Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

[Димо]

Излязох от Иран бързо , въпреки усложнението с карнета. Не така обаче се влиза в Туркменистан
Времето, което престоях беше около 5-6 часа. Преминаващите са предимно товарни камиони 20-30 но документите и таксите, които се оформят и заплащат са някакво безумие ...
Две думи за процедурата ( за тези, които не са чели подготовката). Ползвах покана от туркменска фирма, която има бизнес с българска (135$ официална такса). Поканата се регистрира в мин. на туризма или някакво друго. На границата, момче от фирмата донесе оригинала и ми издадоха виза (мисля - 70$). После имаше пътни, еко и незнам какви такси и много, много "суперважни" хартии, без които бих имал проблеми при напускането на държавата. Това е начина за самостоятелни туристи. Другият начин е с група и съответно - водач. За сам човек това е доста скъпо( по около 100, 150$ на ден). Много ме впечатли този документ, в който въпреки че съм самостоятелен - маршрутът ми е точно изчертан. Ако полицай при проверка установи, че не съм по маршрута-следват приключения. Все едно, Рома беше на границата с оригинала, никой не беше нервен, всички говореха на руски, а жените бяха без забрадки. След като най-сетне преминах, Рома ме попита:
-Хубав, среден или евтин хотел?
-Среден.
-Харашо. Гастиница "Турист". Давай...
Всъщност предстоеше той да ми оформи адресната регистрация, някаква друга регистрация и да ми донесе паспорта в гастиницата. Разбира се - на другия ден. Гастиницата изглеждаше точно, както и звучеше. Разтоварих багажа, взех си един душ и заспах.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Всъщност за мен Туркменистан беше транзитна дестинация. Исках само да премина. Това е държава, в която има три основни града- Ашхабат -столицата, Мари и Туркменабат.Последните два са стари и се намират точно по "Пътя на коприната ", аз обаче си бях планирал оформяне на формалностите в Ашхабат, преминаване директно през пустинята Кара Кум (Черни Пясъци), една вечер до газовите кратери край Дарваза и газ ...



На сутринта слязох да сменя малко пари, след което се заех с мотора. Гледките наоколо ми бяха познати. Стари блокове, малки къщички... много, много соц.Бях решил да сменя гумите с Karoo-T, с които да карам до пълното им изхабяване.
Парите в Туркменистан нарекох месеци Всъщност се казват Manat. 15 000 месеца - един долар. Смених гумите и тръгнах да търся магазин, в който да прехвърля снимките на CD-та.
В Туркменистан (пък и в следващите пет държави) всяка кола е такси. Вдигаш си ръката и тя спира. Казваш адреса, човека казва колко месеца, ако те устройва - сядаш. По пътя може да качи още някой. Така намерих малка фирма, в която момчето се нави да ми продаде CDта, но и да си играе с презапис от моето компютърче. Процедурата отне няколко часа. Рома ми се обади, че паспорта не е готов и трябва да остана още една нощ. Нямах избор. Явно впечатлен от снимките ми младежа със CDтата реши, че непременно трябва да ми покаже най-красивите неща от Ашхабат. "Ооо супер, разходи ме из столицата. Аз нищо още не съм видял."
Юксел беше 23 г. студент в Университета в Ашхабат. Махна на една кола и се отправихме към центъра...

"Това е министерството на килимите!"



"Това тук е най-новият хотел на Ашхабат! 5млн долара!"



"Това енашият парк!"







"Това са нашите жилищни блокове!"

[CJ_]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Парка вечерта мит или дъжд ?

