Седем дни в Трансилвания

[4x2]

От: Седем дни в Трансилвания

Имаш предвид безсмислени постове докато стигнем до #20, така ли?

Къде безсмислени,къде смислсени,но това е другия вариант!За предпочитане да са смислени.
Ако наистина си минал по DN7C ,си забелязал почти мъртвешкото движение там (освен автомобилите с дървосекачи,и камионите извозващи дървесината) рядко се среща превозно средство. Но това ще разберем след разказа за 6-тия ден. Може би многото завои в комбинация с поизронения на места асфал,е причината отказваща хората да минават от там.
Колкото до DN7 ,целия тежкотоварен трафик минава през него (нещо,като нашия-проход на републиката) понеже е по-лек,и си има доста движение.
Радвам се,че разказваш преживяно и видяно,поне индиректно да се наслади човек.Че винаги по работа минавам през Карпатите-бързайки.

[Йордан Йорданов]

От: Седем дни в Трансилвания

Чудесен пътепис! Трябвало да отложа екскурзията до Румъния за есента!!!

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Къде безсмислени,къде смислсени,но това е другия вариант!За предпочитане да са смислени.
Ако наистина си минал по DN7C ,си забелязал почти мъртвешкото движение там (освен автомобилите с дървосекачи,и камионите извозващи дървесината) рядко се среща превозно средство. Но това ще разберем след разказа за 6-тия ден. Може би многото завои в комбинация с поизронения на места асфал,е причината отказваща хората да минават от там.
Колкото до DN7 ,целия тежкотоварен трафик минава през него (нещо,като нашия-проход на републиката) понеже е по-лек,и си има доста движение.
Радвам се,че разказваш преживяно и видяно,поне индиректно да се наслади човек.Че винаги по работа минавам през Карпатите-бързайки.

За DN7 съм съгласен - типичен Хаинбоаз. Що се отнася за DN7C, ...наистина ще се изненадаш като излезе шестия ден.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Чудесен пътепис! Трябвало да отложа екскурзията до Румъния за есента!!!

Ако искаш да минеш по DN7C гледай да не е късна есен.

[Йордан Йорданов]

От: Седем дни в Трансилвания

Ако искаш да минеш по DN7C гледай да не е късна есен.

По DN7C минах, както и по DN67C (трансалпина), но пропуснах доста културно-исторически забележителности.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

По DN7C минах, както и по DN67C (трансалпина), но пропуснах доста културно-исторически забележителности.

Знам, четох ти пътеписа. Бързал си, пък и на време много не си случил. За трансалпина не знаех, може би щях да променя малко маршрута. Нищо. може пак да отидем. Не е далеч.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Вече сме на новата страница, Продължаваме с

Ден ТРЕТИ : Пресичаме Карпатите от юг на север и стигаме Сибиу

Това е къс и лек преход. И тъй, като всеки пътепис в известна степен служи и за научаване на нещо, време е за малко сбито инфо относно планините, през които минаваха маршрутите през тези 7 дни.

Карпатите са част от Алпо-Хималайската планинска верига. Според мен чак такова окрупняване е пресилено, но така пише в книгите. Имат формата на подкова и обхващат Чехия, Полша, Словакия, Унгария, Сърбия, Украйна и Румъния, като повече от половината са на територията на Румъния. Пет от 8-те дяла на Карпатите са именно в Румъния - Външни Източни, Вътрешни Източни, Западни Румънски и Южни Карпати плюс Трансилванското плато. Най-интересната част са Южните Карпати, наричани още Трансилвански Алпи.
Трансилванските Алпи се ограничават от реките Прахова на изток и Тимиш на запад. Състоят се от 4 основни планински групи (от запад на изток) :

Ретезат-Годяну : между реките Тимиш от запад и Жу от изток
Парънг : между реките Жу от запад и Олт от изток
Фъгъраш : между реките Олт от запад и Дъмбовица от изток
Бучеджи : между реките Дъмбовица от запад и Прахова от изток

