Tweet
Един забележителен текст, който всъщност Венци намери. Авторът, за съжаление, е неизвестен. Превод от английски (We Are Survivalists).
Ние, сървайвалистите
Онзи, който не се подготви за нощта, няма да бъде готов за зората.
Аз съм сървайвалист: човек, който иска да оцелее. А по природа сървайвалистът е оптимист. В мен няма ни една клетка песимизъм. Ако думите ми ви звучат странно, то е защото вие все още не сте сървайвалисти и изобщо не разбирате съвременния смисъл на това понятие. Признавам, че изпитвам затруднения да предам на публиката и медиите идеята за оптимистичния, изпълнен с надежди сървайвалист.
Пожарникарят е пожарникар не защото е убеден, че всичко ще изгори, а защото вярва, че много може да бъде спасено. Лекарите не вярват в смъртта, а в живота. Сървайвалистът е такъв, не защото смята, че всичко ще бъде унищожено и ние ще загинем, а защото вярва, че животът и свободата могат да бъдат спасени, ако хората с добра воля се подготвят. Пожарникарят не пали пожари, лекарят не създава болести и сървайвалистът не предизвиква бедствия.
Престъпленията, болестите, войните, революциите, пожарите, наводненията, финансовите колапси и гладът са резултат от природата и човешката същност и за жалост, не е по силите на нито едно същество на земята да ги предотврати.
Всички знаем, че слънцето всеки ден изгрява, за да ни остави отново в мрак вечерта; че топлото лято отстъпва място на мразовитата зима. Съзнаваме, че не можем да попречим на слънцето да залезе, нито на студените ветрове да задухат, но това прави ли ни песимисти? Не мисля! Защо тогава наричаме сървайвалиста песимист, когато той просто се подготвя да посрещне събития, които са също толкова част от историята и природата, както залезите и смяната на сезоните?
Друга заблуда е, че сървайвалистите предричат световни катастрофи. Напротив, ние сме оптимистичното малцинство, което предрича оцеляването на света. Трудно е да се намери авторитетен историк, икономист, политолог, социолог или военен стратег, който да даде сценарий с поне петдесет процента вероятност светът да избегне мащабната катастрофа, но въпреки това ние, сървайвалистите, смеем да бъдем оптимисти по отношение на бъдещето. Не изпитваме нужда да предричаме вероятността от катастрофа, също както никой не предрича залеза на слънцето в края на деня.
Хората, които критикуват сървайвалистите, са също като онези, които отказват да гледат календара с надеждата, че това ще ги предпази да остареят с още една година.
„Вие, сървайвалистите, ще се разочаровате, ако няма световен катаклизъм”. Не знам как по-меко да окачествя това нелепо обвинение. Ние, сървайвалистите, имаме близки и любими хора, които не искаме да загинат, имаме домове, които не искаме да бъдат разрушени. Не сме глупаци, които си мислят, че за тях световният катаклизъм ще бъде забавление или че те по изключение ще бъдат подминати от опасностите, загубите, глада, раните, студа, отчаянието или смъртта.
Ние отделяме много време и средства, за да подобрим шансовете си за оцеляване и възстановяване след бедствието, но ще бъдем щастливи, ако някой ден се уверим, че усилията ни са били напразни. И не, няма да бъдем разочаровани, ако не се случи бедствие, от което да оцеляваме, както Червеният кръст няма да се разочарова, ако вече никога няма наводнения и бури, или както застраховалият дома си няма да се разочарова, ако къщата му не изгори.
Може да се каже, че сървайвалистите просто предпочитат приятната (но малко вероятна) изненада, че са грешали, пред смъртоносното (но много вероятно) грубо осъзнаване на несървайвалистите, че те са грешали.
Разбирате ли: сървайвалистът не може да изгуби, защото подготовката му да оцелее ще бъде ценна, независимо какво ни готви бъдещето. Настъпи ли криза, онези, които не са готови да се обърнат един към друг, ще се обърнат един срещу друг.
