Tweet
2006г.
На 6.09 се натоварихме 15 човека в един луксозен бус
/тъмни стъкла,як климатик,dvd-уредба. хе хе /и потеглихме
към Гърция.Различни хора,с различен опит в планината,обединени от
една цел - митичния Митикас!Срещнах и стари познати от Шипченския
ми период, но със сложната задача по сформирането на нашия екип
се справи блестящо водача ни - Момчил/Планинарчо/.
След 3 часа пътуване се озовахме на границата.Южната съседка ни
посрещна респектиращо - с един командос с каска и заредема М16!
Не знам как го направи тоя номер Момчил - но за 10 мин.
минахме и двете граници!
След още 3 часа , минавайки директно край Солун ,пристигнахме
на първия базов лагер - курортното градче Лептокария - на брега на
Егейско море.Разтоварихме малко багаж в хотела и поехме кън надвисналия над морето
Олимп - Митикас се виждаше от кота 0 със своите внушителни 2918 м!
Буса ни закара до месността "Приония" откъдето трябваше да продължим пеша.
Нарамихме тежките раници - и нагоре.
Суха и безводна планина, с примамливи отровни плодове по пътя!
Без да си даваме много зор , за 3-4 часа достигнахме втория базов лагер-
заслона с романтичното име - Спилиос Агапитос/ духовна любов/2100 н.в.
Настанихме се , наизвадихме домашната и мезетата - отвън на масите,
защото правилата в тоя заслон са зверски...
Но чистотата и реда са изрядни,цените - поносими / бира=2e; боб-чорба=3.5е /
След ледения душ/топла вода там няма/ се почуствахме доста освежени и надъхани
за утрешното изкачване.
На сутринта в 9.00 бяхме готови.Групата се движеше компактно,без разкъсвания -
опита ни в българските планини си казваше думата.Всъшност тези,които
са минавали поне веднъж по алпийските траверси на Рила,Пирин и Ст.планина
не би трябвало да имат проблеми на Олимп!
Последва едно безкрайно изкачване до вр. Скала/2865/ само по острия му 45-градусов ръб.
И чак когато стигнеш горе - тогава виждаш какво те очаква...Стената на плача...
Но докато стигнем до нея - трябва да се траверсира под острия ръб, който
води до подножието на Митикас.А от север е 800м пропаст на Големия Казан с
отвесни стени от 3 страни.Доста хора се замислиха дали да продължат , но никой
не се отказа!Лично аз бях респектиран от гледката и поех с голямо
страхопочитание към Стената на Митикас..!
Траверса е въздушен,на хватки в скалите, отдолу е пропастта...
Разпределихме се по двойки за да си помагаме един-друг и така-
без да гледаме надолу - пълен напред / и нагоре/
Почти като на Дж.ръб - но там опасния участък е около 15 м, а тук е към 400...
Достигнахме подножието на Митикас!Върхът блАгосклонно ни допускаше до себе си -
времето беше супер, гледките също - виждахме залива под нас!
Пътят нагоре ни поведе по един 75-градусов улей - сух и каменист.
Изчаквахме се , поради опасността от падащи камъни.Около 500 м
лазехме по него, докато достигнем прословутата Стена на Плача -
почти отвесен участък под който беше пропастта на Г.Казан.
Към 100м се катерихме, вкопчани в скалите подавайки си ръка, където можехме...
Интересна е позицията на гърците по отношение на обезопасителните въжета-
тук нямаше такива екстри, а само набити болтове с планки, за които можеш
да се осигуриш.Така и не ги ползвахме...
Момчил си ходеше като коза нагоре-надолу по скалите, дебнейки дали
някой няма да се подхлъзне.
Групата германци/бяха тръгнали за върха преди нас/ се отказаха,
но ние продължавахме...!
Всяка стъпка,всяка хватка и набиране - бяха екстаз !
В последните метри се преодолява един каменопад - и си на Върха.
Мариета не издържа - въпреки предупрежденията на Момчил премина първа и
хукна към върха.Първа стъпи тя - червения водач.Моята свръзка -
китната родопчанка Нина също не остана по-назад...
Изобщо женското начало май бе преобладаващо в експедицията ни!
Полека всички преминахме опасния участък и се изкачихме на Върха!
Целия екип - в пълен състав!
Моменти на себеопознаване ина истината!
Изкачихме се на планината на древните богове...
Под нас бяха Платото на Музите и Трона на Зевс!.Под нас беше цяла Гърция...
Извадихме трибагреника, снимки.....Полюбувахме се на гледките...
и се ужасихме - трябваше да слизаме по същия маршрут!
Изобщо слизането винаги е по-трудно от изкачването.Какъв е смисълът да се
качиш на един връх, ако не можеш да се върнеш?
Надигнаха се облаци и трябваше да се спускаме надолу в нищото...
Стената на Плача ни очакваше...
Спускането беше технически по-сложно, но вече бяхме преодолели страха от височината
,а и усещането за върха ни даваше сила. Щом той ни допусна до себе си , значи
ще ни пусне и да се върнем...
