Дивото зове 2011

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Tова не е лос, а кошута, карибу може би.

Лос е това

на английски - moose. Женските са без рога.

Това, което показах е elk на анлгийски, което на български не знам как се превежда. Елен може би, което няма да е вярно, защото елените са по-малки. Иначе, гугъл преведе elk на български като лос.

[Тихомир]

От: Дивото зове 2011

Всичко под името elk в "Гугъл изображения" е елен. Ето:

http://www.google.bg/search?tbm=isch...l592l0.1.2l3l0

А преводачът му не е от най-прецизните.

[bochkata]

От: Дивото зове 2011

Поздравления за чудесния пътепис и прекрасните снимки!

[Purple Elephant]

Ден 2--Май 15

След като наи-накрая успяхме да привършим на станцията, денят беше решил да приключи с нас. Опитахме се да намерим място да опънем палатки, но уви, наоколо къмпинг нямаше. Аз няколко пъти споделих просто да спрем някъде по пътя на подходящо местенце и да прекратим--колегата не ще да прави каквото и да е което може да се интерпретира като нарушение, така че продължихме.. Добре, ама и на мотел не щеше.след като стигнахме до такъв, а и в национален парк цените са съответно грандиозни. Човекът на рецепцията ни посъветва, така и така отивайте малко по-нагоре по пътя, къмпинга е затворен, но минете около бариерата. Стигнахме дотам-той пак не ще, кво ако някой се покаже. Офф, както и да е, пръдлжавамепо пътя, но комарите започнаха да стават страшни--през Май и на север!!! Пак пуснах идеята да спим някъде из гората, а той--"абе ти само искаш да се хвалиш по форумите..." Аз по същото време искам само да опъна палатка докато е още светло, а и вече изминахме 100-тина мили само докато търсим къмпинг. Поне гледката пордължаваше да бъде великолепна:



Накрая наистина взе да става тъмно, и все пак спряхме в гората за да опънем палатки. Забележете мрежата против комари, и аз нахлузих моята че тия кръвопийци бяха безпощадни:



Колегата отиде да се поогледа докато аз вадих бири. Върна се и каза--"да знаеш че имаме комшии":


Аз реших да вържа всички припаси на разстояние от нас, високо в дърво, и да не се тревожа. Така и приключи вторият ни ден, ето и някои статистики:

[zzlatev]

От: Дивото зове 2011

Чакам продължението с нетърпение.

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Колеги, благодаря най-сърдечно за проявеният интерес

[Purple Elephant]

Ден 3--Май 16

На другата сутрин станахме, набързо проверих дали мечката не е отмыкнала нещо от мен. Мечката не се интересуваше, но комарите не пропуснаха.

За този ден плана беше да стигнем до знаменития Alaska Highway--започва в Dawson Creek, British Columbia, и продължава чак до брега на Тихия Океан.

По пътя минахме през Grand Prairie, където живееха Kathy и Mitch. Като че ли нямаше време да им се обадим, макар че много ми се искаше. Накратко, заредихме, и гледахме да се измъкнем. Града се оказа голям, с много движение, а и беше адски горещо, поне около 90-100F(32C - 37C). A по същото време обратно в Монтана вали сняг!!

Както и да е, успяхме да се измъкнем, макар че отне завинаги... Когато стигнахме до Dawson Creek, спряхме за снимки пред знаменитата миля 0:





По това време един човек с мини ван (БГ???) спира до нас, умирайки от желание да си поговорим. Ей кво съвпадение--и той е моторист!!!
Запознахме се, той се чуди как сме се наели да пътуваме от толкова далеч, и ни даде някои напътствия, едното от кои да се отбием и да видим историческия Alaska Highway, където е най-дългият изкривен дървен мост в света. Еми ще го видим, шом е препоръка на местен, пък и е по пътя...


Почнахме да се вдетинясваме:


И аз имам такава снимка, ама не съм я качил... Почнахме да се оглеждаме за ядене, че не бяхме спрели цял ден. Така и спряхме във Fort St John по пътя след Dawson Creek. Аз разбира се като българин, се заех да се погрижа за наличието на най-важното--алкохола. $7 за кутийка бира, ебаси!! Питах любезната гозпожа зад тезгяха къде би препоръчала за двама гладни, мръсни и жадни мотористи място за вечеря. Tony Roma's--намърдахме се с нормалните хора дето излизат за вечеря по специален случай. Абе карай, а и сервитьорката беше като кукла и само въртеше очи... Нейна снимка нямам, но още я помня...




