От доста време чета и се възхищавам на хора пуснали подобни теми, все се каня и аз да пусна една, но не се решавах до днес. Ще се опитам да опиша всичко направено или планувано по автомобила. Моля да бъда извинен предварително ако задавам глупави въпроси или правя нещо не както трябва. Ще съм благодарен за всеки съвет. Именувам темата така защото за последните няколко години не съм срещал друг такъв джип да се движи из Пловдив.
Историята:
Джипът беше закупен пред 2004 г. на един от тайните търгове, на които се разпродава армейска техника. Цялостното състояние беше изненадващо добро (рядко запазен екземпляр на 20 000км, всичко оригинално), въпреки, че не беше пален от доста време запали с минимали усилия. След като беше довлечен до Пловдив бяха основно ревизирани ходовата част, сменени всички консумативи, нова боя и всичко необходимо за да стане годен за експлоатация. Джипът ме грабна още шом го видях тогава бях на 14години. Общо взето през 2004 се заразих сериозно от болеста наречена Газ 69. Джипа се караше всяко лято редовно до 2007 , след което 2 години не беше помръдван. През годините интересът ми към машината нарастваше и нарастваше.... Така до есента на 2009 когато вече правоспособен шофъор можех навсякъде да карам любимия вседеход. Тогава нещата още повече се задълбочиха... Извършено беше само техническо обслужване за да може да се движи по пътищата, боята беше олюпена на доста места. Обърнахме задните пейки като напречната дойде зад шофъорските седалки над газовата бутилка. Отзад сложихме задна седалка от Range Rover и така джипът отново започна да пълзи по пътища и гори. Бях планувал да направя ремонт през пролетта. За съжаление нямам голям запас от снимки от това време, но ето няколко
Който е ходил на манастирът "Св. Богородица" над Бойково и знае пътеката, по която се слиза до аязмото да не се чуди джипа слезе и до него
е имаше и щети но минимални
Следва продължение....
Историята:
Джипът беше закупен пред 2004 г. на един от тайните търгове, на които се разпродава армейска техника. Цялостното състояние беше изненадващо добро (рядко запазен екземпляр на 20 000км, всичко оригинално), въпреки, че не беше пален от доста време запали с минимали усилия. След като беше довлечен до Пловдив бяха основно ревизирани ходовата част, сменени всички консумативи, нова боя и всичко необходимо за да стане годен за експлоатация. Джипът ме грабна още шом го видях тогава бях на 14години. Общо взето през 2004 се заразих сериозно от болеста наречена Газ 69. Джипа се караше всяко лято редовно до 2007 , след което 2 години не беше помръдван. През годините интересът ми към машината нарастваше и нарастваше.... Така до есента на 2009 когато вече правоспособен шофъор можех навсякъде да карам любимия вседеход. Тогава нещата още повече се задълбочиха... Извършено беше само техническо обслужване за да може да се движи по пътищата, боята беше олюпена на доста места. Обърнахме задните пейки като напречната дойде зад шофъорските седалки над газовата бутилка. Отзад сложихме задна седалка от Range Rover и така джипът отново започна да пълзи по пътища и гори. Бях планувал да направя ремонт през пролетта. За съжаление нямам голям запас от снимки от това време, но ето няколко
Който е ходил на манастирът "Св. Богородица" над Бойково и знае пътеката, по която се слиза до аязмото да не се чуди джипа слезе и до него
е имаше и щети но минимални
Следва продължение....
Коментар