Tweet
След много голямо чудене или просто казано мързел,тази история все още ме мъчи,но след като бях нахокан от група модератори, че ще посивея и ще ме накажат 
се престраших и, ако не друго, поне ще започна да пиша за това пътуване,което мина през многото красиви места на тези близки нам държави.
Това пътуване се проведе през 2008г. и целта му бе да се посетят завоите на река Лим,прочутия град Будва,залива Котор,Дубровник,крепоста Стон и остров Корчула, където се оказа, че е родното място на Марко Поло,както и всички останали хубави места, които не предполагахме, че ще видим.Всичко това трябваше да се съчетае и с много плажуване и мързелуване,защото бе нашата лятна отпуска. А като казах нашата .... та да кажа и членовете на групата от 6 мотора +1 кола за съпорт + още една кола, която бе в Алпите на ски (датата е 08 08 200
и щеше да се включи в групата след като се установим в град Оребиц при чичко Радич. Бяхме аз, Цеко и Маги,Ръмпи и Соня,Ангел и Ива,Денко и Папи,Светльо и Мария,Тони и Дарето, и Звезди - голяма група, с която в никакъв случай не може да ти е скучно.
След цяла зима кроене на планове,кое ще гледаме и кое не,от къде ще минаваме и защо,застраховки, кой с паспорт, кой без, най-накрая пролетта всичко беше готово като маршрут и забележителности, но групата постоянно се менеше и до последно не се знаеше кой ще идва и кой не. Така след дълги банални разговори, бавно, но славно, дойде август и така чаканото пътуване започна, както се сещате уж по план ама не съвсем.. Трябваше да се мине границата със Сърбия преди 07:00ч.(защото в 7:00 е смяната на нашите митничари, а в 7:00 е смяната на сръбските, но по тяхно време 
), но ние със Звезди се замотахме със сутрешното кафе и връзването на багажа и ни се наложи едно много бързо каране до границата. Няма да споменавам с колко сме карали, на Сливница полицая не можа да отреагира и тамън ни се размина и оп, Папи и Денко в обратна посока - оказа се, че някой си е затрил багажа по пътя за границата. Както и да е, границата бе преодоляна на косъм.
Колата беше минала преди един час, но в крайна сметка се настигнахме в Ниш и то защото джъпъсъто Пешо ги е въртял в кръг. Вече спокойни пътувахме за Черна Гора и се кефихме на гледките, които ни заобикаляха. Дойде време и за почивка и за по цигара, бяхме в планинския курорт Копалник
Продължихме по пътя и стигнахме границата с Черна Гора, това е еб+++ криминалната граница, но върши страшна работа, когато си решил да минеш на пряко до Будва.
Тук нещата с карането станаха интересни, Цеко и Звезди решиха да покарат по завоите, а аз с останалата група щяхме да караме по- кротко. Да ама не, в един момент ме хванаха братята и реших да догоня двамата бързаци и да седнем някъде на по кафе да изчакаме останлите и ГАЗ. Радостта ми от бързото каране по завои бе за жалост кратка, един полицай бе излязъл на средата на платното с вдигната палка и насочен радар...
,145 на ограничение 50 - съдба. Понеже не владея езика им, ще го кажа на кратко на нашенски какви ми ги каза ченгето... Аз онези двамата ги изпуснах, ама тебе те чух и нямаше шанс, за къде си се разбързал..... В този момент до мен спряха останалата група и за капак на края и колата и запушихме пътя без да искаме, полицая се стресна и след като му казах, че сме заедно и сме от България, ни каза да се разкараме и ние точно това и чакахме - 10 евро да се почерпят и ГАЗ да ни няма. Цеко и Звезди си нямаха на идея какво ни се е случило, а и бяха дръпнали доста напред. В един момент ни писна да ги гоним и решихме да починем и на по кафе, нали все пак сме отпускари.