Карти из нета много, но всичките едни подробни и претрупани, затова направих една съвсем семпла схема колкото да послужи на пътеписа. Отразих схематично и маршрута по дни. Ето я :

Малко не ми се получи, но ще свърши работа.
Нашите пътеки през тези 7 дена бяха преобладаващо в Трансилванското плато и Фъгъраш и частично в Парънг.
Вчерашния ден бяхме в подножието на Парънг. Набелязаният маршрут през днешния бе по дефилето на р.Олт, т.е. между Парънг и Фъгъраш.
Поехме от Ръмнику Вълча на север и веднага след излизане от града тръгнахме по DN7 покрай река Олт.

Излизаме от Ръмнику Вълча.


След вчерашния дъждовен ден днес слънцето повишава настроението. Вярно, имаше много силен вятър, което също е неприятно, но предположих, че така ще е само в дефилето, понеже се получава течение през тясно място. Така се и оказа.

Достигаме до спа-курорта Кълимънещи-Къчулата, където е първият обект за днес : манастира Остров.
В реката наистина има остров, свързан с градчето с тесен мост. На този остров има парк и манастир, нищо повече. Докато се чудехме къде да паркираме свихме в дясно и се оказа, че на по мостчето може да се мине и с кола. Минахме по него, после по алеята (нямаше никакви хора) и стигнахме до това беседкоподобно нещо.


Оттам нататък 100 м пеша и сме пред входа на манастира


Църквата е построена през 1520 г. от Негое Бесарабски и неговата съпруга Дона Деспина. Иконописите са направени 2 века по-късно. Манастирът е разположен по средата на малко островче в парк, в който растат 47 вида дървета, декоративни храсти и рози. Интересен е факта, че през 1980 г. във връзка с хидротехнически мероприятия на р. Олт се е наложило целият остров да бъде повдигнат с 6 м, което съответно е наложило повдигането на църквата и монашеските постройки. Манастирът е женски

Както пречетохте в ситния шрифт, острова, а с това и църквата, са били повдигнати с 6 м. По нищо не си личеше тази човешка намеса, пък и трудно можех да си представя повдигане на старинна сграда с 6 м и доста се поразрових из нета, за да съм сигурен, че наистина е имало такова повдигане. Имало е. Първо са били зазидани прозорците и стените за да не се деформират. После с помощта на метални стяги, бетон и камъни е била изкуствено закоравена конструкцията. Самото повдигане е извършено с помощта на хидравлични помпи, кранове и макари. Луда работа, но като видях какво е направил Чаушеску за 2 години (за това в ден 6-ти) и какъв дворец си е изтупал в центъра на Букурещ (втората по големина сграда в света след Пентагона), колко му е било да повдигне някакъв си остров и средновековна църква с 6 м...

В този манастир най-красивото нещо е двора






но ето я и повдигнатата църквата отвън


и отвътре


Качваме се в колите и продължаваме на север, но не много. Достигаме до следващия впечатляващ манастир - Козя. Паркинга е на главния път и отново ни нападат просещи деца. Отново близалките, но този път ударихме на камък. Чухме : „Мъни, мъни...”. Колкото по-главен е пътя и колкото по-ценен е манастира, толкова лингвистичните познания на просещите циганчета са по-богати. Мъни плюс сигарета, защото ме видя да пуша. Не, че ми пукаше за неговото здраве, но някак си не можех да се пречупя да дам цигара на 8-годишно дете. Дадох му 1 лея и го нахоках за цигарите. Отговори ми, че ОК, но щом не искам да му дам цигара, той иска още една лея, за да си я купи. Дадох му я и се чудех как да възразя на желязната логика... и в крайна сметка не възразих. Основното бе колите да останат със здрави стъкла.

