До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в България

[churov]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Там наистина уважават и искрено се радват на туристите , но ,,демократичните промени'' водят до вреда ,не само у нас...
А Тунис е наистина една необикновена страна....

[ЗМЕЙ]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

...Имам чувството че всеки турист там е на особена почит.

А аз имам чувството, че много се бавиш с продължението - изчака ми се чакането, бъди малко по - милостив

[Гълъбин Колев]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Тия дни нямам и секунда свободна, но пък подготвям материал за 3-4 дни от пътешествието.Потърпете до довечера, предстои най-интересното

[Chinela]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Тия дни нямам и секунда свободна, но пък подготвям материал за 3-4 дни от пътешествието.Потърпете до довечера, предстои най-интересното

Баси лъжливото овчарче......отварям форум и виждам, че в темата има ново мнение на Гълъбин.
Пускам да се зарежда страницата и тичам за бира, връщам се и......., той ме информирал, че бил имал много работа, че моята да не е по-малко.....

Аре стегни се, даже и Събин да пише нещо, стига скришом е чел....и да не вика и той, че има работа, щото тия дето са без, са по-зле хората.....

[Гълъбин Колев]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Ето още малко

На сутринта продължихме по трака.Само след няколко километра за моя огромна радост асфалта изчезна и най-накрая имах възможност да покарам Адвенчъра по терена за който е създаден.Пътя беше твърд макадам, на места с пясъчни наноси от морето........абе въобще страшен кеф !!!

След известно време трака се включи в по-главен път и така поехме още по-на запад към град Табарка, който е само на десетина километра от границата с Алжир.Табарка е стар град, основан още от римляните.В годините е бил владение на генуезци,османци, араби и французи.В момента е курортно градче, известно с лова на корали, с фестивала на подводната фотография и джазфеста си.



Разгледахме отдалеч старата генуезка крепост и едни „яки” скали, наречени „Иглите”.





Тогава за пореден път се замислих как понякога хората от 3 камъка правят забележителност, а у нас.........
От Табарка нашето пътешествие сменяше посоката си и поехме на юг по красив панорамен път през планински масив с гори от корков дъб.Следващата цел бяха руините в град Дуга.По пътя си минахме през един град наречен Бу Салем.Шокиращо място.Целият град е едно огромно сметище, всички влачат на някъде най-различни боклуци, имаше повредени коли зарязани буквално на пътя. Въобще, промених си представата какво означава думичката гето......

Малко преди Дуга отново заваля, сякаш дъждоносните облаци се движеха с нас. Вече имах чувството че и Сахара ще ни вали.Иначе руините на римския град си заслужаваха вниманието.











След час прекаран в разглеждане и снимки отново бяхме на моторите със следваща цел град Ле Кеф. Когато стигнахме, преценихме че още е много рано и решихме да „дръпнем” още малко по трака.Сгънахме набързо по един макси дюнер и продължихме.



По едно време отново бяхме на черен път през осеяни с цветя поляни.



На такава поляна направихме бивак в момента когато притъмня.



Чувствах се малко дискомфортно предвид факта че бяхме на може би 5 км от алжирската граница (дефакто граница няма), посред нищото.За Алжир бях чувал само гадни неща.
Всичко мина благополучно и на сутринта тръгнахме към Table de Jugurtha- интересно плато, с площ 8 кв.км, извисяващо се отвесно на 300 метра над всичко наоколо.













Отгоре му в древността е била крепостта на цар Джугурт, откъдето идва и името.Разбира се веднага ни намери един местен пич и обясни че е гид и о чудо, говореше малко английски.Полафихме и поехме по черно към град Хайдра.





В Хайдра стъпихме отново на асфалт, но малко след града бяхме спрени от войник от Националната гвардия, който ни обясни че пътя който сме избрали е опасен, с множество престъпления случващи се по него и че властта не го контролира.Горещо ни препоръча да се върнем до Хайдра и да хванем „царския път”. Въпреки че бях склонен да рискувам, другите двама от групата решиха да се върнем и аз трябваше да се съобразя.Отново минахме покрай римски руини, този път изоставени на времето.



