Tweet
Здравейте,
поради голямото ми желание да опитам да летя на различни места, а и основно поради огромното желание на половинката ми да отиде на най-отдалеченото място на света, решихме да "прескочим" до братски Непал.
Но, за да стигнем до там трябва да минем през Истанбул. Полета ни беше от летище "САБИХА Гьокджен"- на името на първата жена пилот от Турция. Доколкото разбрах това летище е построено само и единствено за новата писта на Формула 1. В България може само да мечтаем за такова летище.
След нощния полет, кацнахме рано в Шарджа - Обединените Арабски Емирства - мъгливо...
Излетяхме и от Шарджа и вече наближаваме нашата цел -Катманду
След като кацнахме, трябваше бързо да си платим визите (40$ на човек за месец) и да оправим документацията, за да можем да си хванем автобуса до Покхара. Решихме първо да отидем там и на връщане да останем да разгледаме Катманду. Навсякъде имаше транспаранти за 2011 година-годината на туризма. Правителството се стреми да бъдат привлечени 1 000 000 туристи, миналата година са успели да посетят страната "само" 500 000
Но макар да има такъв наплив от туристи почти нищо не е направено за инфраструктурата и облекчаването на потока от хора. Като цяло на белите туристи се гледа като на касички с пари - хора на които парите трябва да се вземат. Даже и малките деца като видят чужденец минимум искат сладкиши, а други директно пари.
След летището си взехме такси след около 30 минути пазарлък, за да стигнем до туристическата автогара... влязохме в микробусчето и тръгнахме. Това е една от главните артерии на Катманду:
Пристигнахме вечерта късно в Покхара. Само за информация - Катманду-Покхара е около 150 километра - с микробуса пътувахме около 8 часа. Единствената алтернатива на микробуса е самолет от вътрешните линии, но цената е около 70$ на човек. За микробуса платихме 1000 рупий или около 12 долара за двамата (курса е еднакъв за цялата страна и е около 95 рупи за 1$), но пък изживяването никога няма да избледнее в съзанието ни.
На следващия ден се разходихме по туристическата им улица - това е единствената улица в Непал на която има почти всякаква храна и напитки, почти навсякъде има безжичен интернет и всяко заведение има дизел генератор. Последното е от огромно значение защото в цял Непал има режим на тока 3:6 или 3 часа има, 6 няма ток. Доколкото разбрах причината била брутален договор с Индия- Индия инвестира за изграждането на ВЕЦ, но с изискването за количество ток което да се изнася към нея. В крайна сметка около 90% от произвеждания ток заминава за Индия...?!?
Попаднахме и на интересни машини
Видяхме и градския транспорт
Брахме цветенца
И попаднахме на оазис - веднъж седмично се приготвя, в ресторант "Мая Деви", барбекю от месо на як с гарнитура салата... Бирата няма да я коментирам беше превъзходна.
Имаше интересни превозни средства - Махиндра. Хубаво джипче, но направено малко аланкат хихи както казваше един познат. Като застанете по средата на рамата и се усеща как последната се огъва...
Имаше и една двойка датчани на разходка от Европа
А това тук са символи за щастие и благополучие:
Всички знаят, че кравите са свещенни. В целия град си припкат животинки и хапват каквото намерят - в случая кашони. Това за тях си е направо концентрирана храна
Навсякъде се карат мотори, а този ми направи голямо впечатление- ROYAL ENFIELD. Изглежда ретро и си е ретро и декомпресорче си има. Оказа се, че Индия е купила лиценза за производството му (модела и технологията е около 1960 година) и ги произвежда сериино. Исках да си купя там, но се оказа че евнтулания внос е много труден. Иначе цената там е около 900евро за запазен и около 2200 евро за чисто нов. В Европа същите модели започват от около 1800 лири.... но мноого ми харесаха и обмислям покупка
Беше станало вече 14 Февруари и решихме да отидем на разходка с лодка. По пътя се загледах в следното - това са помпените станциики на хотелите на туристическата улица. Всеки хотел си припомпва вода от езерото до големи черни варели на покрива, където слънцето върши останалата работа по затоплянето и.
