Tweet
* Заглавието е взето от реклама на туристическа агенция:
„Тръгване от стадион “В. Левски”, София в 8.00 ч. сутринта. Пътуване към Гърция. Пристигане в град Кавала около обяд. Настаняване в хотел. Свободно време за почивка и разглеждане на града за първи впечатления. Нощувка в Кавала…Пътува сес автобус „Неоплан“, оборудван с климатик, тоалетна, видео и барче. В автобусите не се пуши и не се консумира храна. За целта се спира на всеки 2-3 часа…“
Страшно, а? Шегувам се, разбира се. При нас се пътува с мотоциклет. Климатик няма, т.е. може и да има, но ту е много горещо, ту много студено, средно положение рядко има. В движение не се пуши и не се консумира храна, но за сметка на това се спира. Когато си поискаш. Караш до където си поискаш и спиш където си поискаш. Свободно време няма, понеже цялото време е свободно…
Нали е модерно да се пътува нанякъде по тия почивни дни, пък и е удобно, трябваше и ние да поемем някъде. Северна Гърция е добро място – близко и уж по-евтино. Преди години бях минавал една сутрин за час през Кавала и в мен остана впечатление за един от най-красивите градове на Гърция, които съм виждал. Та посоката беше ясна. Намерихме си евтин апартамент в с. Палио – 6 км от Кавала за две вечери и евентуално още една. План нямахме особено много – освен, че щяхме да останем в региона 2-3 дни и ще влезем през Илинден – Екзохи. И двамата със Силвия още не бяхме минавали от там.
Тръгнахме както винаги не много рано и вместо през основия път, решихме да минем през Белово – Юндола – Разлог. Вярвам, че всички са минавали оттам затова няма да се впускам в подробности, пък и няма много снимки. От Юндола можеше да направим кратка „отбивка“ до Белмекен, ако не бяхме ходили там поне десет пъти, а аз дори много повече. Но ако се минава оттам горещо препоръчвам и Белмекен.
Детска радост на Юндола:
гара Аврамово - най-високата гара на Балканите 1267 м н.в.:
Малко преди Разлог:
Оттам имаше още малко до границата. Новия ГКПП Илинден е доволно пуст – няма никакви коли и автобуси дори и в първия ден на четиридневен уикенд. Минава се на практика за 5 мин. със спирането и махането на каските. Тук трябва да спомена, че преди да тръгнем бяхме наплашени от приятели, че в Гърция по време на празници не работят бензиностанции и трябва да се зарежда при всеки удобен случай. Ходил съм в Гърция преди, но не по празници и такова нещо не бях забелязал. Питах нашите митничари дали знаят в гръцко работят ли бензиностанциите по Великден, щото чуваме, че май не работят, и единия каза “Абе май има такова нещо, гърците питат днес дали работят нашите бензиностанции.”. Ей сега я втасахме!, си рекох аз. Ще се зарежда на всяка отворена бензиностанция.
Тръгнахме надолу към Драма – чуден път, завои, слаб трафик, асфалта “хапе”. Стигнахме до града и виждам отворена бензиностанция BP. Спирачки, зареждаме. За пръв път наливам 4 л или дори по-малко. Пълен смях. Позаговорихме се с бензинджията, който каза че доста бензиностанции ще работят по Великден, всъщност, и въобще не било вярно това. Показа ни и списък с техните бензиностанции, които ще бъдат отворени. Това е добре. Човека също продаваше гуми за мотори и се интересуваше колко струват гумите на Фейзъра. В Гърция били по-скъпи. Информира ме, че моите гуми били евтини и не ставали. Всъщност са евтини, обаче за цената си стават. Както и да е…
Оказа се, наистина че такъв проблем с бензина няма. Може и да е било така преди, но дори и на Великден имаше работещи бензиностанции. Единствения проблем е че май цената на бензина беше по-височка в дните преди и на самия Великден. Освен това тя е и доста плаващо понятие. Безоловния се продаваше на цени между 1.65 и 1.78 евро.
Минахме и последните трийсетина км до Кавала. Обикновено се влиза от горната му част и се открива невероятна гледка:
На другия ден трябваше да се разходим някъде в региона – или на о. Тасос, или към Халкидики. Към 10 сутринта отидохме на пристанището в Кавала да проверим фериботите. Всъщност фериботът от Кавала е скъп и бавен (1 час и 40 минути). По-евтиният вариант е от Керамоти (на 40 км от Кавала), който струва 8 евро за голям мотор и пътува 30-40 мин.
Стоейки така на сянка в пристанищното кафе решихме да тръгнем към Халкидики и по-специално към най-източния ръкав – Света гора. Вече беше почти обяд и по-далече едва ли щяхме да стигнем. Карахме по крайбрежния път от Кавала към Аспровалта. Пътят е почти прав без никакъв трафик.
Интересно си покриват лозята в тоя регион:
След Аспровалта пътят става по-интересен. Между Олимпиада и Стратони пътят е почти алпийски.
