Tweet
От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …
След като сглобихме мотора потегляме в посока Пампорово.
Ето ги и крайните хотелЧета
Този пътища пресиЧат пистата на Пампорово. И по двата пътя има тракове. Решаваме,Че не е необходимо да катерим пистата в дясно и продължаваме направо.
Грешен отговор !
ОЧакват ни коловози пълни с гняс, дълбоки локви, изорани уЧастъци и т.н. в продължение на километри. Дърварите бяха направили супер трасе, ама неподходящо за нас - хиЧ не ми беше до дрифтове тоЧно в този момент
ЗапоЧва се
По едно време пътя изЧезна. ПоЧваме да се съмняваме дали изобщо тук има път или трака нещо ни е сгрешен.
Стойчо слиза и отива да провери пеша
Оказа се, Че това е пътя, просто дърводобивът му е *ба* мамата. Стоян ми дава знак и аз преминавам пръв
Добрахме се до центъра на Пампорово, уЧудващо без падане в тези лай*а и спираме за цигара
Питаме гпс-то къде има бенДЗин и той ни повежда. След няколко минутки спираме да заредим
По Черните пътища в гората играла e даже и евроПарата
Денят преполовява, а ние сме до никъде.
Газ към с. Бостина
Тук спираме да поЧиваме и да хапнем по един кУрасан. Стоян взе да се кахъри, Че щяло да ни вали. Аз пък бях на противно мнение и се оказах прав. Не валя нито този ден, нито който и да е друг от пътуването ни
КъщиЧката на трите малки прасенца, ама го няма вълкът да им я издуха
п.с. сигурно духа на онова Четаливо дърво по-горе от една друга приказка
Минаваме Бостина и се озоваваме в с. Касаб. ПоЧти до гр. Баните, но селото е отделено от едно дере. Тук запоЧва да става интересно.
Тутурутката ми показва една пътека, която ми се вИди неудаЧна за слуЧая и предлагам да заобиколим, но религията на 100ю е пустият му гпс - ако му покаже, Че пътят е през средата на язовира, той ще мине тоЧно от там.
Така стана и в слуЧая. По негово предложение се пускаме по пътеката
ууу, Чудно !!!
На, ти ГПС сега
Добре ли е, а? Питам те добре ли е?
Такива скапани драки има, Че се налага да ги режем с джобните ножЧета
ТоЧно 2 метра преди пътеката да излезе на път, имаше един много стръмен и обрасал уЧастък по който теЧе вода. Пробвах да изкарам мотора, но една драка дебела колкото палеца ми се забоде във врата и ме разпра. Хвърлих мотора. 100ю се притече на помощ, но по едно време се свлеЧе до кръста в дерето. Скрито в шубраците имаше едно водопадЧе. ТоЧно 15-20 см по-надясно ако бях минал щях да полета към реката.
Изхабихме доста енергия, която ще ни трябва за по-късно. Разбираме, Че няма смисъл да се мъЧим и вадим въжето. Връзваме за коловете, Стоян се каЧва на пътя и дърпа, а аз бутам като моторът е на 1-ва и той сам си помага.
Зорле изкарахме ги тия мотори ...
п.с. Пътеката не беше лоша, но много обрасла. А си бяхме и доста натоварени и уморени.
Дръпна доста от силите ни
Тук излиза пътеката:
Отправяме се към Баните за да заредим и от там към Гълъбово, а след Гълъбово .....ммммм .... чудеса. Една засукана пътеЧка, по която бяхме минавали с Жоро ДонеЧки миналата година, но не с раници по 200 кила и тт 600, ами само с водиЧка в раницата и с лекички КТМ-и.
На Стойчо хич не му допадна това
от тук се поЧна
Имаше доста маТриал за фотоапарата, но през цялото време си помагахме и нямах възможност да снимам. Стоян хвърли ТТ-то на един остър камък и той се заби в десния капак на двигателя. Една идея трябваше и щеше да го пробие.
