Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Виждам от арката, която си снимал, че тези държави все още са на азбука Кирилица.
Добре, че не са взели да си сменят писмото с арабско.

Много важен въпрос повдигаш.
Да, всички (станове) пишат на кирилца с изключение на един, предишният - Узбекистан, където върви смяна на кирилицата с латиница. Върви трудно, според крайните националисти, които упрекват и президента Каримов, че все още ползва руски думи, а по високите етажи на властта се общува на руски.
А той какво е виновен, като узбекски думички за някои неща - няма Същият президент е заявил, че Узбекистан поема по пътя на Турция, защото Турция била добър пример за съвременна азиатска държава, която успешно партнира със западния свят.
Според мен замяната на кирилицата ще се отрази гибелно за Узбекистан.
Представяте ли си какво печатно дело трябва да кипне в днешен Узбекистан за да преведат цялото човешко знание на новата си азбука?
Новите ученици няма да могат да четат нищо на кирилица, на която са издавани до днес книгите в Узбекистан- разбира се в условията на СССР.
Помислете си кога щяха да бъдат издадени томовете на Шолохов или Дюма на български при днешните пазарни условия. Според мен - никога.
Както няма да бъдат издадени кой знае колко книги на узбекски с новата им азбука. За две съм сигурен - Съчиненията на Каримов и Корана.
Всъщност Каримов е единствения в региона, който е постигнал някаква "независимост" от Русия. Има известна икономическа стабилност, има армия сега се пише и историята на Узбекистан, т.е. намалил е влиянието на Русия повече от всеки друг. Узбекистан е единствената с електронен(компютъризиран) граничен контрол и печатани визи, при другите е на ръка - в тетрадки (не, че е кой знае какво, просто споделям). Узбекистан строи нови гранични заграждения, каквито никога не е имало, но за това после ...

Таджиките обаче си пишат и четат на кирилица.
Техният сериозен проблем с Узбекистан са двата таджикски града - Самарканд и Бухара, останали в пределите на Узбекистан след решението на Сталин през 1924г. А както там казват "Без Самарканд и Бухара не може да има Таджикистан". Има и друго. Таджикистан е най-бедния в региона. Единственият ресурс там е водата. Това е и националната идея - Трябва да строим ВЕЦ-ове и да се превърнем в енергиен център на региона. Обаче от няколко месеца, композиции с техника за новия ВЕЦ били спрени в низината (Узбекистан), защото узбеките се притеснявали за водния баланс в региона... и т.н и са блокирали техниката.
С две думи Каримов (Узбекистан) има проблем с всичките си съседи и всяка искра там може да подпали "голям огън" буквално всеки един момент.

Ей човек, изживял си нещо неописуемо и неповторимо! Сигурен съм, че подробния разказ и страхотните снимки не могат да пресъздадат вълнението и емоцията, която те е съпровождала по време на пътуването. Това ще си остане само в теб, за което искренно завиждам!
Поздрави!

Вярно е Филипе.
И сега, като пиша тази история се вълнувам сякаш вчера се върнах. Не завиждай, следващият път ела с мен.

[Филип Георгиев]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Нямам сърце за такова пътуване. Но знае ли човек, може и аз да се престраша някой ден.
Като видя яко натоварен мотор, лудвам човече.

[tef4o]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

...Нямате представа как човек започва да се радва на зелените ни поляни, вечерния хлад (дори през лятото) и всяко зелено дърво наоколо след хиляди километри пустини, степи и убийствена жега...

Един лаф от семейния архив, сигурен съм, че ще го разбереш. Лафа е на майка ми, на връщане от Туркения след почти 2 годишен престой, при вида на първата зелена поляна по пътя (някъде отвъд Кавказ, ако си спомням правилно):
- Гена (баща ми), спри бе. Спри тука на полянката. Искам ... искам да паса направо...

[Nik Nikolov]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

........
Според мен замяната на кирилицата ще се отрази гибелно за Узбекистан.
Представяте ли си какво печатно дело трябва да кипне в днешен Узбекистан за да преведат цялото човешко знание на новата си азбука?
Новите ученици няма да могат да четат нищо на кирилица, на която са издавани до днес книгите в Узбекистан- разбира се в условията на СССР.
Помислете си кога щяха да бъдат издадени томовете на Шолохов или Дюма на български при днешните пазарни условия. Според мен - никога.....

Наистина не се бях замислял за този факт.
Прав си!
Пренаписването на фундаменталната литература, не е по силите на 21 Век, в която и да е държава.

[boiko73]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

С голям кеф изчетох всичко от 27.04.2011 насам. Много хубав пътепис се получава, а снимките са извънземни. Много интересни места ни показваш, а при престоя ти в къщата за гости имам чувството, че Кутбие те е приела като син. Ще е хубаво да се върнеш за коняка. В тази част тук май започва истинското приключение откъм карането. Много интересно се получава наистина и ти пожелавам някой ден да можеш да тръгнеш ей тъй без определени километри за минаване на ден и без дата за връщане.

