Tweet
СНЕЖАНКА е благоустроена пещера разположена на около 5 кm югозападно от гр.Пещера на левия бряг Новомахленска. Въпреки малката си дължина от 230 m тя е сред най-красивите мраморни пещери в Баташката планина и тази част на Родопите. Пещерата е наименована от зоологът Алекси Петров заради цвета на снежнобялата си украса. Двата й входа се намират на 880 m надморска височина. Влезем ли по стълбите през десния вход то веднага ще попаднем в залата на Брадите - първата от 6-те зали на пещерата. Тук корените на вековните буки над пещерата са намерили път през пукнатините на скалата и краищата им, които досущ приличат на бради висят от свода на залата. Тесен проход отвежда в Голямата зала, която с дължината си от 60, широчината си от 40 и височина достигаща 12 m е най-просторната в пещерата. Вероятно тя е и най-красивата, защото в нея може да се види какво ли не. Най-голямото й богатство обаче се няколко стотинте хиляди сталактити, които са обсипали нейния свод. По равния глинест под на залата могат да се видят и най-разнообразни сталактити, които човешката фантазия може да оприличи на приказни герои, растения и предмети. В дясната си част залата има малко скрито отклонение наречено Музикалната зала. От тавана й висят и се оглеждат във водите на две езерца разнообразни сталактити. Почука ли ги човек то те издават различни музикални тонове. Преминем ли покрай няколкото мраморни колони в края на голямата зала ще попаднем в залата на Срутището. Тя привлича внимание с почернелите си от сажди под, таван и стени - вероятно следи от факлите от огньовете на хората, които са населявали пещерата в далечното минало. По-нататък е обсипания със сталактити Тайнствения проход водещ до Вълшебната зала. Тя наистина оправдава името си, защото тук освен 5-те езерца, тук могат да се видят все така белите сталагмити и сталактони. Следва обратният път. След като прекоси Голямата зала туристическата пътека отвежда посетителя до каменни стълби. Изкачвайки се по тях той достига последната по ред, но не й по красота пещерна зала - залата на Виметата. Наречена е така заради висящите от свода белоснежни варовикови образувания приличащи на вимета. Очаровани от подземното богатство на последната зала, а и на цялата пещера изкачваме още 22 стъпала и отново се озоваваме пред входа. Пещерата е благоустроена за туристически посещения през 1968 г. Обявена за природна забележителност през 1979 .
ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО (ХЪРЛОГА)- Пропастна пещера намираща се на 1.5 km северно от с. Триград. Смолянска обл. в подножието на величествения скален откос Паметково. Мраморната му стена се извисява на височина повече от 180 м и заедно със още по-високите скали от отсрещния склон образува едно от най-внушителните ждрела в България - Триградското. Идващата от селото Триградската река тече тихо и спокойно, но стигне ли скалите шумно подскача по отвесните прагове, блъска се в каменните брегове, върти се и беснее в своеобразните каменни казани в леглото си. Изведнъж цялата река изчезва в дупката зееща под скалите, сякаш потъва в нечие гърло - Гърлото на дявола. Гърлото се намира на 1150 m. надморска височина. Попадне ли в него, водата скача в 51 - метров кладенец и образува страшен водопад. След шеметния скок реката успокоено тече по дъното на Голямата или още Бучашата зала. Тя е дълга 80 широка 40 и висока над 50 m. След като премине през нея, реката попада в прегръдката на тесен подземен каньон. Той е насечен от още 13 малки водопада. с височина от 1 до 8 m. Галерията постепенно се снижава и в края си завършва със сифон. После водата тече по подводна галерия и се появява отново в края на една 60-метрова пещера, през която излиза на земната повърхност. Дължината на Дяволското гърло е 480 m, а денивелацията му е 89 m. Пещерата е благоустроена. Пътят на туристите преминава през тунел с дължина 145 m. След това посетителят попада в Голямата зала, откъдето около 300 циментови стъпала водят нагоре към естествения входа на пропастта.
