Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

[Kent]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Здравейте, благодаря за интересното и полезното четиво.
...и по повод на -

Та за могилния некропол в местността Мангъра.

Много ли е разбит пътя за там? Скоро вероятно ще имаме път по тея места. Сакар просто ни плени...
Ще чакам с интерес продължението.

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Здравей! Благодаря за интереса към темата. Аз съм голям почитател на твоите пътеписи (надявам се,че не се сърдиш за това,че ти говоря на ти).
Пътя до Мангъра в голямата си част е асвалт - отива към бившето поделение на връх Вишеград. Останалата част е тип римски път - добре запазен в голямата си част,но на 2 места е бил прекопан и има здрави локви,а има и ерозирал участък. За джип няма никакъв проблем,но за ниска кола може и да има. Колата обаче може да се остави на разклона и да се продължи пеша . Успех!

[Kent]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Благодарско. Успех в Странджа

[DiTBul]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Поздравления за идеята и за темата . Очаквам продълженията.

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Качвам в темата архив с обектите от тази тема. Архива съдържа *.gdb,*.gpx,*.gpi,*.kmz,*.kml,*.txt файлове. Те съдържат точки на обектите от тази тема и тракове до тях. *.gpi файла не съдържа траковете,а *.txt файла съдържа само имена и координати на точките.

[Мария]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Поздравления за методичността, с която сте обиколили всички тези обекти! Сакар е особено място и винаги ми е доставяло удоволствие да съм там. Дано повече хора я открият като дестинация, защото доскоро на когото кажех, че там е хубаво ме е гледал с недоверие. Жалко за гробицата в м. Пропада. Спомням си я цяла. Даже имам снимка - на хартия

[Nik Nikolov]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Благодаря !

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Благодаря за интереса към пътеписа и хубавите думи! Тази седмица ще го довърша. Току що се върнах от Странджа. Събрах много материал,но останаха обекти и за следваща експедиция. Очаквайте скоро част 2-ра - Странджа. Засега ще споделя само,че и там има впечатляващи долмени(главно около село Белеврен),както и други мегалити.

[дядо Ники]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"


Валери, сърдечни поздравления за хубавата тема, ясния разказ и чудесните снимки! Разглеждах ги няколко пъти - познати за мен и неизвестни - и сега още повече съжалявам, че нямах възможност да се присъединя към обиколката неотдавна.

Нека добавя малко неща от мен.


***

За колегите, които още не са изпитали вълнението да се доближат до някои от тези безмълвни "камънаци", бих искал да кажа, че и най-добрите техни снимки малко казват. С долмена се запознайте отблизо.





Щом си на мястото, изпитваш усещане за магия, за друго време и пространство; уж само пипваш затоплен мъхест камък, но изведнъж някаква древност те обгръща и залепва за тебе и дълго, много дълго не те оставя. Пробвайте, няма ми се сърдите за тази препоръка.

Същевременно сърцето ми се къса всеки път като се позамисля за долмените и за другите мегалити у нас. Те са недостатъчно популярно, но безценно наше съкровище.

Уви, в момента криво-ляво се държат не повече от 7-8% от онова, което все още сме имали преди 100-120 години. (След като са се изтъркаляли, да речем, 3-4 хиляди години от тяхното "строителство". Колко бързо рушим в модерните времена!..)


***

В моите представи бездушните врагове на долмените са разделени на четири категории. В първата, най-старата е невинното, но и неумолимо ВРЕМЕ. Вижте (дано снимката пожелае да влезе на подходящото място).

Това е един от трите запазени (все още) долмена в Елховското село Голям Дервент. Бере душата, милият, защото се е паднал в гробището на селото, което пък се е падало наполовина в граничната полоса. Не вярвам някой да го спаси и днес - след като полосата е достъпна за всеки посетител. Корените на млади дръвчета, ще го сринат.





Набитото око на Любо Цонев ми поднесе редкия шанс да снимам "на живо" втората група врагове на долмените. Пътувахме някъде южно от Тополовград, недалеч от Хлябово според мен, и той възкликна "Гледай! Виж с какво са укрепили пътя!" Видях. С останки от убит долмен.




Този номер го е установил още единият от братята Шкорпил (освен ако не го беше установил всъщност чудесният българин Георги Бончев). Шокиран е бил да види в селски дворове кладенци, покрити с характерната "входна" плоча. Много камък, обработен далеч преди Троянската война, се е оказал удобен градивен материал малко преди Балканската. И... направи си сам.




Третият враг са особено тъпите измежду най-тъпите иманяри. Без извинение. Трябва наистина да имаш мозъчни гънки на костилка от трънка, за да допуснеш, че някой ще зарови имане и ще го означил с такъв "нишан", че да привлича малоумници и 4000 години по-късно.

Четвъртите са ми най-противни. Кажи-речи 40 години съм фен на ИСТИНСКИТЕ историци и археолози; имам доста приятели измежду тях и когато си говорим с тях, започва да ме яде съмнението дали изначално не съм си сбъркал професията; можех да съм с тях. Но от доста време виждам и археолози, които бих нарекъл неистински...


Потресен съм от гледката в Мангъра, показана в темата.

