Дакар през погледа на Тодор Христов. Разказът!

[ТОДОР ХРИСТОВ]

Привет на всички, вече съм на линия в България и не мога да насмогна да чета и да се ориентирам още...
ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ за добрите думи и подкрепа...и там знаехме, че ни подкрепяте и беше силна мотивация за нас
Благодаря на всички приятели, които ме посрещнаха на летището, беше много вълнуващо за мен, едвам съм се сдържал да не се разрева като магаре от вълнение...
Съжалявам и се извинявам на всички българи, че не успях д завърша...много ми е тежко и ме боли...малко ми трябваше, но...
Объркано ми е още, но ще започна да разказвам, пък после ще ги навързвам...
Дакар наистина е върха на оффроуда, това е нещото, което ти спира дъха от вълнение, от притеснение (особено когато си за първи път), мисълта, че си сред най-добрите на планетата те побърква, опиянява и задължава...
Радвам се, че и нашата малка България най-после се записа на световната сцена и вече пътя е проправен и ще е по-лесно за следващото ми (ни) участие, а защо не и на други българи и в други класове
Искам да благодаря ина репортерския ни екип на Дакар, който прави невъзможни неща, за да се предвива, снима, помага, изпраща информация, бори се с несгодите и машината, навъртат всеки ден по над 200 км. горница от нормалното и се чудя как издържат още...
Ето малко снимки правени от мен за загрявка, а по-късно ще започна аналитично да разказвам,. за това, което преживяг тези 10 дена и над 4000 км. в приключението наречено "Дакар 2011"...

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: ХРИСТОВ И ЦЕНКОВ НА "DAKAR 2011"

Здравей Тодоре, ДОБРЕ ДОШЪЛ в БЪЛГАРИЯ!!!
Искам да те попитам за тази снимка: виждам дири на изкачване или спускане са - и в двата случая ми се вижда "стръмничко"..., ДАКАР наистина е спиращо дъха преживяване!

Това точно беше спускане, но не от много големите, около 50-60 метра
На мен много ми допаднаха дюните и нито веднъж не закъсах, голямо удоволствие ми доставяше и спускането и изкачванията
Единственото страшно е, че не знаеш какво следва след върха...понякога е стръмно, понякога не е, а понякога се крие пропаст...
Дюната винаги се атакува косо, под ъгъл, за да можеш да погледнеш за миг за върха и да се спуснеш обратно, ако не ти хареса или да я прескочиш, ако става...
Важна е и скоростта до върха, ако си много засилен, предстоят кълбета, ако намалиш преди върха, закъсваш точно горе...

Ето го и 3 километровото спускане от върха на планината...голяма мания, няма такъв кеф

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: ХРИСТОВ И ЦЕНКОВ НА "DAKAR 2011"

Днес цял ден се чудя от къде да започна...колкото повече осмислям нещата, толкова повече необятни и безкрайни ми се струват...
Ще започна с ОРГАНИЗАЦИЯТА, защото е важна и защото за първи път се сблъсквам с така добре смазана и работеща машина от 4000 човека персонал
Още на административния и техническия преглед разбрахме, че мърдане няма и всичко в график, с наказания, дисквалификации и без компромис !
В организацията са включени армията и полицията на Аржентина и Чили, всичко е отцепено, заградено и със строг пропусквателен режим.
На всички кръстовища и светофари минавахме с предимство, всички участници в движението ни пропускаха, а публиката беше направила километрични шпалири и екзалтирано ни подкрепяше и ръкопляскаше
Публиката.... няма такава никъде по света, честно !!!
Спяха по палатки до пътя, няколко хиляди ни чакаха на старта сутрин в 5 часа, в продължение на стотици километри бяха по трасето...
В първите етапи в Аржентина навигация не е нужна...просто 100 % от трасето е с публика и караш между тях, даже и в специалните етапи
Всички ти се радват, ръкопляскат, искат автографи, снимки, жените ни целуват като свалим каските и изобщо...неописуема еуфория и радост
По врене на леасоните ни даваха вода, безалкохолно, черпиха ме с диня, предлагаха и барбекю и изобщо...мания
Вечер обграждаха лагера и стояха до сутринта на оградата, само и само да съберат автографи и да си направят снимки...никога не съм се чувствал толкова значим и доволен от това, което правя
Биваците в Аржентина бяха около големи градове, на хиподруми, голф игрища, стадиони и изобщо супер организирани.
Тоалетни, бани (само студена вода обаче) и кетъринг на ниво, работещ денонощно...вода, напитки, бира, редбул, плодове...всичко на корем.
И е интересно да видиш как в нищото се изгражда едно градче за 2500 човека и на другия ден го няма...
Тази година лентите за ръка бяха с чипове и организаторите разполагаха с четец, който по всяко време те разпознава кой си и даже излиза твоята снимка...
В трасето имаше малко контроли, средно по 2-3 на ден, но на всеки 50 км. имаше линейка, а на всеки 30 км. наблюдатели на организаторите.

