Философия на оцеляването

[artefekt]

От: Философия на оцеляването

Добре? Я обясни, каква борба предлагаш с това явление? Ако е заселване на млади и въоръжени хора в тези места - ясно, ако не - поясни?

Въпросът ти е зададен неправилно. Изключва решение без насилие.
Замени "борба" с "решение" и можем да дискутираме.
В тази тема със сигурност не. Къде може?

[hil]

От: Философия на оцеляването

Това значи ли че държавата /Станишев,Доган та дори и Бойко/ не организират нищо ще трябва да си поръчам ковчег.Темата е ,добре ли е да си подготве ,знаеш ли какво да правиш в такава ситоация , а итерпретации много,само и само да не си признаем че в големия град сме почти безащитни и по-голямата част от нас сме неподготвени.

[eager]

От: Философия на оцеляването

Аз имам чувството, че четем някакви различни текстове
Защо всъщност всичко се върти около тия запаси?
Цялата идея беше, че хората, които мислят и се подготвят за евентуална криза, често търпят негативни реакции от присмех до явна неприязън; биват наричани песимисти, параноици, обвиняват ги в предричане на масови катастрофи. Което не е редно: това са хора, които си дават сметка за определен риск и правят, каквото смятат за необходимо, за да сведат риска и евентуалните последици до минимум.

Що се отнася до начина, по който го правят: е, очевидно е, че има различни подходи. Аз лично съм "за" развиването преди всичко на умения, които ти помагат да оцеляваш по принцип в ситуации, които се различават от нормалното ежедневие. Уважавам и разумното запасяване - от него вреда не може да има, а само евентуална полза - но признавам, че самата аз разполагам единствено с една спешна раница, и то само с неща за децата.

Тотално не мога да разбера и защо разумната подготовка за даден риск - който очевидно е налице - се тълкува като ощетяване на радостта ни от днешния ден

А що се отнася до масовите обучения - ами да, прав е Ясен, че щом това не става, очевидно трябва да се обучаваме на по-малки групи. Не разбирам как обучението и подготовката на отделни хора пречи и защо ако не е масова подготовка, да няма никой подготвен. Колкото повече хора се учат на нещо (полезно), толкова по-добре. Малко по малко ще увличат и други след себе си. Пък и колкото повече хора има, които да могат да помогнат на себе си и на другите, толкова по-добре за всички. Увеличава се шансът, ако пострадаш, да срещнеш друг, който може да ти помогне

И най-вече, не смятам, че подготовката за оцеляване се отнася само до мащабни световни катаклизми. Тя включва всичко от познанието какво да правиш по време на земетресение, пожар и пр., през уменията да оказваш първа помощ, да се справяш сред природата, да съобразяваш какво да направиш в критична градска ситуация (напр. обир), до подготовката за широкообхватно бедствие (където идват тези прословути запаси). От опит знам обаче, че много хора наистина мразят да мислят за тези неща, което обикновено е свръхирационално и необосновано отношение. Дори в тази тема избихме в посока на катаклизмите, при които трябва супер много да се потрудим, за да имаме някакъв контрол, забравяйки, че много по-дребни инциденти и бедствия могат сериозно да разклатят живота ни, ако малко от малко не се подготвим предварително за тях.

[artefekt]

От: Философия на оцеляването

Аз имам чувството, че четем някакви различни текстове
Защо всъщност всичко се върти около тия запаси?
Цялата идея беше, че хората, които мислят и се подготвят за евентуална криза, често търпят негативни реакции от присмех до явна неприязън; биват наричани песимисти, параноици, обвиняват ги в предричане на масови катастрофи. Което не е редно: това са хора, които си дават сметка за определен риск и правят, каквото смятат за необходимо, за да сведат риска и евентуалните последици до минимум.

Що се отнася до начина, по който го правят: е, очевидно е, че има различни подходи. Аз лично съм "за" развиването преди всичко на умения, които ти помагат да оцеляваш по принцип в ситуации, които се различават от нормалното ежедневие. Уважавам и разумното запасяване - от него вреда не може да има, а само евентуална полза - но признавам, че самата аз разполагам единствено с една спешна раница, и то само с неща за децата.