Манастирът Козя е разположен в едно от най-живописните кътчета на дефилето на р. Олт. Основан е от владетеля Мирча Стария през 1388 г. на труднодостъпно тогава място с много орехови дървета, оттам и името му - Козя (орешак) на езика на печенезите. Други източници твърдят, че името му произлиза от славянската дума „коза”. Възможни са и двете версии, понеже има и орехи и кози. През вековете някоко пъти е разширяван и дострояван. Стените на църквата за изпълнени от старателно положени хоризонтални слоеве от камък и тухла. Край църквата има два параклиса. В рамките на манастира е и гроба на основателя му. Манастирът е мъжки.

Не знам кое от двете твъедения е вярното, но Козя се казва и малкия планински масив североизточно от манастира.
Манастир Козя също е голям и красив - бих казал на второ място след Хорезу от предния ден.

Манастирът отдалеч


Входната алея води право към църквата


Църквата отстрани


и отзад


двора




Манастирите в Румъния са православни. Църквите им са изрисувани с икони подобно на нашите, но са по-различни като стил на рисунъка. Иконостасите и вратите са дърворезба, често украсена със златни орнаменти. По същия начин се продават свещи, които са по-дебели от масовите наши и по-евтини (ако това въобще е важно). Също като у нас се палят отделно за живите (Vii) и умрелите (Morti). Само, че това става не в църквата, а извън нея в устроен за целта кът. Няма свещници, само надупчена ламарина, потопена във вода. Видя ми се малко семпло поради липсата на тържествената обстановка на горящите красиви свещници на фона на иконите в нашите църкви, но румънците така са приели, вероятно от практична гледна точка : лесно се чисти, не капе восък на пода, съвсем безопасно от противопожарна гледна точка и може би не на последно място - не опушва иконите. Румънците си знаят защо. Но го правят така :


Следващата цел е на 3 км от Козя, но този път от другата страна на реката. Това ни дава възможност да видим реката без крайпътните дървета да пречат.


Пътят е като за Арнота - чакъл, но равен. Имаше и къси тунели. Изненада ме, че са направили по-трудното, а по-лесното (асфалта) - не.


Пристигнахме на огромен паркинг


Пред нас бе манастирът Турну

В някогашни времена в планината Козя са съществували доста монашески килии, издълбани в скалите. Някои от тях са се запазили до ден днешен край манастира Турну. Малката църква е била построена на мястото на по-ранна дървена сграда, основана от влашкия митрополит Варлаам през 1676 г. Голямата църква е построена през 1897-1901 г. През 1932 г. пожар е нанесъл големи щети, но още през 1933 г. сградите са били възстановени. През годините 1935-1938 комплексът е бил изцяло реконструиран, а през 1949 г. е било обособено училище за църковно пеене. Манастирът е мъжки.

Малката църква


Голямата


Голямата отвътре


Част от двора


Някогашните монашески килии





Продължаваме по DN7. Отляво - Парънг, отдясно - Фъгъраш. Също като през предела между Разлог и Симитли - там отляво е Пирин а отдясно Рила. Само дето нашите са малко по-високи и малко по-красиви. Пътят като геометрия и състояние не отстъпва на нашия след ремонта.


Следващият манастир се казваше Корнету, а селото, в което се намира - Кълинещи. След един завой видяхме табела към манастира, а май трябваше да бъде на самия път. Реакцията трябваше да е мигновена, затова поехме по табелата. След 2 км разбрахме, че табелата касае друг манастир. Какво да се прави, като този район буквално гъмжи от манастири. Този о табелата, обаче не ни беше в плана, пък и не знаехме на колко километра е нататък, затова се отказахме и от двата. Всъщност Калинещи не преставляваше нищо особено на фона на останалите. Бях го предвидил само, защото е на самия път. Там, обаче дефилето бе много тясно и само го зърнахме за секунда. Продължихме нататък. Още няколко снимки от дефилето.








Излизаме от дефилето на Олт и навлизаме в Трансилванското плато, в което ще се мотаем през следващите 3 дни.


И съвсем ненадейно отново попадаме на задръстване. Не, този път не е погребение. Просто някакъв товарен се задъхал по баира.