В трасето на всеки 200 км. се изграждаше и бензиносанция за АТВ и мотори, където горивото беше без пари и задължително почиваш 15 мин.

Най-много ме впечетли обаче реакцията им при инцидента с мен.
След като излетях и АТВ-то се стовари върху мен, до мен спря един моторист и ми помогна да обърнем АТВ-то. Не усещах силна болка и продължих...тогава дойде и Петър и тръгнахме заедно.
"Заедно" е трудно да се каже, защото от праха не можеш да доближиш почвече от стотина метра от предния. След стотина километра спуках гума и направих сигнал на Петър да продължи...след още 30 км. спуках и задна лява гума...камъните не прощават и режат като нож, особено когато са скрити в прахта.
Въпреки всичко профължавах...с по-бавно темпо, но се движех...в пустинята е важно да не спираш
Силен удар в скрит камък обаче изкриви кормилната щанга и скъса стабилизираща щанга...
Скоростта ми намаля още, кормилото се изкриви като израелска пушка и карах само с една ръка, че с другата не го стигах...
На контролата помислиха, че съм с извадено рамо и един от тях дой де да ме "потупа" (разбирай удари направо) по рамото, за да види дали изпитвам болка...
Казах му, че карам с една ръка заради кормилото и след като не изохках, той се успокои и ме пусна да продължа...
В зоната за зареждане имаше много фенове, като двама от тях знаеха за Стоичков и бяха хард офрроудъри с Митсубиши
Единият от тях ми даде болкоуспокояващи и спаси доста ситуацията



Надеждата ми беше, че ще ме настигне сервизния камион на отбора и знаех, че в него има гуми, джанти и кормилни щанги, но...уви...камиона е бил счупен и така и не дойде...
Стана тъмно и все по-трудно за навигация, прахта по-голяма, а скоростта ми по-малка...
По едно време АТВ-то започна да заглъхва...беше задръстен филтъра и бензина свършваше...а инах само 37 километра до финала.
Спрях и опитах да изчистя филтъра...и до там...разбрах, че няма да мога да продължа, че горивото го нямаше, кормилото вече показваше 6 часа, а кутията на филтъра беше пълна с ла..на



Наведох се и така си и останах...превит на две...адреналина си беше отишъл о отстъпил място на болката...
Натиснах синия бутон, след като разбрах, че всичко е загубено и няма с какво да продължа, даже и да се изправя и да се "покатеря" на АТВ-то...