Тотално не мога да разбера и защо разумната подготовка за даден риск - който очевидно е налице - се тълкува като ощетяване на радостта ни от днешния ден

А що се отнася до масовите обучения - ами да, прав е Ясен, че щом това не става, очевидно трябва да се обучаваме на по-малки групи. Не разбирам как обучението и подготовката на отделни хора пречи и защо ако не е масова подготовка, да няма никой подготвен. Колкото повече хора се учат на нещо (полезно), толкова по-добре. Малко по малко ще увличат и други след себе си. Пък и колкото повече хора има, които да могат да помогнат на себе си и на другите, толкова по-добре за всички. Увеличава се шансът, ако пострадаш, да срещнеш друг, който може да ти помогне

И най-вече, не смятам, че подготовката за оцеляване се отнася само до мащабни световни катаклизми. Тя включва всичко от познанието какво да правиш по време на земетресение, пожар и пр., през уменията да оказваш първа помощ, да се справяш сред природата, да съобразяваш какво да направиш в критична градска ситуация (напр. обир), до подготовката за широкообхватно бедствие (където идват тези прословути запаси). От опит знам обаче, че много хора наистина мразят да мислят за тези неща, което обикновено е свръхирационално и необосновано отношение. Дори в тази тема избихме в посока на катаклизмите, при които трябва супер много да се потрудим, за да имаме някакъв контрол, забравяйки, че много по-дребни инциденти и бедствия могат сериозно да разклатят живота ни, ако малко от малко не се подготвим предварително за тях.

Не, един и същ текст четем.
Ето Ви абзаца с който аз лично не съм съгласен:
"Нека погледнем нещата такива, каквито са. НАЙ-ОПАСНИТЕ ХОРА В АМЕРИКА ДНЕС СА НЕСЪРВАЙВАЛИСТИТЕ. Всеки, който не се е подготвил да оцелее, когато няма да може да си доставя храна, вода, гориво и други, необходими за задоволяване на насъщните му нужди, представлява смъртна опасност за съседа си.
Какво ще направи той, когато семейството му умира от студ, глад, жажда и болести? Ще помоли съседа за помощ. Но ако онзи няма допълнително гориво, храна, вода и лекарства, които да му даде, дали просто ще се върне, за да умре заедно с жена си и децата си? Как мислите? Ние, сървайвалистите, които си подготвяме храна и други запаси, правим услуга на обществото, защото каквото купим, веднага се заменя с ново по рафтовете на магазините и ще бъде там, когато настъпи криза. Ние няма да мародерстваме и да убиваме за храна. Ние няма да тежим на медицинските служби и да се борим с полицията. Ние няма да имаме нужда да се обръщаме срещу никого, а напротив, дори ще можем да помогнем на някои от вас.
Подготовката за оцеляване трябва да се разглежда като обществена отговорност, дълг на всеки човек пред семейството, общността и народа му. Несървайвалистът е просто беден и безотговорен гражданин."

[eager]

От: Философия на оцеляването

Ами това, първо, си остава доста малка част от целия текст.
Второ, аз основно го схващам като защита срещу обвиненията срещу самите "сървайвалисти": те не вредят и не пречат на никого, докато в случай на бедствие неподготвените ще попречат много на всички около себе си. И, честно казано, не виждам как може да се спори с това.
Изобщо, това с подготовката за оцеляване, както се намеква и в статията, е нещо като облога на Паскал. Когато няма начин да знаеш какво ще се случи, залагаш на варианта, от който няма как да изгубиш. И се радваш, че има такъв

[artefekt]

От: Философия на оцеляването

Ами това, първо, си остава доста малка част от целия текст.
Второ, аз основно го схващам като защита срещу обвиненията срещу самите "сървайвалисти": те не вредят и не пречат на никого, докато в случай на бедствие неподготвените ще попречат много на всички около себе си. И, честно казано, не виждам как може да се спори с това.
Изобщо, това с подготовката за оцеляване, както се намеква и в статията, е нещо като облога на Паскал. Когато няма начин да знаеш какво ще се случи, залагаш на варианта, от който няма как да изгубиш. И се радваш, че има такъв

Имам чувството, че не четете "неправилните" постове.
Никой не Ви обвинява в нищо...просто разбираме живота по друг начин и подготовката и запасяването за евентуална криза от такъв тип, не ни е приоритет.
Поздрави!

[eager]

От: Философия на оцеляването

В такива полуспорове винаги изглежда, че никой не слуша/чете другите, но съм сигурна, че всички го правим, и то внимателно А и доста скучно щеше да бъде, ако всички бяха на едно мнение. Или пък ако просто прочитахме чуждото мнение, без да се опитаме да го оборим
Поздрави и всъщност благодаря за хубавата дискусия

[persuader]

От: Философия на оцеляването

А дали пред Metro етц нема да има по един бтр с тежка картечница който ще раздава брашно срещу нотариални актове?

[Ясен]

От: Философия на оцеляването

А дали пред Metro етц нема да има по един бтр с тежка картечница който ще раздава брашно срещу нотариални актове?

Доста сложен сценарий трябва за целта. Но не е изключено.

[turtey]

От: Философия на оцеляването

Доста сложен сценарий трябва за целта. Но не е изключено.

Не е изключено в някоя друга страна. У наше село е малък абсурд.