Нещо, обаче ми направи впечатление. Сивото Рено, което се вижда на снимката, след като спря на опашката, включи аварийните за да предупреди отдалеч задния (в случая мен), че нещо необичайно става на пътя. Изключи ги като застанах зад него. През следващите дни няколко пъти видях същото поведение при подобни случаи. Явно е навик на румънските шофьори или така ги учат. Не виждам нищо лошо в това, можем да почерпим опит. Всяко нещо, което повишава безопасността трябва да се прилага без свян и тънки усмивки.

В близкото градче напускаме DN7 и тръгваме по някакъв DJ. Този път без забележки.


Стигаме градчето Чиснъдие, в което ще видим първата от укрепените (фортифицирани) саксонски църкви в Трансилвания, които предстои да посетим. Те са десетки, като седем от тях са в списъка на ЮНЕСКО. Всички са от 14-16 век и са били превърнати в крепости от саксонското население с цел защита от турците. Само за сведение - Трансилвания през няколко века (14-17) е била населявана от саксонци (вид немци) и унгарци. Затова в момента доста указателни табели (имена на улици, сгради и др.) са написани на три езика - немски, унгарски и румънски. Често дори и точно в тази последователност.
Съвсем естествено обликът на населените места (най вече архитектурата) коренно се промени. Имаш чувството, че се намираш в Централна или Западна Европа, а не на Балканите.


Ето го и обекта за посещение в общ вид.


Огромна евангелска (не съм сигурен, но мисля, че другата дума е протестантска) църква с двор, който е ограден с крепостен зид.


Край на безплатните посещения. Такса, но не разбойническа. Само за възрастните и то по 5 леи, т.е. малко над 2 лв. В Турция входните такси са между 10 и 20 лева. Отделно поне 5 за паркинг в полето.

CISNADIE (немски HELTAU, унгарски NAGYDISZNODE) е град с население около 18 000. Основан е през 12 в. До 20 в. градът се развива благодарение на ковачеството и особено тъкачеството, което по време на комунистичес-кия режим запада поради национализацията. Имал е немско население, което след Втората световна война е било депортирано в СССР. Най-важната архитектурна забележителност на Чиснъдие е укрепения комплекс, намиращ се в центъра. Построен е през 12 век като романска базилика, която през 15 век е укрепена от саксонското население срещу османските нашествия. Укрепителният процес се съставлявал в изграждане на укрепени кули до двата входа и до олтара, построяване на двойни стени, ров и няколко кули по стените. По времето на фортификацията църквата получила готическо влияние.

Църквата бе огромна, а дворът малък, така че снимка отвън нямаше как да се направи. Ето как изглежда отвътре.


Последните 10-на км до мястото на третата нощувка - Сибиу. Планът беше да се обадим в хотела и веднага да отидем до зоологическата градина и музея Астра в югозпадания край на града, а после да се настаняваме.
Зоо-то бе заради децата и нямаше нищо особено, затова го прескачам.
За музея на открито Астра е писано в този форум, но няколко думи и от мен.

Музеят ASTRA е първият по големина открит музей в Европа и втори в света. Разположен е върху 40 ха гора с много зеленина. В нея са вписани къщи от всички краища на Румъния от различни периоди на времеживеене, като всяка от тях е обзаведена в традиционния си стил. Един човек се грижи и поддържа по няколко такива, като в автевтичните им градинки се отглеждат цветя, плодове и зеленчуци. Има църкви, в т.ч. и дървени, мелници, ханове, конюшни, хидравлични преси, ракиджийници и др. - общо над 400 експоната. До тях се стига по асфалтови алеи с обща дължина над 10 км.

Входна такса 15 леи. Като за такъв музей поносимо. За да се разгледа целия е необходим цял ден. Ние имахме около час и половина. Ето снимки :









След музея обратно до хотела. Настаняваме се и излизаме да разгледаме Сибиу. Има какво.

