От: Твърдите куфари - предимства и недостатъци
Боя се, че заглавитето на темата не отразява един много важен нюанс - "за пътешествие и хардофроуд". Последното изречение в коментара на Димо обобщава и моето мнение.
Димо - заглавието на темата е подвеждащо , протестирам. Аз също чета и се чудя какъв шосеен мотор да взема, и какви куфари да му сложа. Тук трябваше да си говорим за хиляди километра черни пътища - там създават проблем кутиите, а не за асфалта - по който можем да стигнем почти навсякъде (и лично аз го предпочитам, с моя крехък опит и неподходящ мотор).
Извинявам се за стила си, не ми се налага да пиша на кирилица поне от десет години, а и изобщо да пиша - това което си го мисля в главата, ми е много трудно да го формулирам в обосновано (за мен) мнение. Смешно е и се извинявам ако звуча дидактично, но ако съм твърдо убеден в една позиция - то веднага я споделям с приятелите си.
Бил съм изкушен в някои "екстремни спортове" и там теорията (теорията и дори хипотезата са нещо много сериозно) вкарана в практика е разликата между живот и смърт. Такова "невинно" нещо, като пропуснат възел на края на въже, нещо което се прави за секунда - виждал съм го пред очите си, случвало се е и на друг приятел - счупени прешлени, гипсово корито и т.н. В опита трябва да си ФАНАТИЧЕН - иначе инерцията на рутината се обръща в грешка. Един от най-големите Big Wall катерачи загина преди няколко години при рапел от скъсана седалка! Човек, който е рекламно лице на фирми за екипировка просто не обърнал внимание, че е поостаряла. Аз съм фанатичен до един момент, след това ставам инертен, и когато последва някой шамар, като сополиво дете се връщам при мама (опита) и в известен смисъл съм станал страхлив.
Пътуванията с мотор са ми нова страст, и използвам опит по аналогия - от другите си занимания. За бивакуване, спане на открито и т.н нещо знам, за другото гледам какво правят "най-добрите". Colebatch много се беше джавкал преди време в Horizona.. на тази тема. Аз си избирам да гледам и се уча от него, ако друг си избере Големия Том - за мен лошо няма. Но ако ми е приятел, ще се опитам да го вразумя.
Димо го е казал - за Монголия тръгва с дисаги, Мони и Бойко явно също. Май сме единодушни.
Интересен ми е микс-варианта -като при Дъг. Горе слагаш техниката..
Боя се, че заглавитето на темата не отразява един много важен нюанс - "за пътешествие и хардофроуд". Последното изречение в коментара на Димо обобщава и моето мнение.
Димо - заглавието на темата е подвеждащо , протестирам. Аз също чета и се чудя какъв шосеен мотор да взема, и какви куфари да му сложа. Тук трябваше да си говорим за хиляди километра черни пътища - там създават проблем кутиите, а не за асфалта - по който можем да стигнем почти навсякъде (и лично аз го предпочитам, с моя крехък опит и неподходящ мотор).
Извинявам се за стила си, не ми се налага да пиша на кирилица поне от десет години, а и изобщо да пиша - това което си го мисля в главата, ми е много трудно да го формулирам в обосновано (за мен) мнение. Смешно е и се извинявам ако звуча дидактично, но ако съм твърдо убеден в една позиция - то веднага я споделям с приятелите си.
Бил съм изкушен в някои "екстремни спортове" и там теорията (теорията и дори хипотезата са нещо много сериозно) вкарана в практика е разликата между живот и смърт. Такова "невинно" нещо, като пропуснат възел на края на въже, нещо което се прави за секунда - виждал съм го пред очите си, случвало се е и на друг приятел - счупени прешлени, гипсово корито и т.н. В опита трябва да си ФАНАТИЧЕН - иначе инерцията на рутината се обръща в грешка. Един от най-големите Big Wall катерачи загина преди няколко години при рапел от скъсана седалка! Човек, който е рекламно лице на фирми за екипировка просто не обърнал внимание, че е поостаряла. Аз съм фанатичен до един момент, след това ставам инертен, и когато последва някой шамар, като сополиво дете се връщам при мама (опита) и в известен смисъл съм станал страхлив.
Пътуванията с мотор са ми нова страст, и използвам опит по аналогия - от другите си занимания. За бивакуване, спане на открито и т.н нещо знам, за другото гледам какво правят "най-добрите". Colebatch много се беше джавкал преди време в Horizona.. на тази тема. Аз си избирам да гледам и се уча от него, ако друг си избере Големия Том - за мен лошо няма. Но ако ми е приятел, ще се опитам да го вразумя.
Димо го е казал - за Монголия тръгва с дисаги, Мони и Бойко явно също. Май сме единодушни.
Интересен ми е микс-варианта -като при Дъг. Горе слагаш техниката..
Коментар