Пътят до коприната през Иран

[ЗМЕЙ]

От: Пътят до коприната през Иран

Димо, страхотно !!! И разказът, и снимките ... май наистина има някаква магия - накара ме да изляза от сивото си настроение и да заменя равнодушието с нетърпение - искам да тръгна натам още утре.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Бих си стояла само в Иран... Всичките дни на твоето пътешествие. Вълшебно е!!! Даже и без историята. И особено през нощта. Вземи да пуснеш някоя снимка и в темата за нощната фотография

Има още много снимки Вики, нощни То юли през деня, човек се чуди къде да се скрие ... и затова напредва в нощната фотография
За историята не си права. Има ужасно много история в Иран. Примерно аз знаех, че Кум е голям религиозен център, но не знаех, че има над 50 медресета(семинарии), и 250 университета и библиотеки, 70 000 студенти...От място съвсем близо, на север от Кум иранците изстрелват ракети към космоса, и пак до Кум са и инсталациите за обогатяване на уран. Т.е. това е университетски и религиозен център. Нещо, като втора столица. Друго, което не знаех беше за религиозния микс в Иран. Не малък процент от хората вярват в зороастризма (най-общо в природните стихии - вятър, вода, слънце, земя, енергия и т.н.-това е твърде неточно). В този смисъл религиозната търпимост съвсем не е чужда на иранците. Храмовете на зороастрийците са твърде любопитни за мен. Примерно Чак-Чак край Язд...

Но.
Има поне два подхода при подготовка на едно пътуване. Да се запознаеш детайлно с всичко за държавата преди да я посетиш -история, култура, интересни места, религия, музика ...Или да скочиш неподготвен. С ясното съзнание, че ще пропуснеш или няма да знаеш "какво пък е това". Аз предпочитам да се удивлявам и да съм по-неподготвен, а на място или после с часове да търся и чета за нещата, които съм си "открил". Просто защото съм наясно, че в държава като нашата примерно ( с поне 1300 г. история) няма как за една седмица да видиш "всичко". Дори и да го направиш, то ще е такова препускане, че по-добре - не. За мен е важно нещата да ми се случват бааавно. Бавно хранене, бавно писане, бавно жевеене ...
Сега примерно чета книгата на Румяна Чукова "Централна Азия-Трансформации на идентичността" и ми е много, много приятно. Някак подготвено я чета и знам за какво ми говори. Освен това се радвам, че не я бях чел преди.
Последните писания са свързани и с любимата ми заблуда и вярването, че "пак ще се върна". Даже си обещавам

Гледах клипчето. Когато почна музиката, моментално се пренесох там...
Добре, че мръдна камерата, за да се върна пак пред компютъра.
Има някаква магия.

Значи ми се е получило.Това е целта

Поздравления, това е най-добрия пътепис, който съм чел тук! Успех!

Ааа, има много добри разкази при моторджиите. Прегледай разделите

Невероятна красота .. седя пред монитора с увиснало чене и искам да кажа нещо ... нещо с което да изразя благодарността си към това, че ми показваш тези красоти ... но не знам, какво точно да кажа, а речника ми не е беден. За сега ще смотолевя едно "Благодаря ти Димо"!

Наистина е красиво, но така се получава, когато искаш да видиш красивото. Професионалистите могат да ти покажат отвратителна картинка от всяка точка на планетата. Пусни си телевизора примерно ...

Точно снощи се чудех кога ли ще е продължението за Иран...е дочаках и съм възхитен....отново!

Не бързай, има още Сега следва Есфахан, Язд, Пустинята ... Да не говорим, че всичко това е една много мъничка част от целия Иран.

Димо, страхотно !!! И разказът, и снимките ... май наистина има някаква магия - накара ме да изляза от сивото си настроение и да заменя равнодушието с нетърпение - искам да тръгна натам още утре.

Змей, то вашето тръгване съвсем наближи. Ти поне след няколко дни ще си "вътре в магията" ... а аз, кой знае кога пак.

