Tweet
640 килобайта [RAM] би трябвало да са достатъчни за всекиго.
Бил Гейтс, 1981 г.
Бил Гейтс, 1981 г.
През декември ми подариха симпатично USB от 8 гигабайта и от време на време то ме подсеща за такава тема. (Тя е сродна на тази за твърдите дискове, но мисля, че е все пак по-различна).
Ето го USB-то:
Знам че съществуват и устройства, по-дребни и по-вместителни. Но ключодържателчето е достатъчно, за да ми се завие свят, щом се замисля. Така е защото помня "като от вчера" доста неща и често изпадам в изумление: "Кога успя да стане всичкото това?!?!"
1.
Първите носители на информация, подготвена за обработка с ЦЕИМ, които съм виждал, бяха хартиени. Това беше през 1967-1968 г. ЦЕИМ означава цифрови електронно-изчислителни машини, но по-късно ги понижиха в ЦЕСМ (демек, "електронно-сметачни"), тъй като изчисляването е мислене, а само човекът може да мисли и т.н.
Носителите, които споменах бяха перфоленти и перфокарти. Дупчат ги със съответни машини и те - ако е позволено да се изразя така - се превръщат в дигитални. Цялата информация по тях е преведена на единици и нули, във вид на дупки и недупки.
След гимназията мои приятели работеха и учеха в изчислителен център и ми даваха перфокарти - приятни да си записваш това-онова на обратната страна. Но тъй като не можах да намеря къде в къщи съм запазил някой друг екземпляр, взех от мрежата това изображение:
На една перфокарта можеха да се запишат (надупчат) двоично 80 байта информация. А картончето е дълго приблизително 18 см.
Ако разположа на перфокарти толкова информация, колкото може да се събере във въпросното USB и ги подредя надлъж една след друга, общата дължина ще бъде 18 000 километра.
(Разбира се, сравнението по обем е чисто теоретично и освен това крайно непълно. Има и други съществени показатели, не на последно място времето, необходимо да запишеш да речем 1 КВ на флашка и на перфокарти. Предполагам, че сравнението и тук ще бъде зашеметяващо.)
От друга страна, ако една карта тежи половин грам, разтоварването на моето USB ще погълне 50 тона картон. Не, това не е разумният начин да спасиш дърво.
2.
Пак по онова време, разбира се, има и магнитни носители, и хората се мъчат да намаляват техните физически размери, увеличавайки капацитета им. (Но и най-смелият тогавашен спец не би повярвал, че моето USB някога ще бъде възможно.)
Ето, между другото, малък откъс от "Епичното съперничество" (Epic rivalry), много хубава книга за най-горещите години на космическата надпревара между САЩ и СССР.
Една от най-обезсърчаващите задачи, пред които беше изправен проектът "Аполо", беше навигацията: да се пропътуват 237 000 мили до Луната и обратно... Способността на контролния център на НАСА да предвиди къде във всеки момент ще бъдат едни спрямо други Луната, Земята и корабът "Аполо" зависеше от високоскоростни компютри. Без техните многобройни изчисления за посоката и скоростта, мисията "Аполо" не би била възможна.
...
Компютърът в командния модул (на кораба) беше програмиран с кодирани инструкции за полета до Луната върху защитени от изтриване запечатани в пластмасови кутии ивици от намагнитена жица. Макар примитивен, той беше способен да заведе астронавтите до Луната и обратно. Въпреки тази толкова значима роля, бордовите компютри на "Аполо" бяха изключително ограничени, сравнени даже с възможностите на днешните настолни модели.
Например навигационният компютър на "Аполо" тежеше 70 паунда (към 35 кг) и беше в плоска кутия три на пет фута (към метър на 1,5 метра). Той имаше процесор от един мегахерц, един килобайт RAM и 12 килобайта ROM. Днешният типичен настолен компютър предлага хиляди пъти по-висока скорост на процесора и може би 500 000 пъти повече RАМ. Твърди дискове заместиха RОМ, увеличавайки капацитета милиони пъти.
3.
Колкото и да помня това-онова "като че ли беше вчера", си давам сметка колко мухлясала история изглеждат днес перфокартите. Поне за половината колеги във форума ЦЕИМ и "Аполо" са също толкова далечни и архивно-пожълтели, колкото са за мен гражданската война в Испания и Джони Вайсмюлер.
Затова нека да погледнем нещо, свързано с носителите от по-близкото минало.
Подариха ми две такива кутии преди 17-18 години. Бяха много скъпи - демек, да ги ползваш със здраве дълги години. Като мебели, като IT глезотии не за всеки джоб. И то с ключе и дръжка за носене. (Защото един носител, освен че съдържа информация, трябва да е удобен за носене от компютър А до компютър В - това беше доста важно преди да напъпи и цъфне евтината, бърза и надеждна електронна поща. В заниманията ми през годините носенето на носителите винаги е имало значение.)
Една такава кутия събираха около 35-40 дискети - от "меките", по-големите по размер, но скромни по обем, 600 - 700 КБ, ако не греша.
Ако флашчето ми е пълно и реша да прехвърля данните от него на онези дискети, ще трябва да напълня приблизително 300 (!) такива кутии. А аз, горкият, имам само две: в едната държа дребни инструменти и винтчета, а в другата лекарства.
Освен това онези дискети много често получаваха изнервящи дефекти.
4.
Явиха се по-компактните и надеждни 3,5-инчови дискети. За първи видях такава в някакъв шпионски екшън - заради нея се преследваха и се обстрелваха. Но аз така се бях захласнал по тази симпатична и удобна за носене дискета, че не разбрах развръзката на филма. (Надявам се добрите да са се измъкнали живи, влюбени и богати, както често става. На кино.)
Не след дълго и аз - наяве! - си имах дискети от 1,44 МБ. Още имам няколко.
Много им се радвах и им купих една-две кутийки за лесно и надеждно пренасяне в джоб. Най-приказното носене на носители, което ми се беше случвало.
Сега даже малко ми е мъчно, че скоро ще пенсионират окончателно и тези дискети.
Мъчно или не, ако повторя (потретя) експеримента с прехвърлянето на данните от флашчето и после подредя запълнените симпатични дискети една върху друга, ще получа колонка, висока над 18,5 метра!
За по-лесно смятане (или проверяване) - три дискети имат обща дебелина 1 см, доста точно. А заедно събират 4,32 мегабайта.
5.
Нека се пооткъснем от абстрактно-звучащата дума "информация". Допреди 30-35 години преобладаващият "носител" на музика бяха грамофонните плочи. (Наистина, примерът, не е съвсем прецизен, тъй като записите върху тях са аналогови, а не цифрови.) От двете страни на една от т. нар. дългосвирещи плочи (разговорно наричани някога "тепсии", 33 оборота в минута) се събираха 15-20 парчета.
В моето USB има пространство за приблизително 3000 песни, еМ-Пе-тройки. Или 150 "тепсии", 20-30 килограма плочи... Как се носят 30 кила плочи?!
Такива работи.
***
А - сякаш беше вчера - толкова се радвах на на кутийката, с която лесно мога да нося цели два носителя по цели 1,44 МВ!
Край на тази порция спомени.
Поздрави!
))
Коментар