[Alexr]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Здравейте,
От обяснението на Димо за замяната на кирилицата в Узбекистан с латиница искам да повторя три изречения:
"Новите ученици няма да могат да четат нищо на кирилица, на която са издавани до днес книгите в Узбекистан- разбира се в условията на СССР." и "Както няма да бъдат издадени кой знае колко книги на узбекски с новата им азбука. За две съм сигурен - Съчиненията на Каримов и Корана."
А може би точно това е целта. Новите ученици да не прочетат други книги освен споменатите от Димо две.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Като видя яко натоварен мотор, лудвам човече.

Всичко си имаш Филипе. И сърцето ти е голямо и буталото

Гена , спри бе. Спри тука на полянката. Искам ... искам да паса направо...

Да, да Точно за това говоря...

С голям кеф изчетох всичко от 27.04.2011 насам. Много хубав пътепис се получава, а снимките са извънземни. Много интересни места ни показваш, а при престоя ти в къщата за гости имам чувството, че Кутбие те е приела като син. Ще е хубаво да се върнеш за коняка. В тази част тук май започва истинското приключение откъм карането. Много интересно се получава наистина и ти пожелавам някой ден да можеш да тръгнеш ей тъй без определени километри за минаване на ден и без дата за връщане.

Еее Бойко, кога намери време и за четене бре Радвам се, че си добре ...
Аз на Кутбие трудно ще и бъда син, щото не беше много по-голяма от мен, но за коняка ще се върна И не заради коняка, а заради Яна. Все пак това пътуване(до Самарканд) се води нейна идея, но като го разкрасих с Таджикистан и Киргизстан тя се отказа...Благодаря за пожеланието. Някога пътувах така - "без определени километри на ден и без дата за връщане" -само сезон. Надявам се пак да ми се случи ... И на теб ти го пожелавам. И късмет към България.

Откъм карането - да, сега започна интересната част и затова ще съм по-подробен с описанието на пътя.

В Таджикистан започнах да срещам и други пътуващи по маршрута. Предимно колоездачи. Първо защото пътя е горе-долу един второ, защото е бавен има и трето. М41 в голямата си част е път виещ се по брега на р.Пяндж, която е границата между Таджикистан и Афганистан. Реално аз изминах повече от 600км по самата граница. Хората, които среща човек там са всъщност граничари и други, като него ... Местните не са нелюбезни, но за тях ние сме нещо сравнително ново. Навсякъде по света в граничните райони хората са подозрителни, а точно там имат и основания
С червената линия съм отбелязал движението си, ясно се виждат границите.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Първият колоездач, който срещнах беше Тобиас от Германия. Може би от 6-7 месеца на път. Това е сайта му http://wasserrad2010.de/
Тобиас май все още е на път към Нова Зенландия - 20 000км. Смята да пише книга -разкази на мечето, което вози
Когато срещнеш някой с големи дисаги на пътя винаги спираш... Ясно че е отдалеч ясно е, че е на път като теб и човек винаги си прави задължителна почивка Понякога кратка, понякога по-дълга ...

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Бях стигнал до срутването, което наистина ме притесни.
Шумът във видеото си е от реката - Абихингаб(Обихингоу). Козирката беше тънка и можеше да се срути. Загуба на равновеси щеше да доведе до падане в реката от 15 метра и тъжен край ...Хората помогнаха, двама крепяха и тичаха отзад с цел да ме съборят към склона при нужда. Всичко мина нормално. Няколко километра по-късно се появи стар асфалт и при влизането в с.Лаби Джар, аз подминах бариерата и продължих по него. Свирки и викове ме спряха. Полцай.
-Къде отиваш, дай документите ... Към Памир, нали ? Вие чужденците винаги хващате по асфалтовия път
-Ами да. Прилича на главен. На М41.
-Да, но не е. Той е до центъра на селото. Ето тази пътека е към Памир
Останах да нощувам заради късния час и топлата храна в чайханата до бариерата.



Станах рано и се приготвих за път. Предстоеше да мина през моста, който се демонтира и прохода Хабурабад (Khaburabot pass). Вечерта исках да стигна до Калай Кум (Kala-i Khumb).























Тук само една тюбитейка да си бях сложил и нямаше да ме разпознаете кой съм Да. Пътя е през реката, трябва да се върнеш ...









И стигнах до моста

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Трябва да се внимава всеки път, когато се правят планове за Памир. Реките са много пълноводни и преминаването им може да бъде сериозен проблем.
Ето няколко снимки на същия участък в края на май 2010. От тукDarran's Diary (London to Beijing)







Аз обаче имнах късмет и се разминах само с падането от горната снимка съвсем без щети и продължих. На моста бяха инструктирани, знаеха че ще идвам, но без обяд не може да се върши работа Шегата беше, че единият дойде до мен и ме попита "Какво, не можеш ли ? Преди няколко дни един италианец, като теб с мотор мина..."
Аз огледах моста, разходих се до другия му край и му викам: Ако преместите компресора, за да имам повече скорост ще мина. Ииии тези релси може ли да ги заварим за да не мърдат?
Човека ме погледна, усмивката му изгря и : Ти луд ли си? Това беше шега. Ела първо да обядваме, после ще ти покажем как става Обядът беше чуден плов. В обща дървена чиния, всички с ръчички. Най-вкусният плов на света.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)



Тази снимка сте я виждали. Вече бях стъпил на твърдо ...