Сега се сещам за още една история преди Кум. Спрях на единствената сянка до две къщи някъде към 2 следобед. Вече едва дишах от жега. Наоколо - пустиня. От къщата излезе жена, която донесе в поднос 10 чаши пълни със студен сок от бъз. Остави ги до мен и се прибра в къщата. След малко се появи пак с една черга и възглавница. Постели я до стената на къщата и просто ми посочи натам. Аз тръгнах нещо да благодаря, да говоря, а тя само си сложи пръста на устата и посочи чергата, в смисъл " Шшшшт. Лягай да спиш. После ще говориш ..." Беше и съвсем ясно от какво имам нужда - вода и сън. Спах поне два часа. Когато станах мъжете (двама братя), които си оправяха камионите, дойдоха и започнахме да ремонтираме пантата на единия куфар. През цялото време си говорехме. Аз на български, те - на фарси. И се разбрахме чудесно
Ето вижте:

[Tramp]

От: Пътят до коприната през Иран

Димо, ти не си истински! Няма такъв човек- знам го, защото вчера бяхме заедно:-)
Как си успял да скриеш до сега, че говориш фарси и всъщност си иранец? Слушах разговора внимателно и съвсем ясно чух (т.е. преведоха ми), че си говорите за Живота, Вселената и всичко останало, включително за панти на куфари...
Как е "благодаря" на фарси?

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Как си успял да скриеш до сега, че говориш фарси и всъщност си иранец? Слушах разговора внимателно и съвсем ясно чух (т.е. преведоха ми), че си говорите за Живота, Вселената и всичко останало, включително за панти на куфари...
Как е "благодаря" на фарси?

Ташакур, ташакур е благодаря. Лесно се помни Вярно е, че си говорихме за живота и вселената. Едва отказах настоятелните покани да остана...
Снимки за спомен:

[Чичка]

От: Пътят до коприната през Иран

Димо, а как седи въпроса с храненето в Иран или по точно след Турция нататък - Иран, бившите соц-републики?

Преди две седмици се озовах в централните хали на Валенсия и въпреки, че Испания не е кой знае колко далеч, веднага се виждат останките от минали времена, когато керваните тръгващи от Испания са доставяли платове и подправки за цяла северна Африка, чак до Тимбукту. Малките щандове с шафран и червен пипер там не са променени от векове...само цените са станали в евро.

Предполагам, че и по пътя на коприната е останал онзи чар, наследство от множеството търговци минали през тези земи и оставили траен отпечатък в традициите на местното население.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Димо, а как седи въпроса с храненето в Иран или по точно след Турция нататък - Иран, бившите соц-републики?

Ами през юли въпроса с храненето не стои много на дневен ред В смисъл, че въобще не ми се ядеше нищо. Пиех по 3-4 литра айрян на ден.

Според турците, турската кухня е една от трите световни кухни. Другите били китайска и италианска. Аз разбира се подскачам на такива обобщения... В този ред иранската е по-скоро турска (вече виждам подскочили иранци ).
Хлябът е различен от нашия. Прилича на кора за баница - ръчно точена. Т.е. не се чака да втаса, без мая или "набухватели" - не знам.
Та за закуска хляб, масълце, сладко, орехи, сирене .. айрян. Вечер - шишове. Пилешки, телешки, с мляно месо или кълцано и задължително чинийка с магданоз, отделно - зелена салата, домати. Не съм пробвал разни екзотики.
А на север в становете вече се появяват варива...освен шишовете(шашльйк). Варени теста с месо вътре, ориз (плов) и т.н.

[viki terzieva]

От: Пътят до коприната през Иран

Аз съм фен на точно обратния подход при пътешествията. Обичам да знам къде отивам и маршрута се прави съобразно историческите обекти. Като знам къде отивам преживявам съвсем по друг начин нещата.
Например Чак Чак... Нищо и никакво селище в пустинята с един зороастрийски храм. А зороастрийския храм никак не е забележителен - нито като архитектура, нито като вътрешна украса. Защото основното му предназначение е просто да пази огъня от стихиите. Тоест на място ще видиш просто една правоъгълна постройка - четири стени и толкоз... Няма стенописи, няма текстове, няма релефи, нищо...
Обаче ако знаеш историята, ако знаеш защо храма е там, кой го е построил, в чест на какво и чии стъпки са кънтяли в него и чии ръце са се топлили на огъня му вече е съвсем различно. Поне моето сърце трепти от това да знам, че вървя по стъпките на, да кажем, Александър Македонски или Кир, Ксеркс, Дарий или Артаксеркс...
А дори и в този вариант винаги има изненади - колкото и да си чел никога не си подготвен за реалната атмосфера, която поне досега, винаги е надминавала очакванията ми. А ако случайно се случи нещо непредвидено и посетим нещо извън предварителния план (това също се е случвало винаги) - още по-добре. Така имаш и от двата вида приключение - изненадата на непланираното ("Леле, къде попаднах" или "Уха, къде съм бил" в твоя случай ) и удоволствието от реализираното на една мечта...
Хубава ти става темата - жива и диалогична - говорим си по много и за всичко
Добре, че си супермодератор и няма кой да ме затрие ))

[boiko73]

От: Пътят до коприната през Иран

Димо, хайде давай още, че става много интересно. Наистина изглежда прекрасно в Иран. Аз от всичко най-обичам като отида някъде да си поседна като лелка на мегдана и да наблюдавам хората. Така някак повече успявам да усетя съответната държава, пък ако се завърже и лаф с някой местен става прекрасно. После мога да отида да видя някоя историческа забележителност, но за тях чета предварително само къде се намират и горе - долу какво представляват, а после Вики ми разказва.
А на клипчето с перфектния ти фарси се смях от сърце. Той човека всичко ти разбираше.

