Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Да пресечеш Кавказ

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    От: Да пресечеш Кавказ

    Супер е....изживяването.

    Коментар


    • #32
      От: Да пресечеш Кавказ

      Сега искам да се отклоня малко от пътеписа и да поговоря за кавказките пътища. Информацията е относително коректна към лятото на 2011. Има хора, които изявиха интерес да пътуват в региона и ми се иска да споделя това, което знам. Предвид бързо променящите се неизвестни в там, не би трябвало да се вадят изводи, а просто информацията да се ползва като справка.



      Когато проучвах пътищата, бях изненадан колко малко опции има за минаването на Кавказ. Първо заради сложната политическа обстановка и обтегнатите отношения между Грузия и Русия, и второ защото няма много пътища пресичащи планината. Започвам отляво надясно:

      1. Псоу (Абхазия) - Адлер (Русия). Тук с български паспорт може да се премине свободно в двете посоки. Според Русия, обаче, Абхазия е суверенна държава, а според Грузия е самообявила се държава. По тази причина Абхазия лесно може да бъде разгледана, ако се влезе от Русия и пак се излезе в Русия - при наличие на друкратна руска виза, но не и да бъде преминато от Абхазия в Грузия. "Границата" между двете държави се намира близо до гр. Зугдиди на моста на р. Ингури и ако сте влезли от Русия, и се опитате да пристъпите на официалната грузинска територия, е много вероятно да имате тежки проблеми с грузинците стигащи до арест, защото сте влезли нелегално на тяхна територия.
      Ако се подходи от Грузия в Абхазия и оттам в Русия няма проблеми, но тази година, както бях описал в подготовката, абхазците не пускаха с превозни средства там. Пеша и с колело можеше да се мине и е потвърдено. Излизането после към Русия не е проблем, но ако говорим за мотор миналата година има един потвърден случай, че не е възможно. Предната година четох за минаване с кола, било е възможно.
      Също разходката в Абхазия с влизане от Грузия и после излизане пак към Грузия е възможна. В такъв случай грузинците не създават проблеми, защото в крайна сметка Абхазия според тях е грузинска. Също има потвърдени такива "разходки", но за пешеходци.
      Извода за този пункт - твърде несигурно. Абхазия е достъпна или от Грузия, или от Русия, но поне засега преминаването през нея е съмнително.

      2. Мамисонский перевал - един от известните кавказки проходи, част от Военно осетинския път, но е напълно невероятно да се мине от там сега. Първо там в момента няма граничен пункт - контрола е ту в ръцете на грузинците, ту в ръцете на осетинците. Второ - пътят май на места е разрушен, да не говорим, че в най-високата му част и е трудно проходим. Слагам го като информация, защото се води един от пътищата пресичащи кавказкия хребет.

      3. Рокский перевал, част от Транскавказката магистрала ТРАНСКАМ, минаващ през известния Роки тунел и свързващ Владикавказ с Цхинвали (Южна Осетия). За руснаците контролът върху този проход е много важен, защото за нула време могат да си спуснат войските в Закавказието. Положението тук е подобно на Абхазия. Южна Осетия има същия политически статут, с тази разлика, че ако в Абхазия има някакъв полулегален достъп от Грузия, то Южна Осетия на практика няма "граничен" пункт за влизане в Грузия. Със сигурност местните пътуват някак си, но за нас няма никакъв шанс или е свързан с огромни неизвестни и рискове.
      Достъпът, обаче, през този проход от Русия до Южна Осетия и обратно е свободен за нас, пак при наличие на двукратна руска виза. В HUBB форума съм чел за англичанин с джип, който е обиколил целия Северен Кавказ и е отишъл до Южна Осетия през Русия, но при влизането си обратно е бил подложен на 8 часов разпит във Владикавказ, явно са го взели за шпионин, разбираемо. Ако някой иска да си създава приключения с геополитически вкус може да се пробва на разходка в Южна Осетия - възможно е.

