Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

[Валери Недялков]

Дойде време и за втората част на пътеписа. Тя естествето е свързана с първата.
Една вечер в клуб Армуда (току що се бяхме прибрали,а друга група туристи се прибираха в момента от долмените) поседнахме за вечеря и сладки приказки. Малко по-късно се присъедини и другата група,запознахме се и обменихме впечатления и информация. Водача им показа на лаптоп снимки от други пътувания и между тях забелязах мегалит с формата на каменна чаша. На въпроса ми къде се намира получих завоалиран отговор - на 35 километра от Чирпан в Сърнена Средна гора. Не знам дали човека си пазеше хляба или просто не му се говореше,но тази информация се оказа достатъчна за мен. Технологията на издирване включваше естествено Гугъл (света вече не може без тази търсачка),последван от следа към снимка.бг (там група ученици наред с мегалита се бяха снимали и пред хижа Каваклийка) и естествено накрая Гугъл ърт.
Плана за експедиция "Странджа" претърпя леки промени и каменната чаша беше включена в обектите за посещение.
Дойде дълго очаквания ден и потеглихме към Пловдив. Заобиколихме вечния град по разбитата в този участък магистрала Тракия и малко след града отбихме в посока Средна гора. Не след дълго достигнахме и самия мегалит. Името му е Кутела.

GPS координати: N42 29 05.4 E25 10 38.9









Чашата е се състои от 3 парчета. Те са събрани и на практика е възстановена от археолози през далечната вече 1960 година. Дълбочината и е около един метър.



Наоколо се търкалят и други мегалитни елементи.



А това прилича на челна плоча на долмен.



Вероятно култовия комплекс е бил доста по-голям. Казаха ни,че около обекта няма обхват на телефоните,но вътре в чашата има. Проверихме този мит. Поне по отношение на Глобул някакъв обхват има,но при опит за свързване клетката изхвърля. Влезеш ли в чашата,обаче има и разговори и интернет.

Екрана на телефона не се вижда много добре,но всеки може да направи пробата сам за себе си.
Следва.

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

Каменната чаша ни изпълни с неясни мисли и чувства и накрая взехме,че огладняхме. Беше си обедно време вече и на мен ми мина през ума да отидеме до хижа Братан.Отидохме,но не обядвахме. Хижата се ремонтира (външно я облицоват с някакъв скъп камък,а какво правят вътре си нямам и представа). Зад нея построена къща за "прислугата" в подобен стил. Вързали на всеки ъгъл яки кучета (общо 5-6 на брой) от чийто лай не се чува нищо.
Докато лавираме между кучетата от малката къща изкача млада жена махайки като мелница,крещи нещо от което чувам само ...Влизайте... Ами добре - влизаме,но след крачка,две вече чувам друго - "Не влизайте! Забранено е! Шефа го няма." Жената придобива още по-обезумял вид,при което ние се измъкваме на зиг - заг между зверовете,палим джипа и изчезваме. Не знам какво толкова не трябваше да видиме (освен,че секат гората на поразия),но малко по-надолу по пътя ни срещна Ленд круйзър 200 с някакъв костюмар вътре,който изгледа подозрително и злобно нашето малко и здраво изкаляно Джимни.

По-късно разбрахме,че хижата е купена от някакъв депутат и вече не е хижа. Да,но гората е пълна с табели на БТС за хижа Братан. За Бога братя,не ходете там! Така не са ни гонили от никъде!

Понеже глад не се търпи хващаме към Каваклийка. Пътя хубав,природата прекрасна,24-ти май е. Бог е дал всичко,но Каваклийка е пуста. Няма хора,хижите са заключени. Тъжна история.
Пак глад. Вече се сещам къде ще ядем - чак в Сакарци при Галя и Иван в клуб Армуда.
По пътя виждаме табела за хижа Отдих. Обръщам и отиваме да видиме хижата.



Чаровно и спретнато място. Разположена е в гора на брега на малък язовир. Под дърветата хората направили маси и пейки,вързали хамаци. Има барбекю. Стаите са с по 2-3 легла. Тоалетната е външна. Спането само 7 лева на човек. Абе хижа откъдето и да я погледнеш.

GPS координати: N42 25 06.3 E25 15 10.6

Снимам табелата с телефоните (някой ден може да се върнеме тук).