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: ХРИСТОВ И ЦЕНКОВ НА "DAKAR 2011"

И така...свързах се с центъра, обясних какво става и те веднага изпратиха най-близко намиращия се състезател (в случая французи с автомобил) и те чакаха с мен докато дойде линейката.
Пеко. Румен и Драев ме чакаха на финала, но не можеха да влязат, защото и тях ги следят по сателита, а и е доста опасно вечер в пустинята...
Впоследствие явно съм изпаднал в травматичен шок, защото не помня, че съм говорил с брат ми, с Ивайло Близнака и Мариела...знам само, че исках да завърша...на всяка цена...
Дойде линейката и понеже се притесняваха да не съм ударен в гръбнака решиха да изчакаме хеликоптера на сутринта.
Завиха ме в брезент и алуминиево одеяло и всички легнахме да спим до линейката.
Студът и болката бяха безумни...наложи се да ми бият морфин, за да заспя и да се успокоя...



Хеликоптера ме взе към 10 сутринта и ме заведоха в частна клиника, направиха ми всички изследвания, скенер, чдрено-магнитен резонанс и доктор Рохас с голям кеф и задоволство ми каза, че имам само три счупени ребра на гърба...
Радостта му беше затова, че гръбнака ми беше здрав и нямах вътрешни разкъсвания и усложнения.
Заведоха ме в болницата в стая с изглед към океана и на 100 метра от него






За мен се грижеше единствената английско говоряща сестра Пили и тайно ми носеше цигарки, че беше забранено, а аз нямах...



Организаторите държаха постоянна връзка с мен и с Мариела, а от друга страна ги тормозеше и Ивайло Близнака чрез Goblin (благодаря отново за подкрепата)
На другия ден дойдоха и журналистите, заведоха ме до един мол да да си купя дрехи и се разприказвахме.
Първоначалната ми идея да продължа с тях отпадна, защото организатора ми каза по телефона, че няма начин да вляза в лагера, тъй като там е бивак, а не лазарет...
Организираха ми полета до София ( в бизнес класа) и постоянно ми звъняха да питат как съм, даже и преди малко пак се чухме да питат дали съ, ходил при българския си лекар...
Впечетлих се, наистина изпипват всичко до най-малкия детайл и те карат да се чувстваш част от голямото семейство...
Това е засега, утре още...

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: ХРИСТОВ И ЦЕНКОВ НА "DAKAR 2011"

Досега се сдържах и не комернтирах, но вече мога да си го кажа: Гордея се с това, че познавам най-големия карък на дакар 2011. Едва ли ще се намери някой от останалите състезатели с толкова много лош късмет. Да ме поправи Тодор, ако е имал ден без някакви проблеми.

Не знам защо, но всичко вървеше наобратно още от 1 януари...
Прибирайки се с такси от Новогодишното тържество 20 минути след Нова Година си загубих портфейла с около 800 долара и едната карта...добре, че документите бяха в хотела с другата карта.
На следващия ден като стартирах се оказа, че и на двамата са ни блокирали задните спирачни апарати и два дена карахме без задни спирачки.
На моето АТВ три дена не можаха да му поправят усилвателя на кормилото и 1000 км. се борих с втвърденото кормило.

РЕСПЕКТ!!!
Имам едно въпросче , как при такава перфектна организация на Дакар, успяха да ти налеят "ЛОШО ГОРИВО" в самото начало?