Пейзажа около нас започна да ства все по пустинен.Камъни, пясък и ниски храсти замениха зеленината с която бяхме свикнали предишните дни.





Бързо напреднахме на юг до град Метлаоуи , където щяхме да разгледаме каньона Селджа.На входа с неудоволствие разбрахме от някакъв образ представящ се за гид,естествено , че всъщност каньона си е действаща сулфатна мина и не може да влезем с моторите, тъй като ще потънем.В това време пък Съби разбра защо предницата на мотора му се държеше толкова странно последните дни-оказа се че малките болтчета на оста не са стегнати.Така той остана да си оправи мотора , а аз и Жоро, заедно с гида продължихме пеша.





Температурата не беше от най- приятните и след 20-ина минути ходене решихме да се върнем, пък и този каньон не се оказа нещо особено.Имам съмнение че по скоро се е получил от взривовете в мината, а не по естествен начин.Което обаче по никакъв начин не пречи на местните да качват туристите на един влак в Метлаоуи и да ги разходят по жп линията в на мината срещу 30 динара на човек.





Предстоеше крайната точка за деня- оазасисът Тамерца.Трака към него минаваше през легендарната „писта Ромел”- бетонен път, строен от фелдмаршал Ромел през планината за да могат да преминават танковете му. В този момент Жоро посочи хоризонта и каза: „Пичове, ако не сте виждали гибла, погледнете леко в ляво J”. Наистина беше зараждаща се гибла.Това ни накара да отвъртим газта и възможно най-бързо да се качим в планината.







Размина ни се, за малко....В Тамерца пристигнахме на здрачаване и се заехме да търсим място за нощувка.Избора не беше голям- петзвездния „Тамерца Палас” срещу 100 динара на човек, мотела срещу 60 за тримата, но без паркинг за моторите (трябваше да ги оставим на улицата), нещо подобно на къмпинг, но без вода и оферта от местен играч да си опънем палатките зад неговия ресторант срещу 15 кинта на човек.Имал и резервоар за вода.Избрахме последното. Комуникацията отново беше трудна.Добре че по случайност се засякохме с двойка французи, говорещи английски. Успяхме някак си да обясним че бихме искали да хапнем и човека ни донесе меню състоящо се от тунизийска салата (шопска 1:1), яйца, кус-кус и десерт.Изгледани странно когато разбра че бихме искали кус-куса да го оставим за закуска, но прие. Чак на сутринта пък ние разбрахме че кус-кус при берберите е основно ястие и се сервира пикантно с огромно парче агнешко....”ама пениш се, не пениш се, че те ям, пари съм давал ”.





Тамерца нещо не ме впечатли.На следващия ден се върнахме малко назад и посетихме оазиса Мидес и едноименния каньон.Ако се сещате за гонката с реактивни шейни от „Епизод 1” -там е снимана.Майтапа беше че по главната улица, всъщност по-правилно би било главната пътека , са разположени множество сергии, а продавачите са 2-ма, 3-ма.И докато разглеждате съумяват някак си да претичват по разни тайни пътечки от сергия на сергия и да ви предлагат дрънкулки. Готино място, препоръчвам го.Можете да къмпирате свободно.





След Мидес, аз своевременно успях да изгубя групата.Видях пясъчен път и дадох цялата газ по него.Адски ми пасваше Адвенчъра като рали рейд мотор.Сякаш бях го карал хиляди и хиляди километри.Разбира се Съби и Жоро не са ме последвали..........след няколко тел. разговора и взаимно теглене на майни се събрахме отново заедно и посетихме Чебика- според мен най- привлекателния от 3-те оазиса.Не трябва да се пропуска.















Старите поселища и на 3-те оазиса са били тотално сринати през 1968 година по време на "Големия дъжд". Тогава валяло 10 дни,а къщите изградени от камъни споени с пясък, буквално се втечнили.
Сахара наистина е била дъно на море едно време.



Следваше преход по дълъг 70 километров абсолютно прав път между Тужур и Дуз през соленото езеро „Чод Ел Джерит”.Уникално и неповторимо място.Не мога да го опиша,просто нямам думи.За първи път видях мираж.















