Tweet
От: Приказка наречена Турция
Продължение:
По пътя имаше множество търговци, които предлагаха банани, портокали, маслини и др.средиземноморски вкусотии. Купихме едно чувалче портокали – много сочни и сладки, а какъв сок става от тях. Пътя минаваше през високи заснежени планини, надморска височина 1950 м. Температурата бе 4 градуса. Пътя-първокласен – две ленти за движение и една аварийна.
Около пътя села, които много приличат на нашите. Близко населено място или пък заведение нямаше. Спряхме пред една бензиностанция, гориво имахме, но искахме да пийнем нещо горещо, чай. В страната на турското кафе всички обожават и пият чай в огромни количества. Със спирането веднага дотича едно момче. Казахме какво искаме и веднага ни покани в офиса си на топло и изтича да търси чай. След малко се върна с четири чаши. Благодарихме. Момчето не знаеше никакъв друг език освен родния си. Пари не искаше. Дадохме му от портокалите. Както бе написал по-рано един форумец от пътешествалите по тези места “...колкото по отдалечени са местата от туристическите дестинаци и по-малко знаеха английски език, толкова по-дружелюбни и сърдечни са хората”. Абсолютно подкрепям това мнение. Преди обяд пристигнахме в Коня – град в централното анадолско плато. Градът на танцуващите дервиши. Един от културните символи на Турция. Градът е известен и с производството на килими, черги и друг ръчно тъкан текстил.
В града влязохме през богат квартал, с къщи като замъци и лъскави автомобили пред тях.
Търсехме най-голямата забележителност – музеят на Мевляна. За турските мюсюлмани това е свято място, което се посещава от милиони поклонници и туристи. Тук е саркофагът на Мевляна Джеляледдин Руми –велик мистик – философ, основател на ордена на танцуващите дервиши. Неговите религиозни творби са сред най-обичаните в целия ислямски свят.
Множество от хора се тълпяха и молеха пред саркофага на една личност, надживяла своето време със своите мисли и философия. Днес Ордена на Мевляна е символ на толерантност, прошка и просветление. За съжаление снимките не бяха разрешени.
В музея на Руми се намират забележителни дърворезби и мрамори от Селчукската архитектура. Той може да се види от всяка част на града с огромния тюркоазено зелен купол. Самият комплекс впечатлява с архитектура, като най-внушителни са куполът и минаретата. В една от залите на музея има малко ковчеже с косъм от брадата на Мохамед, пред който множество хора се молеха и шепнеха молитви.
В близост до комплекса на музея има квартал с автентични къщи, с тесни улички и стара архитектура.
Прави впечатление, че таксата вход за културните и исторически забележителности в Турция, които са свързани с тяхната история или религия е сведена до минимум (тук 3 лири) на фона на тези, които имат световно значение (като Ефес, от порядъка на 20 лири).
За съжаление не успяхме да видим хипнотизиращия танц на танцуващите дервиши.
Града има хубав център. Въпреки, че има славата на най-религиозно-консервативния град в Турция, по улиците могат да се видят най-различно облечени жени-със забрадки, както и модерно облечени при това на различни възрасти.
След хапването на обяд поехме към Аксарай град в централното Анадолско плато. В близост до града се извисява кратер на застинал вулкан.
Аксарай има всички черти на средно голям арабски град. Както в миналото, така и днес града е пресечна точка на основните пътни артерии между изток и запад, север и юг.
Това не е място за туристи и всеки изглеждащ по-различно прави впечатление. Намерихме добър хотел – 60 лири на вечер с включена закуска в цената. Младежите бяха уморени и останаха да почиват в стаята, докато по-възрастните отидохме на разходка из града. Интерес представлява джамията –
Вечерята се превърна отново в кулинарно угощение – малко заведение с вкусни ястия. Навсякъде в тях се сервира леща чорба (мерджимек), всъщност това е крем супа от леща, полята със зехтин и сервирана с парче лимон. На масата традиционно присъстваха хляб, вода, а като бонус от заведението бяха салатите.
Специално за десерта отидохме в “Кюнефе салону”- тук се предлагаха няколко вида кюнефе - един от най-вкусните сладкиши.
Десертите и сладкишите са важен и отличителен елемент на турската кухня. Кюнефето се приготвя в момента, като всяка порция се препича в метална чинийка. Представлява нещо като кадаиф в средата с меко прясно сирене. Всичко това е залято с захарен сироп и много масло. Разкошен десерт.
На сутринта предстоеше Кападокия – област с уникални геологически форми и голямо историческо наследство. “Земя на красивите коне”.
