Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

[Nik Nikolov]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

..........

Този метал вероятно е излят с восъчен модел. Един път и завинаги ! На много места снимките изобилстват с невероятни уникати.
Къде изчезна това " безмислено " търпение на древните майстори, където красотата е начин на общуване ?
Добре , че изтокът е запазил частица от своето величие в нисшите материално, но богати духом Х...станове.
Защото при съвременната урбанистика, в която печеленето на пари, а не направата на духовно извисени вещи е резонен шорткът, отдавна биха му плеснали една PVC дограма.
За мен това струва повече от златните колони на 8 звездния хотел в Абу Даби, построен върху изкуствен остров.

[churov]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Димо ,Братко, Шехерезада е наивен аматьор - благодарим ти за поредната приказка....ще сънувам,сънувам,сънувам......

[Вещер]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

От седмица първото нещо което правя е да проверя дали има продължение!Това пътуване е моя мечта която ти си осъществил.Още!

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Четейки този уникален пътепис неволно се пренасям преди повече от 30 години назад в детството си, когато за пръв път научих от една книга за великите Самарканд и Бухара и пътят на коприната. А пред очите ми се изправя страшния куц владетел на света Тимур Ленк, човекът разбил няколко пъти по-голямата армия на султан Баязид в битката при Анкара и поставил го като пленник в златна клетка за шоу на двореца. Същият Тимур, който под името Тамерлан е карал западния свят да трепери от страх и да се заключва за дебелите стени на крепостите си.

Благодаря!

Амир Тимур се оказа пряк наследника на Чичнгиз Хан успял да въведе нова държавна организация. Империят му е впечатляваща след включването и на части от Индия. Аз го възприемам като нашият Цар Симеон и заради отношението му към културата, изкуствата и науката. По негово време тези хора са придобили специални свободи в изразните си средства. По тази причина това, което човек може да види в столицата му - Самарканд е толкова пищно и различно от всичко друго, въпреки по традиция консервативния ислям. Единствената джамия с изображение на човек е именно в Смарканд-Реджистан.

А осел на девяносто-третой или на солярке едет

Асьола Иване така, както го гледаш товари половин тон девеноста первъй, половин тон солярка и ако остане място и други горива. Мести се на 5 км от колонката, умножава по 2 по 3 и си хрупа поляната

Този метал вероятно е излят с восъчен модел. Един път и завинаги ! На много места снимките изобилстват с невероятни уникати.
Къде изчезна това " безмислено " търпение на древните майстори, където красотата е начин на общуване ?
Добре , че изтокът е запазил частица от своето величие в нисшите материално, но богати духом Х...станове.
Защото при съвременната урбанистика, в която печеленето на пари, а не направата на духовно извисени вещи е резонен шорткът, отдавна биха му плеснали една PVC дограма.
За мен това струва повече от златните колони на 8 звездния хотел в Абу Даби, построен върху изкуствен остров.

Истина е. Дори в съвременните къщи в узбекистан се наблюдава невероятно отношение към детайлите във всяко едно нещо. Дървени решетки, рисувани тавани, керамични декорации... Всичко това правено днес от живи хора. Просто невероятно.

Димо ,Братко, Шехерезада е наивен аматьор - благодарим ти за поредната приказка....ще сънувам,сънувам,сънувам......

Шехерезад съм аз, шехерезад Янко. Шехерезада не дойде този път и затова ще се наложи да ходя пак Благодаря ти.

От седмица първото нещо което правя е да проверя дали има продължение!Това пътуване е моя мечта която ти си осъществил.Още!

За съжаление тези дни не остава никакво време. Скоро продължавам с невероятния Самарканд...

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

По пътя след Бухара се стъмни. Трафика между Бухара и Самарканд се усили доста. Карах според картата по магистрала но вече знам, че магистрала, която не се поддържа 15-20 години, вече не е магистрала ... 80 % от автомобилите бяха Деу. Тогава още не знаех, че Деу са построили завод в Узбекистан. Освен ямите, пътя беше спънат и заради входно-изходните полицейски постове почти на всяко населено място, на които задължително се спира пред бариера. На една такава спирка видях в страни от пътя много прашна джипка с ремарке със седем, осем леки ендура и поне петдесет туби за бензин. Мъж от джипката веднага се запъти към мен на опашката и "Към Самарканд ли си? Къде ще спиш? Ела с нас ... и т.н. Довечера е финала (на световното по футбол)". Пъхна ми една визитка в ръкавицата и се разделихме. Марат от SilkOffRoad - компания за мотопътешествия в региона. Бяха изпратили мотористите по родните им места и бързаха за мача. Не се видяхме повече. Яна ми беше изпратила смс с адрес на къща за гости в старата част на града-Рджистан и аз се бях отправил натам ...
Пристигнах късно в Смарканд, повъртях се доста но не намерих адреса. Накрая спрях и попитах възрастен мъж и се почна:
- А какво има там? Къща за гости? Но тя моята къща е точно такава, ние непрекъснато посрещаме гости. Идваш у нас!
Човека беше с костюм в прекрасно настроение, прибиращ се от сватба. Аз:
- Не, виж...Аз искам да отида на този адрес. Знаеш ли къде точно е улица Искандаров?
- А тя трябва да е тук някъде... Но защо ти е? Ние самаркандците сме гостоприемни хора! Ще пием чай !
- Знам, сигурен съм, но търся тази улица.
- Имаш ли телефонен номер? Дай ми го. Сега ще им се обадя ...(обажда се от мобилния си). Ясно разбрах къде е, ще те заведа. Но ние самаркандците сме много гостоприемни хора, защо ще ходиш там ...продължаваше да нарежда той Супер готин.
Притигнах. Разкошна стара къща "Антика" ул. Искандаров58, Реджистан-Самарканд. Прибрахме мотора в градината, приготвиха ми вечеря, а аз се присъединих към мултинационалната компания, която гледаше финала ...
Спах "като къпан" (аз и си бях такъв ) и на сутринта излязох да се огледам ... Ето го Тимур. Намирах се в някогашната му столица ...



