Авторска поезия на съфорумците

[dedoKoko]

От: Авторска поезия на съфорумците

МОМИЧЕ

Здравей! Пак бързаш, нали.
Почакай малко-поне за момент.
Знаеш, аз имам винаги
нещо ново, нещо само за теб.

Сега това е простичка дума-
малка, ала със своя сила...
Заглушен от автомобилния шум,
я казвам тихо на тебе-"Мила!"

Сбогом... Пак бързай за някъде...
Хората са бързали винаги.
А ти посядай до мене понякога-
от бързането да си починеш.

[Dangerlina]

От: Авторска поезия на съфорумците

СЛАДКА МЪКА

Когато мисля всеотдайно
за тебе във нощта,
когато лутам се безкрайно
из дебрите на любовта...

Незнайно е къде си,
самотна съм сега.
Незнайно е къде си,
ела при мен, ела!

Докосваш ме с ръка
и моят сън прекрасен
облива се с цветя,
отново става ясен.

Не мога аз без тебе,
но мислиш ти за друга.
Сърцето ти е пълно
и само аз ще губя.

Ти нежен си със мен,
тъгувам в тишината,
а тялото ми в плен е,
жадува те душата...

Избор нямам аз, освен,
мъката си да прикрия.
В тоз измамен свят студен
искам обич да открия.

[Dangerlina]

От: Авторска поезия на съфорумците

НАДЕЖДА

Когато е тъмно, когато си сам,
в душата ти нещо тежи,
и знам, че когато си сам,
в сърцето най-силно боли.

В нощта тъмнината обгръща те
и по бузите ти потичат сълзи,
но скоро очите затварят се,
забравили своите мечти.

Любовта изпълва човека
и на всекиму помага,
мъката да превъзмогне,
качествата си да оценява.

Може би ще дойде ден когато,
моята мечта ще се яви,
ще свърши тъгата ми вековна,
ще дойдат по-щастливи дни...

Тя ще ме изпълни, ще ме завърти...
В кръговрата на живота
без да спирам ще танцувам
чак до сетните си дни...

[Доби]

От: Авторска поезия на съфорумците

Опитах да лъжа сърцето си че няма да мисля за теб,
опитах да лъжа душата си че вече си нейде далеч,
заричах се твърдо и искренно че няма те в моя живот.
Едно дяволче мъничко ми казваше с шепот жесток...
- Вече никога няма да бъдеш, онази щастлива жена,
която той иска и чака с любов и стаена нега.
Помниш ли:
Как се заричаше, до края нищо да не ни раздели.
Отдавна забравил си пламъкът в мойте горещи очи,
тайфунът застигащ ни двамата разпилял русите ми коси.
Това бяхме, Аз. и Ти.
Сега съм жената:
Която ти, не избра за твоя съдба.
от години зовяща любимия със трепет и обич в гласа.
И търся забравени пътища които не водят към теб,
и търся разковниче някакво, да сложи във мислите ред,
и в тях да не вилизат въпросите, които ме връщат към теб,
и в тях да изчезнеш завинаги, както ти мен заличи,
и тръгнал отново обичайки, други и много жени.
Време е:Да вдигна отново щастливо глава, в очите да светне звезда,
да тръгна развяла косите, със нова по светла мечта.
Да срещна човекът без име, но с нежно любящо сърце,
в очите му аз да съм дивна, желана красива жена.
Тогава сърцето ми тъжно, ще спре да си мисли за теб,
ще скъта в най тъмния ъгъл годините с рани, от теб.
а после отново ще бие с горещата кръв на жена,
която щастливо се смее, от ласката мъжка в ноща.
И само понякога нощем когато унесена в сън,
ще влиза в сънят ми нечакан, мъжът неразбрал любовта.
Д. Накова

[Nik Nikolov]

От: Авторска поезия на съфорумците

Архангелов Ден

[Nik Nikolov]

От: Авторска поезия на съфорумците

Неделя Есен

[dedoKoko]

От: Авторска поезия на съфорумците

Оппааа, нов поет -че и визуален, във групата!
Браво, Адаш!

[Nik Nikolov]

От: Авторска поезия на съфорумците

[Nik Nikolov]

От: Авторска поезия на съфорумците

[artefekt]

От: Авторска поезия на съфорумците

Тази нощ
пълната луна
се промъкна лениво,
през стъклото,
по връвчица от пясъчно време,
после…
Обичайният шум на нощта,
с тихи стъпки
се разпадна край мен,
после…
И дъждът спря,
с любопитство надзърна
в моята стая.
...Разпилените перли
неустоимо блестят,
после…
Сутрин става студено,
затова ти тръгвай!
Ето,пускам връвта…

[Nik Nikolov]

От: Авторска поезия на съфорумците

[Nik Nikolov]

От: Авторска поезия на съфорумците

[Nik Nikolov]

От: Авторска поезия на съфорумците

[Nik Nikolov]

От: Авторска поезия на съфорумците






Писано 1972, снимки 2012 .

[Доби]

От: Авторска поезия на съфорумците

Защо?
Защо ли продължавам да те мисля,
Защо ли продължавам да тъжа,
Защо в съня ми идваш още,
Защо държиш ме будна във ноща.
Отдавна с тебе сме далечни,
Отдавна пътят ни се раздели,
Отдавна пеем други песни,
Отдавна с други сме, но сме сами.
Кога ли съдбата ще ни срещне,
Кога ли пътищата ни ще се сберът,
Кога ли ще си кажем всички грешки,
Кога ли нашите сърца ще си простят.
Тогава ще си тръгнем уморени,
Тогава всичко в нас ще закрещи,
Тогава ще сме много раздвоени,
Тогава пак до мен ще бъдеш ти.
Д. Накова