Кападокия има статут на национален парк. Когато видях това чудо си казах, че това не е на земята – скали, пещери, подземни градове като от приказките – сюреалистичен пейзаж.
Съвкупността от религиозни храмове, скални образувания и древни жилища предизвика възхищение и бързо започнахме да щракаме с фотоапаратите. Всичко това се е образувало преди милиони години от изритването на вулкани. Дъжд и вятър, слънце и пек са спомогнали да се изваят тези причудливи форми. Много са следите, които говорят, че Кападокия е център на ранното християнство. Според източници, именно тук е роден един от най-почитаните светци в православната църква – Свети Георги. Неговият лик присъства в почти всички запазени фрески.
Крепостта Ючхисар – най-голямата и най-високата скала в околността. Скални жилища директно издълбани в скалата.
В областта има обособени скални образувания наречени “комини”, разположени в няколко долини. Най-голямата и най-известна долина е “Долината Гьореме”. Тук се намира и селище със същото име, както и много християнски църкви, изкопани в скалите.
Наред с природните забележителности, впечатление правят керамичните изделия, изваяни от материал (бял туф и глина) добиван от “Бялата долина”. Интерес за туристите представляват всевъзможните форми на чайници, вази, стомни за вода и вино, амфори и какво ли не още. Характерно за областта е и това, че тук се отглеждат много гълъби за ценния птичи тор, с който се наторяват лозовите насаждения. Ценители споделят, че това е и една от тайните на характерния вкус на кападокийските вина. Виното, ракията, изобщо алкохола в Турция е доста скъп.
На около 30 км от Гьореме посетихме и подземния град Деринкую. В едно село спряхме на пазара да си купим плодове, но точно тогава имаше обедна молитва. Всичко бе замряло – търговците бяха оставили сергиите си и отишли в джамията. Никой нищо не пипа. Чак когато свърши молитвата, тогава ще има и пазар. Не изчакахме и се отправихме към подземния град. Вход – 15 лири на човек. Впечатляващо – лабиринти, стаи, кухни, църква, кладенци - всичко това обезпечено с много добра вентилационна система. Огромни каменни дискове са служили са врати.Човек, който има клаустрофобия не бива да влиза тук.
Поехме на север към следващата ни точка – Анкара... следва продължение
Продължение:
По пътя имаше множество търговци, които предлагаха банани, портокали, маслини и др.средиземноморски вкусотии. Купихме едно чувалче портокали – много сочни и сладки, а какъв сок става от тях. Пътя минаваше през високи заснежени планини, надморска височина 1950 м. Температурата бе 4 градуса. Пътя-първокласен – две ленти за движение и една аварийна.
Около пътя села, които много приличат на нашите. Близко населено място или пък заведение нямаше. Спряхме пред една бензиностанция, гориво имахме, но искахме да пийнем нещо горещо, чай. В страната на турското кафе всички обожават и пият чай в огромни количества. Със спирането веднага дотича едно момче. Казахме какво искаме и веднага ни покани в офиса си на топло и изтича да търси чай. След малко се върна с четири чаши. Благодарихме. Момчето не знаеше никакъв друг език освен родния си. Пари не искаше. Дадохме му от портокалите. Както бе написал по-рано един форумец от пътешествалите по тези места “...колкото по отдалечени са местата от туристическите дестинаци и по-малко знаеха английски език, толкова по-дружелюбни и сърдечни са хората”. Абсолютно подкрепям това мнение. Преди обяд пристигнахме в Коня – град в централното анадолско плато. Градът на танцуващите дервиши. Един от културните символи на Турция. Градът е известен и с производството на килими, черги и друг ръчно тъкан текстил.
В града влязохме през богат квартал, с къщи като замъци и лъскави автомобили пред тях.
Търсехме най-голямата забележителност – музеят на Мевляна. За турските мюсюлмани това е свято място, което се посещава от милиони поклонници и туристи. Тук е саркофагът на Мевляна Джеляледдин Руми –велик мистик – философ, основател на ордена на танцуващите дервиши. Неговите религиозни творби са сред най-обичаните в целия ислямски свят.
Множество от хора се тълпяха и молеха пред саркофага на една личност, надживяла своето време със своите мисли и философия. Днес Ордена на Мевляна е символ на толерантност, прошка и просветление. За съжаление снимките не бяха разрешени.