проверка на багажа
Тука след кафенце и цигарка последва въпрос, който, ако не ме мързеше, нямаше да задам...."Ръмпи, Пешо накъде казва да завием, че е възлово кръстовище"...."наляво"...бяхме в Беране (май така се казваше града). Наляво и тръгнахме и след 60 км., оп граница с Косово след 5км.,какво стана... Спряхме на мегдана на едно село, заобиколиха ни хлапета и стана страшно. Ние търсим пътя, а те ни питат колко вдига.....Накрая видяхме едно пряко пътче и остана да дойде и колата, за да не се изгубим отново, да ама колата я няма и ние решихме да ги пресрещнем, защото трябваше да се върнем 20км назад. Но за наше щастие се чу телефон и стана ясно,че като са завили на ляво, Пешо е започнал да преизчислява и то било другото ляво. Както и да е, били се срещнали с Цеко и Звезди, а Денко и Папи са карали с тях и вече от чакане само където не се били напили. Разбрахме се да се пресрещнем на строго определено място и ние тръгнахме. Най-обичам когато се загубя, тогава се виждат неща, които не си и помислял, че съществуват. Много красиви пейзажи и офроуд с тежки мотори.
Всичко бе прекрасно, докато по пътя не ни срещнаха едни хора и ни казаха, че пътят е пропаднал и трябвало да караме малко по черно. Видях черния път, газ, малко подруса, ама след 400 м. всичко свърши, спрях и бях сам, мотори не се чуваха ......Изгубените се бяхме изгубили помежду си. Оказа се,че били решили да се пробват да минат, но греда - обратен и по мене.
След 3 часа най-накрая се събра цялата група отново
Но времето вече беше напреднало и трябваше да се установим някъде за спане.Къде, къде и накрая на стадиона на едно училище между двете футболни врати. Бяхме на 70 км. преди Подгорица.
След като свърши мача (били сме уморени, ама друг път) и се наядохме и почерпихме, дойде време за сън. На следващата сутрин трябваше да тръгнем рано.......
се престраших и, ако не друго, поне ще започна да пиша за това пътуване,което мина през многото красиви места на тези близки нам държави.Това пътуване се проведе през 2008г. и целта му бе да се посетят завоите на река Лим,прочутия град Будва,залива Котор,Дубровник,крепоста Стон и остров Корчула, където се оказа, че е родното място на Марко Поло,както и всички останали хубави места, които не предполагахме, че ще видим.Всичко това трябваше да се съчетае и с много плажуване и мързелуване,защото бе нашата лятна отпуска. А като казах нашата .... та да кажа и членовете на групата от 6 мотора +1 кола за съпорт + още една кола, която бе в Алпите на ски (датата е 08 08 200
и щеше да се включи в групата след като се установим в град Оребиц при чичко Радич. Бяхме аз, Цеко и Маги,Ръмпи и Соня,Ангел и Ива,Денко и Папи,Светльо и Мария,Тони и Дарето, и Звезди - голяма група, с която в никакъв случай не може да ти е скучно.След цяла зима кроене на планове,кое ще гледаме и кое не,от къде ще минаваме и защо,застраховки, кой с паспорт, кой без, най-накрая пролетта всичко беше готово като маршрут и забележителности, но групата постоянно се менеше и до последно не се знаеше кой ще идва и кой не. Така след дълги банални разговори, бавно, но славно, дойде август и така чаканото пътуване започна, както се сещате уж по план ама не съвсем.
. Трябваше да се мине границата със Сърбия преди 07:00ч.(защото в 7:00 е смяната на нашите митничари, а в 7:00 е смяната на сръбските, но по тяхно време ), но ние със Звезди се замотахме със сутрешното кафе и връзването на багажа и ни се наложи едно много бързо каране до границата. Няма да споменавам с колко сме карали, на Сливница полицая не можа да отреагира и тамън ни се размина и оп, Папи и Денко в обратна посока - оказа се, че някой си е затрил багажа по пътя за границата. Както и да е, границата бе преодоляна на косъм.
Колата беше минала преди един час, но в крайна сметка се настигнахме в Ниш и то защото джъпъсъто Пешо ги е въртял в кръг. Вече спокойни пътувахме за Черна Гора и се кефихме на гледките, които ни заобикаляха. Дойде време и за почивка и за по цигара, бяхме в планинския курорт Копалник
Продължихме по пътя и стигнахме границата с Черна Гора, това е еб+++ криминалната граница, но върши страшна работа, когато си решил да минеш на пряко до Будва.