      4. Крестовый перевал, част от Грузинския военен път. Това е най-важния кавказки път в момента, и също най-достъпния. Предварителната информация миналата година сочеше, че преминаването на ГКПП Верхний ларс е възможно само за граждани на страните от ОНД, плюс Грузия и Иран (ирански шофьори карат ТИР-ове между Русия и Армения). Този път е бил затворен между 2006 и 2010, но е много важен, особено за Армения. Там минава основния трафик на стоки от Русия. Миналата година се оказа че в посока Русия - Грузия е възможно преминаването на граждани на ЕС. 2010 има потвърдени случаи на забрана за минаване и в двете посоки. Въпреки това в момента се съмнявам да може да се влезе от Грузия в Русия по този път, но в посока от юг на север, поне през 2011, това беше най-възможния начин да се пресече Кавказ.

      5. Баку - Дербент, това е пътят между Азербайджан и Дагестан, който всъщност вече се движи покрай Каспийско море и на практика не минава през планината. Все пак е един от начините да се мине през Кавказ. Информацията която имам за там е същата като за ГКПП Верхний Ларс т.е. най-вероятно в момента може да се мине от Русия в Азърбайджан, но това е само предположение. Там е доста по-далече и сложно заради батака с азърбайджанските визи и депозити за мотора, после и Дагестан, който изглежда е най-несигурното място в момента в Северен Кавказ.

      И ако трябва да бъда точен има още един официален път, който обаче от много години е непроходим - Военно сухумския път, свързващ Черкесск със Сухуми в Абхазия. Някъде четох, че има планове за строеж на тунел там, но това ще се случва някъде в светлото бъдеще, когато Абхазия евентуално ще стане руска република...

      Както виждате в описанията, има много "ако"-та и "обаче"-та заради безкрайните конфликти там. Кавказ е много красиво място, но геополитиката така се из...ла отгоре му, че нищо не е сигурно до последния момент. Чечня, Дегастан, Ингушетия и Южна Осетия все още си остават no-go-area във всички наръчници за пътувания, макар, че моята информация за Чечня и Дагестан е че е безопасно в момента и при спазване на някакви правила би трябвало да няма проблеми. Ако някой мисли да пътува в региона, е добре да следи новините и да се рови в Интернет до последно преди тръгването, за да бъде изненадан по-малко.
      Последно редактирано от damon; 02-04-12, 23:29. Причина: редакция на линк
      LZ2NKM

      Коментар


      • #33
        От: Да пресечеш Кавказ

        Изключително полезна информация

        Само една корекция да вметна:
        Това е Дарялския каньон, наречен в древността "портата на Кавказ". Точно този каньон е границата между Русия и Украйна.
        Вместо Украйна, май трябва да е Грузия. :–)

        Коментар


        • #34
          От: Да пресечеш Кавказ

          Да, това е грешка. Видях го след като вече не можех да редактирам мнението си. Моля някой модератор да го коригира, ако не е проблем.
          LZ2NKM

          Коментар


          • #35
            От: Да пресечеш Кавказ

            Чудесен пътепис и прекрасни снимки! Благодаря за споделянето!
            0осем9осем7шест0осем7едно
            Миро

            Коментар


            • #36
              От: Да пресечеш Кавказ

              Радвам се, че ви харесва и съжалявам за бавното писане.

              Днес намерихме две филмчета на телефона на Силвия. Първото е за всеки, който иска да ходи по руското черноморие в разгара на сезона.


              Второто е от кримската АЕЦ.
              LZ2NKM

              Коментар


              • #37
                Казбеги - Кутаиси, 28.08.2011

                На следващата сутрин планината все още беше негостоприемна - облаци и студ. Това се виждаше от задния двор на хазяите. Оттук нагоре върховете се извисяват над 4000м:


                Това е от другата страна:


                Обикновено човек на такива места се чувства невероятно, желаейки моментално да заживее там. От друга страна тази гледка беше банална за хората тук, и те може би искаха да живеят в ...София, де речем. Човек рядко оценява това, което има. Завързахме обичаен разговор за цената на моторите, и мъжа на долната снимка, когато разбра колко приблизително струват двата, възкликна "5000 долара! Е що се занимавате с тия мотори, а не си купите джип!?" Е, а де! В такова време се замислям.


