Малка неделна разходка до Пасарел

[hackman]

Днес бях организирал скара/бира над Бистрица, но всички се изплашиха от облаците и организацията се разпадна....
Седнахме с жената да гледаме филм и след като свърши решихме да видим какво толкова не му харесват на времето навън... Излязохме и тръгнахме към Панчерево.
По пътят, още преди да взлезем в гората видяхме една моторетка с кош която доста ни изненада. Не бях срещал подобна от детството си.

Следват няколко снимки от пътят над Кокаляне. Гората беше много по-красива когато е раззеленена. Въпреки, че само преди един месец бях на разходка по същият път. Зеленината правеше пътят една успокояваща и изпълваща с енергия гледка.

По пътят Тони се наслаждаваше на цъфнали малки цветя.

Пътят беше изключително приятен с изключение на малко недозасъхнали локвички.

След 20тина минути стигнахме поляната след която си бях загубил едната верига преди месец Времето беше страхотно, слънцето грееше високо. Тук таме имаше някое облаче... чуваха се птичките и тук таме някое щурче. Внезаптно ни прихвана една умора и желание да се излегнем на поляната.

Речено сторено... след десетина минути на слънце усъзнахме, че нчма да изкараме и слязохме малко по-надолу към гората. Постелихме си под сянката на дърветата... ама пусто няма угодия... там беше хладничко Извадихме и спалното човалче и се завихме... Лека дрямка за около час и решихме да разгледаме какво има наоколо, което не сме виждали.

Погледнах GPS-а и забелязах, един гьол, погледнах по-внимателно, язовир Пасарел. Събрахме на бързо и отново при Мазьно.

[hackman]

От: Малка неделна разходка до Пасарел

Продължихме по пътя, в началото беше добре, но както и очаквах, пътят напред стана по-интересен Не беше труден маршрут, просто на места пътят беше доста изровен или с много и големи камъни.
Но гледките успяха да компенсират друсането което отнесе Тони (трябва да отбележа, че тя не обича много offroad-а). Та явно доста и е харесала природата

По пътя малко над язовир пасарел излизаме от гората на една страхотна полянка. Видяхме 2 череши, една круша и няколко сливи. Всички имаха плод, дори се пошегувахме, че трябва да дойдем като узреят да си наберем. Поляната беше като от приказките, при това на безумно кратко разстояние от Пасарел.

След още няколко минути стигаме до няколко вилички около Язовира. Вместо да караме по GPS аз потеглих по едно пътче директно към язовира. Гледката там беше велика, пристигаме в най-добрият момент за снимки. Рибарите са си тръгнали, около язовориа е пусто и единствено жабките от близките папури ни правят компания. Решихме да разгледаме виличките около язовира. Благородно завидяхме на хората живеещи там. Минавайки покрай една от виличките видхяме, човек който си поливаше ливадата, а вилата му беше едва на 10тина метра от водата. Страхотна красота.

След като пътят се превърна в пътека, решихме, че е време да се прибираме обратно и с това разходката ни приключи. Стъпихме на асвалта в Пасарел и се прибрахме обратно в София.

[penywise]

От: Малка неделна разходка до Пасарел

Супер красиво!