Легенди или просто история

[izoidesi]

Не съм голям почитател на отварянето на нови теми,които са актуални няколко дни и после биват забравяни,но мисля,че в тази може да се изпише много.Все по-често срещам теми за някой известен в миналото състезател,който е оставил трайни следи в мотоциклетният спорт и забелязвам,че интересът е голям и има хора,които наистина могът да споделят много интересна информация тук.Аз от няколко дни превеждам една статия от италиански,която ме заинтригува толкова,че да отворя и тази тема. Първият американец Денят е 8 април 1973 година,пистата e Valles-Barcelona,където се провежда и първият старт за сезона от световният шампионат по мотокрос в клас 250сс.На стартовата решетка са имена като,Mikkola,Robert,Weil,Hansen,Moiseev,Falta,Maisch,Rahier и между тях и един американец на име Джим.Никой не го познава,не знаят от къде идва и как е успял да постигне такова добро време,на пробите предишният ден.Всички си мислят,че има някъква хронометрична грешка при отчитането,а най-известните на трасето,направо го твърдят.Джим е на двадесет години и се състезава с Bultaco Pursang, предоставен му от John Grace,бивш състезател със същата марка,който става и единственият представител за нея в цяла Америка.Той е и човекът,помогнал му за подписването на договора с испанците,след блестящо представяне в последният сезон на американският шампионат,в който се състезава с личен мотоциклет.Същият този Grace,убеждава и "Don Paco"-Francisco Xavier Bulto (притежател на марката и отборът),да даде възможност на младият янки,да участва в няколко проби на старият континет.Много странно и необичайно е било,защото до сега никой не е бил "преплувал" океана,за да премери сили на световният шампионат.Джим е първият и това вече го прави рекордьор,още преди да е застанал на старта,където ще докаже на всички,че не грешката е в хронометъра,а в самите тях,че са го подценили.Веднага след падане на стартовата решетка,той е в първата група от пет-шест състезатели и остава там до първият завой.И там идва кулминацията,след като всички се блъскат да влязът вътрешно в завоя и намаляват скоростта,американецът с пълна газ и в най-външната част на завоя,изпреварва всички без никакво затруднение и остава на първа позиция до края на състезанието.Тази първа титла,Джим печели като оставя далеч след себе си,Maisch и Weil(Maico),бъдещият световен шампион Anderson(Yamaha) и Mikkola(Husqvarna),докато актуалният шампион и вече звезда Joel Robert,отпада от състезанието.Това е един неочакван триумф,който донася още рекорди на младият състезател.Той става първият,който печели кръг от световният шампионат на своят дебют,най-младият печелил някога кръг от световният шампионат и първият американец,печелил на старият континент.Успоредно с всичко,това е и първата победа за Bultaco.Джим е изненадан най-много от всички.Когато го питат,как е успял да изпревари всички още в първият завой,той отговаря,че това го е научил благодарение на участията му в американските състезания Flat Track,където е усвоил тази техника.После уточнява,че след пристигането си в Европа,най трудното за него е да започне да използва предната спирачка,която тъй малко познава.








Следва продължение.........

[Chinela]

От: Легенди или просто история

Чакам продължението с огромен интерес, много ме заинтригува Ице.

[izoidesi]

