Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

[Chicho1]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Ако той или друг колега са подготвени и знаят как да се справят с трудни моменти, голямата част от населението ще е общо-взето безпомощно според мен.
Това включва и членове на семействата ни и други близки хора, които не проявяват интерес към темата, но които не можем просто да изоставим и да се спасяваме поединично.

А тук експерти няма - просто си говорим.

Е тези думи ме карат да се върна отново в темата.
Да оставим книгата, болшинството от хората поне в този форум знаем и можем да боравим с от прашка до 152 мм гаубица. Най-важното според мен и психически-волевата устойчивост. Тя за съжаление може да се провери само в реални условия, тренировките разбира се изграждат и помагат, но съвсем не са гаранция.
Когато човек е находчив, не пада духом, средно интелигентен с добър запас от знания, то той и оръжие ще си намери/направи, и гладен няма да остане, и убежище ще си създаде. Всичко зависи от условията и времето. Оцелеем ли първите дни и околната среда не прекалено вредна за живот...
А семейството и близките хора-безусловно няма да се изоставят, то образно казано за какво ти е да си жив без тях. Те както стана въпрос в една друга тема ще спазват едни правила - моите. Добри, лоши, дано не се налага да се проверява.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

За съжаление уменията са забравят, а вече имаме едно цяло поколение, което не знае нищо за тези времена.

Също - отдавна далеч не всяко семейство има къща на село с двор с домати.
Сега има вили, басейни и райграс.

Струва ми се, че в момента обществото ни е много по-неподготвено да се справи с криза като тази след 1990.

Констатацията на всеизвестни факти е добро начало, но все пак си остава констатация! До колкото аз разбирам смисъла на тази тема извън художественото произведение станало причина за нея, е да се направи опит за формулиране на философия, която да се заложи в една евентуална подготовка...

[Mad Dog]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Именно! Говорим си - изтъквайки предимствата и недостатъците на една или друга теза, и независимо кой е прав или крив, оцеляването и подготовката за него си остават на ниво - чаткане по клавиатурите! Преди време отправих една покана в този раздел - да излезем на въздух и всеки да се опита да докаже думите си или най-малкото да си свери часовника, но нещата отново си останаха в сферата на приказките..!!!

Което пак не е напълно адекватно - нали се сещаш...Щото примерно аз държа запас от MRE там където са ми аварийните неща, имам оръжие и боеприпаси, полева и лагерно - походна екипировка и т.н. и т.н. Т.е. за мен приоритетите ще са едни -за този който няма тези неща приготвени други.... Важното е да се спазва т.нар железен триъгълник:

[Марто (Мартин Христов)]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Което пак не е напълно адекватно - нали се сещаш...Щото примерно аз държа запас от MRE там където са ми аварийните неща, имам оръжие и боеприпаси, полева и лагерно - походна екипировка и т.н. и т.н. Т.е. за мен приоритетите ще са едни -за този който няма тези неща приготвени други.... Важното е да се спазва т.нар железен триъгълник:[ATTACH=CONFIG]479535[/ATTACH]

Калине, много хора имат оръжие, а доста от тях умеят да боравят с него повече от добре! Необходимостта от физическа защита не подлежи на коментар, но тя е много малка част от цялото... Цитирам те:

- Умея да оцелявам с армейски продоволствени пакети...

Въпроса ми е, как ще оцеляваш като свършат пакетите..?!!

[Mad Dog]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Калине, много хора имат оръжие, а доста от тях умеят да боравят с него повече от добре! Необходимостта от физическа защита не подлежи на коментар, но тя е много малка част от цялото... Цитирам те:

- Умея да оцелявам с армейски продоволствени пакети...

Въпроса ми е, как ще оцеляваш като свършат пакетите..?!!

Наистина ли повече от добре... не се бъзикам с въпроса ? Като цяло огромният процент от хората които познавам и имат оръжие работят с него на доста посредствено ниво.... И отделно - работят как? Самостоятелно - в екип? Има някой фини разлики и между боравенето с оръжие за лов и това за физическо оцеляване , които не мисля, че е тук местото да ги бистрим....
Приеми че имам концепция какво се случва когато свършват. И не не е свързана с лов и събирателство. Продоволствените пакети ми дават преимуществото да знам, че имам едни 10 дена в които да работя по дългосрочните приоритети, а не по набавянето на папото за деня. Т.е. една обиколка на стадиона преди останалите. Същевременно имам ясни приоритети какво къде и колко ще ми трябва за начало ... и да- от къде да го взема. Т.е. разчитам именно на това че докато тълпата разграбва Метро ще имам време да си организирам нещата.

[Vimpel]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Констатацията на всеизвестни факти е добро начало, но все пак си остава констатация!
...