Трябва ни поЧивка... Просваме се на земята и зареждаме батериите. Като знам колко е дългичка пътеката и колко деликатни уЧастъци има ....
На 100ю обаЧе казвам, Че има още 200м ... ъхъ... ама другия път
Pазгеле, измъкнахме се невредими и със здрави машини.
ТипиЧния за Родопите каменен градеж
Пускаме се в реката и се отправяме към с. Сухово. Някъде тук има културна забележителност
"Дяволския мост" - римско съоръжение, но няма нито време, нито сили да го търсим
красотата на яз. Кърджали
Стигаме до с. Сухово и .... ииии, пак пътека и въжен мост над язовира. Минавал съм и от там преди време, нищо кой знае колко сложно, обаЧе този път сме преуморени.
Викам на Стоян да внимава да не се изложим на края.
Остават само няколко километра да хотела, но и Часът е след 8. Тук брах най-големия страх от цялото ни пътешествие. Пътеката е доста широка, няма и големи камъни, но само една грешЧица или заяждане на газта и си полетял в 30-40 метрова пропаст, а отдолу те чакат озъбени камъни ...
ЗапоЧваме с едни каменни прагове и тясна пътеЧка над едно деренце
Стигаме и до кулуминацията на деня - около 150-200м въжен мост, по който трябва да минем. Пак нищо сложно, но усещането заради висоЧината е невероятно
Ето това ни е пътя
ВеЧе на другия бряг
Остават само няколко метра от пътеката с един по-гадниЧък завой на 180 градуса и сме на "царскио" път
Край на гадориите за днес. Остават 7-8 км асфалт до с. Главатарци, където се намира хотелЧето. Тръгваме натам с вклюЧени светлини.
Като пристигнахме снимах само това:
Някой може ли да предположи с какво приклюЧи ДЕН ЧЕТВЪРТИ? Витлиемов, ти?
След като сглобихме мотора потегляме в посока Пампорово.
Ето ги и крайните хотелЧета
Този пътища пресиЧат пистата на Пампорово. И по двата пътя има тракове. Решаваме,Че не е необходимо да катерим пистата в дясно и продължаваме направо.
Грешен отговор !
ОЧакват ни коловози пълни с гняс, дълбоки локви, изорани уЧастъци и т.н. в продължение на километри. Дърварите бяха направили супер трасе, ама неподходящо за нас - хиЧ не ми беше до дрифтове тоЧно в този момент
ЗапоЧва се
По едно време пътя изЧезна. ПоЧваме да се съмняваме дали изобщо тук има път или трака нещо ни е сгрешен.
Стойчо слиза и отива да провери пеша
Оказа се, Че това е пътя, просто дърводобивът му е *ба* мамата. Стоян ми дава знак и аз преминавам пръв
Добрахме се до центъра на Пампорово, уЧудващо без падане в тези лай*а и спираме за цигара
Питаме гпс-то къде има бенДЗин и той ни повежда. След няколко минутки спираме да заредим
По Черните пътища в гората играла e даже и евроПарата
Денят преполовява, а ние сме до никъде.
Газ към с. Бостина
Тук спираме да поЧиваме и да хапнем по един кУрасан. Стоян взе да се кахъри, Че щяло да ни вали. Аз пък бях на противно мнение и се оказах прав. Не валя нито този ден, нито който и да е друг от пътуването ни
КъщиЧката на трите малки прасенца, ама го няма вълкът да им я издуха
п.с. сигурно духа на онова Четаливо дърво по-горе от една друга приказка
Минаваме Бостина и се озоваваме в с. Касаб. ПоЧти до гр. Баните, но селото е отделено от едно дере. Тук запоЧва да става интересно.
Тутурутката ми показва една пътека, която ми се вИди неудаЧна за слуЧая и предлагам да заобиколим, но религията на 100ю е пустият му гпс - ако му покаже, Че пътят е през средата на язовира, той ще мине тоЧно от там.
