НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

[Stas]

От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

Радвам се, че съм успял да ви ориентирам. Първо държа да отбележа, че от финансова гледна точка пътеписа вече не е съвсем актуален, защото е от 2012 г.

За местната валута - като начало бих препоръчал да си обмените едни 100 лв. в индонезийски рупии още от България - намират се. Там на място ще ви трябват за такси или за нещо от първа необходимост като пристигнете. За обмяната - предпочитат се долари и доколкото разбирам май трябва да са след 2000 (или 2002) година. Банкнотите от 100 долара се обменят на по-изгоден курс. Евро също можете да смените, но не е предпочитана от тях валута.

Има такса за излизане освен входната виза. Преди беше 160 000 рупии, но не знам дали това не се е променило.

Да, балийците вечерят по-рано и заведенията затварят около 22 часа. Бутилка вода в супермаркет беше на подобни на нашите цени в България. За алкохола не си спомням - аз самият не пия и просто не ми е направило впечатление. Бира със сигурност имаше, но за концентрати не помня.

Мейл на Косьо ще ви изпратя на ЛС.

[Skorpion_BG]

От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

Чак сега видях този пътепис. Чудесно е представен Бали, бях през март тази година за 6 дни. Прекрасно място, прекрасни хора! Единственно влагата ми дойде в повече.

[Stas]

От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

Чак сега видях този пътепис. Чудесно е представен Бали, бях през март тази година за 6 дни. Прекрасно място, прекрасни хора! Единственно влагата ми дойде в повече.

Колега, нямаш ли актуална информация за nomad1913?

[Skorpion_BG]

От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

Колега, нямаш ли актуална информация за nomad1913?

По принцип нищо ново няма, всичко което си написал си е така - и за визите, и за евро-долар и така нататък. Бира и вино, пък и твърд алкохол има, има и балийско вино в магазините. Не е лошо. Аз бях в Нуса Дуа.

[compiz]

От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

Много полезна информация за хора като мен, на които им предстои пътуване до там за което искрено благодаря на Стас, само не мога да разбера как ще отидеш на толкова далечни и интересни места и ще ядеш в макдоналдс ,KFC и Pizzahut които ги има на всяка крачка в Европа.Безспорно азиатската кухня е много разнообразна и има какво да се опита , но ...уважавам избора на всеки.

[Stas]

От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

Честно казано изборът не е мой. Децата не харесваха индонезийската храна и ядоха в Пица Хът. В МакДоналдс и KFC вече ги отучихме. Приключихме с тези гадости.

Истината е, че лично аз харесвам почти всякаква храна, особено, ако е по-различна от тази, на която съм свикнал. Много харесвам японската, тайландската и латиноамериканската кухня.

[mariasivkova]

От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

Съвсем наскоро и аз успях да посетя остров Бали - една от силно желаните ми дестинации. Толкова много ми хареса, че се вдъхнових да направя кратък пътепис. Дано е полезен за тези, на които им предстои пътуване до там и любопитен - за останалите.


Нашето приключение започна на 30 декември, когато към 5 след обяд се качихме на самолет на Qatar airways, с който за 4 часа стигнахме до Доха. Направихме си кратка среднощна разходка из скъпите free shop – и на летището. Купихме си водички за по 4 долара бройката и кроасани за 10. Погледахме забързания поток от пътници, някои от които носеха ботуши и палта, а други джапанки и къси панталони (не зная дали се дължи на факта, че културната антропология беше от любимите ми предмети в университета, но да наблюдавам хората е едно от любимите ми занимания).
Дойде време и за полета ни до Денпасар, столицата на Бали. Продължи цели 8 часа, за който не мога да кажа, че бяха неприятни. Два пъти ни сервираха топла храна, алкохолни и безалкохолни напитки. Раздадоха одеала, топли чорапи, маски за очите, тапи за уши, четки и пасти за зъби. Кабинният екипаж беше изключително любезен. На разположение имахме монитори с най – новите филми и музика.
Когото кацнахме отново беше около 5 след обяд, но вече на 31 декември. На летището, решено архитектурно като голям будистки храм, ни чакаше представител на туристическата агенция, организирала пътуването ни. Когото излязохме на открито не можех да повярвам – температурата беше поне 30 градуса – с около 40 повече от тази в София! (Въпреки че за тях това е по – студеният им, дъждовен сезон, дъжд ни валя само веднъж и то за малко). Изпаднах във възторг, но не само защото обожавам слънцето и лятото. Навсякъде беше пълно с усмихнати хора. Сякаш местните споделяха моята еуфория. Съпругът ми, който по принцип е по – скептично настроен, веднага се осъмни, че това е начин да си докарат по – голям бакшиш. Аз обаче забелязах, че са усмихнати и когато разговарят помежду си, встрани от чужденците. Отдадох го както на вечното лято, така и на тяхната различна религия и философия.
Пристигнахме в Кута – един от най – оживените туристически районите на Бали. Като влязохме в хотела – Bali Beach Garden Resort, всичко изглеждаше много красиво, екзотично и обещаващо.