В музея на Руми се намират забележителни дърворезби и мрамори от Селчукската архитектура. Той може да се види от всяка част на града с огромния тюркоазено зелен купол. Самият комплекс впечатлява с архитектура, като най-внушителни са куполът и минаретата. В една от залите на музея има малко ковчеже с косъм от брадата на Мохамед, пред който множество хора се молеха и шепнеха молитви.
В близост до комплекса на музея има квартал с автентични къщи, с тесни улички и стара архитектура.
Прави впечатление, че таксата вход за културните и исторически забележителности в Турция, които са свързани с тяхната история или религия е сведена до минимум (тук 3 лири) на фона на тези, които имат световно значение (като Ефес, от порядъка на 20 лири).
За съжаление не успяхме да видим хипнотизиращия танц на танцуващите дервиши.
Града има хубав център. Въпреки, че има славата на най-религиозно-консервативния град в Турция, по улиците могат да се видят най-различно облечени жени-със забрадки, както и модерно облечени при това на различни възрасти.
След хапването на обяд поехме към Аксарай град в централното Анадолско плато. В близост до града се извисява кратер на застинал вулкан.
Аксарай има всички черти на средно голям арабски град. Както в миналото, така и днес града е пресечна точка на основните пътни артерии между изток и запад, север и юг.
Това не е място за туристи и всеки изглеждащ по-различно прави впечатление. Намерихме добър хотел – 60 лири на вечер с включена закуска в цената. Младежите бяха уморени и останаха да почиват в стаята, докато по-възрастните отидохме на разходка из града. Интерес представлява джамията –
Вечерята се превърна отново в кулинарно угощение – малко заведение с вкусни ястия. Навсякъде в тях се сервира леща чорба (мерджимек), всъщност това е крем супа от леща, полята със зехтин и сервирана с парче лимон. На масата традиционно присъстваха хляб, вода, а като бонус от заведението бяха салатите.
Специално за десерта отидохме в “Кюнефе салону”- тук се предлагаха няколко вида кюнефе - един от най-вкусните сладкиши.
Десертите и сладкишите са важен и отличителен елемент на турската кухня. Кюнефето се приготвя в момента, като всяка порция се препича в метална чинийка. Представлява нещо като кадаиф в средата с меко прясно сирене. Всичко това е залято с захарен сироп и много масло. Разкошен десерт.
На сутринта предстоеше Кападокия – област с уникални геологически форми и голямо историческо наследство. “Земя на красивите коне”.
Кападокия има статут на национален парк. Когато видях това чудо си казах, че това не е на земята – скали, пещери, подземни градове като от приказките – сюреалистичен пейзаж.
Съвкупността от религиозни храмове, скални образувания и древни жилища предизвика възхищение и бързо започнахме да щракаме с фотоапаратите. Всичко това се е образувало преди милиони години от изритването на вулкани. Дъжд и вятър, слънце и пек са спомогнали да се изваят тези причудливи форми. Много са следите, които говорят, че Кападокия е център на ранното християнство. Според източници, именно тук е роден един от най-почитаните светци в православната църква – Свети Георги. Неговият лик присъства в почти всички запазени фрески.
Крепостта Ючхисар – най-голямата и най-високата скала в околността. Скални жилища директно издълбани в скалата.
В областта има обособени скални образувания наречени “комини”, разположени в няколко долини. Най-голямата и най-известна долина е “Долината Гьореме”. Тук се намира и селище със същото име, както и много християнски църкви, изкопани в скалите.
Наред с природните забележителности, впечатление правят керамичните изделия, изваяни от материал (бял туф и глина) добиван от “Бялата долина”. Интерес за туристите представляват всевъзможните форми на чайници, вази, стомни за вода и вино, амфори и какво ли не още. Характерно за областта е и това, че тук се отглеждат много гълъби за ценния птичи тор, с който се наторяват лозовите насаждения. Ценители споделят, че това е и една от тайните на характерния вкус на кападокийските вина. Виното, ракията, изобщо алкохола в Турция е доста скъп.
На около 30 км от Гьореме посетихме и подземния град Деринкую. В едно село спряхме на пазара да си купим плодове, но точно тогава имаше обедна молитва. Всичко бе замряло – търговците бяха оставили сергиите си и отишли в джамията. Никой нищо не пипа. Чак когато свърши молитвата, тогава ще има и пазар. Не изчакахме и се отправихме към подземния град. Вход – 15 лири на човек. Впечатляващо – лабиринти, стаи, кухни, църква, кладенци - всичко това обезпечено с много добра вентилационна система. Огромни каменни дискове са служили са врати.Човек, който има клаустрофобия не бива да влиза тук.
Поехме на север към следващата ни точка – Анкара... следва продължение
Коментар