Жалко е, че толкова много хора считат сървайвалистите за заплаха и гледат на тях с подозрение и даже враждебност. Тази нагласа е нелогична и се корени в собственото чувство на несървайвалистите за страх и вина. Подсъзнателно несървайвалистът мрази сървайвалиста, задето му напомня колко крехък и неустойчив е начинът ни на живот. Нека погледнем нещата такива, каквито са. НАЙ-ОПАСНИТЕ ХОРА В АМЕРИКА ДНЕС СА НЕСЪРВАЙВАЛИСТИТЕ. Всеки, който не се е подготвил да оцелее, когато няма да може да си доставя храна, вода, гориво и други, необходими за задоволяване на насъщните му нужди, представлява смъртна опасност за съседа си.
Какво ще направи той, когато семейството му умира от студ, глад, жажда и болести? Ще помоли съседа за помощ. Но ако онзи няма допълнително гориво, храна, вода и лекарства, които да му даде, дали просто ще се върне, за да умре заедно с жена си и децата си? Как мислите? Ние, сървайвалистите, които си подготвяме храна и други запаси, правим услуга на обществото, защото каквото купим, веднага се заменя с ново по рафтовете на магазините и ще бъде там, когато настъпи криза. Ние няма да мародерстваме и да убиваме за храна. Ние няма да тежим на медицинските служби и да се борим с полицията. Ние няма да имаме нужда да се обръщаме срещу никого, а напротив, дори ще можем да помогнем на някои от вас.
Подготовката за оцеляване трябва да се разглежда като обществена отговорност, дълг на всеки човек пред семейството, общността и народа му. Несървайвалистът е просто беден и безотговорен гражданин.
Истината е, че сървайвалистите са хора оптимисти, които разчитат само на себе си и знаят, че е наложително да се подготвят за най-лошите възможни събития, като в същото време се надяват, че те никога няма да се случат. Днешният сървайвалист е ценност за обществото и света и трябва да се гордее, че се нарича така.
Автор: неизвестен
Ние, сървайвалистите
Онзи, който не се подготви за нощта, няма да бъде готов за зората.
Аз съм сървайвалист: човек, който иска да оцелее. А по природа сървайвалистът е оптимист. В мен няма ни една клетка песимизъм. Ако думите ми ви звучат странно, то е защото вие все още не сте сървайвалисти и изобщо не разбирате съвременния смисъл на това понятие. Признавам, че изпитвам затруднения да предам на публиката и медиите идеята за оптимистичния, изпълнен с надежди сървайвалист.
Пожарникарят е пожарникар не защото е убеден, че всичко ще изгори, а защото вярва, че много може да бъде спасено. Лекарите не вярват в смъртта, а в живота. Сървайвалистът е такъв, не защото смята, че всичко ще бъде унищожено и ние ще загинем, а защото вярва, че животът и свободата могат да бъдат спасени, ако хората с добра воля се подготвят. Пожарникарят не пали пожари, лекарят не създава болести и сървайвалистът не предизвиква бедствия.
Престъпленията, болестите, войните, революциите, пожарите, наводненията, финансовите колапси и гладът са резултат от природата и човешката същност и за жалост, не е по силите на нито едно същество на земята да ги предотврати.
Всички знаем, че слънцето всеки ден изгрява, за да ни остави отново в мрак вечерта; че топлото лято отстъпва място на мразовитата зима. Съзнаваме, че не можем да попречим на слънцето да залезе, нито на студените ветрове да задухат, но това прави ли ни песимисти? Не мисля! Защо тогава наричаме сървайвалиста песимист, когато той просто се подготвя да посрещне събития, които са също толкова част от историята и природата, както залезите и смяната на сезоните?
