Пътуване до Кения или Хакуна Матата

[rosendinkov]

Като дете много бях чел за Африка, за чудният свят на животните и племената, за Серенгети, Нил, Виктория… Бях толкова очарован, че многократно изгледах филма „Боговете…”, прочетох книгата Лъвицата Елза. От тогава си мечтаех да посетя този континент и да се потопя в атмосферата му.
Наскоро с жена ми получихме покана от нейната сестра, живееща в Кения, да я посетим и решението беше взето много бързо. И така, започнахме проучване на възможностите за пътуване до там и местата, които да посетим. Разбира се, сафарито беше задължителна част от програмата.
Най-изгоден начин да се отиде в Кения е с автобус до Истанбул, и оттам с директния полет на Турските авиолинии до Найроби. Решихме да комбинираме пътуването до Истанбул с посрещане на Новата година там. За целта резервирахме чрез интернет хотел за 30-ти и 31-ви декември, а полета – на 1-ви януари, с престой в Кения 12 дни.
Пътуването от София до Истанбул с нощния полупразен автобус беше сравнително комфортно. Автобусът пристигна на автогарата Отогар рано сутринта, където фирмата има доста добър офис с чакалня, и човек може да си почине и да пийне турски чай.




Смразяващият сутрешен вятър ме караше все-повече да си мечтая за Африка.




След настаняването в хотела е време за изпълнението на културната програма. Джамията Султанахмет.




Света София.




Посрещане на Новата година на площад Таксим. Събрали са се неколко десетки хиляди човека, предимно мъже. Звучи техно музика и купона се заформя. Липсата на жени води до такива неща.




Въоръжени до зъби полицаи са обкръжили народа. Имат автомати, щитове, водни оръдия и автобуси. С турската полиция шега не бива.




Между купонджиите обикалят търговци със стоката си – чорапи, гевреци, шапки, кестени, ваксаджии. Виждам човек, поставил чеп банани за продан върху вестник. Друг вади от джоба тенекиена кутия бира и ми я предлага. Ключарят реже ключета в ателието си отсреща. Бизнесът няма време за купони.




Честита Нова 2011 година!




На следващия ден се добираме до летище Ататюрк и огромния Ербъс ни прибира в корема си. Африканската одисея започва.

Настаняваме се в прекрасната къща на домакините ни в един от добрите квартали на Найроби.




Първата разходка в Найроби ни напълни с впечатления. Столицата на Кения има население от малко над 3 милиона и е сравнително модерен град, в центъра има много съвременни сгради. В някои отношения изпреварва София – успешно е решен проблема с уличните кучета. Пушенето на открито е забранено, както и в повечето заведения.








Скоро се оказваме на малък площад, служещ като автогара. Кипи голяма суматоха около автобусите, кондукторите приканват всеки минувач да се качва, даже и нас. В Найроби има само автобуси, които не са много на брой и се движат по някои маршрути и десетки хиляди маршрутки.




Маршрутките, или „матату” заслужават специално внимание. Това е основното средство за придвижване в цяла Африка. Най-често са разпадащи се микробуси тойота със сменени умалени седалки, за да побират 14 човека. Във всяко матату има кондуктор, който освен че събира парите, предимно се грижи да натъпка бусчето с пътници. За целта, шофьора подсвирква постоянно с клаксона и тромбите на всички настигнати пешеходци, като кондуктора също се провиква, жестикулира, съобщава за къде пътува. Понякога кондуктора се вози висейки отвън, за да не заема ценно място в салона. Цената на пътуването е според зависи, но най често е около 40-80 стотинки. Някои бусчета са тунинговани с лети джанти, тромби, светлини, надписи на отбори или остроумни лозунги, а вътре има голям плазмен телевизор с мощни колони и блъска музика, с цел да индивидуализира собственика и да създава лоялна клиентела. Тъй като такситата са доста скъпи (софийските тарифи умножени по 3), престрашихме се и започнахме да ги използваме.










Движението в Найроби е много натоварено и интензивно. Животът започва рано сутринта, и към 7.00 започват да се образуват жестоки задръствания. Кара се много бързо, с резки ускорявания и внезапни спирачки. Повечето шофьори безсмислено лавират наляво и надясно. Минават през банкети и други препятствия отстрани на пътя. Колите се разминават на косъм, но шофьорите са доста спокойни, не ползват клаксон и нито веднъж не видях някой да си изпусне нервите. По-скоро като че ли участват в някаква игра на рефлекси. Автомобилите са 90% японски, само автоматици и са сравнително нови, внесени втора употреба от Япония.