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Юксел беше добро момче. Наистина обичаше родината си и имаше огромно желание да я представи в най добрата светлина ... От него научих много неща.
Примерно това, че имат министерство на килимите, защото килимарството е основен поминък в Туркменистан и традициите му са дълбоко в древността. На сградата са изобразени основните пет мотива използвани при производството на килими. Те определят и петте области на Туркменистан. Тези символи са отбелязани на знамето им, също и на банкнотите.
Другото с което се гордеят са конете. Небесната порода Akhal Teke. Невероятни коне със златист, метален блясък.
-Разкажи ми за жилищните сгради. Какви са те, кой живее там?
-Ами нормални блокове.
-За обикновени хора?
-Да.
-А ти там ли живееш?
-Не разбира се (смее се).
-По какво се разбира ...
-Виж Дима, това е нашия нов Ашхабад. Нашият президент кава, че ние трябва да скъсаме с миналото си (комунистическото) и да изградим новия Ашхабад! Защото нашият град е Жемчужина Централньй Азии (Перлата на Централна Азия)
-Аха ясно, казвам - докато наблюдавам пристигащите от четири страни към нас мъже.
Документите! Какви сте вие? Дай апарата! Полиция! Проверка... Радиостанции. Какво снимаш и т.н.
Юксел много се притесни първия път. Обясни на дълго и широко ( не ми се мисли ако аз трябваше да обяснявам), че съм турист, от България и просто ми показва красивия Ашхабат. В следващите два часа това се случи още два пъти на различни места. Досадното беше, че някак внезапно изскачаха от никъде униформени и цивилни от пейките, после говореха дълго по станциите и изчаквахме някой да дойде, после проверка на снимките и ни пускаха. Накрая просто ни казаха да се махаме, щото Президента щял да мине всеки момент. Взехме кола и след 20 км се озовахме пред този фонтан:

[Тихомир]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

...Другото с което се гордеят са конете. Небесната порода Akhal Teke. Невероятни коне със златист, метален блясък...

Конете наистина са невероятни. Тук ги знаем като ахалтекинци, но ги наричат още "несейски" или "небесните коне". Казват, че когато Александър Македонски се оженил за Роксана - дъщерята на бактрийския цар, получил като дар най-бързите и храбри коне за своето време.

Извинявам се за офтопика.

[Nik Nikolov]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Страхотен ТуркменБарок. Цялата мощ на държавата и твоята собствена нищожественност пред нея.
Усетих тръпки по гърба си.
Добре си го пресъздал. Бравос !

[Karl]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Познат тоталитаризъм!
Наистина впечатляващ град.
Да не си водил професионален фотограф със себе си?

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Парка вечерта мит или дъжд ?

Измит! В Ашхабат е много, много чист. Мете се непрекъснато от момичета дори и в най-големите горещини.

Конете наистина са невероятни. Тук ги знаем като ахалтекинци, но ги наричат още "несейски" или "небесните коне". Казват, че когато Александър Македонски се оженил за Роксана - дъщерята на бактрийския цар, получил като дар най-бързите и храбри коне за своето време.

Извинявам се за офтопика.

Въобще не е офтопик. Съвсем по темата си е. Тази порода коне наистина е невероятна. Възрастта и се определя на повече от 5 000г. Грижата за чистотата и в момента е приоритет на цялата държава. Май не написах, че има и Министерство на конете. Много държавни глави са получили, в знак на най-добри чувства такъв подарък. Акхал Теке е оазисът, който се сочи за родното място на породата. Не един и двама руски генерали са държали конят им да е от Акхалтекийската порода. Този расов кон е прадядо на Арабския и т.н.

Страхотен ТуркменБарок. Цялата мощ на държавата и твоята собствена нищожественност пред нея.
Усетих тръпки по гърба си.
Добре си го пресъздал. Бравос !

Ооо нека продължа и ще ме разбереш съвсем

В Туркменистан не се пуши! Забранено е. Не зная дали Сапармураат Атаевич Ниязов или наследникът му Гурбангулы Мяликгулыевич Бердымухаммедов са въвели тази безумна заповед, но - това е положението! Не се пуши - никъде!
Златната статуя на първия не съм снимал. Портретите на втория ме подтискаха от всички страни, тъй че 15 метровата златна статуя (направена в мащаб 10:1), която се върти със скоростта на слънцето ( за да е ликът му винаги огрян) я пропуснах ...