Друга заблуда е, че сървайвалистите предричат световни катастрофи. Напротив, ние сме оптимистичното малцинство, което предрича оцеляването на света. Трудно е да се намери авторитетен историк, икономист, политолог, социолог или военен стратег, който да даде сценарий с поне петдесет процента вероятност светът да избегне мащабната катастрофа, но въпреки това ние, сървайвалистите, смеем да бъдем оптимисти по отношение на бъдещето. Не изпитваме нужда да предричаме вероятността от катастрофа, също както никой не предрича залеза на слънцето в края на деня.
Хората, които критикуват сървайвалистите, са също като онези, които отказват да гледат календара с надеждата, че това ще ги предпази да остареят с още една година.
„Вие, сървайвалистите, ще се разочаровате, ако няма световен катаклизъм”. Не знам как по-меко да окачествя това нелепо обвинение. Ние, сървайвалистите, имаме близки и любими хора, които не искаме да загинат, имаме домове, които не искаме да бъдат разрушени. Не сме глупаци, които си мислят, че за тях световният катаклизъм ще бъде забавление или че те по изключение ще бъдат подминати от опасностите, загубите, глада, раните, студа, отчаянието или смъртта.
Ние отделяме много време и средства, за да подобрим шансовете си за оцеляване и възстановяване след бедствието, но ще бъдем щастливи, ако някой ден се уверим, че усилията ни са били напразни. И не, няма да бъдем разочаровани, ако не се случи бедствие, от което да оцеляваме, както Червеният кръст няма да се разочарова, ако вече никога няма наводнения и бури, или както застраховалият дома си няма да се разочарова, ако къщата му не изгори.
Може да се каже, че сървайвалистите просто предпочитат приятната (но малко вероятна) изненада, че са грешали, пред смъртоносното (но много вероятно) грубо осъзнаване на несървайвалистите, че те са грешали.
Разбирате ли: сървайвалистът не може да изгуби, защото подготовката му да оцелее ще бъде ценна, независимо какво ни готви бъдещето. Настъпи ли криза, онези, които не са готови да се обърнат един към друг, ще се обърнат един срещу друг.
Жалко е, че толкова много хора считат сървайвалистите за заплаха и гледат на тях с подозрение и даже враждебност. Тази нагласа е нелогична и се корени в собственото чувство на несървайвалистите за страх и вина. Подсъзнателно несървайвалистът мрази сървайвалиста, задето му напомня колко крехък и неустойчив е начинът ни на живот. Нека погледнем нещата такива, каквито са. НАЙ-ОПАСНИТЕ ХОРА В АМЕРИКА ДНЕС СА НЕСЪРВАЙВАЛИСТИТЕ. Всеки, който не се е подготвил да оцелее, когато няма да може да си доставя храна, вода, гориво и други, необходими за задоволяване на насъщните му нужди, представлява смъртна опасност за съседа си.
Какво ще направи той, когато семейството му умира от студ, глад, жажда и болести? Ще помоли съседа за помощ. Но ако онзи няма допълнително гориво, храна, вода и лекарства, които да му даде, дали просто ще се върне, за да умре заедно с жена си и децата си? Как мислите? Ние, сървайвалистите, които си подготвяме храна и други запаси, правим услуга на обществото, защото каквото купим, веднага се заменя с ново по рафтовете на магазините и ще бъде там, когато настъпи криза. Ние няма да мародерстваме и да убиваме за храна. Ние няма да тежим на медицинските служби и да се борим с полицията. Ние няма да имаме нужда да се обръщаме срещу никого, а напротив, дори ще можем да помогнем на някои от вас.
Подготовката за оцеляване трябва да се разглежда като обществена отговорност, дълг на всеки човек пред семейството, общността и народа му. Несървайвалистът е просто беден и безотговорен гражданин.
Истината е, че сървайвалистите са хора оптимисти, които разчитат само на себе си и знаят, че е наложително да се подготвят за най-лошите възможни събития, като в същото време се надяват, че те никога няма да се случат. Днешният сървайвалист е ценност за обществото и света и трябва да се гордее, че се нарича така.
Автор: неизвестен
.
Коментар