Tweet
От: Из Непал и Хималаите
Ден-незнаен!Станахме в 05:00ч. и яхнахме Росинант.Поехме към Сарангот. Само на един хвърлей от Похара, местността предлага смайваща гледка към Анапурна на северозапад и към езерото Фева на югоизток.Това е мястото от което ако имате парапланер,чадър или по-големи бабини килоти,може да се възползвате за вълнуващ полет над местността.Бързахме да посрещнем изгрева.Беше ни малко раничко за катерене и затова се доверихме на мотора и се изкачихме доколкото можахме към върха.Не след дълго го зарязахме в храстите и поехме пеша към хеликоптерната площадка.Към 06.10 вече трепетно очаквахме „бабината питка” да се появи отвъд планината.Развиделяваше се!Небето почервеняваше,а в далечината се показваше вече малка огнена шапчица.Надникна...видя,че няма френски туристи,па се показа цялата.Брей ,брей... Красиво е всичко до което се докосне погледа.Останахме около 2 часа там и тръгнахме обратно,пеша през селцето кацнало на хребета на Сарангот.Търсехме контакт с местните и правехме какви ли не магарии за да се докоснем до тяхното събуждане.Интересна илюстрована приказака е живота на местните.Придвижвахме се към мотора доста бавно,защото спирахме и се заговаряхме с всички.Нещо като дядо ми,който стигаше за 45 мин. до автогарата ,която бе само на 200метра от къщата ни.В бързината бяхме забравили да сипем бензин и затова се спуснахме инкогнито от „въро”.Намерихме бензиностанция чак в Мiruwa.Заредихме ,пихме по един чай с биволско мляко и поехме към тибетски бежански лагер малко преди Таllo Hemja.Беше малко раничко дори и за местните,които май обичаха да си поспиват.
Ден-незнаен!Станахме в 05:00ч. и яхнахме Росинант.Поехме към Сарангот. Само на един хвърлей от Похара, местността предлага смайваща гледка към Анапурна на северозапад и към езерото Фева на югоизток.Това е мястото от което ако имате парапланер,чадър или по-големи бабини килоти,може да се възползвате за вълнуващ полет над местността.Бързахме да посрещнем изгрева.Беше ни малко раничко за катерене и затова се доверихме на мотора и се изкачихме доколкото можахме към върха.Не след дълго го зарязахме в храстите и поехме пеша към хеликоптерната площадка.Към 06.10 вече трепетно очаквахме „бабината питка” да се появи отвъд планината.Развиделяваше се!Небето почервеняваше,а в далечината се показваше вече малка огнена шапчица.Надникна...видя,че няма френски туристи,па се показа цялата.Брей ,брей... Красиво е всичко до което се докосне погледа.Останахме около 2 часа там и тръгнахме обратно,пеша през селцето кацнало на хребета на Сарангот.Търсехме контакт с местните и правехме какви ли не магарии за да се докоснем до тяхното събуждане.Интересна илюстрована приказака е живота на местните.Придвижвахме се към мотора доста бавно,защото спирахме и се заговаряхме с всички.Нещо като дядо ми,който стигаше за 45 мин. до автогарата ,която бе само на 200метра от къщата ни.В бързината бяхме забравили да сипем бензин и затова се спуснахме инкогнито от „въро”.Намерихме бензиностанция чак в Мiruwa.Заредихме ,пихме по един чай с биволско мляко и поехме към тибетски бежански лагер малко преди Таllo Hemja.Беше малко раничко дори и за местните,които май обичаха да си поспиват.
Прикачени файлове
Дано и ние си прекараме безпроблемно. Благодаря за клипчето и снимките, НАИСТИНА ДЕЙСТВАТ МНОГО ПОЗИТИВНО 
. Мотор там как уредихте(сподели , че мистана интересно )? Чакаме Индия!!!!!
Коментар