После тръгнахме да търсим място за нощуване, и така стигнахме до Wonowon след доста лутане--дори се обърнахме назад. Беше някакъв крайпътен лагер за камионджии--фургони, които минаваха за хотел. Мръсни и изморени, на нас ни се стори като рай. Един пич излиза и заявява--момчета (???), вие сте на мотори, за вас половин цена, храна 24 часа, колкото можете да ядете и носите, щото утре затваряме и всичко ще се хвърля... Освен това баня и WiFi. Кво повече да иска човек. Всичко за $40 на парче:






Ето и някои данни от този ден:

[Purple Elephant]

Ден 4: Wonowon--Liard Hot Springs

Денят започна бавно и с бутане от моя страна както винаги, но завърши като празник...

Първо по време на закуска аз срещнах Дъг и Джули (приятелката му). Дъг беше невероятен разказвач. Както обикновено, стана на въпрос как така сме се решили на такова пътешествие, какво ни води в Канада. Като споменах Джак Лондон, той каза че навемето е търсил злато в Досън, и започна да разправа истории. Има още 500 унции злато в къщи оттогава. Разправяше как са стрляли гризлита когато имали неочаквани срещи в лагера и тн...



На тръгване ни поканиха да вземаме каквото можем за ядене и пиене...Ъъъъ, ще взема сандвич? Че ние сме на мотори Тръгнахме, леко преваляваше. След 70 мили спряхме за гориво, в някакъв пущинак. Така и се запознахме с Джо, който дърпаше лодка с камиона си. На това място се заговорих с човека който работеше на бензиностанцията--пита ни дали ни е студено и тн... Аз му казах че в Монтана караме дори когато е 20 градуса. Той ме погледна странно и нищо не каза. По-кусно по пътя се досетих че той е мислис в Целзий

Както и да е, продължихме в мокрото, и по едно време спряхме да щракнем снимки на мама и бебе лос. Колега на Harley с номер от Алабама спира до нас и ни пита дали сме ОК. Моят приятел посочи лосовете, Алабамеца се засмя и каза че вижда лос за 1-ви път. Ето го и Дики, прякор Captain Coonass, че и лосовете от другата страна на пътя:





Скоро дъжда спря. Докато стигнахме до Форт Нелсън, беше вече слънчево. Там докато зареждахме, срещнахме Джо отново (човека с лодката). После Дики дойде, заговорихме се и с него. После местен човек спира с камиона си, и той имал такъв мотор, само че го продал вчера сутринта... Общо взето, не можахме да се измъкнем, лафихме си с хора около 2-3 часа:



Джо изхвърча напред--каза че и той искал да спре на къмпинга на Liard Hot Springs, и щени чака там. Той замина, ние лафихме още...

Цяло чудо е че продължихме към Toad River:






По едно време спряхме отново да снимаме Dall sheep (http://en.wikipedia.org/wiki/Dall_sheep), а те почнаха да излизат на пътя, дори по едно време си помислих че ще тръгнат да ме газят:





Стоманени мостове, доста са опасни, особено когато вали. Оставих мотора сам да си намери пътя:



Стигнахме до Toad River, отново спряхме да заредим, вдетинясвахме се около изрязаните шпертплати:

[Purple Elephant]

Ден 4: Wonowon--Liard Hot Springs

Не мина много а вече дойде и Дики:


Зарадвахме му се, решихме караме заедно и пак продължихме...


Muncho Lake,беше невероятно, макар и да беше замръзнало:


Ако някой тук си е загубил ключовете--аз ги намерих и мога да кажа къде съм ги оставил:

[Purple Elephant]

Ден 4: Wonowon--Liard Hot Springs

Bighorn Sheep, имаме ги и в Монтана, те слизат до пътя за да ближат солта:




Това направо си пасе, кво ти близане:

[Purple Elephant]

Ден 4: Wonowon--Liard Hot Springs

Накратко казано гледките и природата навсякъде бяха невероятни а и се порадвахме на завоите по пътя.
Стигнахме до горещите извори. Още при спирането касиерката (германка) ни пита: Вие знаете ли един човек с лодка? Ми да, Джо.
Тя каза той ви чака, всичко ви е платено... Ей, какъв човек!!! Отиваме да го търсим, а нас ни чака Джо с бири:

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Извинявам са за многобройните постове но кърсора ми бяга...

Та при горещите извори... вече се настаних:



Дики носеше голям нож--как не са го спипали на границата,не знам... Знам за случаи когато са връщали хора и за намерена ножка:



Дики имаше и shotgun (BG???), и патрони за слон, правени по поръчка... Тия южняци наистина си мислят че на север е краят на света

Тръгнахме да се поокъпем в горещите извори, това беше гледката по пътеката:



Кеф... С момиченца в басейна е още по-кеф:



Те бяха англичанки, близначки.