                Облякохме дъждобраните, за по-топло. Беше около 10 градуса, но оттук пътят се качваше още нагоре на около 2400, за да мине през Крестовия превал (проход). Предстояха около 12-14 км без асфалт.

                Все още широката част на пътя преди Сиони и голямото качване:


                Оттук започва качването, около десетина километра до превала, асфалта свършва:


                В тази част пътят навлиза на места в много хитри тунели, които навярно се ползват зимно време когато падат лавини.


                Когато говорим за лоши пътища у нас, трябва да не забравяме, че това е най-хубавия път пресичащ Кавказ:


                Постоянно минаваха арменски тирове, които са сериозна част от трафика:


                Това е най-високата част на пътя. Крестовия перевал:


                Пътят започна да се спуска надолу, появи се и асфалт. Гледката навсякъде беше невероятна, макар и върховете да бяха забулени от облаци:




                Наблюдателна площадка. Личеше, че е от съветско време, не само заради разрухата, а и понеже думите на Шота Руставели бяха изобразени освен на грузински, и на руски. Между другото, както в Русия почти всички главни улици се казват Ленин, в Грузия се казват Руставели.




                В града с моите сто килограма може и да изглеждам значителен, но тук едва се забелязвам:


                Това би трябвало да е ледника "Шеркота":


                Грузинци:


                Ски-курорта Гаудари. Отново снимки с Фейзъра. Тук се виждаха доста хора дошли на разходка в планината по пътя - грузинци, руснаци, азербайджанци, арменци:


                После слязохме на ниското. Времето се оправи, стана топло. Яз. Цхинвали:


                Там някъде остава планината:


                Отново типична грузинска църква. Грузинците са една от най-старите християнски нации и изглежда вярата е важна за тях. Може би има известна нетърпимост към мюсюлманите, защото дори и толкова близо до Турция, Иран и Азърбайджан, имат съвсем малка мюсюлманска общност само в Аджарската област в югозападната част на страната.




                Бизнесът със шапки вървеше здраво. Пропуснах да си купя грузинска шапка, обмислям да се върна за една.


                Слязохме в равното Закавказие и завихме на дясно, излизайки от Грузинския военен път. Табелата сочеше Сухуми и Батуми. Оттам по магистралата на всеки 5 км имаше табела за Сухуми, а за Батуми - много по-рядко. Грузинците държаха да покажат, че Абхазия е тяхна. За съжаление само табелите не са достатъчни, до Сухуми нямаше как да се стигне, или поне беше много трудно.


                Иначе си имат чисто нова бетонна магистрала, която позволяваше много високи скорости. Срещахме доста често чисто нови полицейски коли, вътре с камери и компютри, но никой не ни е спираше.


                На самата магистрала си намира и бежанско селище, може би строено след "петдневната война" от 2008-ма. По тези хълмове отсреща минава границата на Южна Осетия:


                Сега за пръв път видяхме нещо свързано с клокочещите кавказки конфликти и огромните бежански маси. Тук всички нации искат собствени държави, като се започне от Чечения, Ингушетия, Осетия, Дагестан, после слезем на юг при Арменско - Азърбайджанските конфликти с Нахичеванската и Нагорно-Карабахската република. И човек няма как да се замисли как е по-добре. Дали под ботуша на империята и някакъв мир, или разпокъсана независимост с конфликти...

                По пътя ни беше и гр. Гори, родното място на Иосеб Джугашвили, по-известен като другаря Сталин, чистокръвен грузинец. Когато е бил жив е рисувал и прекроявал, както родния си Кавказ, така и Централна Азия, създавал е истории, идентичности. Статуята му на центъра липсваше, беше изпратена за ремонт. Това отзад е родната му къща, която се пази под покрив.