Ето тези французи снимаха Бяха тръгнали на стоп из Памир. Но при този затворен за автомобили път, какъв стоп ? Имаше коли от другата страна на моста, които чакаха роднините си с багажа и това е. Всяка кола с по шест-седем човека вътре и багаж. Говорих по телефон с някакви хора от съседното село за да им изпратят кола, на която да платят до Калай Кум. След два дни се срещнахме пак в Хорог На двеста метра от този мост е официалният вход на Памир - Горно Бадхшанската Автономна Област.






От тук нагоре до Калай Кум не срещнах никой. Никой с изключение на тези двама германци, с които направихме мнооого дълга почивка http://courseeast.wordpress.com/






Ето я и най-високата точка от прохода Хабурабат (3252 м.н.в.)

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)












Надвечер бях в Калай Кум, който подминах след някаква регистрация в полицията - 5 минути. И на сутринта видях Пяндж и Афганистан. Вечерта само я чувах ...







Този водопад беше ... внезапно излял се на пътя











Когато Пяндж се разлее

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

След повече от триста километра за деня пристигнах в Хорог.
Главният град на ГБАО. По съвет на Иван и Стуци (спомняте си, момчетата които катериха с колела в Памир през 2008 и филма им Колела на покрива) отидох в къща за гости "Памир", където всъщност бяха всички. И тези, които се спускаха от Мургаб и тези, които щяхме да катерим нагоре. Това е нормална къща, в която има три стаи, двор за палатки и голям навес за всички останали. Ток почти няма, в банята има варел с топла вода и канче, правят страхотна закуска и на двора стои достолепен старец в бяло точно, като на картинката от Lonelly Planet.
Прибрах мотора, разпънах си палатката и слязох надолу до града. В центъра видях пристигащ колоездач, който разбира се търсеше Pamir Lodge Людо, белгиец.
В центъра на градчето имаше новопостроен парк и за мое най-голямо съжаление в този ден (неделя) беше приключил фестивал на народни песни и танци с участие на деца от Таджикистан, Киргизстан и Афганистан. Беше се стъмнило, когато поех към къщата с две таджикски бири в ръце, когато някой зад мен (почти в ухото ми) каза: Аааа ти намери, каквото търсеше
Беше Людовик, който също се прибираше към къщата. Разговорихме се, дошъл със самолет през Москва, имал само 30 дни за да кара из Памир, от които оставаха 3. Гледахме снимки, истории, много говорихме за фотография, филтри, обективи, снимахме през нощта ...

Ето неговото филмче от това пътуване.

http://vimeo.com/15023755

[Ivan_J]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Между тази снимка и всички други би трябвало да има поне 1500 м денивелация?
С тези брези сякаш си снимал на 500 мнв.
За другите красоти не искам да коментирам, нямам думи.
Но и аз предпочитам да "паса"

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Между тази снимка и всички други би трябвало да има поне 1500 м денивелация?

Да, така е. Тази снимка е от долината Калай Хюсеин 1800м.н.в.(Kala-i Husein), от кято започва забележителното изкачване (1350м. денивелация) в дарвозкия хребет към прохода Хабурабат, последвано от 2000м (денивелация) грандиозно спускане към главния град на регион Дарвоз - Калай Кум на 1260м.н.в. От тук до Хорог (2065м.н.в.) пътят е асфалтиран в по-голямата си част, и растителността почти изчезва. Всъщност селцата са разположени навсякъде, където е възможно - разбирай малка полянка равно място край брега на Пяндж - оазиси, в които расте почти единствено топола. Затова и момиченцата по пътя с чинии в ръце предлагат череши или кайсии, както и кайсиеви ядки нанизани на конеца, като абсолютен деликатес.
В един такъв бях спрял да пуша, когато до мен дойдоха Marcin и Rous, семейство поляк и австралийка решили да направят рестарт в живота си местейки се от Австралия до Полша с колела. Това е блога им Tokio-Warsaw
Стана дълга почивка Но си дадох сметка за някои неща при велосипедистите. Казах, че ще сложа бутилка бяло вино в София за да я дръпнем, когато стигнат до БГ, а те се спогледаха и замислено казаха, че това май няма да е тази година, а беше юли ... Да, велосипедистите пътуват бавно, виждат много и имат много време за размисъл. На тях моето прибиране в България през август им звучеше, като полет с изтребител. В този сайт http://www.crazyguyonabike.com могат да се намерят много подробни описания на всякакви маршрути по света преминати от колоездачи, а те почти винаги са педантични по отношение на километри, височини, изкачвания, спускания ...









В тази снимка любопитното е, че лявата и част е Афганистан, а дясната - Таджикистан. В пролома е Пяндж, но не се вижда.



А тези кадри са на другата страна - Афганистан.





Селата от афганистанска страна, покрай реката изглеждаха ето така ...