Констатацията, осъзнаването че има проблем, е началото.
После почват да се търсят начини за решаването му.

Тук ми се струва, че сме още в началото и сме на етап да се убеждаваме, че изобщо има смисъл да обсъждаме темата.
Така че да говорим по-конкретно - за тактика, технология, логистика и т.н. е безсмислено, ако липсват достатъчно заинтересовани участници.

А да развиваме философия на оцеляването е твърде амбициозна цел за тази тема според мен - ще ни трябват не теми и раздели, а цели форуми.

[zzlatev]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Да се върнем на книгата. За ден стигнах до 280 сраница за 6 часа полети и висене по летища. За амеркинаските условия на сдобиване с оръжие и ресурси сигурно е отличен съветник. Има определено тонове полезна информация, приложима и у нас. Личната ми оценка е за едно отлично за моя вкус четиво, ще се препрочита. Само на места малко ме подразни показния патриотизъм по американски и излишната религиозна парадност. Но това за там е нормално явно.
Що не се отдели глобалната тема за българските възможности в отделна тема, че от книгата скочихме в теорията на хаоса( нашата си действителност)

[Венцислав Петров]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Интересни неща виждам написани, отдавна не бях имам възможност да погледна темата... Набързо ще нахвърля няколко разсъждения, радвайки се, че се виждат всички възможни гледни точки.

Кольо, бих се радвал ако вземеш да отделиш малко време и да понапишеш какво и как очакваш или би очаквал като резултат като фермер при ситуация в която:

Нямаш достъп до бензиностанция, респективно никакво гориво, а също и ток. Нямаш възможност да си купиш семена за посев, нито каквито и да са препарати за третиране. Трябва да садиш, сееш и жънеш без техника работеща на гориво или ток... Също така, колко реколта имаш условия да съхраниш и за колко време... Моля те, подходи сериозно, специално за семената за посев, видове, внос, фирми и търговия с тях имам добра представа от положението в България, та ми се ще да видя и твоята гледна точка...

Марто, за теб съвесм накратко две неща, които съм сигурен ще ти бъдат интересни... Ако не знаеш, моля провери как е загинал Архимед, водещият учен на древността и определено носител на познания надвишаващи неговите не връстници, а по-скоро поколения. Също ще ти бъде интересно да провериш какво е казал съдията на процеса срещу съратник на Фурие в отговор на неговото застъпничество и твърдението му, че неговият приятел е гений...

За последно, четейки някои от мненията по-горе бих отбелязал, че колкото и да не ми се ще да вярвам, но може би е възможно да съществуват хора, виждайки в един ездач, перфектна комбинация от човек + кон... за консерви...

Към всички други. Скоро разговарях надълго и широко с военни психолози. Темата бе, вярванията и склонността към самозаблуждение... Оказа се, че според тях над 90% от хората страдат от неспособността да се "откъснат" от теза, в която са убедени, или която им е изгодна поради някакви обстоятелства... Т.е. малцина са тези, които могат хладнокръвно да оглеждат един проблем от всякакви страни, включително и с такива, категорично необслужващи интересите им... С други думи, повечето хора са си оптимисти..., винаги предпочитат да вярват в това, което им е по-изгодно...

Аз лично, смятам че като разумен вид, сме длъжни, всячески да резервираме всичко що се отнася до нашето бъдеще и въобще това да го има. Точно вниманието към негативните сценарии намирам за определящо при управлението и организацията на всяко едно общество... В тази връзка не подценявам трудностите за организация на банкети и тържества, но си мисля, че подготовката за супер невъзможно-негативен сценарии, е основна задача за всяко общество...

Човекът без резерви и план, при каквато и да е ситуация извън неговите планове и възможности на обществото има няколко възможни пътя за действие: Да стане мародер, да постъпи като самурай и да си направи сепуко или просто да загине давайки някакъв шанс на някой друг... Надявам се, повечето хора тук ще пропуснат първият сценарий... А тезите на колегата по-горе, за онези дето са оцелили като са изяли съотборниците си пропускам въобще. Аз си мисля, че най-важното за един Човек не е да живее на всяка цена, а да остане Човек, при всяка ситуация... В тази връзка т.н. оцеляващи като Роулс, можете да приемете като едни спокойни хора, нежелаещи да поемат самурайският път...

[Венцислав Петров]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Пишейки набързо пропуснах нещо важно. Нека има всякакви тези, отлично е всеки възможен проблем да се оглежда отвсякъде и без предразсъдъци в един или друг уклон. Простото отрицание обаче не е теза, хубаво е всеки добре да претегли аргументите си и тогава да ги представи. В тази връзка, единственият сериозен метод за проверка на всякакви възможни развият и сътресения в едно общество е историята. В сравнително дългата човешка история има какви ли не поврати и сътресения, могат определено да се проследят и реакцията и развитието на една криза в общества на всякакво ниво... Наскоро благодарение на Димо отново прочетох Платон (Държавата) в един уникален превод. Зачитайки един откъс на съпругата ми, тя ми каза, че и е омръзнало от политика и стига съм я занимавал с правителството... Пък то идеше реч, за Атинската демокрация... Та, хвърляйте и по един поглед назад, винаги има с какво да сверите една теза...