Собствениците държат магазин в съседното село. Стопанката ни дава торба с череши след разказа ни за хижа Братан. И тъй като тук за да ядеш,трябва да си донесеш отново хващаме пътя към Сакар. Отново превалява.



Следва.

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

На следващия ден - 25-ти май напускаме Тополовград и се насочваме към Странджа. Базата е мотел Бургойл преди Болярово. Тук е тихо и спокойно. Времето е променливо и затова бързаме с настаняването и потегляме към първата си цел - селата Горно и Долно Ябълково. Първите долмени,които намираме не са много впечатляващи. Те са от ранните и в доста лошо състояние.







А времето продължава да се влошава. Вече вали почти непрекъснато. Кал има в изобилие.





Някои от обектите са зад кльона. На места той е незасегнат с километри,но вратите обикновено са изтърбушени.





След църквата в Долно ябълково се насочвам към "Големия камък" или както още е известен "Марков камък".



Ина още не знае и когато зърва мегалита зяпва и пита: "Какво е това?" Аз отговарям: "Гигантска каменна ябълка обърната с дупето нагоре". Не ви ли прилича ?



GPS координати: N42 07 28.7 E27 09 05.8



През остатъка от деня следваха епизод след епизод от сагата "Мокрене на обувки",всеки от по 7-8 части. Джипа вече порядъчно изкалян - да не смееш да се докоснеш до вратите и праговете му.



Но открихме още 2 долмена. Първият.



Праисторическа табела.



И вторият.







Деня завършва с руините на Тракийската крепост "Алмалийско кале" и дългия кален път към село Горно ябълково.



Добре,че има кой да пази държавната граница.



Следва.

[green]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

Крайно време беше да има продължение
Не може да не си посетил и Мочуковите камъни...

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

За съжаление още не съм. Но го имам планувано. Благодаря за снимките!

[Kent]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

Благодаря за инфото и чудното писание. Ах, как навреме щеше да ни дойде тая хижа Отдих в началото на юни. Като питахме за Големия камък във Факия, / около 3-ти юни/ един чичко от бакалницата ни каза - " то много хора идват, преди няколко дни и едни софиянци идваха с малко джипче" ... да не сте били вие? Каменната чаша, си я заплювам за наесен / хем е близо до Бузовград - един отдавнашен мой мерак/, пак ще се въртим в района, та чак до Джебел после мислим да слезем тоя път. Поздрави.

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

" то много хора идват, преди няколко дни и едни софиянци идваха с малко джипче" ... да не сте били вие?

Знам ли? Може и нас да са запомнили. Здраво вършахме из района този ден.
Ако искаш до Бузовград може да отидем заедно.
Днес се порадвах на твоята тема "Трите планини",но за съжаление не ми остана време да напиша нищо. А района ми е познат.

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

Ден трети - събота. Утрото е прекрасно. Слънцето е стоплило земята,птички пеят. Закусваме и поемаме към главната цел - село Белеврен и близките села Кирово и Граничар.
Пътя първо минава през Голямо Буково. Тук е единственият действащ манастир в Странджа - "Свети Животоприемни източник". Той обаче е предмет на друг пътепис. Сега поемаме към Голямо буковския долмен.





Още една праисторическа табела от времето на Бай Тошо вероятно.



И обречения ми опит да разчистя малко от новопоникналите пълни с гъсеници дръвчета.



Тръгваме към Кирово и Граничар. Първо намираме слабо запазения долмен в местността "Сарачева тумба".



Следва внушителния долмен "Бички бунар".










Аз отново вися по дърветата.





Южно от село Граничар има 2 двойки долмени в местността Капаците. Първа двойка.













Втора двойка.







Следва.

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

Издирването на втората двойка се оказа доста интересно.
Тук координатите са грешни,при това с много. Както си карам по пътя се изплашвам от една здрава кал и решавам да търся обиколен път.
Намирам го и шмугвам джимнито в храстите. Пътя постепенно завива в друга посока,обръщам и се връщам до разклона. Ще търсиме долмените пеша. Взимам моята раница и тръгваме. Отдалечаваме се все повече,минаваме през фалшивата точка на картата,но долмени няма и няма.
Аз се сещам,че тези точки съм ги намирал от Гугъл ърт и пускам програмата на телефона. В района има покритие и някакъв интернет,което позволява след 15-на минути да имам координатите на нови точки от Панорамио. Те са по-близо до първата двойка и се връщаме назад. По някое време през дърветата започва да се червенее джипа и аз на шега казвам на Ина: "Това голямото от дясно не е долмен". А тя сериозно ми отговаря: "Това не е,но зад него са долмени." Сега вече ги виждам и аз. И какво излиза? Спрял съм на 5 метра от втората двойка и двамата не сме я видяли,та загубихме 1 час в лутане.