Бензинът струва около 1,10 долара (1 долар= 80 шилинга). Едно от малкото неща, по-евтини от България.






В Найроби, подобно на София няма много забележителности, но за сметка на това нощния живот е на ниво. Популярните места за туристите са Центърът за застрашени жирафи, Националния парк и приютът за осиротели слончета.






За разлика от движението, кенийците са доста спокойни хора, не си дават много зор. Всички говорят английски и суахили, които са официални, и по още 1-2 езика. За разлика от Турция, общуването тук става с лекота. Обичат да приказват, любимите им теми са английски футбол и политика. Много от тях, разбирайки че сме от България, отговаряха „Бербатов!”




След два дена престой в столицата, компанията ни от четирима човека потегли за океанското крайбрежие. Първоначално планът ми бе та пътуваме с автобуса, но домакините бързо ни разубедиха и за целта наехме кола, разбира се Тойота. Разстоянието между Найроби и Момбаса е 500 км. Пътят е добър, но тесен, с по една лента в посока. Няма знаци и всеки кара както си иска. Тръгнахме в 6 сутринта, улиците вече се пълнеха с коли, а отстрани на пътя тълпи от пешеходци бързаха за някъде. Автомобилите по пътя за Момбаса са предимно камиони, движещи се с около 50-60 км/ч. Почти е невъзможно да се кара с равномерна скорост, постоянно се спира или изпреварва. Много често насрещните камиони се изпреварват, което става изключително бавно и многократно бяхме принудени да влезем в банкета за да им направим място!











Покрай населените места местните търговци стоят на платното до огромните гърбици и буквално бутат през прозорците стоката си – кашу, банани, домати, печена царевица, непознати плодове. Автомобилите не спират, и търговията става в движение, като търговците бягат с автомобила докато приберат парата!






Релефът на Кения е много разнообразен и по трасето се редуват равнини, полета, хълмове, горички, типичен африкански буш и високи планини в далечината.










Ставаме свидетели на пътен инцидент в едно село, десетина минути преди нас са ударили човек и са избягали. Местните са обезумяли, пътят е преграден с камъни и клони и не пускат никого. Напрежението расте и може да излезе извън контрол. Виждам трупа и човешки части на платното. Натрупва се километрична колона, идва полиция и след един час отварят пътя.




Жегата е около 30 градуса, но на някои им е студено. В Африка къси панталони не се носят.




Пътят пресича националния парк Цаво, мяркат с животни.




По-нататък наблюдаваме интересна гонка по пътя. Мататуто на снимката се движи с над 120 и не пуска едно по-малко бусче да го изпревари, явно наближаваме населено място и трябва да обере клиентите. В селото слизането и качването на народа става за секунди и бясно отпрашва напред…




След 8-часово шофиране, наближаваме Момбаса и настроението расте…







Следва...

[Андрей Боянов]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

Айде, човек, давай продължението! Тамън загрях и то... свърши
Много ми харесва разказът ти, много добре написан и увлекателен. Аз за Кения отдавна си мисля и ми е супер интересно вашето изкарване там.
Изобщо, Африка ми е голяма слабост.

[rosendinkov]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

Кенийското крайбрежие на Индийския океан е дълго 500 км и е много разнообразно и красиво. Има множество плажове и острови, рифове и речни делти. Туристическите центрове са Ламу, Малинди, Ватаму, Момбаса, Шимони.
Мястото, където отсядаме се казва Диани бийч и е на 30 км южно от Момбаса. Kрайбрежието около Момбаса е осеяно с хотели, комплекси и вили. За разлика от нашето, не е плътно застроено и сградите са малки и нарядко. Повечето хотелчета са модерни и спретнати и осигуряват перфектни условия за почивка. Има много барове и дискотеки. Почти всички са собственост на европейци.
Лесно намираме комплекса и оставаме безмълвни от красотата му. Не сме и очаквали такова разнообразие от цветове. На брега растат кокосови палми , плажната ивица е широка стотина метра. Пясъкът е бял и фин като брашно… Океанът е спокоен, и няма вълни, защото навътре има риф, където по-късно ще отидем.