[IMG]file:///C:/Users/MARIA-~1/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image002.jpg[/IMG]

Докато не ни заведоха в стаята – просторна и интересно обзаведена, но поовехтяла и сред многобройни гигантски тропически растения, които не даваха почти никакъв достъп на слънчевата светлина. Тоалетната чиния пък беше постоянно запълнена почти до ръба с вода…Обаче оставаха само броени часове до настъпването на Новата година, а ние бяхме в Бали! Когато стъпих на мекия пясък на плажа и видях океана, окъпан в светлините на непрекъснато хвърляните фойерверки, забравих за всички дребни несгоди! Помислих си, че това е един от най – красивите моменти в живота ми. Пожелах си топлината и красотата на мястото, на което съм да ме съпътстват през цялата година.
[IMG]file:///C:/Users/MARIA-~1/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image004.jpg[/IMG]
На следващия ден естествено се оплаках на рецепцията, че не съм доволна от стаята, но ми обясниха, че не могат да ни преместят веднага, а след два дни. Тогава се освобождаваше стая в новото крило на хотела. Там всичко беше ново и различно, светлината - достатъчно, а гледката – зашеметяваща! После прочетох във форумите, че смяната на стая от старо в нова крило на хотела, се е случила при много туристи на острова. Затова препоръчвам още при правенето на резервация да проучите нещата.
В градината на хотела ни имаше всякакви екзотични дървета, палми, цветя, рекички, басейни, дори декоративни костенурки и малък крокодил. Бих прекарала и цял ден в нея, но нещата, който исках да видя извън хотела, не бяха никак малко.
[IMG]file:///C:/Users/MARIA-~1/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image006.jpg[/IMG]
Представител на туристическата агенция ни предложи различни и доста скъпи екскурзии. Но не само цената им ни накара да изберем друг вариант за пътуване – не ни се искаше да се съобразяваме с други хора. Затова си взехме кола под наем с англоговорящ шофьор (,който се оказа не много способен да говори чуждият език, но пък отзивчив и усмихнат). Това удоволствие ни струваше 35 US долара на ден, като в цената не е включено горивото. Сумата обаче не набъбва кой знае колко, защото литър бензин в Бали струва….едно левче. Можеш да заредиш на бензиностанцията или да си купиш стъклена бутилка с гориво от крайпътна сергия.
Моят съпруг беше поръчал кола за 10 сутринта, но от фирмата не разбрали добре и изпратили шофьора още в осем. Звъннаха ни от рецепцията, но ние решихме да си поспим още малко, тъй като имахме нужда да възстановим силите си след дългите полети. Въпреки дългото време, в което трябваше да ни чака, на рецепцията ни посрещна усмихнат, дребен балиец, готов да ни разведе из тайните на острова. Придвижването в Бали не става особено бързо – средната скорост, с която можеш да се придвижваш, поради огромните задръствания, е около 30 км/ч. Вероятно това е и причината да не видим никакви пътни полицаи. Табелите и светофарите също не са често срещани. Движението се саморегулира по някакъв непонятен за чужденеца начин – основно чрез натискане на клаксона. Най – многобройни участници в него са водачите на малки моторетки. Повечето са местни жители, много често може да се види цяло тричленно семейство, натъпкано на малката седалчица.
Така за около час стигнахме до културния център на Бали – Убуд. Градче, потънало в зеленина, различно от курортните, но все пак доста комерсиализирано. Изпълнено е с галерии, представящи традиционна живопис и дърворезба. Предлагащото се в тях обаче е като по калъп, но с доста високи цени. Вероятно има и друг тип галерии, но ние не попаднахме на тях. Впоследствие, при разходката ни по търговската улица, се оказа, че същите неща могат да бъдат намерени и на сергии, но с доста по – приемлива цена. Не се почувствахме излъгани, защото знаем, че хората тук търсят начини да оцеляват, а туризмът осигурява голям процент от приходите им.
Впечатлена останах от изкуството на батика – традиционно за Индонезия и използвано от над 1000 години. Чрез него могат да се изрисуват различни тъкани, като се използва смес от пчелен восък и парафин. Тънките восъчни линии се правят с “tjanting”, дървен инструмент с малка метална чаша в края, на която има чучур, от който восъкът се просмуква. Аз си купих блуза , която изрисуваха красиво пред мен.
[IMG]file:///C:/Users/MARIA-~1/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image008.jpg[/IMG]
Подкрепихме се със сок от кокосов орех – освежаваща напитка, не особено сладка, но полезна, когато температурата е 35 градуса. Орехите се продават навсякъде в Бали – във всяко заведение, сергия или просто струпани на големи купчини по улиците. Нямат нищо общо с малките, кафяви плодове, които познаваме в Европа. Там са с големината на пъпеш и струват между 2 и 4 лева в зависимост от мястото, където се продават. Ако се пазариш вероятно и по – малко (в Бали можеш да се договориш за цената почти на всичко, стига да не си в търговски център).
[IMG]file:///C:/Users/MARIA-~1/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image010.jpg[/IMG]
В Убуд се намира и Гората на маймуните, която след известно колебание решихме да посетим. Бях прочела в различни сайтове, че нейните обитатели са доста нахални, а на моменти дори агресивни. Затова прибрахме в раницата очила, шапки, шишета с вода и всичко, което би могло да привлече вниманието на маймуните и да премине в тяхно владение. Почувствах се почти като героиня от филма „Планетата на маймуните“, където човешкият вид не е господстващ.
[IMG]file:///C:/Users/MARIA-~1/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image012.jpg[/IMG]