                В Гори всички туристи се струпват на музея на Сталин. Много умно там са направили и туристическия център и ни уговориха да посетим историческия музей. Нямаше никакви посетители за разлика от музея на Йосиф Висарионович. Не разбирам от исторически забележителности, но в Грузия имат доста "материал", макар доста от потенциалните места да не са все още разработени от археолозите. А музея на генералисимуса го пропуснахме, за него има тонове информация в Интернет.



                Английски екипаж, от някое от ралитата с малолитражки. Караха от Лондон за Ереван и им оставаше още малко:



                Това са първите мотористи, с които говорим, може би от Крим. Бяха дошли от Истанбул на първо голямо пътуване. Момчето току що беше изкарало книжка и се оплакваше, че няма опит, но разстоянието си беше сериозно. Пътуваха с V-Stom 650, ако не се лъжа, и трябваше да им намажа веригата със масло. Не носеха масло, а и не знаеха, че може да се маже със всякакво.
                В Грузия също няма мотори, може да се види само някоя малка моторетка. На магистралата, обаче срещнахме от големите пътешественици, с БМВ-та и куфари. Може би на път към Баку и ферибота за Туркменистан, нещо, което Дъг направи миналата година.


                В ранния следобед продължихме, излязохме на магистралата и тръгнахме към Кутаиси. Тук сме на разклона за Боржоми. Едно градче, което се състоеше от будки за минерална вода и цигари. Боржоми е град, в който се добива най-известната грузинска минерална вода - естественогазирана. Уж Ленин, Сталин и всички съветски величия я ползвали за лечение на всякакви проблеми. Аз съм голям любител на газираните води и я опитах още в Украйна. Наистина е доста вкусна, и е идеална за пътуване в жегите заради повечето сол, която има. Разбира се не трябва да се прекалява, защото е много по-солена от михалковската например. Доста такива води изпих в Грузия.


                После пътят стана тесен и трафикът ужасен. Грузинските шофьори мога да нарека с познатата у нас дума "джигити". Половината от тях не могат да карат, но натискат колкото може. Изпреварват и спират безумно и си свиркат постоянно. Свирката не им прави впечатление. На мотори не обръщат внимание, защото нямат навика да срещат често бързи мотори.

                Все пак се добрахме до Кутаиси - втория по големина град в Грузия. 10 км преди града извадих Lonely Planet, зададох адреса на първия хотел, който е в старата част и имало гледка, и го вкарах в GPS-а. Учудващо картата на Грузия намираше адреса точно, само че ни прекара през най-завряни улици. От бавното каране загрях здраво и спряхме за да охладим. Към нас се приближиха двама и веднага започнаха да ни разпитват. Грузинците са топли хора, бързо те заговарят и не са толкова възпитано дистанцирани като руснаците, които срещахме в Северен Кавказ. Не пропуснаха да наругаят руснаците, упътиха ни за хотела и отбелязаха че няма от какво да се притесняваме в Грузия, защото това била "най-безопасната страна в Света". Сега като влязат в НАТО щяло да стане още по-добре. Весели хора.

                Хотелът, всъщност хостел, едва го познахме, нямаше табела, но пък Гарминът ни спря точно на портала. Посрещна ни възрастен човек, държейки се много студено, без дори да се усмихне, или поинтересува какви сме. Стаята и цената бяха съвсем нормални, обаче. Вечерта тръгнахме да слизаме към центъра, появи се зетя на стареца:
                - Вие сте от България, нали? - виждайки номерата.
                - Да, от България.
                В тоя момент стареца излезе отстрани, ухили се до уши и каза "Ама вие от България ли сте? Аз мислех, че сте руснаци.", сякаш не беше същия човек.

