Днес бях организирал скара/бира над Бистрица, но всички се изплашиха от облаците и организацията се разпадна....
Седнахме с жената да гледаме филм и след като свърши решихме да видим какво толкова не му харесват на времето навън... Излязохме и тръгнахме към Панчерево.
По пътят, още преди да взлезем в гората видяхме една моторетка с кош която доста ни изненада. Не бях срещал подобна от детството си.
Следват няколко снимки от пътят над Кокаляне. Гората беше много по-красива когато е раззеленена. Въпреки, че само преди един месец бях на разходка по същият път. Зеленината правеше пътят една успокояваща и изпълваща с енергия гледка.
По пътят Тони се наслаждаваше на цъфнали малки цветя.
Пътят беше изключително приятен с изключение на малко недозасъхнали локвички.
След 20тина минути стигнахме поляната след която си бях загубил едната верига преди месец Времето беше страхотно, слънцето грееше високо. Тук таме имаше някое облаче... чуваха се птичките и тук таме някое щурче. Внезаптно ни прихвана една умора и желание да се излегнем на поляната.
Речено сторено... след десетина минути на слънце усъзнахме, че нчма да изкараме и слязохме малко по-надолу към гората. Постелихме си под сянката на дърветата... ама пусто няма угодия... там беше хладничко Извадихме и спалното човалче и се завихме... Лека дрямка за около час и решихме да разгледаме какво има наоколо, което не сме виждали.
Погледнах GPS-а и забелязах, един гьол, погледнах по-внимателно, язовир Пасарел. Събрахме на бързо и отново при Мазьно.
Седнахме с жената да гледаме филм и след като свърши решихме да видим какво толкова не му харесват на времето навън... Излязохме и тръгнахме към Панчерево.
По пътят, още преди да взлезем в гората видяхме една моторетка с кош която доста ни изненада. Не бях срещал подобна от детството си.
Следват няколко снимки от пътят над Кокаляне. Гората беше много по-красива когато е раззеленена. Въпреки, че само преди един месец бях на разходка по същият път. Зеленината правеше пътят една успокояваща и изпълваща с енергия гледка.
По пътят Тони се наслаждаваше на цъфнали малки цветя.
Пътят беше изключително приятен с изключение на малко недозасъхнали локвички.
След 20тина минути стигнахме поляната след която си бях загубил едната верига преди месец Времето беше страхотно, слънцето грееше високо. Тук таме имаше някое облаче... чуваха се птичките и тук таме някое щурче. Внезаптно ни прихвана една умора и желание да се излегнем на поляната.
Речено сторено... след десетина минути на слънце усъзнахме, че нчма да изкараме и слязохме малко по-надолу към гората. Постелихме си под сянката на дърветата... ама пусто няма угодия... там беше хладничко Извадихме и спалното човалче и се завихме... Лека дрямка за около час и решихме да разгледаме какво има наоколо, което не сме виждали.
Погледнах GPS-а и забелязах, един гьол, погледнах по-внимателно, язовир Пасарел. Събрахме на бързо и отново при Мазьно.
Коментар