Организатора няма ангажимент прии зареждане в свързващите етапи, той само ти посочва бензиностанциите в пътната книга, основно бяха Shell и една голяма верига YPF, с която явно имаха договор.
При зареждането на бензиностанцията (около 1000 човека ни чакаха там) беше голяма суматоха и лудница.
Всички се катерят по тебе, по машината, искат автографи, снимки и т.н.
Бензинджията ме пита , NAFTA ? което в Аржентина означава бензин или по-точно "гориво", имайки предвид бензина...
Аз първосигнално отговорих No..., benzin ама в суматохата той започна да налива...поглеждам и виждам, че пише V Power Disel
Разкрещях се и докато спре наля 5-6 литра в допълнителния резервоар...
Нямаше маркуч да ми даде да го източа и започна едно ходене от една до друга бензиностанция (основния резервоар е за 120 км. само) и чак към края намерих една в която се разбрахме и намериха маркуч да източим и изчистим резервоара...
Всичко това ми отне време и закъснях за старта на SS-a с 37 минути и получих наказание 6 часа и стартирах след 27-мия автомобил (по преценка на съдията е старта когато закъснееш).
На следващия ден стартирах нормално и до средата на етапа се движех с 9-10 време и много ми спореше и навигацията и карането.
В зоната за зареждане се засякох с Петър и тръгнахме с една минута разлика.
Прахоляка обаче беше огромен и мотористи и АТВ-исти труднно даваха да бъдат изпреварени.
Докато си търсех вариант за изпреварване на един мотор, той се разпльока на един завой и аз июскочих от трасето, за да не го прегазя...
Резултата беше плачевен, две криви щанги и две предни гуми "изядени до края"...



В следващия етап отново добър старт, добра навигация, добри времена и след средата на етапа голям камък в средата на нищото покрит с прах на пудра...
Резултата...пак същия...крива джанта, спукана гума и "влачене" до финала...



Кормилото ми така и не успаха да го настроят и ел. усилвателя постоянно се "бореше" да си го нагласи по неговите си настройки (нямахме компютър в лагера) и всяко чукване и леко изкривяване впоследствие ставаше страшно криво и трудно управлението на АТВ-то...
Може би причината беше, че не атакувах правилно камънаците и лисата на опит ми пречеше да си избягвам изненадите, но...не беше само при мен...
всички ревяха от гуми и те са голям консуматив на това състезание...
Искам да кажа, че имаше и още по-големи каръци от мен (но това не ме успокояваше много...)
Колегата от Аржентина с Поларис 4х4 изгоря в буквалния и преносния смисъл в трасето.
Аз бях след него и натиснахме моето копче на, че неговите уреди бяха изгорели...Коментара му беше, че е за първи и последен път на Дакар...



Ето и едно видео от мястото...



Имаше и много мотористи и АТВ-исти, които не предвиждаха големия разход в пясъка и загубванията и оставаха без гориво е трасето, на един от тях му помогнах даже...





Иначе има страшна атмосфера на взаимопощ между аматьорите и частните пилоти, винаги спират и помагат. както го правех и аз, защото не се знае след колко километра ще ми се наложи и на мен...
При мотористите проблема беше умората и вдигането на мотора...сигурно съм вдигнал поне 5 мотора и се изгорих няколко пъти на ауспусите, че все ги хващам дето не трябва
Фирмените пилоти обикновенно "прелитат" и не се занимават с простосмъртните, като най-арогантни и агресивни са от тима на VW...



Ето го и един от моите фаворити и много земен пилот...нали беше частник дълги години на Дакар...Холовчиц !



Това е засега, утре още...

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: ХРИСТОВ И ЦЕНКОВ НА "DAKAR 2011"

...
Любопитен съм да разбера , какво точно означава да си част от отбора на "МД РАЛИ СПОРТ"? Плюсове и минуси /ако има такива/.

Много го коментирахме този въпрос с Петър докато бяхме там... Защото, едно е да ти разказват и обещават, друго е на трасето...
Голямата полза е, че не мислиш за логистиката, за административния и техническия преглед, всичко ти е подготвено, машината ти е по изискванията, документацията е сортирана в папка и когато отидеш на гишетата щом видят MD Rally Sport всичко става бързо.
Механика ни също беше много добър и компетентен, като според случая се включваха още двама и почти не сме мислели за техническата част.
Отбора ни осигури палатки и легла (които не ползвахме, че няма време за разгъване и прибиране) както и други екстри за нашия бивак - осветление, маси, шатри, въздух, ток и т.н.
Това, което не ни хареса е, че се мислеше и се обръщаше основно внимание на автомобилите и бъгитата (единия е световен шампион в класа си) .
Уговорката беше да са ни готови палатките и сутрин да ни събуждат за старта (в зависимост от стартовия списък) и да ни прибират палатките.
Това не се случи и така губехме много време за сън...не е проблема, че не можем да си разгънем и сгънем палатката, проблема беше, че чакахме до 11-12 часа да излязат списъците. за да знаем в колко стартираме и реално губехме по 2-3 часа от времето за сън...
Като цяло е добре да си в голям отбор, защото по-лесно се случват нещата и имат по-голям опит за догодина си извадихме доста поуки за предварителните уговорки