Тук активния сезон е от януари до края на март, но плажът е празен и почти не се мяркат хора, което е непривично за нас.





Малкото забелязващи се хора са всъщност „бийч бойс”- местните търговци на сувенири, които са доста досадни и не те оставят на мира докато не купиш нещо. Всеки 5 минути някой те приближава, заговаря и предлага нещата си. След жестоки пазарлъци от всекиго купуваме по нещо, приемаме че нахранваме някое гладно африканско детеJ . Използваме момента и разпитваме хората за страната им. Ако пазарлъка загрубее, на помощ идват вълшебните думички „Хакуна Матата” (няма проблеми) и всичко си идва на местата.





Лодкари ни предлагат да ни заведат на рифа, след известен пазарлък сделката е налице (Хакуна матата!) и поемаме нататък. Разбираме, че през деня отлива образува пясъчни островчета, а през нощта си ги прибира.






















На плажа рибари ни предлагат да ни сготвят морска храна, отново пазарлък и сделка, за вечеря на следващата вечер. В уговорения час донесоха сготвената риба, омар, скариди и ориз с кокосово масло. Останахме доволни, освен нас нахранихме и поредното дете.






Разбираме за рибен ресторант на брега наблизо, държан от българин и решаваме да го проверим. С влизането управителя ни чува да говорим и ни се представя. Отдавна е в Африка и няколко години разработва ресторанта, предлага и настаняване. Прави ни впечатление професионалното обслужване на сервитьора, рядко срещано в Африка. Не след дълго специалитетите са на масата и оставаме очаровани от вкуса им.






Момбаса е интересен град, смесица на африканска, арабска и индийска култура. Преобладаващата религия тук е мюсюлманството. Има население от около 800000 души и е втория по големина след столицата. Градът е главен пристанищен център на цяла Източна Африка и има богата история. Доста по-беден е от Найроби, правят впечатление множеството гета, а в централните части се усеща чувството за отминало величие. Значителна част от населението му са араби и индийци.
Централната част от града е разположена на остров и за да се отиде там се ползва ферибот.































Главната забележителност на града е Форт Джизъс – крепост, построена от португалците и стария град около нея. Отправяме се натам с тук-тук, като казваме на шофьора да мине през задните улички, за малко адреналин. Става опасно, отвсякъде се появяват странни типове и скитници. Казваме на шофьора да кара по-бързо и след малко се измъкваме.
















Туристическата индустрия е основен по значение отрасъл в Кения, като се осъществява главно в националните паркове Масай Мара, Цаво, Абърдеър, Амбосели, Планината Кения, Езерото Накуру и др. В тях могат да се срещнат всички африкански животни. Входните такси за тях са високи, в порядъка на 60-80 долара на човек на ден.
След препоръка в руския форум за пътешествия „Форум Винского” се спряхме на един местен туроператор за организирана 3-дневна екскурзия в Масай Мара. Паркът е северното продължение на Серенгети в територията на Кения и се намира на около 200 км от столицата. Настаняването в парка е в палатков лагер. Обикновено групите за сафари се състоят от 6-7 туриста и водач/шофьор и се използва ван Тойота с отваряем покрив. Има и джипове Тойота и Ленд Ровер, но са малко на брой и сафаритата с тях са по-скъпи. Освен нас двамата, в групата ни имаше двойка полояци, ирландец, австралиец и суданец. Тук е рядкост да се видят
африкански туристи, и затова навсякъде суданецът го мислеха за местен работникJ
Паркът е пълен с животни, предимно антилопи Томпсън, Топи, импала, биволи, диви прасета, хиени, лъвове, слонове. Видяхме единици зебри и гнута, по това време на годината са мигрирали на юг в Серенгети и голямото им завръщане се очаква през юли. Пресичането на стадата на пълноводната река Мара е голяма атракция за туристите и много от тях идват само заради внушителната гледка.
Мястото ни за спане е в палатков лагер близо до един от главните входове на резервата. Приятно изненадани сме от новите новите палатки със самостоятелна баня с тоалетна и топла вода! Също така има столова, където сервират прилична храна, а охраната на лагера е от няколко истински масайски младежи, от които научаваме доста за живота им.









































































