Tweet
С малко закъснение нека ви разкажа за една моя декемврийска разходка.
Ноща беше студена и аз като млад АТВст отпийвах глъдка по глъдка от домашното ни вино,подплатено с вкусно мезенце и си мислех къде ще покарам през утрешния ден
В края на краищата стигнах до заключението че просто ще пообиколя.
Утрото беше мразовито а съдейки по замръзналия антифриз направо си беше за стоене в къщи
Е да де ама нали мерака е голям реших да карам,облякох се добре доизпих си кафето гарнирано с няколко цигари и изкарах зверчето от гаража
Проверка на масло и други такива течности и бях готов.
Идеята ми беше да пообиколя безцелно и по време на почивките да криввам на където сметна за добре.
Речено-сторено,тръгнах към река Тунджа да я поогледам щото отдавна не бях ходил там,но нищо интересно,появили са се нови пресевни който сега по празниците не работиха а единствения плюс от това за мен беше създадения нов и заравнен път към асвалтовата база,наиграх се доста на тази дължина от около 2км-доста прави взех с усукан масур.
Поумръзна ми и реших да продължа.
Стигнах до ловния заслон няколко километра по на горе и спрях за цигара.
И тук ще да е било студено нощес
Малко позиране пред обектива на позамръзналия ми телефон
Такааааа,изпуших цигарката пих една студена вода
и се заогледах,викам си тръгвам на косо на гората покраи новоположените тръби на канализацията и ще я мисля.
Покарах си доста,направих си и малко екстрими които поради сложноста на упражнението и липсата на поне още един чифт ръце не можах да заснема.
Поспрях за някоя панорамна снимка на Ръжена като тези
и реших да продължавам нататък.
Следваща спирка чешмата на бившите Ръженски сушилни за тютюн,тях отдавна ги няма-иначе щях да ви ги покажа,нищо особенно не бяха но осигуряваха работа за част от населението ни в добрите стари времена.
Ето я и нея,не помня някога да е пресъхвала,тече си винаги и е удобна както за утоляване на жажда така и за лъскане на занемарени возила и селскостопанска техника
От тук започна чуденето на къде да тръгна..............реших,сетих се че на времето бях купил една нива която все още използваме за направата на слама за изхранването на няколкото овчици които имаме,та на тази нива имаме 3 апетитни за ромското население орехчета които бях морално задължен да проверя дали са още там.
Тук са,но горепосочените индивиди са започнали преждевременно пролетното подкастряне
този големия от предпоследната снимка,понеже сега не съм в България съм дал нареждане на братлето да го отсече,понеже е изсъхнал и ме гложди мисълта че някои друг ще ме изпревари.
Докато си мислех с най добри чувства за майките на кастрачите получавам обаждане от брат ми:–''бомбе къде си,ние с чичката излезнахме в гората да опитаме от новата сланинка'',къде сте питам аз?:–''ами на втората чешма в полигона''ми отговаря тои.
Ок идвам
Имаше и по-кратък път но нарочно избрах по-дългия,трябваше да се кача до вишката която на максимален зум от телефона ми изглеждаше така
и от там през пролуката в мрежата да се включа в транс горската магистрала свиваики в ляво.
Изкачих се по предварително подготвената схема до ''магистралата'',свих в ляво и отворих де що има дросели на макс,еееииииии голям кеф ви казвам със 120 да шпориш из този пуст планински път.
Покарах доста така и нещо взех да си мисля че съм се пообъркал щото по стари спомени пеизажа не трябваше да е такъв,обърнах и айде пак газ до ламарината-подминах мястото дето се бях включил,покарах още малко и се уверих че съм в правилната посока.
Минах рекичката която в последствие се превръщаше в селската река и спрях за контролно обаждане,понеже вече трябваше да съм стигнал.
Само че преди да се обадя си наострих сетивата и взех че ги подуших,та и пушека от запаления огън видях,оказа се че са били под мен в дерето,кратко ровене из шубрака и вече бях при тях
течеше усилена подготовка и дръвцата пукаха весело очакваики всякакви лакомства да им бъдат поднесени за топлинна обработка.
И им бяха поднесени разбира се
турската скаричка не подбираше и не пожали нищо
Хапнахме доволно и разискахме теми от рода на предсеидбена подготовка на площите и цена на зърното през новата година.
Снимка за спомен разбира се
След толкова сладки приказки и вкусотийки денят започна да си отива,при положение че аз след всяко по-кално каране си мия машинката ме наведе на мисълта че ще трябва да си отивам и аз.
Компанията също реши да прекрати за да останат дърва и за другия път,а и те бяха пеша и не пожелаха да ги повозя на обратно щот били мъже.
Пътя на обратно го съкратих а и нямаше нищо за снимане,прибрах се набързо,разпънах маркучи и водоструйки,измих зверчето и го подготвих за лягане
даже ми остана един час да се изкъпя и подготвя,понеже нощите на село са дълги и пълни с приключения.
Така завърши този ден,пъстър и спокоен,изпълнен с много приятни моменти.