Пристигнахме в Дуз.Града е известен като портата на Сахара, оттук започва безпътието общо взето.Посоката нататък беше ясна - Ксар Гилан. Пред нас бе пустинята.



Малко след това обаче, Жоро сподели че се чувства неуверен на пясъка с това BMW и ще мине по почти двойно по дългия и обиколен тесен асфалтов път, ние ако искаме да караме. В групата настъпи пререкание - аз настоявах да продължим по трака през пясъците, а Жоро категорично отказваше. Теглих му на ум хиляди майни и зачаках мнението на Събин, а то беше че не трябва да се делим (и правилно разбира се), но на мен ми идваше да тръгна сам, макар и съзнавайки колко опасно е това-все пак част от маршрута бе без път, директно през дюните, а часа бе 3 следобед. Работата беше на „кютек”, когато Съби по „соломоновски” предложи- „Копеле,дай да се срещнем в тази точка, ти карай през пустинята, ние по асфалта.В „Ксар Гилан” има пиячка на корем, така че не се заигравай”. Това ми подейства.......опияняващо и приех за което и до днес ме е яд (макар че е повод все някога да се върна там).



След около 30 км пясъчни забавления и 2-3 затъвания в дюните, където натрупах цене опит как се вади 200+ кг мотор от сам човек, се видяхме на уречения чекпоинт.Оттам газ към Ксар Гилан като не пропуснахме и бара на Жули, известен на всички мотопътешественици.Готин тип е този Жули....











Оттам нататък си навих да карам само по успоредния на асфалта черен път, като подържах скоростта на групата.Адвенчъра все повече ми пасваше.

Слънцето започна да залязва.





В „Ксар Гилан” пристигнахме по тъмно и се настанихме в къмпинга. Купих 7-8 бири по 3 кинта бройката и повече нищо не ме интересуваше.Разбира се, не мина без да се топнем в горещия минерален извор.Няма такъв кеф след дълго каране, наистина няма

[Мони]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

А ще уточниш ли какъв беше миража?!......яко,много яко!!! много хубави снимки и отлично разказано,ама довърши де

Поздрави,

[churov]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

ох,Мони,ние от кога чакаме......

[Гълъбин Колев]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Нямаше ме за малко, ето още една серия


На следващия ден решихме да разтоварим моторите от багажа и да се разходим посока Татуин, където Жоро беше набелязал за разглеждане няколко „ксар”-а. Ксар е наименованието на автентичните бедуински селища. В най-общия случай жилищата са изкопани направо в скалите. Така бедуините са се спасявали от горещините в тази част на Тунис достигащи до 50 градуса през лятото.
Първо, разбира се, огледахме Ксар Гилан (той обаче въобще не е типичния ксар).













Предстоеше ни 70-километров офроуд преход до Ченини- първия от набелязаните обекти. Пътищата в пустинята (тъй-наречените „писти”) са уникални. Безкрайни преви, губещи се някъде на хоризонта. Настилката е от твърда и камениста, до меки пясъчни наноси. Точно като за нашите мотори.









Преминавайки покрай едно кладенче в (в което между другото имаше вода за наше учудване), с изненда установих че някой пич от ендуро клуба "Крейзи Джоб", вече се беше разписал.........но по-късно достигнах до извода, че може би нашият приятел Валтер от "Desert Dream" е решил да остави и логото на приятелите ни от Стара Загора при някой от триповете си из Тунис



За първи път карах по черно разтоварен от немалкия багаж. КТМ-а се държеше великолепно.В един момент започнах да го карам като леко ендуро, за което си получих обичайното конско от Събин, затова че с едно евентуално падане мога да прецакам целия трип на всички ни. Беше прав......... Не го послушах и продължих да подържам скорости от 100+. Странното е че тази 200 кг. машина реагираше точно по начина по който реагираше и лекия ми мотор.Тествах и първата по голяма дюна. Мотора се изкачи като ракета.Общо взето правилото през пясъка в Сахара е да подържаш висока скорост (както въобще на пясък, междувпрочем) и така докато не попаднеш на нанос, но за това малко по-нататък.
Стъпихме на стар асфалт малко преди Ченини.