Наблюдаваме изгрева на слънцето над Масай Мара в 6,45 сутринта




В близост до лагера ни има множество масайски селища и отиваме на посещение в едно от тях. Плащаме входна такса на един от масайте, който ни става водач и ни разказва за бита им. Потресени сме от примитивните условия на живот в селището.
Масайте са малък народ от около 1 милион човека и са скотовъдци, отглеждат предимно крави, а къщите им са малки колиби, изградени от клони и кравешка тор. Разположени са в кръг, като по средата на кръга държат животните. Богатството се извазява с броя на кравите, които всеки притежава. Младите животни ги държат в къщата при тях. Както навсякъде в Кения, и тук преобладават децата и младежите.



























По пътя към Найроби се заглеждам в масайските села встрани и се уверявам, че тези хора наистина живеят в миналото, щастливи със своите деца , животни. Навсякъде по пътищата децата махат за поздрав към туристическото бусче. Харесва ми, че западната цивилизация все още не е превзела всичко...










За наше съжаление, пътуването ни привършва неусетно и отново ни очаква мрачната Европа със своите проблеми. Оставаме очаровани от невероятно красивата Кения и хората й, и си пожелаваме отново да я посетим.
Януари 2011.

[Андрей Боянов]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

Страхотно ме изкефи изчетеното и видяното на снимките! Направо съм си развълнуван в момента, благодаря ти за разказа!

[монио]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

Много хубав разказ в снимки смели хора сте .

[bochkata]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

Чудесен разказ и прекрасни снимки!Благодаря!

[gr_kanev]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

И аз благодаря за всичко споделено, ама много те моля, оправи тази досадна грешка, че силно дразни :

Кенийското крайбрежие на Тихия океан е дълго 500 км и е много разнообразно и красиво.

[zzlatev]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

И аз благодаря за всичко споделено, ама много те моля, оправи тази досадна грешка, че силно дразни :

Готово, вече нищо не дразни.
Уф, върнах се 11 години назад и 2000 километра на юг в любимия ми Мозамбик. Само дето там крайбрежието към същия океан е над 3000 километра.
Мерси за споделеното.

[Николай Шиваров]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

Дааам в един момент ми се иска да разпродам всичко и да обиколя света да видя колкото се може повече.........благодаря, страхотно си изкарах четейки този пътепис!!!

[Danika]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

Хубав пътепис.
Благодаря, че сподели преживяното!

[CITIZEN]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

И аз благодаря за пътеписа и интересните снимки от Африка.Също изключително ми хареса Новата година в ИстамбулНека се развиват в тази посока!Аз обаче нищо не бих продал за да отида в Африка.Не се имам за страхлив но там не стъпвам-змии,мухи,болести и най вече МЕЕЕЕСТНОТО население.Един приятел ходи в Гана/да видел как е/Верно, това което видя никаде не можеш да го видиш.Никой не повярвал,че е турист в Гана.Само ги предупредили да не ходят в северната част,че скоро там изяли идин немец.Хайде,че сега ще се намери някой да пита дали деля хората по цвета на кожата.Не бе не.

[jenia7812]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

Благодаря! Направо празник на сетивата!

[Layer]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

Страхотни снимки.
Благодаря!

[Dilyana Vasileva]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

Страхотно!!! Много, много интересно!
Бих искала да задам въпрос - тъй като на мен и семейството ми сега ни предстои пътуване в Кения и Танзания и сме в голяма чуденка, дали да си правим разните ваксинации и имунизации, които се препоръчват "горещо" от туроператорите. Бихте ли споделили - вие правихте ли си и смятате ли, че е нужно? В интерес на истината от Кабинета по паразитология и тропически болести ми казват, че няма нужда, но мненията на пътувалите хора са много различни... Ние не сме фенове на тези процедури, но тъй като ще пътуваме с децата си, това ни раздвоява сериозно... Много ще съм благодарна на отговор!!!

[Luk]

От: Пътуване до Кения или Хакуна Матата

Здравей, относно ваксините ние си направихме за жълта треска (важи за 10 години), хепатит, и още 3-4 като тиф, тетанус, но бяха по желание. Задължително препоръчвам хапчета против малария (няма да се оттървете без ухапвания от комари). Задължително малка аптечка в която да има стерилизирани игли, за всеки случай. Приятно изкарване!