Вчера минах през Таргата да позяпам как върви работата по новата бегачка ( не е моя за съжаление) , да попием кафе , да попушим и да се похиля както винаги когато съм покрай него . По принцип както много хора във форума знаят Таргата е много ведра и готина персона . Вчера не беше така .... :
- Ти ма кучко , как може все на такива калитари като тебе да се случват такива неща бе , а на свестните като мен - нищо .... да те ..... в .... ?!?!?
Ако това уважаеми е "посрещането" което повеляват добрите , стари традиции на англииското възпитание , значи аз съм живял 40 години в заблуда . Нещата обаче не спряха до тук . Ушите ми чуха и неща от рода на :
- ПИдИрас , ти кога ще пускаш снимки от Дакар ??? Щеше да носиш и компа да гледаме .... и т.н. (под "т.н." да се разбира милото му отношение към мои близки )
Най-лошото беше , че беше прав . Ето , почвам .
Всичко започна една декемврииска сутрин когато ми звъннаха от офиса и ми предадоха един тел. номер на който да звънна ВЕДНАГА . Звъннах .
- Добър ден , аз съм Станислав , търсили сте ме ?!?
- Да г-н Петров , търсихме ви да ви кажем , че вие сте големия победител в нашата игра и печелите едноседмично пътуване до Чили с 3 дневен престой в лагера на " Дакар" !!!
- ............... (мълча като ....)
- Ало... , г-н Петров , вие сте .........
- ................( мълча, вече като нещо друго ...)
- Ало .... , г-н Петров , вие...........
Винаги съм се чудил на някои хора които печелят нещо по радиото и не реагират по никакъв начин . Мислил съм си " Абе тия какви дървета са не е истина , абе зарадвай се бе човек , извикай .." . Ето , че и на мен се случи и беше време да реагирам , да проговоря или каквото и да е само да не си мисли оня пич , че ме няма - и реагирах ..:
- Да , благодаря !! - Това беше най-тъпата реакция която присъства в каталога . Благодарих все едно ми е задържал вратата на асансьора . Бях в пълен ступор , почна да ми се вие свят , очите ми станаха като от аватара а левия ми чорап започна да се разплита от към големия пръст ..
Аз уважаеми не съм печелил нищо от игри , томболи и не знам какви други производни ( за тото-то да не говорим) през целия си живот . Просто си знаех , че аз на такава кирии нямах шанс . Тази томбола я видях на рекламен банер тук във форума и си казах " Дакар - няма как да пропусна " . Регистрирах се и ......забравих . Този пич обаче ми напомни . Почна да ми обяснява какво трябва да му пратя като данни и .. т.н. След като го изслушах нечувайки зададох най- смисления въпрос на които бях способен в момента :
- А вие сигурен ли сте , че съм аз ????? ( срам ме е )
- Да разбира се , вие сте нашия победител , а за документите .............
- Извинете , че ви прекъсвам , но вие сигурен ли сте че съм АЗ ???? ( много държах на въпроса си и можех да му го повтарям часове )
- Да , вие .................
На четвъртия път пичът започна да се смее . Явно видя , че само с едно " Да разбира се " няма да се размине и ми издиктува всички налични данни в регистрацията ми в промоцията . Вече бях спкоен . Явно съм аз ..
И така аз и съкровището на 4.01 бяхме на летището в София със багаж в ръце и билети до Сантяго .
Голямо летене , голямо нещо . Вече и на обърната кофа да седна имах чувството , че почвам да се отлепям .
Пристигнахме в Сантяго на 5.01 по обед . Първа цигара от 2 дена близо . Посрещнаха ни и започнаха да ни събират като овце . Бяхме 19 човека от 10 европейски държави . Повечето се надушихме защото бяхме сложили я по шапка , а по яке на " Монстър Енерджи" за разпознаване , но имаше и такива които не бяха сметнали за необходимо и трябваше да ги търсят . Заведоха ни в хотела .