[ALEX_Z]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

........................Тук ми се струва, че сме още в началото и сме на етап да се убеждаваме, че изобщо има смисъл да обсъждаме темата.
................А да развиваме философия на оцеляването е твърде амбициозна цел за тази тема според мен - ще ни трябват не теми и раздели, а цели форуми.

В първото си твърдение си много прав.Аз и затова спрях да пиша засега.Смятам, че все още твърде малко хора са прочели книгите на Роулс,или подобни такива.Още повече , само от един прочит,на една книга, не може са очаква промяна на мисленето.Като подхвана разговор с познати по темата,всички ме гледат много странно в началото.След още известно време на разговор, почват да се замислят.Някои даже си поръчаха романа,други ми поискаха първата книга.
Тотално сме във фазата на "дълбока оран".Но това си е съвсем естествен процес.Момента за започване на дискусия ,също мисля че е психологически подходящ- след земетресението.
Но от друга страна,това че не се пише интензивно тук, не означава, че няма интерес.И мисля, че ще става все по-голям. Въпреки някои отрицателни по същество мнения.Ако ,както вече предложих, започнем да обсъждаме в конкретика всеки елемент от подготовката,интереса ще се поддържа и засилва.В тази връзка, и краткият дебат за човекоядството беше полезен-възможно е да се случи,обсъжда се-добри,лоши страни и се минава нататък.Романа може да бъде полезен най-малко като "списък" от подтеми.
Структурата на дискусията също е много важна, да не се "губим".Може би наближава момента да се измисли.

П.п. Всичко това ,няма да се случи с мнения от типа-аз знам, но няма да кажа или тотално отричащи необходимостта от този разговор.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Венци, включвайки Архимед в разговора, предполагам, че имаш предвид нещо от сорта, че във мрачни времена невежеството надделява над разума или поне аз не намирам друга поука и в двете версии за смъртта му според разказите на Плутарх! Що се отнася за делото срещу съратника на Фурие и т.н. - не мога да открия това което имаш предвид, но предполагам, че е в тази посока... Относно това което са ти казали военните психолози - съгласен съм на 100%, като бих добавил следното - лесния достъп до информация, дава лъжливото усещане и за евентуално лесно придобиване на съответните практически умения, или казано, чрез народната мъдрост:

- Ако ставаше с гледане, кучето щеше да е най-големия касапин...

Обръщайки проблема към себе си съм на 100% на ясно - какво мога и какво не мога! Военното ми образование и достъпа до огнестрелно оръжие и боеприпаси, ми дават известна увереност, че ще мога да защитя себе си и близките си... Наясно съм и, че ако бъда част от група с аналогични умения, знания и оборудване (въоръжение), шансовете ми и тези на близките ми ще са в пъти по-големи! Знам какво умея и като ловец и рибар, както и неизвестните, и факторите извън мен - свързани с тези практики... Вземайки предвид всичко казано до момента, както и опита ми в лагеруването на открито смятам, че мога да гарантирам екзистент-минимума за оцеляването на мен и семейството ми за кратък период от време - от първите няколко дни на кризата - до месец (примерно)! Това което ме притеснява е оцеляването на семейството ми за дълъг период от време - за което поне според моите разбирания се изискват много повече умения и знания от колкото разполагам аз! Отчитам и наличния си ресурс в момента и възможността която имам за реална подготовка за оцеляването на мен и близките ми за по-продължителен период от време - той е крайно недостатъчен! Да не кажа никакъв... Според мен е необходимо да се намери баланс и съмишленици за едно такова начинание. Другото ще се намести в движение...

[Ясен]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

...показния патриотизъм по американски и излишната религиозна парадност. Но това за там е нормално явно.

Не съм чел тази книга, но за оцеляването, това са важни неща. Обяснявам защо:

Самата идея за оцеляване е да се запазиш такъв, какъвто искаш да си. Жив - това е добро начало, но повечето от нас смятат за неделима част от живота си ценностите, които носят - били те религиозни, национални, общностни, житейски, професионални или някакви други.

Роулс смята за важно за себе си, че е християнин и гражданин на САЩ. Значи пълноценното му оцеляване предполага запазване на религията (общност, ритуали, институция, традиция) и държавата (за САЩ това се свежда до конституционно установения обществен ред). Амбициозна задача без съмнение, но това Е пълноценното оцеляване. Всичко друго е незадоволително.