Емоцията по спускането и една протегната ръка при прескачането на пукнатината
над Големия Казан значеха много...Щом минахме по Стената - можехме всичко - чуствахме
се като богове...
Когато се върнахме на вр. Скала и погледнахме назад - Митикас вече се беше скрил с облаци...
Последва изкачване на околните вр.Скулио/2905/ и вр. св.Антоний/2816/ , но след Митикас -
вече всичко беше лесно...Разделихме групата на два екипа с радиостанции и напълнихме гръцкия
ефир с добрите стари позивни - Рошава гарга и Плешив орел...
Привечер се прибрахме в базовия лагер - заслона "Духовна любов"
уморени и щастливи...
Наздравици,речи,дипломи - еуфорията беше пълна.
На следващия ден се изкачихме до платото на Музите-точно под Трона на Зевс.
Там земята се усуква в един огромен,400 метров въртоп! - въртопът : Горна"!-
величествена гледа...Самото плато е една равна зелена полянка, където
според легендите са свирели арфите на музите, а Зевс се е кефел отгоре...В края на платото се издига
пирамидалния вр. "Пророк Илия"/2788/, а алпийската стена на вр.Стефани/2911/ с Трона е гледка,
която те кара да забравиш всичко земно и грешно...
Глътнахме по чаша чай/1е/ в заслона на името на първопокорителя на Олимп
"Какалос" и поехме надолу - по острия панорамен рид"Лемос".
Изкачихме и последния връх - Скурта/2276/и от там - едно безкрайно спускане
към месността" Горция",където ни чакаше буса.
Мисълта за плажа и морето,което се синееше почти 2.5км. по-ниско
ни даваха сили...
Следваше веселата част - разпускане по плажовете,сиртаки и гръцки хора в таверната,
нощно къпане...
Посещението на Метеорите беше впечатляващо дори и за такъв
отявлен атеист като мен...а царската гробница на Филип2Македонски си е
докосване до Историята...
/Най силната емоцие беше докосването там.../
На връщане пак минахме светкавично границите/по Момчиловски..хе хе/
и се разделихме с пожелания за нови срещи...
Специални поздрави на прорицателя Димо/ЕкстриймСпорт/,
който надникна в душата на почти всеки от нас..!
п.с. /Донесох си от Гърция една статуетка на бог Сатир...
Вие се сетете с какво е известен...хе хе /
До скоро...
пъвоначална публикация:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php...sed&sb=9&part=
снимки:http://snimka.bg/album.php?album_id=63968
животът е магия....
На 6.09 се натоварихме 15 човека в един луксозен бус
/тъмни стъкла,як климатик,dvd-уредба. хе хе /и потеглихме
към Гърция.Различни хора,с различен опит в планината,обединени от
една цел - митичния Митикас!Срещнах и стари познати от Шипченския
ми период, но със сложната задача по сформирането на нашия екип
се справи блестящо водача ни - Момчил/Планинарчо/.
След 3 часа пътуване се озовахме на границата.Южната съседка ни
посрещна респектиращо - с един командос с каска и заредема М16!
Не знам как го направи тоя номер Момчил - но за 10 мин.
минахме и двете граници!
След още 3 часа , минавайки директно край Солун ,пристигнахме
на първия базов лагер - курортното градче Лептокария - на брега на
Егейско море.Разтоварихме малко багаж в хотела и поехме кън надвисналия над морето
Олимп - Митикас се виждаше от кота 0 със своите внушителни 2918 м!
Буса ни закара до месността "Приония" откъдето трябваше да продължим пеша.
Нарамихме тежките раници - и нагоре.
Суха и безводна планина, с примамливи отровни плодове по пътя!
Без да си даваме много зор , за 3-4 часа достигнахме втория базов лагер-
заслона с романтичното име - Спилиос Агапитос/ духовна любов/2100 н.в.
Настанихме се , наизвадихме домашната и мезетата - отвън на масите,
защото правилата в тоя заслон са зверски...
Но чистотата и реда са изрядни,цените - поносими / бира=2e; боб-чорба=3.5е /
След ледения душ/топла вода там няма/ се почуствахме доста освежени и надъхани
за утрешното изкачване.
На сутринта в 9.00 бяхме готови.Групата се движеше компактно,без разкъсвания -
опита ни в българските планини си казваше думата.Всъшност тези,които
са минавали поне веднъж по алпийските траверси на Рила,Пирин и Ст.планина
не би трябвало да имат проблеми на Олимп!
Последва едно безкрайно изкачване до вр. Скала/2865/ само по острия му 45-градусов ръб.
И чак когато стигнеш горе - тогава виждаш какво те очаква...Стената на плача...
Но докато стигнем до нея - трябва да се траверсира под острия ръб, който
води до подножието на Митикас.А от север е 800м пропаст на Големия Казан с
отвесни стени от 3 страни.Доста хора се замислиха дали да продължат , но никой
не се отказа!Лично аз бях респектиран от гледката и поех с голямо
страхопочитание към Стената на Митикас..!
