Дивото зове 2011

[Purple Elephant]

Ден 26--8 Юни

След като хапнахме, се запътихме към Виктория. За съжаление впечатлението ни оттам беше претоварен трафик, горещина, и нищо особено за разглеждане. Заредихме и потеглихме към пристанището. Това ни е возилото до Ванкувър:



Разбира се, докато чакахме да дойде време да се качим, се запознахме с други мотористи--семейна двойка. За съжаление не си спомням в момента техните имена. Само помня че колегата беше англичанин. Те току-що бяха купили крюзър от подходящ размер за съпругата му и бяха безкрайно радостни. Не знам как, но и аз също се радвах с тях. Те настояха да позирам с новата придобивка:



След това потеглихме. Някои моменти от пътуването до Ванкувър:





Тук сме доста наблизо до пристанището на Ванкувър:



Опитах се да снимам залеза отново, вече на суха земя:

[Purple Elephant]

Ден 26--8 Юни

Подминахме града, за да не се бавим по улиците на следващата сутрин. Намерихме къмпинг, където офиса изглеждаше точно така:



Такъв офис за къмпинг досега не бях виждал... Беше по-подходящ за претенциозен хотел, или комплекс за конференции. Собственичката беше азиатка. Разговорихме се с нея надълго и нашироко. Накрая платихме и тръгнахме да излизаме.

Спомням си че по-рано докато гледах залеза си мислих с носталгия че приключението завършва.

Приключението нямаше такива намерения... Та излизаме от офиса след като платихме, и чуваме глас: "Къде сте бе, чакам вече 20 минути!!!" Споглеждаме се, за пръв път виждаме този тип задстанал до моторите. Той се оказа човек готов да помогне на пътници, и като видял моторите, решил да ни покани на гости. Още каза: "Няма да плащате за къмпинг, идвате у нас." Отидохме. Да ви запозная с Пол, който е застанал до колегата:



Другите вляво са Хю, и приятелката на Пол (отново забравих името). Без да ни познават, те решиха да ни приютят и да хвърлят едно парти. Оставих мотора и тръгнах с Пол за бира. Тук вече сме доста по-късно вечер, вътре във фургона където Пол живее:



Тук се снимахме дори още по-късно:



Решихме да разгледаме фургона и на приятелката му. По това време всичките се бяхме напили до някаква степен. Приятелката му не видя паркираната кола и така се метна през нея, все едно че беше хвърлена от джудист. Падна тежко в настилката, а ние бързо и помогнахме да стане. Както и да е, най-накрая стигнахме. След няколко чаши и там, Пол остана, а ние поехме обратно да спим в неговия фургон. Той направи какво ли не, за да се почувстваме като у дома си, ама си и беше абсолютна откачалка

Така и не видяхме мястото в къмпинга, за което платихме...

[Nik Nikolov]

От: Ден 26--8 Юни

...
Спомням си че по-рано докато гледах залеза си мислих с носталгия че приключението завършва.
......

Като сравнявам снимките от началото на пътеписа, с настоящите, мисля, че е било крайно време приключението да завърши.
Колегата ти така е отслабнал, че като нищо на следващите снимки няма да се вижда .

[Purple Elephant]

От: Ден 26--8 Юни

Колегата ти така е отслабнал, че като нищо на следващите снимки няма да се вижда .

Той беше отказал да се бръсне в продължение на цялото пътешествие.

[petar_ray]

От: Ден 26--8 Юни

Както вече за нас е нормално, без усилие срещнахме нови приятели:



Оказа се че човека е глухоням. Той умираше от желание да ни каже нещо, и "разговаряше" с колегата надълго и нашироко. За съжаление диалога като че ли се състоеше най-вече от усмивки и кимане, но понякога като че ли това е най-важното.

Има нещо адски символично в тази снимка и коментара. Но не мога да го обобщя...

[Тихомир]

От: Дивото зове 2011

Среща на моста между двата свята - на звука и на тишината.

[Purple Elephant]

Ден 27--9 Юни

Предната нощ като че ли определи характера на тази сутрин... Аз спах добре цяла нощ, като мама котка с 5 котенца които спаха до легото добавиха до неочаквания домашен уют... Събудих се и започнах да мисля за кафе. Видях че колегата няма да се вдигне скоро и се отправих сам по улиците на Ванкувър да търся нещо за отваряне на очите.

Пих кафе, върнах се, където всички се бяха събрали и мислеха че съм отпрашил зад граница. Е, не беше чак така, аз оставих бележка.

Като че ли темата от предната вечер продължи. Колегата едва мърдаше, повтаряйки: "Ох, какво пих?" Аз си мислех: 'Общо взето две бири". Запознахме се и с Грант, още един приятел на Пол. Мина ми през главата че ме будалкат. А сега де--тоя пич има 2-ма приятели които се казват Хю и Грант?!?!