Тодоре, беше казал, че джантите които е направил Морел са уникални, и държат много добре гумите даже и ако в тях няма въздух.
Може ли да обясниш кое-какво е с тези джанти, мисля, че ще е интересно за всички.

Джаните са железни, тип Бед Лок, демек със захващане на гумата посредством железен ринг.
Направени са много здраво и е почти невъзможно гумата да излезе или да се извърти от джантата.
По-долу на снимката можеш да видиш как задната гума се е разкъсала тук-таме, но не излиза от джантата.



Това позволява даже и без въздух да се движиш и да финишираш (аз изминах 250 км така, Петър също завчера).
Цената на джантата е около 150 евро и мисля да си взема и за България, като се връщат АТВ-та през февруари.

[plrussev]

От: Дакар през погледа на Тодор Христов. Разказът!

A как става ориентацията в пустинята? Какво пише и каква е евентуално картинката в роуд бука, какви ориентири дават, когато пред тебе се ширне тази необятна пясъчна пустош? В един от етапите Петерханзел заяви, че се е връщал, за да търси пропусната контрола - как се разбира къде е контролата и дали си я взел или пропуснал, за да се върнеш евентуално?
Поздрави

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: Дакар през погледа на Тодор Христов. Разказът!

A как става ориентацията в пустинята? Какво пише и каква е евентуално картинката в роуд бука, какви ориентири дават, когато пред тебе се ширне тази необятна пясъчна пустош? В един от етапите Петерханзел заяви, че се е връщал, за да търси пропусната контрола - как се разбира къде е контролата и дали си я взел или пропуснал, за да се върнеш евентуално?

Поздрави

Първо искам да ти благодаря за поздравленията и пожеланията ! Бъди жив и здрав и ти пожелавам да усетиш тръпката Дакар...
Навигацията беше нещото, което много ме притесняваше...
Оказа се, че в Аржентина не е нужна, заради публиката
Пътната книга си е като при нас, означенията и забележките са на френско-английско-испански
Книгата е изключително подробна, досадно подробна бих казал, но при скоростите с които се движим това е от голямо значение...
означават се всички скокове, хлътвания, оврази, тесни завои, пропасти, големи камъни и т.н.
Кара се само на голямата дистанция, защото разстоянията са големи, скоростта висока и няма време за нулиране.
При голямата дистанция само коригираш метрите и става много бързо...
Вземал съм няколко роудбука да ги покажа, но са в багажа ми и като ги донесат ще ги снимам.
В това състезание GPS-a на организатора е всичко !
Всеки ден получаваш код, който като го въведеш активира техниката за всички точки, ограничения и контроли.
Има няколко вида контролни точки, едните са скрити, другите са ориентировъчни и т.н.
Всички тези точки ги пише в книгата с техните означения - WPM. WPE, WPN . Когато я наближиш на 800 метра, ГПС-а се активира и се появява стрелка, която те води по правилния път. След като те валидира и я отминеш, веднага изгасва и показва само градуси с големи цифри.
Тези градуси (азимут) ги има нанесени и в книгата и по тях се ориентираш в пустинята.
Освен това за пустинята има и картинки...
Примерно каменни пирамидки, определен брой хълмове, понякога има и ел. стълбове (ако сме близо до цивилизация)...
Ако пропуснеш контролна точка, ГПС-а няма да светне автоматично за следващата, трябва ръчно да му дадеш команда NEXT за да започне отново да ти ги показва.
Сайнц е видял в книгата, че има точка, но не му е светвал GPS-а и затова се е връщал да я търси...
Различните точки имат различна тежест в наказанията, в роудбука в началото за всеки ден ти описват коя колко е.
Може да е 30 мин. до 3 часа, зависи от зоната в която си...
Пои всяко време можеш да влизаш в менюто и да видиш дали си взел всички точки и какви наказания имаш.
За мен беше голям помощ когато карах вечерта, защото стрелката ми гарантираше, че съм в трасето когато светнеше...
Коагато наближиш зона с ограничение на скоростта, започват да ти светят зелено-оранжево-червени светодиоди, а цифрата с ограничението мига на черен фон на GPS-а.
След като влезеш в зоната свети постоянно със знак внимание.
Когато си предаваш карнета на финала, доближават една джиджавка до GPS-а и за 1 мин. ти разпечатват всичко.
Ако имаш превишения и наказания се разписваш на протокол, ако откажеш...си отиваш
Този подпис служи и за съгласие да ти изтеглят пари от депозита, ако ще имаш и такова наказание...
В общи линии, тайната е в GPS-а, ама аз го схванах чак на 4-я ден и вече бях натрупал наказания за следващите два Дакар-а