От: Легенди или просто история

Продължението на първият американец

Jim Pomeroy е роден в 15 хилядният Sunny side,щата Вашингтон през 1952 година.Баща му,който е и негов идол и герой,заедно с Joel Robert имат магазин за продажба и ремонт на мотоциклети и той още от ранна възраст е запален по моторните спортове.Първият мотор на който се качва е Jamaguchi,когато е на десет години,после минава на Yamaha 80 и 100cc и стига до Greeves 250 и Yamaha 360cc.За него най-важното е да се състезава,в различни дисциплини и превозни средства,Flat Trach,Hillclimbs,Motocross,даже и с моторни шейни се състезава,изобщо където има състезание,той е на старта.Натъжава го фактът,че никога не печели и първото място за него,изглежда недостижима мечта.Един ден,баща му купува една купа и му я изпраща по пощата,без той да разбере.На Купата пише,че му се присъжда за невероятното му управление на мотоциклета и многобройните участия на състезанията за юноши.Както и баща му е очаквал,от този момент на сетне,младият тогава 13 годишен състезател,започва една серия от победи,като започва да побеждава и в републиканският шампионат на Америка.Отива да се състезава в Канада,където минималната възраст за тези състезания е 16,а не 18 години,както е в Америка.След като е спечелил канадският шампионат и навършил пълнолетие,застава на стартът и на така очакваният АМА шампионат,на който се класира шести.През следващите няколко години е винаги в първата десетка,докато през 1972 година купува,първият Bultaco от магазина на баща си и печели първо място на Saddleback Park в Калифорния.В шампионатът на Америка се класира на пето място и в края на сезона е поканен да кара в националният отбор,където ще участва и за купата на нациите.През следващата година идва и договорът му с Bultaco и първата му победа на старият континет (Испания),с която става и най-известният състезател в родината си и с която започнахме разказа си.
Следват още победи в Америка,като през 1974 година печели суперкроса в Хюстън и е 14 в шампионатът, а заедно с Di Stefano,Lackey и Weinert,се класира на второ място за купата на нациите в Швеция.През следващата година печели Trans AMA,но с напълно сериен мотоциклет,предоставен му от негов фен преди състезанието,защото неговият се е загубил някъде по летищата на връщане от Европа.1978 година е най-силната му и последна с испанската марка,през тази година претърпява и контузия на коляното,която ще бъде след време и причината за прекъсване на състезателната си кариера.През 77-78 се състезава с Хонда,но само в Америка и записва едно трето и едно пето място за двата сезона,следва още една не лека контузия.Следващите няколко години,Джим преминавайки през КТМ,се завръща отново в Bultaco и се състезава и в Европа,докато испанците не затварят врати,спират участията си в състезания и той се оказва по средата на шампионата,без мотор.Алтернативата се оказва Бета,като за италианците се състезава няколко сезона на световното,но достига само до 12 място.През 1987 година,претърпява автомобилна катастрофа,като при нея са наранени отново колената и това довежда до край на кариерата му.Но нищо не свършва до тук за Джим,той отваря мотокрос училище и успоредно с това,участва в състезания за ветерани,като през 2002 година в Испания е обявен за национален герой,за това,че е донесъл първата световна титла за най-обичаната от всички родна марка.
До 2006 година,Джим потдържа тесни контакти с всички свои колеги и съотборници.Те са чести гости на крос училището му и са в търсене на млади таланти,докато през същата година,най-известният американски крос състезател,не изгубва живота си в автомобилна катастрофа,на няколко пресечки от дома си в Якима,където живее заедно с жена си и дъщеря си.Според мен това е един достоен човек и състезател,който е оставил трайна следа в мотокроса.На скоро в негова памет,дадоха интервюта няколко от неговите колеги и механици от Бета,които бяха много интересни,идва ми на идея да публикувам и тях.Докато се ровех в нета за някоя и друга снимка за темата,толкова хубави намерих,че ми е трудно да избера една от тях.

Информацията е от статия в италианското списание Fuori strada,което винаги отделя специално внимание на исторически личности за кроса и ендурото.Намерих и две видеа за шампионът,които отразяват невероятните качества на Джим.

[motor_men]

От: Легенди или просто история



1979 Bultaco



1973г.

[motor_men]

От: Легенди или просто история

973 : une Bultaco , cross des Nations à Wohlen en Suisse , 12 Nations et avec des pilotes USA ,Jim Pomroy

[motor_men]

От: Легенди или просто история

[izoidesi]