                Кутаиси е хубав не е много голям град за нашите разбирания. Чисто е, вечерта изглеждаше съвсем сигурно и безопасно, много повече отколкото в София. Тогава успяхме да пуснем и някоя снимка във форума:
                LZ2NKM

                Коментар


                • #38
                  От: Да пресечеш Кавказ

                  Страхотно,поздрави
                  878511557

                  Коментар


                  • #39
                    От: Да пресечеш Кавказ

                    Браво!!Много хубаво пътешествие
                    За Лада НиВа--->Имам СаМо ДвЕ ДуМи---->НяМаМ ДуМи....!!
                    Honda Dominator 650
                    088ЧЧ93979-->Борис
                    0878956Ч38-->Борис

                    Коментар


                    • #40
                      Кутаиси - Трабзон, 26.08.2012

                      Продължавам с пътеписа и се извинявам за мудното си писане. Така или иначе вече няма за какво да бързам, но все пак мисля да привърша скоро. Като всеки аматьор не си водя записки и вече започнах да забравям кое и как се е случило.

                      Сутринта от хотела се разкри наистина красивата гледка към Кутаиси и Малък Кавказ, както обещаваше наръчника:




                      На север пък, се виждаше Голям Кавказ и Горно Сванети, което не е далеч от тук, но достъпът е само по черни пътища:


                      Натоварихме моторите и продължихме. Планът беше да влезем в Турция. Границата не беше далече. Магистралата се разделя малко след Кутаиси и пътят за Батуми тръгва на юг. Направо се продължава към Поти. Имаше възможност да отскочим до Зугдиди и да видим прословутия мост на Ингури и големия язовир, но решихме, че ще отиде поне още един ден за това. Макар аз да се чувствах все едно сме се прибрали - все пак все още бяхме от другата страна на морето.
                      По пътя спряхме на бензиностанция, където може и да си въобразявам, но отново ни сбъркаха с руснаци, и съответно получихме враждебни погледи. Някакъв човек ни заговори и ние много категорично му обяснихме, че сме от България. След обичайните неща за моторите и колко горят, не пропусна да обобщи що за аферисти и мошенници са руснаците, и колко хубаво е в Грузия. Във Владикавказ чухме точно обратното. Но нито в Грузия, нито в Русия баха чак толкова черни, колкото се опитваха да се изкарат един други.
                      В Грузия другото забележително нещо е техния стремеж да се идентифицират с Европа и Щатите. Пълно е с европейски флагове и разни неща които се казват "Европа". Иронията, обаче, Русия е много по-близо от Европа и Щатите...

                      По обяд видяхме отново морето. Зарадвахме се. Оттук до Сочи, където бяхме преди няколко са само някакви си 300 км, но ние бяхме минали може би 1500.




                      Батуми в далечината. Плажовете тук също са каменисти:


                      В Батуми е лудница по това време. Хубав град, като се има предвид, че това е основния грузински черноморски курорт в момента. Жегата беше ужасна и просто се поразходихме за половин час, нямаше смисъл да оставаме тук:






                      Тук пазаруваме "хачапури" - традиционна грузинска храна, която се приготвя по много и различни начини. По закусвалните ги правят доста "стандартизирано", но като изядеш една не мислиш за калории 8 часа:


                      Грузинската митница след Батуми. Бях виждал тази форма на сградата по снимките на Дъг, но наживо е още по-странна:


                      Границата минахме бързо - за около 30-40 мин. От турска страна имаше някакъв "организиран хаос", нищо подобно на руските граници, но поне не се държат като в казарма. Съвсем безпроблемно преминахме в Турция. Прехвълям турската карта на GPS-а и един таксиджия се закача с мен.




                      Тук приключихме и с комуникацията с местните хора. Край. До сега все пак някак си се оправяхме на руски, но огтук руския и английския баха почти безполезни.

                      В турската страна пътят става почти магистрала - с двулентов еднопосочен път, който на следващите дни щяхме да разберем, че продължава още около 300 км.


                      Сега гледам, че нямаме много снимки нататък. Продължихме до Трабзон докато се смрачи и там ми хрумна, че може да караме в планината нагоре до манастира Шумела. Той се намира 40 км южно от Трабзон. Районът е доста туристически и лесно намерихме нещо като къмпинг на съвсем прилична цена и опънахме палатка. Завършихме деня с хачапури, турски хляб и лют "Грузинский" кетчуп, руско производство
                      LZ2NKM

                      Коментар


                      • #41
                        Трабзон - Самсун, 27.08.2011

                        Ето как изглеждаше скромния ни лагер на сутринта. Хората с буса отзад са австрийци, които обясниха, че пътуват по най-евтиния възможен начин.