[kokocholi]

От: Дакар през погледа на Тодор Христов. Разказът!

Благодаря много за изчерпателния отговор. Сега ми изникват и други въпроси . "МД"имат ли опция за подготовка на други марки джипове освен тези които виждам в сайта им ? Имаш ли идея за какви цифри може да става въпрос? Изобщо какво би струвало на един потенциален мераклия да се включи в отбора ?
П.П. Дано не те затруднявам много с тези въпроси.

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: Дакар през погледа на Тодор Христов. Разказът!

Благодаря много за изчерпателния отговор. Сега ми изникват и други въпроси . "МД"имат ли опция за подготовка на други марки джипове освен тези които виждам в сайта им ? Имаш ли идея за какви цифри може да става въпрос? Изобщо какво би струвало на един потенциален мераклия да се включи в отбора ?
П.П. Дано не те затруднявам много с тези въпроси.

Да, тази година имаше Митсубиши Паджеро в отбора, но Морел е специалист на марката Нисан.
Използва двигатели V8 или V6 на Шевролет и Нисан (бензиновия 4 литра).
Стойността на кола е около 150 000 евро (само кутията Садев е 35-40 евра), а бъгитата са около 250-300 000 евро.
Не съм го питал колко е ако се наеме автомобил, но според мен по-важното е първо да караш някъде в пустиня на ниско бюджетно състезание, за да видиш какво се случва.
Мисля си, че за джипка ще е доста по-скъпо и бюджета ще е около 400-500 000 евро за състезанието с всички екстри...
Морел подготвя само нови АТВ-та или автомобили (ако му ги караш ти) или той сам си сглобява тръбните конструкции и прави всичко сам...иначе не е съгласен и не поема отговорност...

[plrussev]

От: Дакар през погледа на Тодор Христов. Разказът!

Бъди жив и здрав и ти пожелавам да усетиш тръпката Дакар...
Ако имаш превишения и наказания се разписваш на протокол, ако откажеш...си отиваш
Този подпис служи и за съгласие да ти изтеглят пари от депозита, ако ще имаш и такова наказание...

Благодаря, но Пепи каза да "внимаваме за какво си мечтаем" - това е доста показателното за нивото на "мелницата" Дакар.
Правилно ли съм те разбрал, че при нарушение на ограниченията в роуд бука, освен наказание в минути и часове, има и парична глоба и ако да, какви са размерите и?
Толкова ли е опитна и добра тази Камелия Липароти - според мен АТВ-то е най-тежкия клас в състезанието?