С няколко души, сред които Любо Цонев, минахме оттам съвършено случайно около началото на октомври 2010 г. Г-жа Агре се нахвърли върху Любо много ефикасно; тя определено е силна когато си отвори устата. Може да ви се струва пресилено, но съществуват и такива дами.


По време на нейното врякане аз се опитах да снимам разкопките (откъм горския път, който се вижда на твоите снимки). Не може - викаха хората на г-жа Агре - да се снима и пред мен стърчеше един от нейните колоси на науката. Тук не му казвам името, а и нарочно съм го полуизрязал, за да не се разпознава, горкият.





Така или иначе, по време на онази разправия в гората, аз все още допусках, че екипът на госпожата просто има различни виждания, а иначе си е научен екип. Не било така, разбирам от кадрите тук. Много съм сгрешил, глупак с глупак.


***


За приятелите на мегалитите в България, слава Богу може да се говори (пише) повече, отколкото за враговете. Тук ще спомена само двама - и ще е тъжно.

В Хлябово сигурно и днес ще видите следното табло на главната улица, т.е. край шосето минаващо през селото.




Не е дело на власт, община, държава, спонсор или музей. Дело е на един човек, с негови пари, негови изследвания, негови усилия. Уви, доколкото знам, той вече не е между нас.


От началото на тази година не е между живите и милият дядо Димитър от Голям Дервент. Мъчно ми е, защото го познавах. Ще го запомня слабичък, неприемащ смъртта на "бабичката" си, полусляп, но пъргав, борбен и развълнуван. В последните години и месеци от живота си той трепереше за един от прекрасните два долмена край селото, който "четвъртият враг" си е наумил да изкорени и да монтира на мегдана в Елхово.


Представяте ли си, има учени - с право да копаят (!), които още не научили, че за някои паметници мястото, пейзажа, ориентацията и т.н. са час от същността им. Тия учени са способни да унищожат долмена, а утре да се изпъчат "Ние го социализирахме, защото го сложихме в мол". А дядо Димитър - без да социализира - два пъти направи подписка "Оставете го, където винаги си е бил."


***

Има още много приятели на долмените, значи има и надежда. Сред приятелите има и дискусии и може би най-важната от тях е "Кое е по-добро, за да ги опазим - да се знае за тях, или да не се знае?" С други думи да бъдат ли общоизвестни техните координати, или напротив - да ги крием. А те най-често бездруго са скрити - в дъбчетата, в блатата, сред естествените камъни.

Засега надделява първото становище (аз съм негов привърженик), макар че то изисква от приятелите на мегалитите много работа. Т. е. да се знаят, да се популяризират, да се бранят от малоумни иманяри, да не се допуска варварското им местене, да ги препоръчваме на приятели, да говорим за тях... И да ги спасим.

Алтернативата е един ден да показваме снимки на нашите деца и внуци, и да им обясняваме:

"Виж моето момче (момиче) това са едни много интересни неща, направени много отдавна от големи камъни. И в тях имаше магия и вълнение, които ти, мило мое дете, никога няма да познаеш."

Да взема да се спра, а?

Поздрави!

[viki terzieva]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Не спирай, Ники!
Темата става прекрасна. С богата информация и снимков материал. И със загриженост за съхраняването на историята.
Благодаря специално и на Валери Недялков, който обоготява информацията ми за миналото не само с тази тема.
И горещо се надявам тази тема да бъде видяна от някой, който има възможността да се погрижи за съхраняването на тези паметници, както и от тези, които дават разрешенията...

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Благодаря на Ники от все сърце за продължението на темата. Няма да крия - насълзиха ми се очите. Благодаря и на Вики Терзиева.
По отношение криенето на мегалитите мога да кажа,че според мен то само подпомага враговете им. Те ги знаят - иманярите имат карти с над 40000 обекта. В моите файлове няма и 400. Безсъвестните археолози и кариеристите в министерства и общини също ги намират без проблем. На времето не му пука за координати - то руши всичко изоставено и незащитено. Затова е по-добре повече хора да ги "откриват" за себе си и да изпитват тръпката от срещите с отминали времена. А социализацията трябва да се изразява в достъпност,консервация на обектите(почистване от поникващи дръвчета,покриване на обектите направени от по-ронливи материали,табели с информация и туристическа маркировка). Всеки друг вид "социализация" е престъпление срещу човечеството и неговата история !

[Стария]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Фантастично Евалла колегиМислех че доста неща са изгубени а те са запазени браво

[Danika]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Нямам възможност (време) да пътувам и такива теми, както и пътеписите на Kent и откритията на Мария, ги възприемам, все едно някой ми е разрешил да погледна през неговия прозорец към България.
Браво, Валери! Благодаря!
Благодаря и на теб, Ники.

[green]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Прекрасна темаБлагодаря !..Понеже скитам доста по тези места мога да кажа , че има места където явно е имало такива долмени или нещо като нашенски вариант на "Stonehenge" вече разрушени от иманярите. Попадал съм на група такива хубавци и под предлог , че снимам пейзажи ги наснимах от далеко Изнесоха се на момента
Още един път Благодаря за споделянето

[Валери Недялков]

Български мегалити - част 1-ва "Сакар" - продължение...

Реших да продължа пътеписа за сакарските мегалити в нова тема,за да мога да добавя в архива и файлове от Палеокастро. Освен това е добре този архив да е в началото на темата.