Тук нещата с карането станаха интересни, Цеко и Звезди решиха да покарат по завоите, а аз с останалата група щяхме да караме по- кротко. Да ама не, в един момент ме хванаха братята и реших да догоня двамата бързаци и да седнем някъде на по кафе да изчакаме останлите и ГАЗ. Радостта ми от бързото каране по завои бе за жалост кратка, един полицай бе излязъл на средата на платното с вдигната палка и насочен радар...
,145 на ограничение 50 - съдба. Понеже не владея езика им, ще го кажа на кратко на нашенски какви ми ги каза ченгето... Аз онези двамата ги изпуснах, ама тебе те чух и нямаше шанс, за къде си се разбързал..... В този момент до мен спряха останалата група и за капак на края и колата и запушихме пътя без да искаме, полицая се стресна и след като му казах, че сме заедно и сме от България, ни каза да се разкараме и ние точно това и чакахме - 10 евро да се почерпят и ГАЗ да ни няма. Цеко и Звезди си нямаха на идея какво ни се е случило, а и бяха дръпнали доста напред. В един момент ни писна да ги гоним и решихме да починем и на по кафе, нали все пак сме отпускари.
проверка на багажа
Тука след кафенце и цигарка последва въпрос, който, ако не ме мързеше, нямаше да задам...."Ръмпи, Пешо накъде казва да завием, че е възлово кръстовище"...."наляво"...бяхме в Беране (май така се казваше града). Наляво и тръгнахме и след 60 км., оп граница с Косово след 5км.
,какво стана... Спряхме на мегдана на едно село, заобиколиха ни хлапета и стана страшно. Ние търсим пътя, а те ни питат колко вдига.....Накрая видяхме едно пряко пътче и остана да дойде и колата, за да не се изгубим отново, да ама колата я няма и ние решихме да ги пресрещнем, защото трябваше да се върнем 20км назад. Но за наше щастие се чу телефон и стана ясно,че като са завили на ляво, Пешо е започнал да преизчислява и то било другото ляво. Както и да е, били се срещнали с Цеко и Звезди, а Денко и Папи са карали с тях и вече от чакане само където не се били напили. Разбрахме се да се пресрещнем на строго определено място и ние тръгнахме. Най-обичам когато се загубя, тогава се виждат неща, които не си и помислял, че съществуват. Много красиви пейзажи и офроуд с тежки мотори.
Всичко бе прекрасно, докато по пътя не ни срещнаха едни хора и ни казаха, че пътят е пропаднал и трябвало да караме малко по черно. Видях черния път, газ, малко подруса, ама след 400 м. всичко свърши, спрях и бях сам, мотори не се чуваха ......Изгубените се бяхме изгубили помежду си. Оказа се,че били решили да се пробват да минат, но греда - обратен и по мене.
След 3 часа най-накрая се събра цялата група отново
Но времето вече беше напреднало и трябваше да се установим някъде за спане.Къде, къде и накрая на стадиона на едно училище между двете футболни врати. Бяхме на 70 км. преди Подгорица.
След като свърши мача (били сме уморени, ама друг път) и се наядохме и почерпихме, дойде време за сън. На следващата сутрин трябваше да тръгнем рано.......
.На границата е един сръбски град Banja Koviljaca и имаше мото събор. Голяма лудница, каниха ни, но ние не и газ към Белград. Времето ни натисна и на 60км преди града вече трябваше да се спи. Тони не е изморен, а и с колата е по- неуморително, и си продължи за София. Спахме в един мотел за по 23 евро на човек. Сутринта пак се разделихме и аз, и Денко, и Папи отидохме да разгледаме крепоста на Белград, а другите тръгнаха направо за София. Бях много доволен, крепостта и парка много ми харесаха, центъра на самия Белград също.Успяхме да го разгледаме, защото се позагубихме в него, но бе забавно.
Коментар