Моите виждания за оцеляването не са много различни - с тази разлика, че за мен България е и нещо като религия, та изпълнява и двете функции. Но не е чак толкова важна, колкото хората от обкръжението ми и съзидателната работа, която работя всеки ден.

[сто]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Не виждам защо се хващат някои за човекоядството в една изключително реална и поучителна история на оцеляване.

Ако беше само това, щяха да ги намерят след време като мумии в снега когато свърши "храната". Само с ядене не става, нали? Аз намирам, че са оцелели, защото са били група, не сам човек с всички ограничения на мисълта до собственото му ниво и защото не са имали шанс да бъдат нещо различно от група при създадените условия. Били са неподготвени, но са се справили, нали? Дайте пример за подготвени и оцелели в подобна критична ситуация и ще поразсъждаваме, да? Баларад, за който споменах, е преживял и мародери, и глад, и срив във всичко, за което се е подготвял.

най-важното за един Човек не е да живее на всяка цена, а да остане Човек, при всяка ситуация...

Това го споделям напълно и то е, което ме кара да отказвам да се подготвям при положение, че нямам нито средствата, нито възможностите дори и да си помисля да оцелея заедно с тези, без които е безсмислено да го правя. Да предвидя всичко - още по-малко. Остава ми да науча как да си запазя акъла в такива ситуации и да разчитам на късмет. Това да започна живот от нула и да гоня сегашното статукво май не е моя избор. Самураят, който служи на нещо си е достоен за съжаление. Човек с резерви и план е крайно безполезен, когато планирането го прави някой друг(или нещо извън него). Може да ми пожелаете лек и безболезнен, пък аз на вас - успех в наученото и никакви изненади!

Между другото от зрънце жито в земята до хляб минават мааалко повече от два дена.

[Венцислав Петров]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Точно в последното изречение съм 100% съгласен... И това време никак не е малко, междувременно повечето ни съвременници съм забелязал, че е необходимо да се хранят по два, три пъти дневно... Колкото и да се споменават медицинските информации, че даден човек може да издържи спокойно седмица без храна, сигурно е вярно, но не е никак лесно... бих го определил даже като невъзможно, но все се надявам да ме опровергае някой който го може успешно... хората около мен не могат...

Колкото до според мен излишно намесената история за онези ръгбисти мисля от самолета (човекоядците) точно те са идеален пример за типичните "градски" чеда, дето са станали човекоядци, при условия в които всеки средно подготвен човек, за отрицателно време би си бил в къщи... Прекрасен пример, за това доколко липсата на каквито и да са умения и знания е вредно... При това въобще не разбирам живите от тях как живеят... Но явно съм твърде старомоден... Ще се повторя, но има ситуации в намирам, че един човек е по-достойно да не е жив...

Но по темата. Тук книгата на Роулс, е повод, въобще за разговор по темата, за различен поглед, дори за въобще мислене по въпроса. Аз намирам за нужно всяко едно общество да води такъв дебат, хората да обмислят и да дискутират своето собствено бъдеще. Спомена се някъде в темата при това с насмешка, как 60-те имало хора инвестиращи в противо-атомни бункери... Е аз пък не го намирам никак аз смешно, даже много смислено. Ако Вие имате шанс да спечелите 6-ца от тотото със сигурност ще счетете това за страхотна възможност. Отчитайки световното положение тогава, определено е имало 50% вероятност от ядрена катастрофа, процент дори и десет пъти ако беше по-малък, пак ще ми се стори достатъчен за подобни инвестиции...

А колкото до обвиненията, че "оцеляващите" като Роулс, се опитват просто да си продължат да живеят как досега, то нищо подобно не забелязвам. Доколкото ми е на мен известно (не съм му ходил на гости) Роулс няма телевизор, кабелна и няма и идея да има. Всъщност животът му сега е много близко до евентуалният "после", причина и повод да се опитаме да намерим не малкото важни неща, които този експеримент неминуемо е донесъл...

Връщайки се към темата за книгата на Роулс, отново подчертавам, че най-важна е смислената дискусия и въобще разговор и обмен на мисли...

[zzlatev]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Конкретно по темата, малко постно е засегнато земеделето в този "роман". Айдахо е картофения щат, както Айова царевичния, но никъде не става въпрос по-подробно за това каква роля може да има отглеждането на картофи, боб и зеле например в една такава ситуация. Поне тия три култури са по-планински пригодни за отглеждане. Та в случай Роулс малко неглежира тази тема, а тя е супер интересна. Запознат съм донякъде с отглеждането на тези три култури в любителски условия мога да каже, че те биха имал огромна роля в такаъв хипотетичен сценарии в място с климат, подобен на Северен Айдахо.