В средата на езерото Фева има малко островче-храм.
Изглед към Покхара.
Най-накрая времето стана подходящо и се разходих из района по въздух. Това е едно от ребрата към Хималайската верига. По-конкретно връх Мачапучре. От едната му страна е Анапурна юг а от другата Анапурна 2.
За съжаление или пък за щастие кацнах на едно по-отдалечено място до най-голямата река в района -Сети ривър. Реката е издълбала каньон със стени от около 40 метра. За да стигна до най-близкия път където можеше да хвана такси се наложи да вървя около 2 часа и 40 минути.
А аз докато съм летял в хотела ни имало празненство - Сватба. В същност сватбата беше започнала предния ден, но не приличаше на такава и през втория ден се разбра какво празнуват.
След няколко дена решихме да отидем до най-известното място в Непал - Лумбини. Или родното място на Буда. Сутринта рано се качихме на автобуса и тъй като знаехме че разстоянието е около 160км се бяхме подготвили за дълъг път. Но го минахме по-бързо - само за 7 часа. Имаше и интересни моменти свързани с маниера на хранене на индииците, къде си бършат ръцете след като са яли с тях и защо не ползват гел за коса ...Последното апарата ми отказа да го снима
Имаше и познати марки, мигачите са без значение там. Важното е да имаш колкото се може по силен клаксон.
В това джипче успяхме да се натъпчем 11 човека с шофьора
Лумбини представлява малко населено място, като до него се намира Парк Лумбини. В момента парка е под егидата на Юнеско. В парка Юнеско, неправителствени организации и религиозни организации наливат пари за поддържане и разширяване му. В парка всяка страна която изповядва Будизъм има храм и манастир, който е построила и се грижи за него и прилежащата му площ земя. Голямо беше учуването ми като разбрах, че манастири имат Франция, Германия и Русия
Край на Първа част
поради голямото ми желание да опитам да летя на различни места, а и основно поради огромното желание на половинката ми да отиде на най-отдалеченото място на света, решихме да "прескочим" до братски Непал.
Но, за да стигнем до там трябва да минем през Истанбул. Полета ни беше от летище "САБИХА Гьокджен"- на името на първата жена пилот от Турция. Доколкото разбрах това летище е построено само и единствено за новата писта на Формула 1. В България може само да мечтаем за такова летище.
След нощния полет, кацнахме рано в Шарджа - Обединените Арабски Емирства - мъгливо...
Излетяхме и от Шарджа и вече наближаваме нашата цел -Катманду
След като кацнахме, трябваше бързо да си платим визите (40$ на човек за месец) и да оправим документацията, за да можем да си хванем автобуса до Покхара. Решихме първо да отидем там и на връщане да останем да разгледаме Катманду. Навсякъде имаше транспаранти за 2011 година-годината на туризма. Правителството се стреми да бъдат привлечени 1 000 000 туристи, миналата година са успели да посетят страната "само" 500 000
Но макар да има такъв наплив от туристи почти нищо не е направено за инфраструктурата и облекчаването на потока от хора. Като цяло на белите туристи се гледа като на касички с пари - хора на които парите трябва да се вземат. Даже и малките деца като видят чужденец минимум искат сладкиши, а други директно пари.След летището си взехме такси след около 30 минути пазарлък, за да стигнем до туристическата автогара... влязохме в микробусчето и тръгнахме. Това е една от главните артерии на Катманду:
Пристигнахме вечерта късно в Покхара. Само за информация - Катманду-Покхара е около 150 километра - с микробуса пътувахме около 8 часа. Единствената алтернатива на микробуса е самолет от вътрешните линии, но цената е около 70$ на човек. За микробуса платихме 1000 рупий или около 12 долара за двамата (курса е еднакъв за цялата страна и е около 95 рупи за 1$), но пък изживяването никога няма да избледнее в съзанието ни.