Дадоха ни един час да се изкъпем и ни метнаха в автобЯса за туристическа обиколка .
Президентския дворец , който е и музей .
- Ти ма кучко , как може все на такива калитари като тебе да се случват такива неща бе , а на свестните като мен - нищо .... да те ..... в .... ?!?!?
Ако това уважаеми е "посрещането" което повеляват добрите , стари традиции на англииското възпитание , значи аз съм живял 40 години в заблуда . Нещата обаче не спряха до тук . Ушите ми чуха и неща от рода на :
- ПИдИрас , ти кога ще пускаш снимки от Дакар ??? Щеше да носиш и компа да гледаме .... и т.н. (под "т.н." да се разбира милото му отношение към мои близки )
Най-лошото беше , че беше прав . Ето , почвам .
Всичко започна една декемврииска сутрин когато ми звъннаха от офиса и ми предадоха един тел. номер на който да звънна ВЕДНАГА . Звъннах .
- Добър ден , аз съм Станислав , търсили сте ме ?!?
- Да г-н Петров , търсихме ви да ви кажем , че вие сте големия победител в нашата игра и печелите едноседмично пътуване до Чили с 3 дневен престой в лагера на " Дакар" !!!
- ............... (мълча като ....)
- Ало... , г-н Петров , вие сте .........
- ................( мълча, вече като нещо друго ...)
- Ало .... , г-н Петров , вие...........
Винаги съм се чудил на някои хора които печелят нещо по радиото и не реагират по никакъв начин . Мислил съм си " Абе тия какви дървета са не е истина , абе зарадвай се бе човек , извикай .." . Ето , че и на мен се случи и беше време да реагирам , да проговоря или каквото и да е само да не си мисли оня пич , че ме няма - и реагирах ..:
- Да , благодаря !! - Това беше най-тъпата реакция която присъства в каталога . Благодарих все едно ми е задържал вратата на асансьора . Бях в пълен ступор , почна да ми се вие свят , очите ми станаха като от аватара а левия ми чорап започна да се разплита от към големия пръст ..
Аз уважаеми не съм печелил нищо от игри , томболи и не знам какви други производни ( за тото-то да не говорим) през целия си живот . Просто си знаех , че аз на такава кирии нямах шанс . Тази томбола я видях на рекламен банер тук във форума и си казах " Дакар - няма как да пропусна " . Регистрирах се и ......забравих . Този пич обаче ми напомни . Почна да ми обяснява какво трябва да му пратя като данни и .. т.н. След като го изслушах нечувайки зададох най- смисления въпрос на които бях способен в момента :
- А вие сигурен ли сте , че съм аз ????? ( срам ме е )
- Да разбира се , вие сте нашия победител , а за документите .............
- Извинете , че ви прекъсвам , но вие сигурен ли сте че съм АЗ ???? ( много държах на въпроса си и можех да му го повтарям часове )
- Да , вие .................
На четвъртия път пичът започна да се смее . Явно видя , че само с едно " Да разбира се " няма да се размине и ми издиктува всички налични данни в регистрацията ми в промоцията . Вече бях спкоен . Явно съм аз ..
И така аз и съкровището на 4.01 бяхме на летището в София със багаж в ръце и билети до Сантяго .
Голямо летене , голямо нещо . Вече и на обърната кофа да седна имах чувството , че почвам да се отлепям .
Пристигнахме в Сантяго на 5.01 по обед . Първа цигара от 2 дена близо . Посрещнаха ни и започнаха да ни събират като овце . Бяхме 19 човека от 10 европейски държави . Повечето се надушихме защото бяхме сложили я по шапка , а по яке на " Монстър Енерджи" за разпознаване , но имаше и такива които не бяха сметнали за необходимо и трябваше да ги търсят . Заведоха ни в хотела .
Дадоха ни един час да се изкъпем и ни метнаха в автобЯса за туристическа обиколка .
Президентския дворец , който е и музей .
Коментар