От: Легенди или просто история

Човекът окачване

Upplands Vasby е град с 35 хиляди жители,намиращ се на няколко километра на север от Стокхолм.Точно тук се намирара и централата на Ohlins(с наличната клавиатура не мога да го напиша правилно) и производствената база,където всяка година се произвеждат по 150 хиляди артикула,предназначени за мотори,коли,АТВ-та и моторни шейни.Пак от тук,цялата тази стока поема дългият път към хилядите дистрибутори,намиращи се в 52 държави в целият свят,за да пристигнат накрая и при нас "нуждаещите се".Kenth Ohlin,собственик и президент на едноименната марка, е роден в Sollentuna през 1946 година,където преди 35 години основава Ohlins Racing AB.Следва кариера на състезател,която го отвежда да мери сили,на почти всички крос писти в Европа.Започва в ранна възраст,като на осем кара Monark 50 и тъй като негов идол и пръв приятел на баща му е световният шампион Rolf Tibblin,решава да следва неговият път.На 12 години започва да се състезава с Zundapp 50,а през 1967 печели националният шампионат в клас 500,като в следващите пет години,участва в различни шампионати с Husqvarna.Пробва се и в ендуро състезанията с Husqvarna 175,която е напълно модифицирана от самият него,но решава да се отдаде единствено на мотокроса.Голямото предимство му е,че държи неговият мотор да бъде в отлично техническо състояние и проверява всичко сам,до най-малките подробности,което му донася и не малко победи.Днес колкото и рядко да яхва фирменото Ducati 1098,за да направи няколко километра в околностите,му се иска те да бъдат много повече.






От началото,фирмата не се е занимавала с окачване.През 1971 година,след едно пътуване до Америка,Ohlin започва да внася оборудване за модифициране на двутактови двигатели(дали не е и началото на рейсинга),които продава в цяла Европа.Първата му работа върху окачване е през 1973 година,когато преработва един амортисьор на Koni Twin Shock ABsorber,като му добавя допълнителен резервоар за газ.През 1975 година започва да продава всичко за мотори,части дрехи оборудване,скутери и резервни части за тях,докато не стига до идеята да се занимава само с окачване.Така през споменатата 1976 година,основава Ohlins Racing AB,която е с работна площ от 50 кв.м. и само двама механика(но това е само началото на една приказка).Започва да продава своите продукти в цяла Швеция,като прави и директни контакти с със състезатели,участващи в международни състезания.Първите двама,използващи неговото окачване са Thorleif Hansen и Hacan Andersson,което налага неговите механици да работят събота и неделя на пистите,за да настроят индивидуално за всеки един от тях окачването.През 1978 идва и първият важен проект,а именно ОЕМ-голяма поръчка на Husqvarna за специално окачване.



С невероятна бързина,шведското окачване докачва своето качество и още през 1978 година идва първата световна титла в лицето на Moiseev.Въпреки,че връзката със съветският отбор е осъществена чрез белгийският състезател Jaak Van Velthoven,който участва на световното с КТМ(като същевременно е и дистрибутор на марката в страната си),Moiseev и Kavinov още след първите проби,остават учудени от качеството на продукта.Точно те предлагат на КТМ да сключат договор с Ohlins,след което всичко се случва с невероятна бързина,като следва една дълга серия от победи,продължаваща и до днес.





Много известни имена са свързани с тестването,налагането и доказване на качествата на шведското окачване.През онези години например,Roger De Coster е пилотът свързан с проекта на моно амортисьора,като го тества пръв и спомага за навлизането му в мото спортът.Hakan Carlqvist е първият световен шампион (Husqvarna,Yamaha),който работи най-дълго с Ohlins и като стана дума за шампиони,не можем да не споменем Eddy Lawson и Valentino Rossi,като отборът на последният и до днес се доверява на марката.





През 1987 година,марката е закупена от Yamaha,от където наливат още финансови средства,оставяйки шведите да следват идеите и проектите си,без да променят така печелившата им политика.Изминават цели двадесет успешни години на съвместна работа,когато през 2007 година,Kent откупва отново марката си и тя става отново независима.Започвайки с двама души персонал през 76,сега фирмата наброява 250 човека в централата си и още не малко персонал в Jonkoping,където се произвеждат клапаните CES за автомобилната индустрия.В други различни сектори,Ohlins работят и на територията на Германия и Америка,като в сектора Racing имат все по-голямо присъствие,работейки с конструкторите на Yamaha,Ducati,BMW и Kawasaki.И в заключение малко факти.Генералното представителство в Upplands Vasby се простира на площ от 11000 кв.м.,имат технологичен център в Jonkoping-CES(Continuously Controlled Elecronic Suspension),филиали в Германия (Nurburgring) и Америка,постоянен участник на Moto GP,World Superbike,AMA,MX1 и МХ2,има годишна печалба от 50 милиона евро и среден ръст за година 15-20%,за последните десет години.

[Chinela]

От: Легенди или просто история

Много, много интересно. Благодаря ти Ицо.

