Tweet
От: Грижа за лобното място на Д. Списаревски в Лозенска планина на 19 декември
(В памет на Кап. Димитър Списаревски- "живата торпила")
Как ведро се синеят небесата
и как чуден е светът около мен.
Унесен слушам гласа на житата
и тяхната песен за..онзи ден...
****
Декември! Студът пронизва гърдите
и сграбчва безмилостно всяко сърце.
Опасност иде! Клокочи, не пита
и страх се изписва по всяко лице.
Небето се изпълва с лешояди-
злокобно вият вражи самолети,
готови да бият улици и сгради,
готови да смажат душиците клети.
Ти знаеше, залогът е голям.
Отечеството пак беше в опасност!
Но не мислеше за това, знам-
политна и не се разколеба.
Напред се впусна смелият орляк
да брани честта на родината
и с кръвта си всеки юнак
да я запази непомината.
А беше страшно. И свистяха
безмилостно около теб куршуми.
Машини падаха, горяха
и ти изпращаше ги строг, без думи.
С едничка мисъл- да спасиш
България, семейството, народа
ти не летиш, ти сам гориш
на аления здрач под свода.
Сломен от твоите снаряди,
полита в бездната врагът.
Ала веднага друг напада
и жили яростно, до смърт.
Куршумите привършиха, остана
сърцето мъжко на героя.
И ти реши: “На прах ще стана,
но няма да напусна боя!”
Не зная де се крие тази сила,
която прави човека стомана.
Но виждам- в теб се е стаила
и ти избра един изход- тарана.
Миг само и страшно се вряза
в летящата крепост един млад герой.
Един млад човек на цял свят показа
как се умира храбро във бой.
Ти не загина тогава- аз зная.
Ти там остана- горяща звезда
не в белоснежните зали на рая,
а горе, над своята родна страна.
****
Как ведро се синеят небесата
и как чуден е летният зной.
И как искам да знаят децата
безсмъртното име на този герой.
Така и все още не знам автора на това произведение...
Поклон!
(В памет на Кап. Димитър Списаревски- "живата торпила")
Как ведро се синеят небесата
и как чуден е светът около мен.
Унесен слушам гласа на житата
и тяхната песен за..онзи ден...
****
Декември! Студът пронизва гърдите
и сграбчва безмилостно всяко сърце.
Опасност иде! Клокочи, не пита
и страх се изписва по всяко лице.
Небето се изпълва с лешояди-
злокобно вият вражи самолети,
готови да бият улици и сгради,
готови да смажат душиците клети.
Ти знаеше, залогът е голям.
Отечеството пак беше в опасност!
Но не мислеше за това, знам-
политна и не се разколеба.
Напред се впусна смелият орляк
да брани честта на родината
и с кръвта си всеки юнак
да я запази непомината.
А беше страшно. И свистяха
безмилостно около теб куршуми.
Машини падаха, горяха
и ти изпращаше ги строг, без думи.
С едничка мисъл- да спасиш
България, семейството, народа
ти не летиш, ти сам гориш
на аления здрач под свода.
Сломен от твоите снаряди,
полита в бездната врагът.
Ала веднага друг напада
и жили яростно, до смърт.
Куршумите привършиха, остана
сърцето мъжко на героя.
И ти реши: “На прах ще стана,
но няма да напусна боя!”
Не зная де се крие тази сила,
която прави човека стомана.
Но виждам- в теб се е стаила
и ти избра един изход- тарана.
Миг само и страшно се вряза
в летящата крепост един млад герой.
Един млад човек на цял свят показа
как се умира храбро във бой.
Ти не загина тогава- аз зная.
Ти там остана- горяща звезда
не в белоснежните зали на рая,
а горе, над своята родна страна.
****
Как ведро се синеят небесата
и как чуден е летният зной.
И как искам да знаят децата
безсмъртното име на този герой.
Така и все още не знам автора на това произведение...
Поклон!
)
Коментар