SIBIU (немски HERMANSTADT, унгарски NAGYSZEBEN) е административен център на едноименния окръг. Население 160 000. Основан е през 12 в. През 14 в. Сибиу се превърнал в най-важния германски етнически град заедно със седемте града дали немското име на (Siebenburgen), което в превод означава "седем крепости". Сибиу е бил седалище на Саксонския университет (Universitas Saxonum), който е политически център на германците в Трансилвания. Важен транспортен възел. Градът е избран за световен център на културата през 2007 г.

Започваме от Големия площад, който се оказа заграден заради някакъв концерт и не успяхме да получим цялостно впечатление от него. Нямаше смисъл и от снимка. Все пак две от забележителните сгради на него

Римско-католическата катедрала отвън


и отвътре


Музея Брукентал. Като музей е по-стар от Лувъра.


Кулата на съвета.


През двете арки се минава на Малкия площад. Тук концерт нямаше. Множество кафенета на открито и магазинчета. Приятно място.


В североизточната му част е прочутият „Мост на лъжците”.

Мостът на лъжците (PODUL MINCIUNILOR) : Намира се в северозападния край на Малкия площад. Строен е през 1859 г. и е първият мост от ковано желязо в Румъния. Версиите за произхода на името му са две : Първата твърди, че на този мост са се водили разгорещени преговори между търговци, а втората - че мостът е свидетел на много обещания между влюбени, които често се срещат тук.


Минаваме по моста на лъжците и се озоваваме на площад Хует. Също много приятно площадче. Тук е Евангелската катедрала.


Вътре имаше сериозен ремонт и всичко бе опасано със скеле, затова не направихме снимки. Това е входа на катедралата. Типичен готик.


Минаваме зад катедралата и слизаме до долния град по Стълбищния пасаж - живописен проход, строен през 13 век.


След малка обиколка стигнахме до Площада на златарите. Жените си мислели, че там има златарски магазини... След разочарованието им се качихме отново до Малкия площад по Пасажа на златарите (Голдсмит). Седнахме на кафе в едно от многобройните кафенета и се любувахме на обстановката докато все още имаше дневна светлина.
След кафето вечеря в ресторант (има ги много в тази част) и после в хотела. Този хотел не го препоръчвам. Стара сграда, лабиринт от коридори и стълбища, паркираш на улицата (ако има място). А стаята ми беше малко тясна в раменете. Единственият му плюс е, че е на една крачка от забележителностите. Казва се „Каза Залцбург”. И не се подвеждайте от снимките в сайта му - Красивата сводеста „зала” на ресторанта е с размери 6 х 12 м.
С това приключи третия ден. Видяхме много неща. Трудно е да посоча акцента, но като че ли стария град на Сибиу беше най-впечатляващото.
На приложения трак съм обозначил трите манастира - Остров, Козя и Турну, църквата в Чиснъдие, музея Астра и Големия площад в Сибиу. Останалите неща в Сибиу са край него, няма нужда от GPS.
Следват обичайните 2-3 дни за подготовка на ден чевърти.


Day_3.gdb

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Ден ЧЕТВЪРТИ : На север по Трансилванското плато. Стигаме Алба Юлия.

И този преход е къс, но не сме тръгнали да поставяме рекорди по издържливост. Предния ден влязохме в римско-католическата и евангелската катедрали на Сибиу. За пълнота преди да напуснем града решихме да видим и православната им катедрала. Оказа се не по-малко величествена. И всичко това в град колкото Стара Загора.





Напускаме Сибиу по DN1.


Навлизаме по-дълбоко в района на саксонските фортифицирани църкви. Този и следващите два дни ще гледаме предимно такива. Ето я първата - в с. Кристиян


Укрепената евангелска църква в CRISTIAN е построена през 13 в. Характерно за нея е, че съчетава романски и готически архитектурен стил. Представлява трикорабна базилика с три олтара.

Вече сме пред църквата. Огромна средновековна сграда в съвременно селско обкръжение. Куче, трактор и познайте какво има в ремаркето.