[Чавдар (V93)]

От: Философия на оцеляването

... 3. С разумен запас от продукти, горива, медикаменти и др. за оцеляване в първите дни или седмици на евентуалната криза. ...

Дефинирай "разумен запас". От гледна точка на човек, живеещ апартамент в голям град, без някаква база извън него?

Да речем,че си представям няколкодневен запас от вода и храна, която може да се консумира без топлинна обработка, за случай, примерно, на няколкодневен срив на електрозахранването. Но запаси, с които да се изкара седмици в случай на някаква по-продължителна и страшна криза? За случай, че догодина светът остане без електричество за неопределено време?

[Венцислав Петров]

От: Философия на оцеляването

Аз от известно време чета и от написаното мога да направя някакво обобщение на мненията дотук. Надявам се правилно да съм схванал тезите на писалите. И така очертават се следните групови мнения:

1. Най-голямата група. Липса на какъвто и да е интерес към темата въобще. Направих една статистика, дори и в нашият форум, ~9/10 от участниците не проявяват какъвто и да е интерес. Откъдето можем да направим и извод за въобще мисленето и разбирането в обществото ни по въпроса. Разбира се уточнявайки, че силно се надявам хората тук да не са представителна извадка... което драстично намалява интереса навън...

2. Хора които категорично се дистанцират от каквато и да е възможност за негативни сценарии или катастрофични събития, от мащаб който може да ги засегне. Не мога да определя какъв е процента на тези хора но е значим на фона на останалите. Всички, надявам се, се надяваме точно тази група да са прави... Т.е. всичко да си върви, както в последните 50-на години, без особени промени, без шанс това някога да се промени драстично и така поне в обсега на поколения напред...

3. Хора които допускат възможността за катастрофични сценарии, но не смятат за разумно нито да планират, нито да се подготвят за нещо неопределено... С други думи, ако ще става нещо после ще му мислим, но най-вероятно няма да става...

4. Хора, които напълно допускат вероятността за катастрофичен сценарий, но смятат, че нужда от специализирана подготовка няма, смятат собствените си знания и умения за напълно достатъчни да се справят и не намират за смислено да влизат в подробност защото неопределеността на вероятната катастрофа обезсмисля каквато и да е специализирана подготовка...

5. Хора, които допускат възможността за катастрофичен сценарии но смятат, че обществото ще създаде най-добрата организация по въпроса и въпросите относно подготовка и запаси, трябва да се решават на обществено ниво.

6. Хора които намират за смислено да инвестират време, знания и средства срещу вероятни възможности на обичайни или очаквани сценарии за съответното място. Групата е много малка, почти не се включва във статистиката.

7. Хора които намират за смислено да инвестират време, знания и средства срещу всякакви катастрофични сценарии, които могат да бъдат предположени, включително и унищожаване на по-голямата част от текущата цивилизация. Тази група не участва във статистиката, за да бъде забелязана е необходим микроскоп.

И така, предлагам да се успокоим. Щом голямата част от хората не отдава сериозно значение на този въпрос, то можем да приемем, че от обществена гледна точка той не е важен... Това ни дава и възможност да разберем, защо никой не инвестира на обществено ниво в системи за защита и безопасност. Не разбирам от друга страна, защо като стане нещо обичайно за района, редовно го обръщаме на бедствие... Например ако зимата навали сняг, пролетта дъжд или нещо от този род..., обществото му придава катастрофични размери... Като цяло изводите са: Да се надяваме, че обществото като цяло е право...

[T-1000]

От: Философия на оцеляването

Мисля че в статистиката Ви има криви сметки. Можете да направите такава само на база мненията в темата, но не и на останалите които са я видели, прочели и оставили без коментар, както и на тези които на са я видел, или прочели.
Според мен е някъде по средата - хубаво е човек да си има някакъв запас от вода и храна за 3-4 дена и доста хора го имат, или поне биха оцелели толкова дни без абсолютно никакъв проблем. Само че човек да се подготвя за след края на света е нереалистично. Просто институциите в държавата трябва да заработят след 3-4 дена. Ако ги няма тия институции е все едно за колко века имаме храна и вода.

[Венцислав Петров]

От: Философия на оцеляването

Аз и такава уговорка съм направил... Не претендирам нито за точност, нито за пълнота... Но пък Вашето мнение, ми напомня, че имаме и друг механизъм... Мога да направя анкета, в която да включим всички възможни отговори, които да позволяват пълнота и представителност... Мога и да направя така, че всеки посетител тук в портала да му се появи възможност за гласуване... (ако желае)... Тогава и ще сме много по-точни..., особено ако повече от Вас ми подскажат възможните отговори...

[Венцислав Петров]

От: Философия на оцеляването

Ето я темата, помагайте:
Моля помогнете за изработване на точна анкета относно интересът към темата оцеляване