Получихме повикване онзи ден за бедстващи хорица в района на с.Малка Верея,където лека кола беше се окопала като диво прасе в калища,и после решихме да покараме по черно в бурята която се вихреше навън.
Беше невиждан скоро порой с градушка,и нямаше как да пропуснем забавата,всичко беше много хубаво докато не реших да преминавам в горния край на реката,а не по установения брод.Изхода беше лесно предвидим,джипа се заклещи между двата бряга,и прииждащата бърза река го блъскаше яростно,нямаше и опция да разпъна лебедката защото беше забита в отсрещния бряг и куката с въжето изобщо не можех да ги достигна......И все пак не беше безнадеждно,въпреки гръмотевичната буря с градушка и светкавици които падаха из района около нас,поне докато нивото на водата не се покачи с 50 см,и понесе дънери и клони срещу нас,тогава силната вода завъртя Тойотата,от която до тогава не смеехме да излезем заради гадните гръмотевици,и я понесе към по дълбоката вода,а ние с Божето,горкия навигатор, катапултирахме в реката драскайки по брега като котки за да не ни отнесе бързата река.Мокри като мишоци,под градушката се свързахме с Дидо с Г-класата,малко преди да изгорят телефоните и той успя да ни намери почти случайно,понеже в създалата се обстановка всички пътища бяха реки,укрепихме мерцедеса и аз вързан за въжето на лебедката през кръста се пуснах по реката,де под водата,де отгоре в няколко опита да намеря куките за закачане.В крайна сметка успяхме да извлечем баба Яга пълна с тиня,а аз вътре,за малко не се обърна като я влачихме срещу течението....Добра тренировка се получи,една от най добрите до момента,хипотермията не можа да ме довърши,лесно се не даваме.
Тука вече се вадим,успях да се добера до "заветния хълм" след няколко опита,като при единия буквално ме вкара под джипа водата,че ме вади Дидо с лебедката,понеже бях се закопчал с въжето около кръста.
Борбата със стихията беше забавна,но доста студена водата,не ставаше за къпане много....
Тука Божето е отчаян,малко след като му изкадя телефона,за да му е нещастието пълно и градушката като орех му напука "кестена".
Вече се наемам,края на акцията е близо,остава само да издрапам до сервиза с 200 кила тиня,кал,камъни и клони ....
А това е клипче в началото като се бумнахме,реката още не се беше вдигнала,за да ни понесе,вижда се как сме заприщили коритото като бент .
http://vbox7.com/play:1b33566068
Беше невиждан скоро порой с градушка,и нямаше как да пропуснем забавата,всичко беше много хубаво докато не реших да преминавам в горния край на реката,а не по установения брод.Изхода беше лесно предвидим,джипа се заклещи между двата бряга,и прииждащата бърза река го блъскаше яростно,нямаше и опция да разпъна лебедката защото беше забита в отсрещния бряг и куката с въжето изобщо не можех да ги достигна......И все пак не беше безнадеждно,въпреки гръмотевичната буря с градушка и светкавици които падаха из района около нас,поне докато нивото на водата не се покачи с 50 см,и понесе дънери и клони срещу нас,тогава силната вода завъртя Тойотата,от която до тогава не смеехме да излезем заради гадните гръмотевици,и я понесе към по дълбоката вода,а ние с Божето,горкия навигатор, катапултирахме в реката драскайки по брега като котки за да не ни отнесе бързата река.Мокри като мишоци,под градушката се свързахме с Дидо с Г-класата,малко преди да изгорят телефоните и той успя да ни намери почти случайно,понеже в създалата се обстановка всички пътища бяха реки,укрепихме мерцедеса и аз вързан за въжето на лебедката през кръста се пуснах по реката,де под водата,де отгоре в няколко опита да намеря куките за закачане.В крайна сметка успяхме да извлечем баба Яга пълна с тиня,а аз вътре,за малко не се обърна като я влачихме срещу течението....Добра тренировка се получи,една от най добрите до момента,хипотермията не можа да ме довърши,лесно се не даваме.
Тука вече се вадим,успях да се добера до "заветния хълм" след няколко опита,като при единия буквално ме вкара под джипа водата,че ме вади Дидо с лебедката,понеже бях се закопчал с въжето около кръста.
Борбата със стихията беше забавна,но доста студена водата,не ставаше за къпане много....
Тука Божето е отчаян,малко след като му изкадя телефона,за да му е нещастието пълно и градушката като орех му напука "кестена".
Вече се наемам,края на акцията е близо,остава само да издрапам до сервиза с 200 кила тиня,кал,камъни и клони ....
А това е клипче в началото като се бумнахме,реката още не се беше вдигнала,за да ни понесе,вижда се как сме заприщили коритото като бент .
http://vbox7.com/play:1b33566068
Коментар