[ianakiev]

От: Пътят до коприната през Иран

Димо, покрай тия твои пътеписи , приятелката ми ти е станала голяма фенка .
Ще се ревнуваме, да знаеш.
Усещам как в тая тема се заражда следващата групичка за Иран.

[Layer]

От: Пътят до коприната през Иран

Димо, покрай тия твои пътеписи , приятелката ми ти е станала голяма фенка .
Ще се ревнуваме, да знаеш.
Усещам как в тая тема се заражда следващата групичка за Иран.

Моята пък иска да ме изоставя заради седенето ми пред компа.
Постоянното четене на пътеписи и разглеждането на снимки.

[Faca]

От: Пътят до коприната през Иран

Димо и мен ме зариби още преди да замине .. като беше във Виена за визите.
И ето ... няма и година след това стои мотор пред нас ... и чакам отпуската

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Аз съм фен на точно обратния подход при пътешествията. Обичам да знам къде отивам и маршрута се прави съобразно историческите обекти. Като знам къде отивам преживявам съвсем по друг начин нещата.

Вики, аз много уважавам твоят подход. Дори го практикувам понякога, като оставям Яна да свърши тази работа В конкретният случай дори не съм си помислял. Едно културно-историческо изследване на Иран би отнело месеци, а за задълбочено запознаване с държавите от цялото пътуване, реално би било да посветиш живота си да речем А аз имах по една седмичка и по 2-3000км за всяка ...
Да ти призная, понякога изпитвам особено удоволствие да не посещавам забележителности. Старателно избягвам струпването на народ за да се запилея в друга част на града/селото. Не винаги разбира се.

Димо, хайде давай още, че става много интересно. Наистина изглежда прекрасно в Иран. Аз от всичко най-обичам като отида някъде да си поседна като лелка на мегдана и да наблюдавам хората.

Да, да. За това говоря и аз Бойко.

Димо, покрай тия твои пътеписи , приятелката ми ти е станала голяма фенка .
Ще се ревнуваме, да знаеш.
Усещам как в тая тема се заражда следващата групичка за Иран.

Щом казваш, ще се ревнуваме Жоро. Аз теб, ти мен - както дойде

Димо и мен ме зариби още преди да замине .. като беше във Виена за визите.
И ето ... няма и година след това стои мотор пред нас ... и чакам отпуската

И ние чакаме Faca, твоите разкази. Вече два пъти до Чехия и нищо А само в Австрия колко има да покараш...

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

И така след няколко часово спокойно каране по големите и равни ирански магистрали отново по тъмно пристигнах в Есфахан. Особеност e, че бензиностанциите не са разположени на пътя, а в страни. Липсват рекламни табели за тях и е необходимо да ги "издирваш". Още с влизането спрях до полицаи и потърсих Амир-Кабир хостел. Това място присъства в много описания на пътуващи хора преминавали през Есфахан и с колела и с мотори. Хан кари куми и полицаите ми показаха къде е хостела. Есфахан е 5 милионен град. Ясно беше, че няма да се задържа дълго. Спане сам в тройна стая с обща баня и тоалетна 17 USD + 2 за паркинг. О да, пералня два долара и бях, като нов ... Късно излязох да поснимам:

[ili4]

От: Пътят до коприната през Иран

Димо, невероятно е!
Благодаря ти и браво!

Защо триеш EXIF инфото? Много ми се искаше да разгледам тая информация от нощните снимки на пазара от последния ти пост... светкавица няма, но се чудех за ISO, бленди и скорости... монопод?

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Събудих се към обяд. Повечето сгради в Иран са организирани с вътрешен двор и сянка, в който е поносимо да прекараш светлата част от денонощието... разбира се, ако не си на работа Последва сблъсък с иранската бирена индустрия Да, има бира. Безалкохолна , студена, газирана с вкус на пъпеш, каркаде и т.н.
Ето го и хостела: