Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Излязох обратно ма М41 някъде към 3. Бях гладен. След няколко километра стигнах до кишлака Аличур и спрях . Нямаше почти нищо за ядене. Хапнах пържена преди седмица риба, и отказах следобедна водка. До Мургаб оставаше малко.







Гледката на хора и стада е доста рядка. Това май е единственият овчар, който срещнах по пътя си ... в нормално работно облекло.








Не, това не е неговата юрта. Тази е официална, красива, за такива като нас. Тези , в които живеят изглеждат доста по различно.



Долината преди Мургаб беше едно от най-красивите места, които бях виждал. Стоях безмълвен дълго време. То и нямаше с кого да си говоря ...

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

На входа на Мургаб ме спряха за обичайна паспортна проверка и снимки с мотора. Този мъж беше светлоок и убеден, че сме роднини ...



Пристигнах в къща за гости, в която се бяха настанили всички чужденци в Мургаб по това време.
Компанията беше доста пъстра. 50годишен англичанин с джипка. Мъж и жена швейцарци с раници, няколко германци на възраст над 55, които наемаха коли по маршрути в различни посоки и Томас, с който разделихме едната от стаичките. Тока беше от генератор и се изчаквахме за да заредим устройствата си. Една германка ме поведе към банята, за да ми обясни как да се поливам с черпак и къде е скрит бидона с топлата вода ... Домакините опекоха хляб във фурната на двора и сготвиха вкусна вечеря. Мисля, че тази къща изпълняваше функцията и на поща, доколкото в едната стая беше разположена станция (от тези с многото дупки и жакове, които ръчно пъхаш за връзка) и до късно вечерта идваха хора и говореха високо ... сякаш водеха телефонни разговори.








В къщата имаше разхвърляни, рекламни брошури на http://www.globeriders.com/, които ми стояха доста неуместно. Но по-неуместна всъщност беше статията в таджикски вестник, която прочетох с автор известна американска организация за защита правата на жените, която пространно обясняваше на таджиките, че таджикската жена е системно тормозена, бита и лишена от купища права, които видите ли другите жени по света притежавали. Този текст бях чел и на български за българските жени и си дадох сметка, че всъщност едни хора, харчат едни пари, за да обясняват едни работи ... без да имат допирна точка с тези, на които им ги обясняват. Просто - копи/пейст. Единствената връзка на това място с глобализацията беше една китайска неонова крушка, заменила тази с нажежаемата жичка, поради факта, че Европа вече не иска от вторите и китайците очевидно са прекратили производството им.
А Томас пътуваше от осем месеца. Загубил работата си и поел по широкия свят. Беше в особено настроение. Неадекватно усмихнат и реагиращ на думите със закъснение от около минута-две.
На сутринта, той тръгна преди мен, а аз отидох до пазара в Мургаб за да си набавя някои неща и най-вече бензин. Товва беше и мястото, където трябваше да реша дали да вляза в Киргизстан. Т.е. да се информирам подробно за случващото се в момента в Ош и Джелалабад, които бяха на около 300 км и да реша дали да продължа напред.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Това са снимки от пазара в Мургаб. Всъщност в това градче (последното по-голямо от таджикистанска страна) преобладавщото население всъщност са киргизи -тези с белите филцови шапки.
Мургаб е и първата точка по маршрута на китайските стоки към Таджикистан, доколкото границата с Китай е на няколко километра и има пункт отворен за съжаление само за китайци и таджики. Магазините са фургони на товарни камиони и съдържат основните хранителни стоки като брашно, сол, захар и дребни китайски болкуци. Разбира се търгуват се и животни (в този ден нямаше) и коли (често чужденци пристигнали със самолет продават превозното средство и продължават към Киргизстан), но в този ден и коли за продан нямаше ... Бензин обаче намерих и то на човешка цена.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Новините за Ош и Джелалабад бяха окуражаващи и реших да продължа към Киргизстан. Всъщност докато бях в Узбекистан имаше предположения, че узбеките могат да започнат по широкомащабни действия за защита на сънародниците си в двата киргизки града, но очевидно момента не беше дошъл и аз можех да се опитам да премина. От Мургаб имах лесно решение за продължение на пътя, но след пресичане на киргизката границата и при проблеми в Ош тези варианти щяха да се ограничат до един - заобикаляне през Китай, за който нямах уредени документи. От друга страна, Дейвид от стантурс беше в готовност и твърдеше, че ще ги изпрати до Сари Таш максимално бързо - за около 20 дни! Така, че напред към Киргизстан и най-високата точка по маршрута - прохода Ак Байтал(Белият кон).

Томас беше тръгнал три часа преди мен и доста се изнанадах, когато го застигнах двадесет минути по-късно. Не беше напреднал много ...





Ето, появи се и Китай - от дясната страна на оградата. Всъщност сега, като се замисля ... напълно възможно е към днешна дата да се окаже, че съм карал и в Китай. Януари тази година СМИ публикуваха новината, че Таджикистан е отстъпил 1% от граничната си територия в Памир на Китай. "Поради продължителен спор...", отгоре на всичко това било и " Успех на таджикската дипломация!". Нямах представа, че в днешно време държави могат да си подаряват ей така разни територии. Какво ли още ни предстои да видим ? http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3540611



Тук обаче работата беше по-сериозна.



Този мъж беше строшил колелото си и не можеше да продължи. Слязал за провизии до Мургаб и нагоре, колелото се предало ... "Сем киламетра и чуть-чуть в лева..."
Натоварих му багажа, но това "чуть-чуть" се оказа още седем нагоре по поречието на един ледник, където беше юртата и семейството му. Беше трудно през сипеите и водата, но стигнахме. Нямам представа защо тези хора живееха там. Не видях животни, нито пасища. Височината беше над 4300. А там имаше две деца ... и никой в близките 50 км.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Върнах се обратно до пътя и не след дълго се появи Ак Байтал



Това е най високата точка. От тук насетне започва спускане. Всъщност не е кой знае колко високо. Намирах се на 155м под Мон Блан Разбира се не искам да правя сравнение в трудността при изкачване на първенеца на Алпите по алпийски способ и този път тук.



В този момент отдолу се зададоха велосипедисти. Като по поръчка Заснех ги, което мисля ги зарадва още повече ...
Ела и Тоби от Германия - www.cycletogether.de Бяха много щастливи. Извадиха някакво знаме. Снмах ги със знамето, после с някакъв друг плакат. Мисля, че пътуването им беше посветено на болно дете ... или на децата от някаква болница.

[Тихомир]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Ей, страхотни гледки и хора!

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Продължих на север към най-голямото езеро в Памир - Кара Кул (Черното езеро).

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Не зная колко се забавих за снимки. Мястото е невероятно. Ходих до водата, връщах се, обикалях напред-назад ... Продължих с мотора още напред около езерото, когато видях в пясъците Дейвид да бута колелото си. Решихме да къмпираме заедно. Избрахме се добро място край един поток и единственото ни опасение останаха граничарите - таджикски или китайски. Границата беше на има, няма 10о метра. За Дейвид Нейтън вече стана дума в предната тема. Канадец, пътуващ от Африка, през Близкия изток, Турция, България, Чехия, после пак на юг към Иран и продължаващ незнайно на къде ... Беше изминал мисля към 60 000 км. Познаваше български велосипедисти, знаеше къде е Родопа и Беглиците. Беше невероятно, имахме общи познати, говорихме си за България ... в Памир. Водката в багажа ми не беше необходима за да развърже езиците ни, но беше повече от уместна ...

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

С падането на нощта, падна и температурата. Поточето до нас се отдръпна видимо с повече от метър. Стана студено. Не зная до колко стояхме, но си спомням, че треперех в чувала първите минути. После станах и в тъмното завих краката си с бонето, което се оказа груба грешка. На другия ден не ставаше за носене...
На сутринта си сготвихме кафе, прибрахме панаира и се заприготвяхме за път. Всъщност само аз. Дейвид каза, че ще остане още. Беше там около седмица вече и смяташе да остане още седмица. Искаше да разгледа езерото от всички страни. Нямаше някакви конкретни планове. Знаеше само, че ще изкара зимата в Китай, но трябваше да слезне до Бишкек за виза и да се върне до Сари Таш (денивилацията е около 3 000м). Като разбра, че Томас е тръгнал от Мургаб, взе един камък и му написа тази картичка. Не зная къде се бяха срещали, но се познаваха









А времето много се беше скапало ...



Последен поглед към Кара Кул

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

От тук до границата пътят беше лош. Появиха се коловози и онези напречни прагове през 50см, които са там сякаш за да проверят всяко превозно средство дали ще се разглоби от вибрации. Пътят заприлича на гребен с плитки и ужасно твърди вълни разположени напречно. Нище не е в състояние да ги разруши, дори тежките камиони. Няма подходяща скорост. Пробвах бързо, пробвах бавно ... тресеш се и подскачаш неконтролируемо в продължение на километри нагоре към следващия проход - този на козела, където е и граничния пост. Там разбира се ме чакаха филипинците с мицубишито, с които преминавахме първо през таджикския, а 20 км по-надолу и киргизкизкия граничен пункт.
Ето ни на КППто











Минахме сравнително бързо, отговаряйки отрицателно на въпросите за пренос на наркотици, скъпоценни камъни и оръжие. Смених останалите ми таджикски "риби" за киргизки и продължих.
Няколко километра по-нагоре е и билото - Кизил Арт Пас (4280м.н.в.)









Е, вече бях в Киргизстан.
Този проход е стръмен и би бил доста труден при дъжд. Появи се червеникава пръст и много свлачища. Всъщност точно тези 20-30км не се поддържат от никой. Киргизите, чакат долу след прохода за да проверят паспортите, а за таджиките това вече е Киргизстан. Няколко реки през пътя и срутвания, през които минаваш без да снимаш в пълна мобилизация... Чак долу на равното, когато джипката трябваше да слезе в дерето, спрях и аз.



Ето я и Алайската долина. Мислех си, че съм видял много и нищо не може да ме впечатли, но гледката на цялата планинска верига Памир -разпростираща се на 180 градуса от изток до запад до където погледа ми стига, ме караше да мълча притихнал. За съжаление връх Ленин беше в облаците. До снимките по-долу би трябвало да подредя още по пет от ляво и дясно, за се опитам да пресъздам мястото...

[К.Наков]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Много яки са били вибрациите, на тази снимка изглеждаш, като мачкан от валяк и тия двамцата те крепят да не паднеш.
Всичко около теб е много красиво и много добре си го пресъздал със снимките.
Благодаря за виртуалната разходка.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Денят беше напреднал, мислех че ще успея да премина през Ош, но трябваше да заредя гориво. В Сари Таш имаше бензиностанция но моите киргизски пари бяха малко, а долари не искаха. Докато се чудех какво да правя, при мен дойде финландеца Саке. "Здраси, здрасти, не те съветвам да продължаваш. Пътя е лош поне 100км още - ще се забавиш, а в Ош има вечерен час. Ела при нас тази вечер, утре рано ще продължиш." Така и направих. Вкарах мотора в двора на къщата, която те бяха избрали и отново бях сред мотористи

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Ей, страхотни гледки и хора!

Да и хората Тихомире, и хората. Прав си.

Много яки са били вибрациите, на тази снимка изглеждаш, като мачкан от валяк и тия двамцата те крепят да не паднеш.

Ами аз нищо такова дотогава не бях виждал. Петър Близнака писа за подобни участъци в Аржентина над 3000м. и разбрах, че не е само там. Мисля си че вятъра ги бетонира, но това си е моя версия ... Все едно разбит съм, но и тези с джипката се крепят на мен

[Nik Nikolov]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Ей Димо, мина година откак ставахме сутрин в 6 за да гледаме по цял ден самотната точица на Спота, чиято траектория се гънеше между някакви шоколадени тортички с пудра захар на връхчето.

[Жоро Танев]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Димо, чета и гледам изпаднал в захлас с виснало чене и уста в която спокойно влизат и излизат мухи на които не обръщам никакво внимание. Невероятен пътепис ... ще взема да спра да го казвам, защото ще стана банален вече! Искам да попитам .. за човека, когото си закарал ... този със счупеното колело?! Гледам снимките и не мога да разбера, какво правят там? От какво живеят? Как се прехранват? Та там освен камънак и планини не видях нищо друго ........