[kokocholi]

От: Дакар през погледа на Тодор Христов. Разказът!

Тази информация ще попари мечтите на доста мераклии за съжаление. Щастлив съм че имах възможноста да комуникирам с ГЕРОЙ като теб! Желая ти бързо въстановяване.
П.П. Имам още много въпроси , но няма да досаждам засега.

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: Дакар през погледа на Тодор Христов. Разказът!

Благодаря, но Пепи каза да "внимаваме за какво си мечтаем" - това е доста показателното за нивото на "мелницата" Дакар.
Правилно ли съм те разбрал, че при нарушение на ограниченията в роуд бука, освен наказание в минути и часове, има и парична глоба и ако да, какви са размерите и?
Толкова ли е опитна и добра тази Камелия Липароти - според мен АТВ-то е най-тежкия клас в състезанието?

Дакар е енергиен вампир и мелница на хора, пари, мечти, психика, техника и всичко до което се докосне...
Наказанията са и в пари, но само ако ти е агресивно поведението и карането и драстично нарушението !
В началото даваш 2000 евро депозит и теглят от него...
Ние с Петър имахме нарушения,но бяха моментни,т.е. при влизане в зоната и не бяха с много километри.
Иначе започва от 100 евро, после 500,после 1000 и после чао от състезанието
Компютърна програма определя какво и колко да тие наказанието по сложна формуласпоред коефициента на нарушението,продължителостта и т.н.
На нас ни налагаха по 1 мин. на километър, но така и не разбрахме цялата схема (и по-добре де... )
С Липароти си говорихме доста и обеща да дойде на Маратона тази година
Мацката прилича много на Лили Иванова, малка, нежна, но много жилава Както тя казва е френска италианка или италианска французойка
Миналата година изкара Дакар с двама "водоносци" и 100 часа с наказанията, но финишира !
През 2010 изкара всички възможни състезания от световния шампионат (Дубай и Африка) кара в Европейскя Шампионат и натрупа страшно много опит и километри в пустините.
Карахме заедно в единияот етапите, не е бърза, но е много добра в навигацията, стабилна в скоростта и никаква емоция...само каране до финала !
Тази година е и с перфектно подготвена машина Ямаха специално за нея и по нейните мерки Миналата година се измъчи с тоя КТМ...
И тази година имаше силна асистенция и по леасоните даже, но си е голяма мъжкарана !!!

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: Дакар през погледа на Тодор Христов. Разказът!

И специално за феновете на Ренегад и конкретно за Стефан Слабов и Тромбата ще разкажа за машините
Вече нямам снимки и видео, защото останаха в лагера, но като се върнат нашите ще има от всичко
Морел беше подготвил машините добре...бяха със сменени електроники, много добре направен допълнителен резервоар, много добри седалки с монтирана в тях кухина за принадлежностите от първа необходимост.
Уредите бяха накачени, спойлера стоеше много добре, като в центъра отпред имаше отвор за допълнително охлаждане на бушони и СВТ-то.