Дворът е по-голям от този на предната.


Беше затворена, но дойде възрастна жена и отключи. Каза, че е германка. Наистина немският й бе като на такава. Единият от нашата група знаеше немски и я поразпита. Всяка събота и неделя в селото идвали германци. Посещавали църквата, а някои имали и роднини тук.
Типичната евангелска църква - огромна, с готическа архитектура, сив, безцветен интериор. Най-пищните неща са олтарите и органа. Ако въобще може да става дума за пищност.


Германката се сприятели с нашите деца и ги запозна с църковната котка.


Жената остана много доволна, че разговаряме с нея на немски и за довиждане вдигна пръст и каза, че не сме си платили таксата - общо 20 леи за 8 души. Дадох ги и тръгнахме. Настигна ни на вратата, за да даде билетчетата. Типично по германски - реда си е ред.

Продължаваме пътя си. Отбиваме се малко за да видим един манастир - Орлат. Не, че не сме виждали манастири, но интересното при този е, че е строен след демократичните промени, а осветен чак 2001 г., т.е. съвсем нов. Не знам за подобно нещо в България и исках да видим как изглежда. Ето така :

Вместо камък - бетон, вместо керемиди - ламарина, прозорците - PVC, стъклопакет. И все пак манастир, при това действащ.
Предверието на църквата бе пълно с насядали бабички и не искахме да ги притесняваме, затова не влязохме.

Следващата цел бе музеят на икони от стъклопис в село Сибиел. Навлизаме в селото. Музеят се намира в двора на църквата, която е на самия път. Беше отворен. Отново символична такса. Малък музей с икони, изрисувани върху стъкло. Помолиха ни да не снимаме. Иконите бяха от различни краища на Румъния, всички направени от румънски художници. Не са като нашите. Интересни са, но не чак толкова впечатляващи. Ако някой иска повече инфо, музеят има сайт в т.ч. и на наглийски. Чичко Гугъл ще помогне. Тагове : Sibiel, muzeul.

Продължаваме към село Кълник. В него се намира поредната саксонска фортифицирана църква. Тази вече е от списъка на ЮНЕСКО. Оформена е като музей.

Крепостта в CALNIC принадлежи към защитените от ЮНЕСКО седем църкви-крепости в Трансилвания. Датира от 1292 г., когато е построена като благороднически замък. През 1430 г. местните селяни го купуват и го укрепват. Състои се от голям двор, заобиколен от стени. В близост до стените има няколко сгради. Отличава се по това, че не е разположен на хълм, а по-скоро в ниска част, което се дължи на първото му предназначение - благороднически замък, а не отбранителен.

Ето входа


и двора


От целия укрепен комплекс най-невзрачното нещо бе самата църква


Интериора на църквата. Забележете надписа на какъв език е. Във всички църкви е така.


още от двора и църквата отстрани


За сметка на невзрачната църква има няколко кули. Една от тях


Сред малобройните музейни експонати имаше вликденски яйца, боядисани по румънски


Имаше и такова помещение


На излизане уредникът, млад румънски тарикат, приятелски намигна, че ще си затвори очите дето сме снимали (позовлението струва 7 леи) и от него да мине, да дадем 20 леи за всичко (а трабваше да са поне 25 + 2х7) и да си вървим по здраво. Познайте имаше ли билетчета. Позната картинка.
Стига за Кълник. Имаме 13 км до гр.Себеш, където има голяма и красива еванагелска църква с най-големия олтар в Румъния. При влизане в града отново задръстване. Този път ремонт на главната улица. Камионите едва пъплят по тесния обходен маршрут. Отказваме се от най-големия олтар. Ще се задоволим с повече на брой по-малки.
Тръгваме за природното образувание Ръпа Рошие. То е само на 4 км, но пътят дотам се оказа черен. Не беше проблем, но не искахме да потънем в прахоляк и осен това образуванието не бе кой знае какво. Нещо като нашите Стобски пирамиди преди Рилския, само че по-голямо. Но пък не толкова впечатляващо.
Видяхме го отдалеч


После го зумнах. Мисля, че толкова стига.


