БОА в Странджа/ Enduro Strandja

[Жоро Донечки]

Здравейте приятели,

Искам да споделя с вас няколко кадъра от вълшебната планина Странджа. Който е бил там знае, че тази планина е по-различна от всяка друга в България. Тя носи наистина един друг дух и настроение. Аз ще се опитам поне малка част от това нещо да го предам със снимките, които направих. Някои от вас може да са ги разгледали вече в нашата галерия или фейсбук, но тук, на по-голям размер, смятам че отново ще ви бъде интересно. Приятно гледане...

Тук сме само на километър от местността Петрова нива




Граматиково


От Граматиково направихме едно спускане към Велека през уникална гора, такава каквато може само в Странджа да се види.
След няколко пресичания на Велека, надолу по левия и по десния бряг, стигаме с.Кости. От тук надолу, по десния бряг, бързо пристигаме в с.Бродилово.
Тук правим включване от дясно на реката и непосредствено след моста попадаме на един приятен заслон






От тук на сетне ви оставям да се насладите на красотата на Велека и устието и.










На отсрещния бряг се виждат водни лилии














Настроение


Усещане


























Даа... морето




Очаквайте продължение от следващия ден

[Жоро Донечки]

От: БОА в Странджа/ Enduro Strandja

Него ден искахме да покорим някои от най-високите върхове на Странджа на българска територия.

Гледка от вр.Голеш








Тези господа имаха намерение да спускат с четириколките право надолу от скалата към низината, за да търсят вода; е бързо се разубедиха


По една цигара и обратно


По една снимка и също обратно


На едно друго място, малко над Велека, южно от нея




Тези са без статив, но някои се получиха според мен


















Това е към вр.Папия. Тук групата се разцепи, защото пътят свършва в ниското под върха - аз и Евгени бихме директно нагоре през гората; имаше едни около 400м баир, чукар, джандем или както си изберете вие; през купища паднали и кръстосани дървета, скали, камъни и най-гадното - къпини и някакви ниски и гъсти храсти.
Останалите два мотора и четириколката проявиха повече разум и се върнаха обратно към асфалта.

Това е единственото открито място по пътя ни нагоре


Тук беше невероятна жега; имах чувството, че това място е развъдник за змии


Ето ги храстите






Жълтичкото по средата е дупето на една сърна; в този храсталак беше невъзможно да фокусирам на нея


От самия връх Папия нямам снимки, там е изключително гъста гора, а единственото място където има гледка логично е армейска територия

Дори и в природния парк на Странджа може да се видят подобни неща








Това беше от нас за Странджа... поне за сега.

Поздрави,