Електрониката елеминираше чипа в ключа и аварийните режими и за температура и масло трябваше да ги следим по усет...
Газта беше сменена с моторджийска (масур) с много меки дръжки, много чувствителна и агресивна.
С тази електроника машината се движеше без никакви усилия със 130-140 км/ч. но рядко сме ги вдигали, за да пазим вариатора.
Акумулатора беше преместен отпред до стабилизиращата щанга отляво на диференциала, калниците бяха изрязани с цел проветрение на вариатора и двигателя.
Още със слизането на аржентинска земя обаче започнахме с проблеми...
От пътуването и температурните разлики от Франция задните цилиндърчета бяха блокирали и бяхме без задни спирачки...оправиха ги чак на втория ден
При мен не работеше ел. усиквателя на кормилото и три дена се борех с втвърденото кормило.
Оказа се, че в спортната електроника не е предвиден усилвателя...
Дойде обаче специалист и го поправи в бивака в Кордоба (мисля, че там беше) но нямахме компютър да центроваме кормилото...
Това ми донесе доста грижи, тъй като то си търсеше точното място постоянно и ме напрягаше, а при удари не беше толкова стабилно.
На четвъртия ден в лагера разбрахме, че скоростната кутия не включва, защото фабрично не бяха наляли достатъчно масло...вътре остатъка от масло миришеше на фритюрник в който си пържил картофи 2 години
Наложи се да режем рамата за да стигнем до кутията, защото двигателя е маркиран и нямахме право да го отваряме и сваляме...
До края останах без бавни и паркинг позиция...
При Петър (може би по същата причина - липса на масло) блокира в дюните задния диференциал...
С помоща на местни фенове в трасето след 3 часа борба успяват да го избият заедно със спирачните апарати и полуоските и да го направят само с предно...
Така е финиширал Петър през дюните и оставащите 100 километра + голямото спускане в Калама

Имахме резервен диференциал от нашия приятел Крис от Гърция и на другия ден го поправиха...
При мен обаче продължаваха проблемите с кормилните щанги и гумите...
Не наместването на кормилото ги кривеше много бързо, даже и при по-слаб удар, а за гумите си бях виновен аз, че не знаех как да атакувам препятствията в началото...
Но като се извод се наложи, че предницата на Ренегада е много тежка за тези удари в безбройните камъни и оврази в пустинята.
Всяка вечер сменяха щангите и ремъка на вариатора, почистваха всичко основно и за следващия ден бяхме готови за битка
Лично при мен беше проблем и моторджийската газ...аз съм свикнал с палеца и губех много време в трудните участъци и спусканията (няколко пъти ми "бягаше" АТВ-то )
Морел не беше изчислил правилно и позицията на уредите, конкретно на трипмастера, който за първи път беше под холдера и трудно го виждахме, но после се свиква, макар, че не е практично.
В резюме искам да кажа, че машините издържат, но си извадихме доста поуки за подготовката им за този тип състезания !
Мога да кажа, че най-добре се чувстваха специално направените Ямахи на Махачек, Липароти, Патронели, защото са с леки предници, мощни мотори (900 сс. ) и разполагаха с варианти за зъбните колела в зависимост от терена.
На асфалта при леасоните за тях не беше проблем да поддържат 130-140 км/ч. и да печелят време.
Разликата в теглото с нашите машини е около 100 кг. в полза на Ямахите
Може би с някои промени, които ще тествам в състезанията през 2011-а ще оптимизираме концепцията

П.П.

Пропуснах да кажа, че до края не усояхме да настроим окачването Олинс, което имахме и това ми носеше допълнителни грижи...
Извода е...първо тестваш, наместваш, настройваш и тогава влизаш в боя...
Разхода, който ни даваха машините беше около 12-13 на сто по асфалта и 13-15 в трасето, като колкото по-бавно се движиш, повече гореше
Разхода се вдигаше и в края на етапите, когато филтрите се задръстваха и с 56-те литра с които разполагахме минавахме спокойно над 300 километра, като не сме рискували да видим до края какво ще остане

[ЕМО]

От: Дакар през погледа на Тодор Христов. Разказът!

Извода е...първо тестваш, наместваш, настройваш и тогава влизаш в боя...

Наистина! На мен ми се стори доста странно да карате на Дакар с машини които за пръв път виждате на техническата проверка. Аз лично дори и само гумите да си сменя първо врътвам поне 10-15км. асфалт и чак след това се набивам в джендемите , да не говорим за състезание от нивото на Дакар.Така де! Всичко се случва-хора сме-не стегнеш болтче,забравиш пружинка...
Един въпрос-доста хора от форума изказаха мнение , че Ренегата не е подходящ за подобно състезание,та обмисляте ли смяна на марката или модела или догодина ще пробвате пак със същия тип АТВ.