Така стана и в слуЧая. По негово предложение се пускаме по пътеката
ууу, Чудно !!!
На, ти ГПС сега
Добре ли е, а? Питам те добре ли е?
Такива скапани драки има, Че се налага да ги режем с джобните ножЧета
ТоЧно 2 метра преди пътеката да излезе на път, имаше един много стръмен и обрасал уЧастък по който теЧе вода. Пробвах да изкарам мотора, но една драка дебела колкото палеца ми се забоде във врата и ме разпра. Хвърлих мотора. 100ю се притече на помощ, но по едно време се свлеЧе до кръста в дерето. Скрито в шубраците имаше едно водопадЧе. ТоЧно 15-20 см по-надясно ако бях минал щях да полета към реката.
Изхабихме доста енергия, която ще ни трябва за по-късно. Разбираме, Че няма смисъл да се мъЧим и вадим въжето. Връзваме за коловете, Стоян се каЧва на пътя и дърпа, а аз бутам като моторът е на 1-ва и той сам си помага.
Зорле изкарахме ги тия мотори ...
п.с. Пътеката не беше лоша, но много обрасла. А си бяхме и доста натоварени и уморени.
Дръпна доста от силите ни
Тук излиза пътеката:
Отправяме се към Баните за да заредим и от там към Гълъбово, а след Гълъбово .....ммммм .... чудеса. Една засукана пътеЧка, по която бяхме минавали с Жоро ДонеЧки миналата година, но не с раници по 200 кила и тт 600, ами само с водиЧка в раницата и с лекички КТМ-и.
На Стойчо хич не му допадна това
от тук се поЧна
Имаше доста маТриал за фотоапарата, но през цялото време си помагахме и нямах възможност да снимам. Стоян хвърли ТТ-то на един остър камък и той се заби в десния капак на двигателя. Една идея трябваше и щеше да го пробие.
Трябва ни поЧивка... Просваме се на земята и зареждаме батериите. Като знам колко е дългичка пътеката и колко деликатни уЧастъци има ....
На 100ю обаЧе казвам, Че има още 200м ... ъхъ... ама другия път
Pазгеле, измъкнахме се невредими и със здрави машини.
ТипиЧния за Родопите каменен градеж
Пускаме се в реката и се отправяме към с. Сухово. Някъде тук има културна забележителност
"Дяволския мост" - римско съоръжение, но няма нито време, нито сили да го търсим
красотата на яз. Кърджали
Стигаме до с. Сухово и .... ииии, пак пътека и въжен мост над язовира. Минавал съм и от там преди време, нищо кой знае колко сложно, обаЧе този път сме преуморени.
Викам на Стоян да внимава да не се изложим на края.
Остават само няколко километра да хотела, но и Часът е след 8. Тук брах най-големия страх от цялото ни пътешествие. Пътеката е доста широка, няма и големи камъни, но само една грешЧица или заяждане на газта и си полетял в 30-40 метрова пропаст, а отдолу те чакат озъбени камъни ...
ЗапоЧваме с едни каменни прагове и тясна пътеЧка над едно деренце
Стигаме и до кулуминацията на деня - около 150-200м въжен мост, по който трябва да минем. Пак нищо сложно, но усещането заради висоЧината е невероятно
Ето това ни е пътя
ВеЧе на другия бряг
Остават само няколко метра от пътеката с един по-гадниЧък завой на 180 градуса и сме на "царскио" път
Край на гадориите за днес. Остават 7-8 км асфалт до с. Главатарци, където се намира хотелЧето. Тръгваме натам с вклюЧени светлини.
Като пристигнахме снимах само това:
Някой може ли да предположи с какво приклюЧи ДЕН ЧЕТВЪРТИ? Витлиемов, ти?
Смучене
!!!
.
Коментар