Черни спомени

[Чичко Фър]

От: Черни спомени

Оооо Индииии !! Респект!!!

[zzlatev]

От: Черни спомени

...
Ако е възможно напиши още нещо за плодовете, които виреят там, някакви зеленчуци отглеждаха ли се?
...

За плодовете и зеленчуците какаво да ти кажа - райско изобилие. Да вземем ананасите, това тука в Европа не знам как смеят да му казват ананас. Ето ти един случай - седя си на терасата на едно кафене в най-близкия град( събота и неделя ходех до града, за припаси и развелчения) и пред мен на улицата спира камион, пълен с над 2 тона ананаси. Стоварат няколко за кухнята на кафето. Аз пък питам шофьора ще ми продаде ли два и на мен. Отговори ми - влизай и си избирай. Е, избарх си два, по 5-6 килограмови, леко сиво зелени отвън, още киселки, но приятно сладко- киселки, за по долар парчето. Кажи ми сега, дори след 11 години как да ям ананас тука. Къде е оня божествен вкус, особена кисела сладост и литри сок в тоя плод.Там, а не тук определено.
Иначе си има всичко, домати, чушки, всякакви зелени салати, картофи местно поизводство. Но всичко трябва да си миеш и режеш сам. Като казвам миеш, не с вода, а с разтвор на калиев перманганат. По едно време имаше масово холерна зараза и ние за да ядем салата от домати първо ги миех обилно с калиевоперманганатен разтвор, после ги слагах за кратко в кипяща вода, после в студена. От тая процедура кожата им се отделяше и белеше лесно. И от белените домати си режех салата.
Сещам се и друго, големите дървета на снимката от къщата в Муяне са мангейри, дърветата, даващи плода манго. Преди 2 години с хиляди мъки до мен стигна един плод от тия дървета( там бизнеса с българско участие още продължава). Направо все едно ми донесоха късче злато за ядене. Това тука, дето го продават на баснословни цени, е гадно зелено, неузряло подобие на манго.
Иначе цитрусови плодове, авокадо, банани...свята да ти се извие. Бананите ги ядяхме сурови, пържени, фламбирани с карамел и ракия. Има много и различни сортове, пържените стават най-добре от сорта "банана макаку"( в превод маймунски банан). Имаше един тип фуражни - "банана маса"( банана ябълка). А хубавите сладките, се казвата "банана мадейра"( сладки банани). Знаеш, бананите не зреят на клона, а трябва да се отрежат. Виси си връзката на верандата и почва да зрее от най-долните плодове. Хапваш и вървиш нагоре - ти ядеш, то зрее и така до следващата връзка.
Уф, Краси, върна ме в някакви стари кулинарни спомени, направо ми потекоха лигите за стари неща. Взе да ми мирише на ананас пак, а още не съм заспал и не сънувам.

[bochkata]

От: Черни спомени

Чудесен разказ и прекрасни снимки!Благодаря за споделянето!

[zzlatev]

От: Черни спомени

Ето още малко от моите Черни спомени
Тук съм на един от проучвателните обекти. Това не е голяма кариера, просто интересна жила скали, която с копане проверяваме не крие ли нещо ценно. На снимката съм се скрил огт жегата, че нещо тоя ден ме тресеше маларията

Ето и снимка от същото място, тотална безпътица, но с Дифендъра път не ти трябва.

На тая снимка съм в съвсем реална обстановка в саваната, на една река близо до нашата концесия. Виждате, армейския камуфлаж и дахщайнките са задължителни, че змиите не спят. Виждал съм от 10 метра зелена мамба, голям и опасен звяр.

Тая снимка е хем шеговита, хем сериозна. Колегата ми се къпе в реката, а аз отвисоко дебна да не дойде крокодил. Оръжието не е майтап, това мачете сега винаги ми е в Рейнджа и по нашите планини. А крокодил съм виждал отблизо, по-дълъг беше от 3,5 метра

Питате и за камъните. Ето още 1-2 снимки. На първата са няколко кристала много рядък яркожълт кварц - цитрин

Като говорим за редки и разсеяни минерали, сивото късче на преден план е масивна бисмутова руда - бисмутинит( грозно и безкрайно ценно)

А това зеленото е редкия полускъпоценен минерал амазонит, сниман в рудниците на Монапо, на няколкостотин километра на север от моето царство

А ето тука един почти половинметров кварцов кристал, още не изваден от скалата( брата му близнак е вкъщи на шкафа)

А тук съм го гушнал изкопания кристал. Снимката е един ден преди да си тръгна окончателно от Муяне

И за край, защото вече няма какаво да Ви покажа, един истински Мозамбикански залез, красив завършек на деня в тропиците.


Върнах се замалко "там", макар и духовно, радвам се че и на вас ви е интересно това "там", моето "там"

[Танасе]

От: Черни спомени

Би ли се върнал там да си изкараш старините?

Ти с тези дахщайнки, а работниците боси, тях не ги ли е страх?

[zzlatev]

От: Черни спомени

Би ли се върнал там да си изкараш старините?

Не знам засега, но да си посетя моите места и села със сигурност ще се върна, дори и чак на старини

[rusev]

От: Черни спомени

Злати разкажи за Дифендъра-как ги поддържахте без сервизи, на колко км ги обслужвахте и как, какво им се чупеше най-често?