Неговите наследници обаче без ангажименти към славната му история масово се забавляваха във фонтаните търсеки спасение от жегата

[mitko punev]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Наслаждавам се най-искренно на описанието и професионалните снимки.
За пореден път те поздравявам и ти желая още много такива уникални разкази да напишеш!

[Stank]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Много красота има в тези сгради , но най-много се кефя на портретите който правиш . Сградата е там и не мърда , не сменя настроенията и изражението си , остава те да я снимаш както ти я виждаш и усещаш , а ти имаш умения и усет в излишък , но лицето на човек се променя непрекъснато . Не можеш да имаш 2ри дубъл със това което очите на хората ти казват , или го хващаш на момента или го губиш завинаги .
Ти си ловец на емоции Димо !!! Респект !!!!!

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Вярно е, че ловувам Понякога се получава, понякога - не. Ужасно много зависи от човека насреща ... Има хора, които не ти позволяват да преминеш по-навътре от носа им (обектива ги препарира) и други , които винаги излъчват ...

Да се върнем в "Антика". Домакинята на тази къща Кутбие, беше точно толкова гостоприемна, загрижена и свойски добронамерена, колкото аз в конкретният момент се нуждаех. Не бях си почивал така от Язд в Иран, което беше на повече от три хиляди км. и с огромно удоволствие останах два цели дни(три нощувки). Ходих по къси панталони и фланелка, а Кутбие ми даде и едни служебни чехли да шляпам по улиците Измих си мотора, подстригах се, почистих въздушния филтър за пореден път... Ето какво излезе от него след първото леко изтръскване:






На втората сутрин закусваме с двама корейци, Кутбие мие чиниите и тихо нарежда на сестра си нещо ядосано ...Аз отивам да си сипя още кафе, протягам се мързеливо и казвам "Никъде няма да ходя днес. Ни-къ-де! И нищо няма да правя..", а тя ме поглежда и минава на руски:
- А къде е твоята жена Дима? Какво прави тя сега? Гледа децата ти нали?
Имаше доста упрек в гласа и, и го каза с темпото с което говореше на сестра си. Аз се засмях и минах в отбрана:
- Чакай, чакай... Тя прави каквото си иска. Тя не искаше да пътува с мен.
- А може ли?
- Какво да може? Разбира се, че може. Ходи в Словения сама със студенти, другия месец вероятно ще е в Монголия на семинар...
- Сама?!
- Съвсем сама, а аз ще пера, готвя, ходя на работа и водя децата по парковете ...
Поглежда сестра си и рязко променя посоката:
- А азиатският мъж не е така! Азиатският мъж е животно! Никога няма да ти разреши нищо ... Чуваш ли, чуваш ли? (гледа сестра си)
Сестра и много тихо:
- Много говориш Кутбие, много говориш ...
Тук ругатните в посока на азиатския мъж преминаха в неразбираема за скромния ми руски скорост и дълбочина ...Аз само се смеех от сърце и съжалявах, че не снимам видео в момента
Къщата и мебелите бяха от 19ти век. Рисувани дървени тавани, дърворезби по вратите, богата библиотека във всекидневната, албуми по масата, много и огромни възглавници навсякъде, разкошна градина ... и невероятни домакини. Това са входа на стаята ми и дървения таван, рисуван на място ...

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Разбира се следобед излязох отново навън ...































На горната снимка е показана древната технология за скубане на вежди с конец

[drago varvar]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Димо с тази последната снимка, рзби всичко ергенско в мен отивам да крада момата

[komisar]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

На горната снимка е показана древната технология за скубане на вежди с конец

Не, на горната снимка е показана древната покана- "Ела Вълчо, изяж ме"!

[suzuki team]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Димо, каквото и да кажа за снимките и пътеписа като цяло, ще повторя някой! Но с това:


.... ме спечели! От началото на твоя разказ се чудех какво чувстваш вътрешно, за да можеш да пресъздадеш видяното по такъв начин! сега разбрах! Адмирации! Очаквам продъжението!

Към този коментар по отношение онова размишление на Димо наистина няма какво да се добави повече! БЕЗ ДУМИ!!!!

[c_chanev]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Димо, невероятни снимки и разказ. Много земно и истинско. Като чета пътеписите на богатите немски мотористи по чуджите форуми - всяка втора снимка е на скъпите им мотори, всяка първа на скъпите хотелски стаи където са спали и манджите които са яли, а писанията им са къде колко са похарчили. Твоя пътепис ми е около 190 000 пъти по-интересен, така добре се усеща детайла на всичко, през което си минал, че чак усещам потта на бабата, дето и скубят веждите Не съм и предполагал като те изпратихме преди почти година че ще мога да се гмурна и аз, макар и от разстояние.

Димо с тази последната снимка, рзби всичко ергенско в мен отивам да крада момата

Ще я откраднеш, ама като извади конеца кой знае колко вълна ще ти оскубе

[Stank]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Разбира се следобед излязох отново навън ...































На горната снимка е показана древната технология за скубане на вежди с конец

Вратата на първата снимка е много красива , но как се затваря с тая топка горе и цялата дърворезба ???

А вия кво скочихте на девойчето , той Димо показва вратата зад нея !?!

[ВладиЧ]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Димо, поздравявам те с тази малка песничка от Таджикистан. Ти ни даде толкова емоции нека и аз ти дам малко... http://www.youtube.com/watch?v=D_ASYR2qMMQ&feature=related

Драго това дете и аз бих го откраднал....