УХЛОВИЦА (Улцата) е благоустроена пещера намираща се на левия бряг на река Арда, на около 2 km североизточно от с. Могилица в Родопите. Пещерата е образувана в мраморни скали. Дължината й е 330 m, а дълбочината -25 m. Входът въвежда в приемната зала, която представлява горния етаж на пещерата. Прекрачи ли прагът й, човек остава очарован от сътворените от водната капка огромни сталактити, сталагмити и сталактони. Много жалко е, че преди да дойдат истинските ценители на природната красота тук са вилнели иманяри и са поразили част от пещерната красота. От входната зала се преминава в друга - не по- малка. Тя е обкичена със сталактити приличащи на вимета. В единия й край тъмнеят отворите на четири кладенеца. В един от тях е поставена стръмна желязна стълба, по която посетителя се спуска 20 метра за да стъпи на долния етаж на пещерата. Напред се простира хоризонтална, не много широка галерия. Именно тук са скътани най-големите подземни красоти. Всяка педя от стените е покрита с приказни варовикови образувания, които човешката фантазия може да оприличи на животни, растения, герои от приказките. Таванът на пещерния тунел е отрупан със различни по форма и големина сталактити. Захласнат в съзерцание на пещерния декор туристът достига втора стълба, изкачва се по нея и се озовава в най-фантастичния кът на Ухловица - Вкаменения водопад. Тук погледът съзира две езера. Над горното се въздига белоснежната варовикова стена на галерията, която прилича на вкаменен водопад. Пътят на туристите свършва тук. Нататък пещерата продължава, но какво има там знаят само пещерняците. Ние възхитени от чудесата на подземната природа поемаме пътят към слънцето. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1979 г. а по-късно е благоустроена и отворена за туристически посещения през. Името на този красив подземен храм е дадено от местните хора. То произлиза от нощната птицата наречена ухловица, която се среща в околността.
ЯГОДИНСКА ПЕЩЕРА (ИМАМОВА ДУПКА) еблагоустроена лабиринтна пещера отстояща на 3 km югозападно от с. Ягодина. Тя е дълга 8501 m, което й отрежда 3-то място сред най-големите български пещери. Същевременно тя е и най-дългата пещера в Родопите. Пещерата представлява сложна плетеница от галерии и зали , които са разположени на 5 различни нива и образуват своеобразен лабиринт. Естественият й вход се намира на десния бряг на Буйновската река и е на 30 m над речното легло. Той въвежда в Преддверието-място, познато на човека още от прастаро време. От него, чрез спускане в 27-метрова пропаст, се попада в долните по-ниски части на пещерата. Изследователите са я разделили на 3 части - наречени Южен лабиринт, Югозападен лабиринт и Северен участък. Всяка от тях носи различна красота и многообразие. През 1982 година пещерата е благоустроена. Тогава към галериите в Северния участък и Югозападния лабиринт са прокопани тунели, а между тях е прокарана туристическа пътека. През входният тунел се попада в Северния участък. Тук се намират няколко интересни зали Срутищната, Орбиталната, Новогодишната и Висящият сталактон. С най-големи размери е "Срутищната", която е дълга 33, широка 25 и висока 11 m. Тази част на пещерата се отличава от другите с неповторимата си пещерна украса. Погледите са привлечени от стотиците различни по форма, големина и цвят образувания окичили свода и стените на галерията - сталактити, сталагмити, повлеци, драперии. Орбиталната зала смайва с най-големия сталагмит в пещерата, наречен от изследователите "Пещерния вулкан". Той е висок 2 m и има диаметър 1.20 m. Освен него тук с часове можем да се възхищаваме на множеството красиви подземни езерца. Югозападния и Южния лабиринт изглеждат различно. Там природата е създала друг вид пещерни форми. Реката, която е образувала пещерата е издълбала по стените и сводове са на галериите странни вдлъбнатини и ниши и остри като ножове скални козирки и ръбове. Пещерата крие още много тайни и хубости, които трудно могат да се опишат - те просто трябва да се видят.
Благоустроените пещери чакат своите посетители! Отидете, обозрете техните красоти и няма да съжалявате!
ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО (ХЪРЛОГА)- Пропастна пещера намираща се на 1.5 km северно от с. Триград. Смолянска обл. в подножието на величествения скален откос Паметково. Мраморната му стена се извисява на височина повече от 180 м и заедно със още по-високите скали от отсрещния склон образува едно от най-внушителните ждрела в България - Триградското. Идващата от селото Триградската река тече тихо и спокойно, но стигне ли скалите шумно подскача по отвесните прагове, блъска се в каменните брегове, върти се и беснее в своеобразните каменни казани в леглото си. Изведнъж цялата река изчезва в дупката зееща под скалите, сякаш потъва в нечие гърло - Гърлото на дявола. Гърлото се намира на 1150 m. надморска височина. Попадне ли в него, водата скача в 51 - метров кладенец и образува страшен водопад. След шеметния скок реката успокоено тече по дъното на Голямата или още Бучашата зала. Тя е дълга 80 широка 40 и висока над 50 m. След като премине през нея, реката попада в прегръдката на тесен подземен каньон. Той е насечен от още 13 малки водопада. с височина от 1 до 8 m. Галерията постепенно се снижава и в края си завършва със сифон. После водата тече по подводна галерия и се появява отново в края на една 60-метрова пещера, през която излиза на земната повърхност. Дължината на Дяволското гърло е 480 m, а денивелацията му е 89 m. Пещерата е благоустроена. Пътят на туристите преминава през тунел с дължина 145 m. След това посетителят попада в Голямата зала, откъдето около 300 циментови стъпала водят нагоре към естествения входа на пропастта.