Някъде около Олимпиада:
Над с. Стратони:
Стигнахме и до Уранопули. Оттам по-надолу в Света гора не може без разрешение. И то само за мъже. Има туристически корабчета, които обикалят около полуострова и доколкото знам е интересно.
Близо до Уранопули - отсреща о. Амулиани и в далечината п-в Ситония:
Тука се чудя дали да се изкъпя. Водата беше все още добре изстудена:
отново с. Стратони отгоре:
Върнахме се в Кавала. Ето и о. Тасос както се вижда от горната част на Кавала:
Вечерта решихме да отидем до Кавала да видим как се празнува Великден в Гърция. Гърците са доста набожни или поне така изглеждат. В петък вечерта в селата и градовете обикалят по главната улица, като отпред носят икона и кръста, свещениците и църковния хор също са там, и зад тях хората ходят като на манифестация със запалени свещи. Църквата в селото също беше пълна с хора, които не участваха в шествието. В събота вечерта на самото Възкресение на църква се стичат много хора. Ние отидохме в една от по-малките църкви в Кавала. Интересно стана в 00:00 часа като почнаха да гърмят пиратки и пускат фойерверки, както е при нас на Нова година. Много странно. И ако в България такива „зари“ сигурно ще се приемат за подигравка, то там църковните лица откровенно се радваха на това, и даже имах чувството, че част от фойерверките са организирани от попа.
Странно при тая пукотевица и шум, в които не се чува свещеника, как нещо от „божите слова“ достига до умовете на хората. И на фона на това, че всеки се буташе да пробие максимално нагоре да си паркира колата или мотора, някак си това не приличаше на празнуване на християнски празник. Може и да не съм прав, и дано да не съм, но някак си изглежда, че гръцката „набожност“ е по-скоро неосъзнат навик, ходенето на църква – място за социални контакти, демонстрация на положение и какво ли още не. Малко след това прочетох една мисъл на австрийския философ Алберт Швайцър: „Греши този, който се мисли за християнин, само защото ходи в църквата.“ Като „ходенето в църква“ може да се замени и с паленето на свещи, строенето на параклисчета по пътищата…
Кавала нощем:
Следва продължение...
„Тръгване от стадион “В. Левски”, София в 8.00 ч. сутринта. Пътуване към Гърция. Пристигане в град Кавала около обяд. Настаняване в хотел. Свободно време за почивка и разглеждане на града за първи впечатления. Нощувка в Кавала…Пътува сес автобус „Неоплан“, оборудван с климатик, тоалетна, видео и барче. В автобусите не се пуши и не се консумира храна. За целта се спира на всеки 2-3 часа…“
Страшно, а? Шегувам се, разбира се. При нас се пътува с мотоциклет. Климатик няма, т.е. може и да има, но ту е много горещо, ту много студено, средно положение рядко има. В движение не се пуши и не се консумира храна, но за сметка на това се спира. Когато си поискаш. Караш до където си поискаш и спиш където си поискаш. Свободно време няма, понеже цялото време е свободно…
Нали е модерно да се пътува нанякъде по тия почивни дни, пък и е удобно, трябваше и ние да поемем някъде. Северна Гърция е добро място – близко и уж по-евтино. Преди години бях минавал една сутрин за час през Кавала и в мен остана впечатление за един от най-красивите градове на Гърция, които съм виждал. Та посоката беше ясна. Намерихме си евтин апартамент в с. Палио – 6 км от Кавала за две вечери и евентуално още една. План нямахме особено много – освен, че щяхме да останем в региона 2-3 дни и ще влезем през Илинден – Екзохи. И двамата със Силвия още не бяхме минавали от там.
Тръгнахме както винаги не много рано и вместо през основия път, решихме да минем през Белово – Юндола – Разлог. Вярвам, че всички са минавали оттам затова няма да се впускам в подробности, пък и няма много снимки. От Юндола можеше да направим кратка „отбивка“ до Белмекен, ако не бяхме ходили там поне десет пъти, а аз дори много повече. Но ако се минава оттам горещо препоръчвам и Белмекен.
Детска радост на Юндола:
гара Аврамово - най-високата гара на Балканите 1267 м н.в.:
Малко преди Разлог:
Оттам имаше още малко до границата. Новия ГКПП Илинден е доволно пуст – няма никакви коли и автобуси дори и в първия ден на четиридневен уикенд. Минава се на практика за 5 мин. със спирането и махането на каските. Тук трябва да спомена, че преди да тръгнем бяхме наплашени от приятели, че в Гърция по време на празници не работят бензиностанции и трябва да се зарежда при всеки удобен случай. Ходил съм в Гърция преди, но не по празници и такова нещо не бях забелязал. Питах нашите митничари дали знаят в гръцко работят ли бензиностанциите по Великден, щото чуваме, че май не работят, и единия каза “Абе май има такова нещо, гърците питат днес дали работят нашите бензиностанции.”. Ей сега я втасахме!, си рекох аз. Ще се зарежда на всяка отворена бензиностанция.