Аз имам теория, че колите в Африка издържат много и се чупят рядко, защото кто знаеш , че няма къде да я поправят караш много внимателно и леко.
За разлика от карането което правим тук в България.
Дали ми е вярна теорията?

[bgbul]

От: Черни спомени

Уникални снимки. Завиждам ти .
Прави ми впечатление, че всички кристали са единични и едри. Така ли са всички, или има и друзи?
И какъв е произхода им та да са така разпръснати , толкова големи и единично. А се впечатлих много ...
Продължава ли някой твоя бизнес и сега (там в черното ) ?

[Stas]

От: Черни спомени

Злати, колко мина от времето когато разказва в сутерена на Галичица?
Повечето неща си ги спомням, но тук си пуснал много повече снимки. Супер е.
От какви оригинали са сканирани?

[rosendinkov]

От: Черни спомени

Много интересно беше, благодаря.

[zzlatev]

Злати разкажи за Дифендъра-как ги поддържахте без сервизи, на колко км ги обслужвахте и как, какво им се чупеше най-често?

Аз имам теория, че колите в Африка издържат много и се чупят рядко, защото кто знаеш , че няма къде да я поправят караш много внимателно и леко.
За разлика от карането което правим тук в България.
Дали ми е вярна теорията?

Руси , и е така, и не.
Естествено , пазиш колата, като можеш да минеш встрани, не ореш в трудното. Но тамошното лесно си е наш хард, всеки божи ден правех по 72 километра сравнително тежък оффроуд с пресичане на река и каменисти терени. С гуми галоши и без лебедка се пазиш определено. От там съм научил да не съм "хардаджия", ако трябва, да загубя 5-10 минути, но да е по-леко и сигурно за колата, ще ги загубя тия минути. Тоя пикапа, дето го карах постоянно, си беше 84 коня чист дизел, вървеше си перфектно с вода от реката в радиатора. Горивомера не работи, с мене винаги си имах туба гориво и все си доливах, проблеми не съм имал. Освен когато се проби резервоара и всичко изтече. Хванахме го късно и двигателя глътна въздух. Развих някави там смукателни клапани и газ на празни обороти, то се пени и тече, докато тръгна чисто гориво. Завихме ги и готово, колата тръгна. Не ме питай точно какво съм развил и направил, не знам. Само това можеше да се развие. Иначе натърках спуканото със сапун и готово, теча спря.
Един път ми се спука и радиатора. С лъжица червен пипер вътре и това се реши. Един път съм късал заден амортисьор и съм вадил пружина, това лесно се оправи. Други сериозни повреди, освен катастрофата и търкалянето нямаше. А и след две салта през покрив само му очукаха тенекиите, смениха един скъсан тампон на двигателя, сложихме един плексиглас вместо предно стъкло и пак си го карах. Абе евтина кола аз поддръжка, и сигурна.
Тоя втория, с лебедката, съм го карал по малко и нарядко, той беше 2,5 ТД, някакъв двигател разработка точно преди 200 ТДИ. С него никога никакви проблеми не съм имал. Той ми беше по-градска кола, с него събота и неделя ходех до града.

Уникални снимки. Завиждам ти .
Прави ми впечатление, че всички кристали са единични и едри. Така ли са всички, или има и друзи?
И какъв е произхода им та да са така разпръснати , толкова големи и единично. А се впечатлих много ...
Продължава ли някой твоя бизнес и сега (там в черното ) ?

Кристалите по-често са единични и естествено не винаги толкова едри. Това са пегматитова находища от особен тип, кристалите растат в нещо като кухина, запълнена с глина, в която плават( вижте кварца преди да го извадя). Няма отворени пространства, на чиито стени да се образуват друзи. Самите пегматити са особен тип, много богати на тантал, ниобий, бисмут и други рядкости. И са огромни по размер и богатство на минерали, подобни има само още на 2-3 места в света( само в Бразилия и Мадагаскар са в тоя размер и богатство). Сега българския бизнес там продължава, ръководи се от човек, на който аз съм му преподавал закратко минералогия, когато той беше студент, а аз аспирант в СУ. Но е основно фокусиран върху редките и разсеяни елементи, докато моя фокус бяха скъпоценните камъни.

От какви оригинали са сканирани?

Нормална фотолента, мисля АГФА. Снимани са с Практика. Сканирани са от самата фотолента на добра машина от познат фотограф.

[choko]

От: Черни спомени

Злати,евала за смелоста.

[Layer]

От: Черни спомени

уникални снимки.
мерси !

[zzlatev]

От: Черни спомени

В Мозамбик пак има сблъсъци и гражданска война, бият се в централната част на страната. Това го няма в новините на фона на всичко останало в света, но разни въоръжени банди върлуват в района на Рио Сави и доста хора са загинали. Там бандитизма и войната вървят ръка за ръка иникога не са били изкоренени, тлеят под повърхността, кога по-дълбоко, кога по-плитко. Дано се оправи всичко скоро.
И най-тъжното за мен, след 17 години бизнес моята фирма хлопна кепенците, повече български геолози и обекти там няма.

[aldr]

От: Черни спомени

Но са ти останали спомените , които сподели с нас . Благодаря !