УХЛОВИЦА (Улцата) е благоустроена пещера намираща се на левия бряг на река Арда, на около 2 km североизточно от с. Могилица в Родопите. Пещерата е образувана в мраморни скали. Дължината й е 330 m, а дълбочината -25 m. Входът въвежда в приемната зала, която представлява горния етаж на пещерата. Прекрачи ли прагът й, човек остава очарован от сътворените от водната капка огромни сталактити, сталагмити и сталактони. Много жалко е, че преди да дойдат истинските ценители на природната красота тук са вилнели иманяри и са поразили част от пещерната красота. От входната зала се преминава в друга - не по- малка. Тя е обкичена със сталактити приличащи на вимета. В единия й край тъмнеят отворите на четири кладенеца. В един от тях е поставена стръмна желязна стълба, по която посетителя се спуска 20 метра за да стъпи на долния етаж на пещерата. Напред се простира хоризонтална, не много широка галерия. Именно тук са скътани най-големите подземни красоти. Всяка педя от стените е покрита с приказни варовикови образувания, които човешката фантазия може да оприличи на животни, растения, герои от приказките. Таванът на пещерния тунел е отрупан със различни по форма и големина сталактити. Захласнат в съзерцание на пещерния декор туристът достига втора стълба, изкачва се по нея и се озовава в най-фантастичния кът на Ухловица - Вкаменения водопад. Тук погледът съзира две езера. Над горното се въздига белоснежната варовикова стена на галерията, която прилича на вкаменен водопад. Пътят на туристите свършва тук. Нататък пещерата продължава, но какво има там знаят само пещерняците. Ние възхитени от чудесата на подземната природа поемаме пътят към слънцето. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1979 г. а по-късно е благоустроена и отворена за туристически посещения през. Името на този красив подземен храм е дадено от местните хора. То произлиза от нощната птицата наречена ухловица, която се среща в околността.
ЯГОДИНСКА ПЕЩЕРА (ИМАМОВА ДУПКА) еблагоустроена лабиринтна пещера отстояща на 3 km югозападно от с. Ягодина. Тя е дълга 8501 m, което й отрежда 3-то място сред най-големите български пещери. Същевременно тя е и най-дългата пещера в Родопите. Пещерата представлява сложна плетеница от галерии и зали , които са разположени на 5 различни нива и образуват своеобразен лабиринт. Естественият й вход се намира на десния бряг на Буйновската река и е на 30 m над речното легло. Той въвежда в Преддверието-място, познато на човека още от прастаро време. От него, чрез спускане в 27-метрова пропаст, се попада в долните по-ниски части на пещерата. Изследователите са я разделили на 3 части - наречени Южен лабиринт, Югозападен лабиринт и Северен участък. Всяка от тях носи различна красота и многообразие. През 1982 година пещерата е благоустроена. Тогава към галериите в Северния участък и Югозападния лабиринт са прокопани тунели, а между тях е прокарана туристическа пътека. През входният тунел се попада в Северния участък. Тук се намират няколко интересни зали Срутищната, Орбиталната, Новогодишната и Висящият сталактон. С най-големи размери е "Срутищната", която е дълга 33, широка 25 и висока 11 m. Тази част на пещерата се отличава от другите с неповторимата си пещерна украса. Погледите са привлечени от стотиците различни по форма, големина и цвят образувания окичили свода и стените на галерията - сталактити, сталагмити, повлеци, драперии. Орбиталната зала смайва с най-големия сталагмит в пещерата, наречен от изследователите "Пещерния вулкан". Той е висок 2 m и има диаметър 1.20 m. Освен него тук с часове можем да се възхищаваме на множеството красиви подземни езерца. Югозападния и Южния лабиринт изглеждат различно. Там природата е създала друг вид пещерни форми. Реката, която е образувала пещерата е издълбала по стените и сводове са на галериите странни вдлъбнатини и ниши и остри като ножове скални козирки и ръбове. Пещерата крие още много тайни и хубости, които трудно могат да се опишат - те просто трябва да се видят.
Благоустроените пещери чакат своите посетители! Отидете, обозрете техните красоти и няма да съжалявате!