Дики остана при палатките, той тъкмеше огъня. Джо му показа как се прави огън като се върнахме:



Товара на Джо:



Оказа се че той освен пилот е и гид по риболов в Аляска. Очите ми светнаха и почнах да го питам. За съжаление той само караше лодката до Аляска и се връщаше обратно в Калифорния, но ни даде информацията на негов приятел в Солдотна. Той и Дики си поговориха на дълго и на широко, Дики също е пилот.

След каране, къпане и бири, заспахме бързо. Така приключи 4-тия ден

[Purple Elephant]

Ден 5--Май 18

Дики реши да тръгне рано, за да стигне навреме в Whitehorsе, докато сервизът на Harley е отворен. Той искаше да смени масло, провери гуми, и тн за 1 път откакто е тръгнал от Алабама.Аз и колегата помързелувахме още, макар че и ние искахме да стигнем до Whitehorse, приготвихме се бавно и дори се топнахме в горещите извори още един път.

На излизане от Liard, заредихме с най-скъпия бензин от пытешествието ако помня правилно. Беше около $7/галон, доста се облещих... Продължихме и ние към Whitehorse, макар и доста по-късно от Дики, ние се надявахме да го срещнем там:



Минахме през индианско селище, Teslin, което имаше мост през реката Yukon. Разбира се, тук сме отново в провинцията Yukon:



Ето го и моста--някъде бях чел че отначало на 2011 до тази дата 5 моториста са имали фатална злополука на този мост:



Нещо тук е стояло доста дълго:



Значи, стигаме някъде пред Whitehorse--забравих да кажа че минахме и през Watson Lake, където е кичозната гора с табелите. Снимка оттам нямам, защото днес успях да забравя диска с фотографиите на работа... Ако нещо съм пропуснал, ще го добавя утре Та да си дойда на думата--любезната лелка ми обясни че обезателно трябва да спра до едно езеро където мигриращите лебеди са с милиони. Аз говори за това с колегата, ама той явно е забравил. Като стигнахме там, мъчих се да дам сигнал че искам да спрем там, а той си продължава. Аз спрях до отбивката за това езеро, и реших да го чакам да забележи в огледалото че ме няма и да се върне... Чакам, чакам, няма го никъв....

Е, аз реших да отида, и да го стигна по пътя за Whitehorse. Ако помните, той караше бавно че икономията му с горивото беше наникъде...
Ей това гледах:


Нямаше и един лебед, дори и рисунка на лебед... Язък за барута, я да намерим колегата... Газ, ама него го няма. Аз карах с около 85 мили в час, и така стигнах до Whitehorse. Няма колега. Ми сега? Карам наоколо, дори се върнах на магистралата назад, тц... В града виждам свестен хотел, завивам в паркинга, и кого вждам? Дики!!!
Той плямпаше по телефона, после като му обясних какво е станало, решихме заедно да търсим колегата. Излизаме на пътя, не минахме и половин пресечка, и загубения колега се задава в посока към нас .

Разказахме си какво е станало, той се е върнал да ме търси доста по-назад от празното от лебеди езеро, и затова сме се разминали. После си е спомнил че говорих за езерото, и той е отишъл, и той не намери нищо....

И така, вече тримата с Дики тръгнахме да търсим манджа. Намерихме ресторант, който беше една от 2-те оригинални сгради в града, Klondike Rib and Salmon Barbeque:




Сервитьорката ни беше Amber, абсолютна сладурана, и се залепи за нас и особено за Дики:


Щастливата компания:



Аз поръчах еленово месо, Raindeer stew на английски:



Сметката накрая: Дики беше "сърце", аз бях "устни", колегата беше двойно сърце...




Накрая попитах къде може да отидем на бар, за да продължим на уиски. Тя ентусиазирано каза: "Е, трябва да посетите Златната треска (The Gold rush)". Аз попитах дали тя ще бъде там също по някое време, тя ме отряза...

Както и да е, накрая решихме да разделим стаята в хотела на Дики, аз се намърдах в спалния си чувал, и докато Дики уж говореше нещо, аз заспах...

[Map4]

От: Дивото зове 2011

Колега страхотен пост! Поздравления!
Имам няколко въпроса, тъй като с жена ми мислим за нещо подобно, но с изходен пункт Квебек.
По колко километра на ден успявахте да преминете?
Като време колко ви отне цялото пътешествие?
И не на последно място ме интересува финансовия фактор - какъв бюджет е добре да си подготвим? Естествено това зависи много от превозното средство, но една средна оценка пак би ми била от полза.
Благодаря предварително и чакам следващия ти пост!

[kosiqn]

От: Дивото зове 2011

Браво много хубава природа много се кефя на дивите животни как се разхождат на свобода без никои да ги закача и на хората как всики пита дали да ви помогне с нещо .