Надявам се скромният ми пътепис да ви е харесъл,поздрави,останете си със здраве
Ноща беше студена и аз като млад АТВст отпийвах глъдка по глъдка от домашното ни вино,подплатено с вкусно мезенце и си мислех къде ще покарам през утрешния ден
В края на краищата стигнах до заключението че просто ще пообиколя.
Утрото беше мразовито а съдейки по замръзналия антифриз направо си беше за стоене в къщи
Е да де ама нали мерака е голям реших да карам,облякох се добре доизпих си кафето гарнирано с няколко цигари и изкарах зверчето от гаража
Проверка на масло и други такива течности и бях готов.
Идеята ми беше да пообиколя безцелно и по време на почивките да криввам на където сметна за добре.
Речено-сторено,тръгнах към река Тунджа да я поогледам щото отдавна не бях ходил там,но нищо интересно,появили са се нови пресевни който сега по празниците не работиха а единствения плюс от това за мен беше създадения нов и заравнен път към асвалтовата база,наиграх се доста на тази дължина от около 2км-доста прави взех с усукан масур.
Поумръзна ми и реших да продължа.
Стигнах до ловния заслон няколко километра по на горе и спрях за цигара.
И тук ще да е било студено нощес
Малко позиране пред обектива на позамръзналия ми телефон
Такааааа,изпуших цигарката пих една студена вода
и се заогледах,викам си тръгвам на косо на гората покраи новоположените тръби на канализацията и ще я мисля.Покарах си доста,направих си и малко екстрими които поради сложноста на упражнението и липсата на поне още един чифт ръце не можах да заснема.
Поспрях за някоя панорамна снимка на Ръжена като тези
и реших да продължавам нататък.
Следваща спирка чешмата на бившите Ръженски сушилни за тютюн,тях отдавна ги няма-иначе щях да ви ги покажа,нищо особенно не бяха но осигуряваха работа за част от населението ни в добрите стари времена.
Ето я и нея,не помня някога да е пресъхвала,тече си винаги и е удобна както за утоляване на жажда така и за лъскане на занемарени возила и селскостопанска техника
От тук започна чуденето на къде да тръгна..............реших,сетих се че на времето бях купил една нива която все още използваме за направата на слама за изхранването на няколкото овчици които имаме,та на тази нива имаме 3 апетитни за ромското население орехчета които бях морално задължен да проверя дали са още там.
Тук са,но горепосочените индивиди са започнали преждевременно пролетното подкастряне
този големия от предпоследната снимка,понеже сега не съм в България съм дал нареждане на братлето да го отсече,понеже е изсъхнал и ме гложди мисълта че някои друг ще ме изпревари.
Докато си мислех с най добри чувства за майките на кастрачите получавам обаждане от брат ми:–''бомбе къде си,ние с чичката излезнахме в гората да опитаме от новата сланинка'',къде сте питам аз?:–''ами на втората чешма в полигона''ми отговаря тои.
Ок идвам
Имаше и по-кратък път но нарочно избрах по-дългия,трябваше да се кача до вишката която на максимален зум от телефона ми изглеждаше така
и от там през пролуката в мрежата да се включа в транс горската магистрала свиваики в ляво.
Изкачих се по предварително подготвената схема до ''магистралата'',свих в ляво и отворих де що има дросели на макс,еееииииии голям кеф ви казвам със 120 да шпориш из този пуст планински път.
Покарах доста така и нещо взех да си мисля че съм се пообъркал щото по стари спомени пеизажа не трябваше да е такъв,обърнах и айде пак газ до ламарината-подминах мястото дето се бях включил,покарах още малко и се уверих че съм в правилната посока.
Минах рекичката която в последствие се превръщаше в селската река и спрях за контролно обаждане,понеже вече трябваше да съм стигнал.
Само че преди да се обадя си наострих сетивата и взех че ги подуших,та и пушека от запаления огън видях,оказа се че са били под мен в дерето,кратко ровене из шубрака и вече бях при тях
течеше усилена подготовка и дръвцата пукаха весело очакваики всякакви лакомства да им бъдат поднесени за топлинна обработка.
И им бяха поднесени разбира се
турската скаричка не подбираше и не пожали нищо
Хапнахме доволно и разискахме теми от рода на предсеидбена подготовка на площите и цена на зърното през новата година.
Снимка за спомен разбира се
След толкова сладки приказки и вкусотийки денят започна да си отива,при положение че аз след всяко по-кално каране си мия машинката ме наведе на мисълта че ще трябва да си отивам и аз.
Компанията също реши да прекрати за да останат дърва и за другия път,а и те бяха пеша и не пожелаха да ги повозя на обратно щот били мъже.
Пътя на обратно го съкратих а и нямаше нищо за снимане,прибрах се набързо,разпънах маркучи и водоструйки,измих зверчето и го подготвих за лягане
даже ми остана един час да се изкъпя и подготвя,понеже нощите на село са дълги и пълни с приключения.
Така завърши този ден,пъстър и спокоен,изпълнен с много приятни моменти.
Надявам се скромният ми пътепис да ви е харесъл,поздрави,останете си със здраве
Коментар