                        Манастира Шумела, сещам се, че съм го гледал поне в няколко разказа - Дъг, Димо, Илко и Владича. Може би е трябвало и ние да го посетим.




                        Църквата е буквално издълбана в скалата:








                        За съжаление всички стенописи са унищожени - надраскани и избодени. Това унищожение е започнало преди повече от 100 години.


                        Разгледахме манастира и се върнахме към Трабзон и морето. Оттук надолу тръгва много интересен път през планините към Ерзурум и аз си мислех за Кюрдистан, ез. Ван... В такива моменти ти се откриват разни пътища, нишки, които те дърпат, но не можеш да тръгнеш, защото си зависим от много неща. Всъщност точно това, което те е докарало до там да виждаш пътищата, ти пречи да продължиш по тях...


                        Трабзон може би е хубав град, но беше много горещо, а и си спомних за разказа на Димо - за разни побоища - определено можеше да минем и без разглеждането на това място, възел на различни етноси - турци, грузинци, руснаци, чеченци, дагестанци. Споменах ли вече и че не се чувствам спокойно в големи градове с много хора?


                        Хлябът е много важен в Турция. Там нямат хлебозаводи, а малки фурни почти навсякъде. Разбира се, изглежда бизнеса с фурни също е окрупнен, но навярно там не биха могли да консумират серийно произведените хлябове, с които ние вече сме привикнали. Затова навсякъде има малки фурнчки, които произвеждат всякакъв хляб.

                        Чудехме се къде да хапнем. Беше времето на мюсюлманския Рамадан и през деня почти не работеха ресторанти. Видях на една отбивка ТИР-ове спрели до един автобус и реших, че щом има шофьори, значи има и ядене. Не бяхме сбъркали - оказа се някакво рибно ресторантче, помещаващо се в счупен автобус на брега на морето.

                        Такива ресторанти в Европа отдавна няма. Храната беше чудесна.

                        Турското черноморско крайбрежие няма курорти. Пътят минава непосредствено до морето и се виждат такива гледки - бензиностанция на самия бряг. Любопитно сравнявайки го с нашите курортни истории:


                        гр. Гиресун. Във всеки град бяха изградени крайбрежни алеи, но плажовете не са разработени, нито пък някой ги ползва:


                        В гр. Орду има дори и кабинков лифт:

                        Леко изненадващо за мен източното черноморско крайбрежие на Турция е доста богато - с големи градове и добри пътища.

                        От Орду се отбихме по стария път за да минем през "Caka beach" - според Lonely Planet може би най-добрия плаж на Черно море:

                        Имаше вече плажуващи, плажът беше пясъчен, но мръсен. Не разбирам от такива места, но мисля че у нас има и по-добри.

                        По стария път:


                        Вечерта спряхме да пренощуваме в някакъв пансион след Самсун. Там е пълно с разни пансиони, които са нещо като хотели, но не чак толкова луксозни - предлагат стая и баня. Цената - около 40 турски лири. Моторите спряхме отпред почти на път я. "Рецепциониста" уж гинаглеждаше, но все пак си ги разтоварихме от дисагите.
                        LZ2NKM

                        Коментар


                        • #42
                          От: Да пресечеш Кавказ

                          Страхотен пътепис ! С нетърпение чакам завършека на това хубаво пътуване
                          Ако няма къде да отидеш, ела на себе си!

                          Коментар


                          • #43
                            От: Да пресечеш Кавказ

                            Красота, благодаря
                            LZ1ZAH

                            Коментар


                            • #44
                              От: Да пресечеш Кавказ

                              Просто нямам думи, дано някой ден да мога да го видя с очите си.
                              Газ 69 2.4i
                              Густо майна, пътят свърши !!!
                              GSM: О895 7О6О59

                              Коментар


                              • #45
                                Самсун - Ozluce, 28.08.2011

                                Благодаря за добрите думи. Продължавам, мисля да приключа съвсем скоро.