На следващия ден се разходихме по туристическата им улица - това е единствената улица в Непал на която има почти всякаква храна и напитки, почти навсякъде има безжичен интернет и всяко заведение има дизел генератор. Последното е от огромно значение защото в цял Непал има режим на тока 3:6 или 3 часа има, 6 няма ток. Доколкото разбрах причината била брутален договор с Индия- Индия инвестира за изграждането на ВЕЦ, но с изискването за количество ток което да се изнася към нея. В крайна сметка около 90% от произвеждания ток заминава за Индия...?!?
Попаднахме и на интересни машини
Видяхме и градския транспорт
Брахме цветенца
И попаднахме на оазис - веднъж седмично се приготвя, в ресторант "Мая Деви", барбекю от месо на як с гарнитура салата... Бирата няма да я коментирам
беше превъзходна.Имаше интересни превозни средства - Махиндра. Хубаво джипче, но направено малко аланкат хихи както казваше един познат. Като застанете по средата на рамата и се усеща как последната се огъва...
Имаше и една двойка датчани на разходка от Европа
А това тук са символи за щастие и благополучие:
Всички знаят, че кравите са свещенни. В целия град си припкат животинки и хапват каквото намерят - в случая кашони. Това за тях си е направо концентрирана храна
Навсякъде се карат мотори, а този ми направи голямо впечатление- ROYAL ENFIELD. Изглежда ретро и си е ретро и декомпресорче си има. Оказа се, че Индия е купила лиценза за производството му (модела и технологията е около 1960 година) и ги произвежда сериино. Исках да си купя там, но се оказа че евнтулания внос е много труден. Иначе цената там е около 900евро за запазен и около 2200 евро за чисто нов. В Европа същите модели започват от около 1800 лири.... но мноого ми харесаха и обмислям покупка
Беше станало вече 14 Февруари и решихме да отидем на разходка с лодка. По пътя се загледах в следното - това са помпените станциики на хотелите на туристическата улица. Всеки хотел си припомпва вода от езерото до големи черни варели на покрива, където слънцето върши останалата работа по затоплянето и.
В средата на езерото Фева има малко островче-храм.
Изглед към Покхара.
Най-накрая времето стана подходящо и се разходих из района по въздух. Това е едно от ребрата към Хималайската верига. По-конкретно връх Мачапучре. От едната му страна е Анапурна юг а от другата Анапурна 2.
За съжаление или пък за щастие кацнах на едно по-отдалечено място до най-голямата река в района -Сети ривър. Реката е издълбала каньон със стени от около 40 метра. За да стигна до най-близкия път където можеше да хвана такси се наложи да вървя около 2 часа и 40 минути.
А аз докато съм летял в хотела ни имало празненство - Сватба. В същност сватбата беше започнала предния ден, но не приличаше на такава и през втория ден се разбра какво празнуват.
След няколко дена решихме да отидем до най-известното място в Непал - Лумбини. Или родното място на Буда. Сутринта рано се качихме на автобуса и тъй като знаехме че разстоянието е около 160км се бяхме подготвили за дълъг път. Но го минахме по-бързо - само за 7 часа. Имаше и интересни моменти свързани с маниера на хранене на индииците, къде си бършат ръцете след като са яли с тях и защо не ползват гел за коса ...Последното апарата ми отказа да го снима
Имаше и познати марки, мигачите са без значение там. Важното е да имаш колкото се може по силен клаксон.
В това джипче успяхме да се натъпчем 11 човека с шофьора
Лумбини представлява малко населено място, като до него се намира Парк Лумбини. В момента парка е под егидата на Юнеско. В парка Юнеско, неправителствени организации и религиозни организации наливат пари за поддържане и разширяване му. В парка всяка страна която изповядва Будизъм има храм и манастир, който е построила и се грижи за него и прилежащата му площ земя. Голямо беше учуването ми като разбрах, че манастири имат Франция, Германия и Русия
Край на Първа част
))
. Празнуваше се и със захарна тръстика. Много интересно- нагряваха я в огъня и след като се удари в земята гърмеше като бомбичка. А колко беше вкусна прегорялата тръстика...
Коментар