Вече пътуваме към Белеврен. Тук ще направя едно отклонение. Почти всички долмени в района на село Белеврен са оформени като долменни некрополи. За разлика от сакарските при които могилата е от пръст,при белевренските (изобщо при повечето странджански) могилата е от камъни. За първи път го видяхме при голямо буковския долмен,но при този в местността "Корубата" могилата се вижда съвсем ясно.
Това е един от най-добре запазените и красиви странджански долмени. Намира се на територията на бившия краве комплекс и се налага прескачане на оградата.













Тук Ина намира някакви високо технологични палеолитни играчки.



Тръгваме си удовлетворени от "Корубата". В пътеписа ми за Сакар някой колега беше казал,че странджанските долмени не са толкова хубави. А се оказа,че и тук има уникални мегалитни съоръжения,не по малко красиви и сложни от сакарските си събратя.
И така,поемаме към местността "Аязмото". До този долменен некропол се стига само пеша. Покривните му плочи са махнати. Ровен е от иманяри и от Даниела Агре.









Встрани от основния долмен личат още две камери.





Тук се случи нещо неприятно. Както се бях качил на поредното дърво да снимам от високо усетих,че кръстчето ми го няма. Синджирчето си е на врата,но кръста липсва. Стана ми доста терсене. Потърсих го,но не намерих нищо. На връщане минахме през парклиса Св.Св.Константин и Елена при аязмото,запалихме свещички и си наляхме вода. Помолих се на бог за успешен завършек на деня и за здраве и тръгнахме обратно към джипа. Защо разказвам този епизод ще разберете след малко.



Следва.

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

Следващата ни цел е долмена в местността "Лозята". Вече наближава 16:30 и е по-прохладно. Не е толкова горещо. Намираме бързо и лесно долмена. Той също е красив и разбира се уникален. По изработката на лицевите плочи прилича на долмена от могилата в местността "Мангъра" в Сакар.









Навсякъде в района личи ръката на госпожа Агре.
За да не забравя някоя цел съм направил предварително маршрут. Вече остават само два обекта - единия в селото,другия на хълм североизточно от Белеврен. Кой знае защо съм направил маршрута първо през селото,после връщане към другия долмен.Слизаме в центъра,минаваме покрай къща в чийто двор има 4-5 коли и доста деца и мъже играят футбол. Пресичаме малка рекичка, и спираме пред долмена. Обръщам джипа да е готав за тръгване и слизам с фотоапарат в ръка.





Този долмен е пострадал сериозно. Еднокамерен е и лицевата му плоча е легнала на дъното. Снимам го и изведнъж чувам зад себе си: "Какво толкова му снимаш на този камък?" Отговарям светкавично: "Харесва ми". Пастира не се отказва и започва да ни разказва за долмените в селото.
-Знаеш ли ей онзи там?
Отговарям: "Знам го,преди малко бяхме при него."
-А другия?
-И него.
В крайна сметка човека успява да ме убеди,че не знам един долмен и мога да отида през реката пеша до него. Аз вместо да си погледна картата и да видя,че ства дума именно за последната цел се хващам на въдицата. Пак обръщам джипа и преминаваме втора на глед невзрачна рекичка. Слизаме,взимаме раниците и с бодра стъпка стигаме до пълноводната в момента селска река.Няма как да я пресечем,а долмена е само на един километър от мястото. Хваща ме яд,поглеждам картата и сега вече съм бесен. Часът е 18:00 и вече можеше да сме при долмена по черния път. Връщаме се при джипа и тръгваме в обратна посока. "Невзрачната рекичка" тръгвам да я пресичам малко по-вдясно отколкото на идване(заради някакъв клон) и в този момент усещам,че машината се закопава в пясъка. Спирам,Ина слиза,давам назад и нещата стават трагични. Всички гуми са на пясък и каквото и да подлагам няма излизане,и това е.

