан Никифор Герчев. Като помощно действие са използвани съветски водолази и румънски плаващ кран. Взети са необходимите мерки – "Радецки" изплува на повърхността. С много труд и средства е отново обзаведен.
От експлоатацията чувствително се износва парната машина, котела и останалите механизми.Парасиловата установка продължава да дава дефекти, резервни части за нея няма.
За това през 1988 е решено тя да бъде подменена с дизелова. Кораба отново влиза на ремонт за цели 5 години до октомври 1993 год. Монтирани са два главни дизелови двигатели, които с помощта на редуктори задвижват колелата.
Дейността на музея от неговото създаване до наши дни можем да охарактеризираме само с една единствена дума – борба. Борба изразяваща се в опазването и съхраняването на тази светиня за българският народ, борба за опазването и съхраняването на ботевото дело за паметта на бъдните поколения.
Цитата е от тук. Продължаваме с разходката по палубата.
Прекланяме се пред саможертвата на ботевите четници и напускаме с гордост и малко тъга.
Следва.
Коментар