Още с влизането ни в селището, бяхме „прилапани” да поседнем в крайпътния ресторант.Приятно място, климатизирано и имащо по-скоро европейски вид. Сервираха ми местна безалкохолна бира- отвратителна. Иначе храната си беше добра а сметката нормална като за туристи. На излизане отново ни полазиха местните екскурзоводи, което окончателно ни отказа да разгледаме старото селище отблизо.Тогава забелязах, че предния ми обръч е подбит на поне 5 места.Явно килограмите все пак имат значение и препоръчвам на всеки който иска да прави офроуд изпълнения с „Адвенчър”, да смени оригиналните кашкавалени обръчи с „Ексел”-ки.

Отправихме се към Татуин, където заредихме и след това направихме обиколка на останалите стари селища наоколо.За наше щастие бяха абсолютно зарязани и имахме възможността да ги разгледаме на спокойствие.

















Времето напредна и трябваше да се връщаме към бивака в Ксар Гилан. Поехме наобратно по познатия ни вече път. Жоро отпраши напред, а аз и Съби спряхме да направим клипчета как катерим дюни (същата дюна,по която се бях изкачил на отиване). Плана беше след това да дадем газ и да се приберем по бързо, защото исках да се разходим до още по-големи, близо 30 метрови дюни, за които бях чул от местните.Вдигнахме темпото и карането стана истинско удоволствие.



Това продължи до момента в който не забелязахме BMW-то на Жоро потънало в един нанос, а Жоро безрезултатно се опитваше да го извади.Тогава ми се отдаде възможност да споделя малко ценен опит натрупан само преди ден.

До бивака стигнахме безпроблемно, а Жоро започна да се чувства все по-уверен по пясъка. Със Съби се отправихме към големите дюни, но преди това решихме да направим малко снимки и клипчета от пясъците които са съвсем близо до оазиса.Малки дюни с височина не повече от 2 метра, но както се оказа изключително неприятни за каране.Често пъти задния край е абсолютно отвесен, а меките пясъци (пудра) са абсолютно неразличими.

Така след час заигравки успяхме да вкараме фин като прах пясък абсолютно навсякъде по моторите, ние се поуморихме, а слънцето слезе на хоризонта.





Големите дюни останаха за следващия път. Измина още един незабравим ден

[sl.daskalov]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Аааа това е много гадно със забиването в мекия пясък! Почти си е равносилно на челен сблъсък! Веднъж съм го изпитал при опит за преминаване през един мочур ама скоростта беше много по-ниска от вашата.

[gnomerhone]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Тази пудра май я наричат feche feche. Някъде бях прочел че е нюанс по светла от другия пясък, но това се вижда от по-голямо разстояние. Не знам дали е така.

[К.Наков]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Ха,ха ... след предното салто на Сабин в мекия пясък, ръцете горе... а думите да не бяха "Вива Романия"

[Петьо Джартов]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

С падането и ставането ясно,ами как ги вадите моторите после??

[sl.daskalov]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

С падането и ставането ясно,ами как ги вадите моторите после??

Имаше си то клипче как ги вадят, ама тука ли беше във фейса ли беше?!

[boiko73]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Хайде и Тунис ми влезе в списъка с предпочитани дестинации. Браво за снимките и за хубавия разказ. Много зарибяващо. Между другото Събин е бил прав да ти се кара Гъби, щото ако се потроши един мотор в групата става доста неприятно за всички. Но пък и разбирам, че сърце юнашко не трае. Като се кара някъде далеч, далеч от дома винаги е различно, щото го няма момента с телефона и репликата "Елате да ме приберете". За това за такива удоволствия е най-добре мотор под наем. Те са най-здрави.

[ЗМЕЙ]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

...Като се кара някъде далеч от дома винаги е различно, щото го няма момента с телефона и репликата "Елате да ме приберете"...

Да бе, да - я си спомни миналата година на връщане от Иран