Тръгнахме надолу към Драма – чуден път, завои, слаб трафик, асфалта “хапе”. Стигнахме до града и виждам отворена бензиностанция BP. Спирачки, зареждаме. За пръв път наливам 4 л или дори по-малко. Пълен смях. Позаговорихме се с бензинджията, който каза че доста бензиностанции ще работят по Великден, всъщност, и въобще не било вярно това. Показа ни и списък с техните бензиностанции, които ще бъдат отворени. Това е добре. Човека също продаваше гуми за мотори и се интересуваше колко струват гумите на Фейзъра. В Гърция били по-скъпи. Информира ме, че моите гуми били евтини и не ставали. Всъщност са евтини, обаче за цената си стават. Както и да е…
Оказа се, наистина че такъв проблем с бензина няма. Може и да е било така преди, но дори и на Великден имаше работещи бензиностанции. Единствения проблем е че май цената на бензина беше по-височка в дните преди и на самия Великден. Освен това тя е и доста плаващо понятие. Безоловния се продаваше на цени между 1.65 и 1.78 евро.
Минахме и последните трийсетина км до Кавала. Обикновено се влиза от горната му част и се открива невероятна гледка:
На другия ден трябваше да се разходим някъде в региона – или на о. Тасос, или към Халкидики. Към 10 сутринта отидохме на пристанището в Кавала да проверим фериботите. Всъщност фериботът от Кавала е скъп и бавен (1 час и 40 минути). По-евтиният вариант е от Керамоти (на 40 км от Кавала), който струва 8 евро за голям мотор и пътува 30-40 мин.
Стоейки така на сянка в пристанищното кафе решихме да тръгнем към Халкидики и по-специално към най-източния ръкав – Света гора. Вече беше почти обяд и по-далече едва ли щяхме да стигнем. Карахме по крайбрежния път от Кавала към Аспровалта. Пътят е почти прав без никакъв трафик.
Интересно си покриват лозята в тоя регион:
След Аспровалта пътят става по-интересен. Между Олимпиада и Стратони пътят е почти алпийски.
Някъде около Олимпиада:
Над с. Стратони:
Стигнахме и до Уранопули. Оттам по-надолу в Света гора не може без разрешение. И то само за мъже. Има туристически корабчета, които обикалят около полуострова и доколкото знам е интересно.
Близо до Уранопули - отсреща о. Амулиани и в далечината п-в Ситония:
Тука се чудя дали да се изкъпя. Водата беше все още добре изстудена:
отново с. Стратони отгоре:
Върнахме се в Кавала. Ето и о. Тасос както се вижда от горната част на Кавала:
Вечерта решихме да отидем до Кавала да видим как се празнува Великден в Гърция. Гърците са доста набожни или поне така изглеждат. В петък вечерта в селата и градовете обикалят по главната улица, като отпред носят икона и кръста, свещениците и църковния хор също са там, и зад тях хората ходят като на манифестация със запалени свещи. Църквата в селото също беше пълна с хора, които не участваха в шествието. В събота вечерта на самото Възкресение на църква се стичат много хора. Ние отидохме в една от по-малките църкви в Кавала. Интересно стана в 00:00 часа като почнаха да гърмят пиратки и пускат фойерверки, както е при нас на Нова година. Много странно. И ако в България такива „зари“ сигурно ще се приемат за подигравка, то там църковните лица откровенно се радваха на това, и даже имах чувството, че част от фойерверките са организирани от попа.
Странно при тая пукотевица и шум, в които не се чува свещеника, как нещо от „божите слова“ достига до умовете на хората. И на фона на това, че всеки се буташе да пробие максимално нагоре да си паркира колата или мотора, някак си това не приличаше на празнуване на християнски празник. Може и да не съм прав, и дано да не съм, но някак си изглежда, че гръцката „набожност“ е по-скоро неосъзнат навик, ходенето на църква – място за социални контакти, демонстрация на положение и какво ли още не. Малко след това прочетох една мисъл на австрийския философ Алберт Швайцър: „Греши този, който се мисли за християнин, само защото ходи в църквата.“ Като „ходенето в църква“ може да се замени и с паленето на свещи, строенето на параклисчета по пътищата…
Кавала нощем:
Следва продължение...
.
Може би е от сървъра, на който са качени.
За цялото време засякохме един единствен гръцки моторист, който беше долу горе нормално екипиран – всички останали, а те са много, разчитат на „вградените“ си каски и протектори. Започвам да си обяснявам и защо имат толкова много параклисчета по пътя. Даже ако им е такова мисленето в посока на безопасността, спирам да се чудя защо цялата им държава е пред фалит. Ние предполагам сме изглеждали като кръгли идиоти с тези светлоотразителни жилетки.
Пояснявам:
Затова и не си дават зор за глупости, като каски и протектори, рейсват си ей така, на воля , с пълна газ и гъзария 
Коментар