Траверса е въздушен,на хватки в скалите, отдолу е пропастта...
Разпределихме се по двойки за да си помагаме един-друг и така-
без да гледаме надолу - пълен напред / и нагоре/
Почти като на Дж.ръб - но там опасния участък е около 15 м, а тук е към 400...
Достигнахме подножието на Митикас!Върхът блАгосклонно ни допускаше до себе си -
времето беше супер, гледките също - виждахме залива под нас!
Пътят нагоре ни поведе по един 75-градусов улей - сух и каменист.
Изчаквахме се , поради опасността от падащи камъни.Около 500 м
лазехме по него, докато достигнем прословутата Стена на Плача -
почти отвесен участък под който беше пропастта на Г.Казан.
Към 100м се катерихме, вкопчани в скалите подавайки си ръка, където можехме...
Интересна е позицията на гърците по отношение на обезопасителните въжета-
тук нямаше такива екстри, а само набити болтове с планки, за които можеш
да се осигуриш.Така и не ги ползвахме...
Момчил си ходеше като коза нагоре-надолу по скалите, дебнейки дали
някой няма да се подхлъзне.
Групата германци/бяха тръгнали за върха преди нас/ се отказаха,
но ние продължавахме...!
Всяка стъпка,всяка хватка и набиране - бяха екстаз !
В последните метри се преодолява един каменопад - и си на Върха.
Мариета не издържа - въпреки предупрежденията на Момчил премина първа и
хукна към върха.Първа стъпи тя - червения водач.Моята свръзка -
китната родопчанка Нина също не остана по-назад...
Изобщо женското начало май бе преобладаващо в експедицията ни!
Полека всички преминахме опасния участък и се изкачихме на Върха!
Целия екип - в пълен състав!
Моменти на себеопознаване ина истината!
Изкачихме се на планината на древните богове...
Под нас бяха Платото на Музите и Трона на Зевс!.Под нас беше цяла Гърция...
Извадихме трибагреника, снимки.....Полюбувахме се на гледките...
и се ужасихме - трябваше да слизаме по същия маршрут!
Изобщо слизането винаги е по-трудно от изкачването.Какъв е смисълът да се
качиш на един връх, ако не можеш да се върнеш?
Надигнаха се облаци и трябваше да се спускаме надолу в нищото...
Стената на Плача ни очакваше...
Спускането беше технически по-сложно, но вече бяхме преодолели страха от височината
,а и усещането за върха ни даваше сила. Щом той ни допусна до себе си , значи
ще ни пусне и да се върнем...
Емоцията по спускането и една протегната ръка при прескачането на пукнатината
над Големия Казан значеха много...Щом минахме по Стената - можехме всичко - чуствахме
се като богове...
Когато се върнахме на вр. Скала и погледнахме назад - Митикас вече се беше скрил с облаци...
Последва изкачване на околните вр.Скулио/2905/ и вр. св.Антоний/2816/ , но след Митикас -
вече всичко беше лесно...Разделихме групата на два екипа с радиостанции и напълнихме гръцкия
ефир с добрите стари позивни - Рошава гарга и Плешив орел...
Привечер се прибрахме в базовия лагер - заслона "Духовна любов"
уморени и щастливи...
Наздравици,речи,дипломи - еуфорията беше пълна.
На следващия ден се изкачихме до платото на Музите-точно под Трона на Зевс.
Там земята се усуква в един огромен,400 метров въртоп! - въртопът : Горна"!-
величествена гледа...Самото плато е една равна зелена полянка, където
според легендите са свирели арфите на музите, а Зевс се е кефел отгоре...В края на платото се издига
пирамидалния вр. "Пророк Илия"/2788/, а алпийската стена на вр.Стефани/2911/ с Трона е гледка,
която те кара да забравиш всичко земно и грешно...
Глътнахме по чаша чай/1е/ в заслона на името на първопокорителя на Олимп
"Какалос" и поехме надолу - по острия панорамен рид"Лемос".
Изкачихме и последния връх - Скурта/2276/и от там - едно безкрайно спускане
към месността" Горция",където ни чакаше буса.
Мисълта за плажа и морето,което се синееше почти 2.5км. по-ниско
ни даваха сили...
Следваше веселата част - разпускане по плажовете,сиртаки и гръцки хора в таверната,
нощно къпане...
Посещението на Метеорите беше впечатляващо дори и за такъв
отявлен атеист като мен...а царската гробница на Филип2Македонски си е
докосване до Историята...
/Най силната емоцие беше докосването там.../
На връщане пак минахме светкавично границите/по Момчиловски..хе хе/
и се разделихме с пожелания за нови срещи...
Специални поздрави на прорицателя Димо/ЕкстриймСпорт/,
който надникна в душата на почти всеки от нас..!
п.с. /Донесох си от Гърция една статуетка на бог Сатир...
Вие се сетете с какво е известен...хе хе /
До скоро...
пъвоначална публикация:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php...sed&sb=9&part=
снимки:http://snimka.bg/album.php?album_id=63968
животът е магия....
Коментар