Имаше най – различни видове, който скачаха, пощеха се и похапваха папая и сладки картофи. Изморени от дългото обикаляне и от топлината, решихме да поседнем и една малка маймуна веднага ми скочи в скута. Понечих да я погаля, но един от служите ме спря и каза, че не бива да се докосват, особено малките, те били най – агресивни. Само след минута се убедихме в правотата на думите му. Едно момченце на около 5 – 6 години беше одрано и ухапано. Доста рев падна, а нахалната нападателка скочи при един мъжки и се отдаде на плътски ласки пред многобройните посетители. Интересно беше да се види колко различни са тези животни от начина, по който ги виждаме затворени зад решетка в зоопарка. А и гората, която обитават също си струваше да бъде разгледана.
[IMG]file:///C:/Users/MARIA-~1/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image014.jpg[/IMG]
В близост до Убуд се намират и множество бижутерийни центрове. В първият, който посетихме бижутата бяха масивни, с много камъни и както успяхме да забележим, харесвани от местните. В следващия център се бяха постарали да се доближат до вкуса на европееца, използвайки обаче традиционни мотиви като пеперудата и морското конче. Останах възхитена от майсторската ръчна изработка на повече бижута.
След дългия ден имахме резервация за традиционен релаксиращ масаж в хотела. Две дребни, но изключително сръчни девойки се трудиха цял час над уморените ни тела като работни пчелички. Масажът се оказа доста силов и различен от това, на което сме свикнали, но след това се почувствахме като преродени.
На следващият ден се отправихме към парка на слоновете. След като си купихме билети по 80 долара на човек и почакахме около час и половина, дойде дългоочакваният момент да се качим върху слона. В началото изпитвах леко притеснение, но бързо се почувствах сигурна върху гърба на това бавно, кротко и добро животно. Въпреки това мъжът ми успя да научи водача на слона на една българска дума – „жена“. Балиецът е произнасяше много добре и според мен за него тя придоби значение на “леко разглезена страхливка”.

[IMG]file:///C:/Users/MARIA-~1/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image016.jpg[/IMG]Човекът говореше много добре английски и имаше невероятно чувство за хумор. Разказа ни, че въпреки че нашият слон е 20 – годишна девойка, изяжда по 300 килограма храна на ден. Това приключение беше още една сбъдната мечта за мен.
Срещу сумата от 10 долара получихме и възможността да се снимаме с маймунка, доста по – кротка и мила от тези в Убуд.
[IMG]file:///C:/Users/MARIA-~1/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image018.jpg[/IMG]
Следващата ни спирка беше вулкана Батур или по – скоро изглед към него и към едноименното езеро. Пътят до там за мен се оказа дори по – интересен от мястото, към което пътувахме. Навлязохме във вътрешността на острова, далече от местата, създадени специално за туриста. Минавахме през села, в които живеят основно земеделци. Видяхме една доста различна форма на земеделие. В този момент сечивата, с които разполага моята баба и много други като нея по българските села и които винаги са ми изглеждали допотопни, ми се сториха съвременни. Хората на острова разполагаха само със сърп и пренасяха всичко върху главите си. По улиците тичаха усмихнати деца на различни възрасти без никакъв надзор, а дрехите си сушаха директно поставени върху асфалта. Тези хора не са покварени от изкушенията на съвременна цивилизация. Живеят просто и без всякаква проява на суета.
Тези спокойни и усмихнати хора живеят сред наистина райска природа – дървета и растенията са огромни, сякаш принадлежащи на праисторическата епоха, когато и флората, и фауната с

[Stas]

От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

Здравей,

Радвам се, че ти е харесал остров Бали. Това е въпрос на възгледи за света - ето, твоя съпруг очевидно гледа с друго око.
Единствено бих препоръчал написаното да бъде в отделен пост от една страна, и снимките да не бъдат линквани от твоя компютър, а да бъдат качени някъде в интернет.

[Stas]

От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

За желаещите да видят Бали, както и великолепния остров Ява, а за десерт и Сингапур - можете да прочетете и ако искате да се запишете за следващото пътешествие с мен:
http://www.offroad-bulgaria.com/show...99#post2962599