Да не си водил професионален фотограф със себе си?

Не съм.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Фонтанът всъщност е вън от града. На едно кръгово срещу летището. За да могат гостите на града да се впечатлят още с пристигането в жемчужината.
Той наистина е красив, чува се класическа музика и водата се издига в такт с нея. Единствени свидетели на шоуто бяхме аз и туркмена. По-късно забелязах и на какво дължим пълнотата на представлението.
Екип на туркменската национална телевизия също беше там за да снима. Страхотно Тук трябва да отбележа, че водещите бяха с тюбитейки. Юксел обясни, че в Туркменистан има нарочна политика за опазване на националния костюм. По тази причина много от жените ходят с дълги елегантни рокли с шевици по тях, а мъжете с тюбитейки. Трябва да се съглася, че това ми харесва.
След това се качихме на най-високия хълм на града, за да видя цялата панорама ...













Вечерта приключи в студентски бар близо до тази джамия, където обаче всички гледаха футбол на големи плазми, пушеха и О, чудо - Бира
Истинска бира. Така подписах и включването си от Ашхабат (ако си спомняте).
Поздрав. Балтика 3

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Сутринта, докато се мотаех около мотора се видях с "парнаджията", всъщност климатикаджия, но нали и там гори котел та...
Ашот, стар фотограф-арменец за втори ден на работа там.
- И какво си снимал снощи? Дай да видя? Това, къде е? И защо въобще снимаш тези ужасни, грозни сгради. Всичките беееели, всичките от мрамор ... донесен кой знае от къде.
- Ми това е Ашхабад.
- Не е това Ашхабад! Като ми свърши смяната ще те заведа да видиш стария Ашхабад. Това са глупости.
- Добре, но нямаме много време. Следобед си тръгвам ...

Тръгнахме. "Нека първо до пазара, трябва да взема някои работи"



















Това е старият Ашхабад. И детската площадка, на която тичаха децата ми ...

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Вървим по улицата и си говорим:
-Снощи ме проверяваха много пъти. Ровеха по снимките, гледаха ...
-БХЙФЙЛКЪФНЛКЛБЛЯДКГГКГПИЗДЕТСГКГ. Ани болше чем сабак.
-Да, ужасно много са.
-Всеки четири от петтима. БЙХГХПИЗДЕТСБЛЯДБРГЙЖХ.
-А вярно ли е, че всичко е безплатно?
-Не. Не всичко. Газта, тока и солта. А, и по няколко хляба месечно.
-А парите стигат ли ?
-Шегуваш ли се? 70 долара ... За кое по-напред? Децата ми се пръснаха по света. Не могат да дойдат... Визи, покани ...Искам да ги събера всички. Поне веднъж. Да направя един помен...Снимай това!
-Какво е това?
-Снимай сега и не говори.
-ОК



-И какво е това?
-Това е дърво, което Майката на Туркменбаши е посадила ...
-А полицаят?
-Ами пази го БХЙКБЛЯДМЛЯДЛГХОГХ. Двадесет и четири часа, седем дни в седмицата.
-То май дървото пази полицая ...(вадя цигарите зад ъгъла)
-Прибери ги, след малко ще пушим.
-Тук няма никой вече. Пуши ми се. Добре де, ще платя 2 долара глоба...
-А ти май наистина не разбираш!!! Какви два долара?! Сега ще дойдат, ще те приберат в колата и два дни ще пишеш обяснения !!!
-А те работа нямат ли си ?
-Нямат. Това е тяхната работа!
Влизаме в гаража на негов приятел и палим подпрени на стара Волга.

[Layer]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Страхостни снимки.
Дай още ,не ни щади.

[Венци- малкия]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Димо... нямам думи Страхотно приключение

[drago varvar]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Димо , пий кафето и продължавай, че иначе дразниш много такава голямата алдитория от читател.

[aldr]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Шантава държава !!! Полицая да пази дървото. А най-лошото като ти се пуши да се озърташ като ученик. И винаги виновен.