                                Следната сутрин започна с единствената повтаряща се техническа дейност по моторите - пълнене на масло в ойлерите:



                                По пътя натам започнахме упорито да се оглеждаме за хапване. В едно село спряхме и тръгнах по главната в търсене на нещо. Забелязвам някаква дюнерджийница. Отпред 5-6 човека пият чай и въртят броеници, не бързат, разглеждат ме любопитно. Влизам - продавачът ухилен. Не обичам овнешки и подобни меса и затова му соча към дюнера и го питам: "Куш ?" - тази дума бях чувал от Димо за пиле на турски. Той ми отговаря - "тавук", усмихвайки се. На мен обаче това засега нищо не ми говори. Питам на английски, той излиза навън и навярно задава въпрос към хората с броениците дали не знае някой английски. Чува се бурен смях! Дюнерджията влиза пак, вдига триумфално пръст и ме вика да вляза отзад при дюнера, където има компютър. Отворя Google преводача и разбирам, че тавук значи пиле. Не очаквах в дюнерджийниците да имат компютри с Интернет. Хапнахме добре.

                                След Самсун ни почнаха интересните завои:


                                Строят магистралата точно до пътя:


                                Стигнахме и до Синоп - единствения турски град на черноморието с южно изложение, защото е на полуостров:


                                В града навсякъде турски знаменца и портрети на Ататюрк.


                                Срещнахме поляци отиващи в Армения с Африки. Не можех да проумея защо са се претоварили толкова много, но по-слабичкия едвам изманеврира мотора назад.


                                Все още нямахме хартиена пътна карта, никъде не можехме да намерим. Карахме само по картата на Гармина, но там трудно можеш да разбереш кои са главни и второстепенни пътища. Малко след Синоп пътят продължаваше вляво влизайки в сушата, но на GPS-а имаше някакъв, който се движеше направо покрай морето - хванахме по него. Постепенно стана от лош асфалт - чакъл, после някакъв прахоляк, и накрая камъни. На камъните моторите взеха да греят много заради ниската скорост, а пътят ставаше все по-лош и по-лош. Накрая се върнахме 7-8 км до главния път, но преди това направих тази снимка. Беше хубаво място. В такива моменти съжалявам, че не сме с по-универсални мотори.


                                Според Lonely Planet пътят оттук до Амасра (около 300 км) е една от най-вълнуващите части на черноморското крайбрежие. Пътят се вие около морето, без никакви прави участъци. Щяхме да видим това...

                                Заради такива снимки искам да ползвам фотапарат с GPS модул. Не си спомням града, но след разглеждането на спътниковата карта би трябвало да е град Туркели:


                                Нормално село в тази част на Турция:


                                Пътят наистина стана страхотен. Тесен, завой след завой, виещ се покрай морето - качващ се нагоре, после слизащ надолу. На всяко по-равно масто имаше село или градче. Напомняше ми на руското крайбрежие, но пътят беше много по-тесен.
                                Търсехме къде да спим. Стигнахме Инеболу - по-голям и жив град с голям плаж. Исках да останем вечерта там, за да поживеем поне една вечер сред хората. Инеболу изглежда беше нещо като курортно селище и по времето на такъв религиозен празник всичко е пълно - хотели, бунгала. Питахме в един пансион - там беше останала само някаква обща стая. Продължихме към края на града - евентуално да опънем палатка на плажа, но и там се оказа пълно с хора. Трябваше да караме нататък. Стъмни се, нямаше места за палатки покрай пътя и на всяко по-равно място имаше село. Накрая намерихме някакво място в началото на едно село - скрити от къщите и пътя зад едни изоставени съблекални на близкия стадион, а отпред морето. Не беше добро място, но щеше да свърши работа. После заваля и дъжд. Ето и две снимки от следващата сутрин:



                                LZ2NKM

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X