В 19:00 часа уморени от безплодната борба,оставяме Джимнито с изцяло потопена във водата предна броня и тръгваме към селото за помощ. Ако не бяхме намерили,трябваше да пускам тема във форума и да търся колеги от Бургас или района за помощ. Слава богу хората в споменатата вече къща имаха едно
Паджеро,което ме извади като тапа от реката.
Благодаря на господ,че изпрати тези добри хора! Благодаря и на колегата! На желанието ми да дам някакви пари,с нещо да почерпя,той с усмивка отвърна,че живее за такива мигове.

Така прекрасно започналия ден завърши нелепо в една селска бара.

И нещо по случая от съпругата ми Ина:

Тримата решихме значи
да се правим на търсачи
и оттатъка реката
долмен да търсим край гората.

Но Кипричката май е жадна:
муцунка във водата хладна
доверчивопотопява,
но проблем се появява.

В яма гума предна хлътва.
От страх езика тя си глътва.
И поти се и буксува,
кашля,в отчаяниепсува.

Оставихмея на реката,
Потопенавъв водата
и потърсихме спасение,
там, във близкотоимение.

ДокарахмеПаджеро здрав:
млад, с добър и весел нрав.
Той видя я, каза "Леле!"
и оголи зъби бели.

Отзаде нежно я прихвана
и интимен с нея стана.
Въже на задницатавтъкна:
на един дъх я измъкна.

Тя от нежност се стопи.
Фароветезапоти.
Остави там, във Белеврен,
Паджеро влюбен и смутен.

Това е. Останаха обекти поне за още една експедиция в Странджа и Сакар.

Между другото координатите на всички обекти от този пътепис съществуват във файла "Крепости и тракийски светилища" от подраздел "Точки с описания". Хижа отдих е във файла "Средна гора".

[green]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

Браво ..И хубав завършек...напълно в реда на нещата... Какво ще е това пътешествие без малко "намокряне"

[bochkata]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!
Благодаря за споделеното!

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

Бузовград. Това е името на селище в Сърнена средна гора над което се намират два впечатляващи мегалита. Разположено е непосредствено до Казанлък.
Бях планирал тази екскурзия за есента,но се получи така,че хванахме прохода на репуликата (бяхме във Велико Търново) и хайде в Бузовград. 15-ти юли,непоносима жега. Зарадвахме се,че пътеката в по-голямата си част върви в гора.



Постепенно набираме височина над селото и започвам да се оглеждам за първия мегалит - "Бащин камък". Координатите са грешни и продължаваме нагоре с надеждата да го намериме някъде около другия мегалит. Така и се оказа. В непосредствена близост са.
Защо носи името Бащин камък? Снимките говорят красноречиво.



Древните са почитали фалоса като символ на плодородието. Жена ми го погледна и веднага го налази.



Около 50 метра по-нагоре е другия мегалит известен като обсерватория за наблюдение на слънцето и поддържане на календар. Според проучванията на археологическа експедиция ръководена от професор Александър Фол,древните са наблюдавали слънцестоенето през юни. Смята се,че той е откривателя на мегалита. Има и поставена паметна плоча.
Тази каменна композиция е известна и с името "Вратата на богинята".



В Средна гора е имало още два впечатляващи мегалита. За съжаление и двата са унищожени безвъзвратно.
Както вече писах по-нагоре,фалоса е бил почитан като символ на плодородието. В близост до известния тракийски храм "Четиньова могила" над село Старосел (открит от Георги Китов) е имало втори мегалит с форма на фалос. Той е взривен от иманяри които решили,че това е нишан за скрито злато. Бил е известен с името: "Уйов камик".
Снимката и данните са от проекта "Балкански мегалити".

http://www.balkanmegaliths.bgjourney.../RM-002BG.html



Другият загубен завинаги мегалитен обект е вторият кромлех в България при село Старо железаре. Единственият останал кромлех е при село Долни главанак в Родопите.
При Старо железаре виновник за унищожаването на кромлеха е безхаберието и липсата на консервация.



И тук данните и снимките са от "Балкански мегалити":

http://www.balkanmegaliths.bgjourney...oJelezare.html

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

Скално светилище Калугерица - село Байлово. Тук има скално изсечени кръгове подобни на тези от Палеокастро и Мочукови камъни. За съжаление се е активизирало свлачище,което почти е унищожило светилището. Мястото е опасно за посещения.

[mihov_1969]

От: Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

........Това долменче е много запазено,на 5000 години(опс,лека грешка преди Христа) и е в България.