Грант имаше красив спорт турър, който ни показа с удоволствие:



Забележете RV-то зад него--той качва БМВ-то отзад и така пътуват с жена си Бети. Винаги ми е интересно да науча как колеги решават практически проблеми свързани с пътуване.

Той и жена му Бети ни поканиха вътре в RV-то да разгледаме. Ей това е комфорт, в автобус:



Това е отново вътре, този път Пол използва шанса да се прикотка до Бети:



Разбира се, не останах назад:

[Purple Elephant]

Ден 27--9 Юни

Тук вече сме пред Blaine, граничния пункт който беше яко задръстен:




Чакахме около 2-3 часа. Дори гледахме едно маце как прави Йога. Предните дни бях в контакт с контигента в град Spokane. Там ходим всяка година на събор, и планувахме да останем на гости в организатора на събора, който ни предложи да останем у тях и да опънем палатки. Така че той ни чакаше вечерта, а ние губим време на границата...

Още една снимка, все пак стояхме там с часове:




След това целта беше да стигнем до Spokane при нашия приятел. Минахме през планинския участък на Hwy 2:





Някъде по това време минахме и през Leavenworth, баварско селище в средата на щата Вашингтон. Мястото е невероятно, определено ще се върна:

http://www.leavenworth.org

[Purple Elephant]

Ден 27--9 Юни

Минахме през планинския участък, и останалата част от пътя беше поля и лозета. Чудя се какво е снимал колегата тук, Windows XP?



Накрая пристигнахме и до дома на нашия колега, Дейвид. Той организира моторен събор всяка година. Аз съм ходил веднъж и прекарах невероятно. Тази година пропуснах заради Русия.

Дейвид ни нахрани като царе--някакъв стейк във сос, направо си изядох пръстите. Тук сме в двора с бири, огън, и разказваме лъжи:





Машините издържаха до тук, почти сме у дома:



Колегата намери приятелче:



След бирите и приказките проснахме спалните чували на тревата и заспахме.

[Purple Elephant]

Ден 28--10 Юни

Сутринта се видяхме отново с Дейвид, благодарихме му сърдечно и се уговорихме да държим връзка относно събора. Той каза че има намерения междувременно да организира събиране в Монтана. Това беше добра новина, би било супер ако намери време да дойде. Той се оказа артист--работи дърворезба, също така ни показа къщички за птици които е правил:



Дърворезбата си заслужаваше да се види, но за съжаление нямам снимка... Басейнчето с риба (Koi fish?? Не знам как е на български...), обитателите са там дори през зимата:



Поехме по 4-лентовата магистрала, като че ли нямахме търпение да се приберем. Спряхме в Wallace, Idaho и разбира се започнахме разговор с други пътуващи. Wallace има интересна геологическа изложба покрай магистралата I-90.





В миналото е бил миньорско селище, където неизбежно е имало и редица публични домове. Някои от по-известните сега са музеи. Wallace е знаменит още с горските пожари през 1910, които са взели много жертви:

http://en.wikipedia.org/wiki/Great_Fire_of_1910

Скоро навлязохме и в Монтана. Бях изненадан да видя че реката Clark Fork е толкова пълноводна, че почти заливаше мостовете. Докато сме били на път на Север радвайки се на разкошно време, тук почти не е спряло да вали сняг и дъжд.

Спряхме и до работа да кажем здравей на всички. Останахме там с часове, разказвайки за нашите преживявания:



Гумите издържаха, но ще претърпим смяна ако искаме да караме през лятото:



Колегата е посрещнат с радост в момента на завръщане:

[//Радо//]

От: Дивото зове 2011

Тези нормални хорица които сте снимали по пътя даже не подозират че ще ги види толкова народ по света.

[petar_ray]

От: Ден 28--10 Юни

Спряхме и до работа да кажем здравей на всички. Останахме там с часове, разказвайки за нашите преживявания:

Човече, последния ти пост страшно ме натъжи...Как така? Приключението свърши ли?
Сменяй гумите и изчезвай!
Шегувам се, благодаря за разкошния пътепис!

[peshunov]

От: Дивото зове 2011

До Purple Elephant:
Колега! Даже това обръщение ми се струва неуместно след такова приключение зад гърба ти и моят скромен опит. Много ми е интересно, какви ще бъдат следващите ти "разходки", ако това ти е била първата. Искам да ти благодаря най-искренно за това, че сподели преживяването си със нас и с нетърпение чакам следващият ти пътепис. Ако имаш път към Москва обади се.
Най-искренни благодарности.....

[mohera]

От: Дивото зове 2011

Завиждам
Благодарско за разказа още веднъж

Пожелавам ти още много такива

[Alexr]

От: Дивото зове 2011

Благодаря за хубавия разказ със снимки! Пожелавам Ви много още пътешествия.