[popov308]

От: Легенди или просто история

Поздрави за автора на темата! Четох с интерес и гласувах с удоволствие!
А сега на въпроса:
Това е история, а наше задължение е да я превърнем в легенда... за да не стане така, че след време да гледаме по телевизията само футбол.
Моторните спортове се практикуват от безстрашни и силни мъже, герои. Но кой знае защо светът им обръща внимание като такива, едва когато пострадат на пистата...

[izoidesi]

От: Легенди или просто история

" Имало едно време,когато в световният мотокрос участвали мотори тежащи по над 150 килограма,с огромни четиритактови двигатели и невероятно твърдо окачване.Точно по това време,по пистите командвали мъже и машини- Made in Svezia"

В днешни дни,производството на мотори в Швеция се идентифицира с Хузаберг и до преди няколко сезона с Хускварна,но преди доста години е имало и други марки,които са донесли много известност на скандинавците в кроса и ендурото.Става въпрос за марките Монарк и Лито,които доминират в класациите на световните първенства около 15 години,от началото на 50-те до средата на 60-те.Шведите и техните машини през този период,са определяни като господари на всички писти в Европа.
Монарк започва своето производство през далечната 1925 година във фабриката в град Варберг,намиращ се на брега на северно море.Първата серия са пътнически,които нямат голям успех,но през 1940 година започва производството на техника за шведската армия,което по някакъв начин полага основите на следващо производство на крос и едуро мотоциклети.Монарк със своя Blue Arrow,участва в първата си международна шестдневка,където печели и първият си златен медал.През 1954 година на шест дни на Англия,медалите вече са осем и твърдото присъствие на марката продължава до 1958,когато прекъсват всякъкви участия в състезания чак до 1962.
Но секторът в който марката печели най-много състезания,това е мотокросът.Благодарение на легендата Sten Lundin,който от 1957 година започва да печели безброй състезания,като през 1959 става световен шампион в най тежкият клас,пред друга шведска легенда Bill Nilsson.Lundin печели отново свет титла през 1961,но този път на седлото на Лито,шведска марка която е в сверата на мото производството само от няколко години,но никога не са произвеждали серийно.Собственикът има слабост към кроса и най вече към шампиона,който след смъртта на един от съдружниците през 1961,остава без мотор и Монарк спира участията си.Той решава да произведе машина с която може да се постигне същият успех и да бъде конкуренция на останалите шведски марки.











И тук Лундин със своят едър шампион.



От началото от Лито модифицират и подобряват състезателният Монарк на шампиона с който той участва в четири световни шампионата.След печелившата 1961,той печели още четири престижни подиума,като по същото време по трасетата се забелязва вече и Хускварна,които до този момент са произвеждали оръжие.През далечната 1903,Хускварна произвеждат един прототип на моторно колело с белгийски двигател FN,в последствие са произведени и няколко пътнически модела,като през 1955 излизат от фабриката и първите два модела (Siberpil-Goldpil) 175 и 200 кубикови,предназначени за традиционните крос състезания.Вторият модел,след увеличаване на обема до 250сс, през 1959 печели и своята първа европейска титла с шампиона Rolf Tibbin.

Бил Нилсън



През следващата година Хускварна участва на световното с 500сс,където печели с Bill Nilsson,като точно по това време,собствениците решават да прекратят производството на пътнически мотори и се съсредоточават в Офроуд гамата,която се оказва и печеливша.През 62 и 63 година,още един швед изкачва най-високата стърба в кроса,това е Rolf Tibbin със своята Хускварна,който се изправя срещу имена като Lundin и Johansoon с Lito и англичаните Smith и Lampkin с BSA.





За да затвърдят шведската "окупация" при 500сс,през 1962 след Tibblin се нареждат още Johansson,Lundin,Lundell и Nilsson.В същият сезон ,само че при 250сс световен шампион също е швед,това е Torsten Hallman с Хускварна.През 1969 в клас 500сс Хускварна печели поредният мондиал и отново пилотът е швед.
Има още много информация и снимков материал,който доказва шведската сила по трасетата,но и в наши дни скандинавците доказват своите качества,особено в ендурото.Мен ме заинтригуваха моторите с които тези мъже са печелили трудните битки,а ние се глезим и негодуваме,че не сме с подходящото окачване или карбураторът не е регулиран добре.