Докато правех снимките, зад телената ограда се чу глас : “Please, go!” Обърнах се и видях един въоръжен на вишка. Стори ми се, че беше затвор, но може и да са били военни. Правилно предполагате, че не му направих снимка.

Напред към Алба Юлия. Движението доста по-натоварено, но поносимо.


Пресичаме река Муреш и влизаме в Алба Юлия. Пак ремонти. Обиколихме целия град за да стигнем до хотела.

ALBA IULIA (немски KARLSBURG, унгарски GYULAFEHERVAR) е административен център на област ALBA. Разположен е на брега на р. MURES. Население окло 70 000. За града се споменава за пръв път пез 9 в. Тогава е носел името Belograd. Същински разцвет в икономическо и култруно отношение достига в периода 16-18 в. Най-голямо историческо значение има частта, наречена “Горния град”, създадена от Карл VI. В негова чест Хабсбургите дават на града името Карлсбург. Горният град преставлява крепост със 7 бастиона, разположени в звездообразна форма. Строена е през 1716-1735 г. от швейцарски военни архитекти, които са траснформирали съществуващата средновековна крепост в барокова 7-бастионна. В очертанията на крепостта се намират всички сгради, представляващи забележителност.

Хотелът бе чист, с кокетно дворче, в което се паркира. Студиата бяха много хубави. Ако някой му трябва - Пенсиунеа “Мери Лу”. Ще остане доволен.

Малко освежаване и към Горния град. Стига се по широка пешеходна зона.

Огромен фонтан и веднага след него православната Катедрала на Съединението.


Сравнително нова - строена е през 1920-1921 г. Това високото е камбанарията


Самата църква е в двора


Църквата вътре


и част от двора. Зад оградата се вижда римско-католическата катедрала.


И тук ремонти. Бяха разбрицали тротоарите и не можахме да стигнем до забележителностите


Все пак се добрахме поне до католическата катедрала. Действаща е и няма как да затворят подхода нацяло.


и дори влязохме вътре


Връщаме се по пешеходната улица.


По отношение на ресторантите Алба Юлия не е като Сибиу. Почти не нямерихме подходящо място, дори да не е толкова близо до хотела. В хотела има ресторант, но той работи само сутрин за закуската. Явно в този град туристите са рядкост, а местното население не ходи по ресторанти. Затова решихме да си купим туй-онуй и като добавим цуйката да си останем на голямата маса в двора


С това приключи четвъртия ден. На трака съм отразил църквите в Кристиян и Кълник, музея с иконите, манастира в Орлат, хотела и православната катедрала в Алба Юлия. Акцента на деня - не знам. Може би църквата в Кълник. Но малко изпросено. Следва ден пети.

Day_4.gdb

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Колеги, ще правим ли нова страница или да слагам следващия ден?

[Гена]

От: Седем дни в Трансилвания

Браво,както гледам,добре сте си изкарали,а и май вече се разбра че Румъния е не само за оплюване,а има и доста още места за гледане.Давай другата страница.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Браво,както гледам,добре сте си изкарали,а и май вече се разбра че Румъния е не само за оплюване,а има и доста още места за гледане.Давай другата страница.

Мога на тази да дам другия ден, ама за нова страница трябват още 14 поста. Не можело да се прескочи направо. А като сложа три дни със снимките скрола става много дълъг и страницата неудобна за четене.

Но ако кажете няма да чакам.

[Гена]

От: Седем дни в Трансилвания

Аз,нямам претенций,но щом изчакай-то малко е останало.

[бат Димо]

От: Седем дни в Трансилвания

Да "помогна" в идването на новата страница, че много ми е интересно пътуването и чакам да видя как се развива.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Други мнения ?

[skoda_fan]

От: Седем дни в Трансилвания

Определено си заслужава да тръгнеш на екскурзия в друга страна. Мината ме остави без думи.