Tweet
В събота сутрин с Кокера, Данчо и Жасмин тръгнахме към Котелския Балкан за да уточним един не достатъчно ясен участък и да съкратим доста асфалт, който карахме с австрийците до Карандила.
Навихме около 250 км при средна скорост от 25 км/ч! Това показва, че маршрутът не е бил лек и бърз. Все пак целта бе постигната. Отсечката се оказа около 34км билна пътека, много живописна и минаваща през разнообразен и красив терен. Ето малко кадри от вчера и днес.
Много я обичам тази гледка. Джипката, дърпаща платформата с мотора вече е в местността "Чукарите" над Котел. Не знам защо така казват на този чудесен, красив район до градчето?!
И трите КТМ-а вече са пристигнали, а Жасмин няма търпение да свалим моторите за да караме.
Билото над Жеравна. Четири мотора - един пачи крак!
Почивка за телефонни разговори по живописната пътека .
Кокера реши малко да се разкърши. И ние с Данчо изявихме желание, но не ни разрешиха, защото имало опасност дъвото да потъне.
Нали все пак се грижим за опазване на природата!
Тук вече сме в една седловина между планинските вериги. Пътят беше намерен и тръгнахме да пием кола и да ядем сладолед в близко селце.
Пиейки колата пак измислихме поредната простотия. Набелязахме си на GPS-а една река и решихме да тръгнем към билото по нея. Задачата обаче се усложни от прииждалата през дъждовете вода. Бреговете бяха стръмни и подкопани, а често имаше и камъни до кръста.
Иначе бе отново много красиво. Пресните листа в гората искряха в ярко зелено. Само дето на нас ни се ...
Много рядко ни се отдаваше да караме покрай реката и то за няколко десетки метра, а склоновете от двете страни толкова бяха стръмни, че не ставаха да ги качваш и пеш.
Рекичката колкото се качвахме нагоре ставаше по-недружелюбна. Камъните и бяха много хлъзгави и БАЯ ядове брахме.
Ето но вече на поляните над Котел, където прочутите котленски овчари са пасли стадата си. Такава свежа зелена трева, че ти иде и ти да запасеш!
Групата на залез слънце отдъхва край живописни скали.
Божето дърво, което лекувало. Кокера не можа да пие студена вода от чешмата до него, тъй като го болеше гърлото. Предложихме му да постои 5 минути под дървото и да отиде да се налочи яко за да видим дали митът за дървото работи.
Вечерта в рестораната. Веселбата върви, както си му е реда. Жасмин се оказа голям тъпанар.
На сутринта. Имаше имбарго за снимане, но аз откраднах един кадър.
Днес карахме яко, тъй като ни чакаше много път и нямаше време за снимки. Тук обаче поспряхме за малко. Изворът на тази река започва буквално от скалите над нас и се превръща в крсив водопад.
И така Crazy job изкара още един приятен уикенд с любимото ни ендуро.
Ако не сте излизали тия дни в планината сте загубили много. Природата се пробужда и ти създава чудесно пролетно настроение!
Бяхме спрели на една полянка с чешма по средата и констатирахме философски, че много малко му трябва на човек да е щастлив: зелена тревичка, шумнати, красиви буки наоколо, чешма със студена вода, птичките пеят "Smoke on the water" и толкоз ...
... ама след кратък размисъл решихме, че не е лошо в коритото на чешмата да се изстудяват 2-3 каси бира и още толкова момичета да стоят наоколо по-топли.
Навихме около 250 км при средна скорост от 25 км/ч! Това показва, че маршрутът не е бил лек и бърз. Все пак целта бе постигната. Отсечката се оказа около 34км билна пътека, много живописна и минаваща през разнообразен и красив терен. Ето малко кадри от вчера и днес.
Много я обичам тази гледка. Джипката, дърпаща платформата с мотора вече е в местността "Чукарите" над Котел. Не знам защо така казват на този чудесен, красив район до градчето?!
И трите КТМ-а вече са пристигнали, а Жасмин няма търпение да свалим моторите за да караме.
Билото над Жеравна. Четири мотора - един пачи крак!
Почивка за телефонни разговори по живописната пътека .
Кокера реши малко да се разкърши. И ние с Данчо изявихме желание, но не ни разрешиха, защото имало опасност дъвото да потъне.
Нали все пак се грижим за опазване на природата!
Тук вече сме в една седловина между планинските вериги. Пътят беше намерен и тръгнахме да пием кола и да ядем сладолед в близко селце.
Пиейки колата пак измислихме поредната простотия. Набелязахме си на GPS-а една река и решихме да тръгнем към билото по нея. Задачата обаче се усложни от прииждалата през дъждовете вода. Бреговете бяха стръмни и подкопани, а често имаше и камъни до кръста.
Иначе бе отново много красиво. Пресните листа в гората искряха в ярко зелено. Само дето на нас ни се ...
Много рядко ни се отдаваше да караме покрай реката и то за няколко десетки метра, а склоновете от двете страни толкова бяха стръмни, че не ставаха да ги качваш и пеш.
Рекичката колкото се качвахме нагоре ставаше по-недружелюбна. Камъните и бяха много хлъзгави и БАЯ ядове брахме.
Ето но вече на поляните над Котел, където прочутите котленски овчари са пасли стадата си. Такава свежа зелена трева, че ти иде и ти да запасеш!
Групата на залез слънце отдъхва край живописни скали.
Божето дърво, което лекувало. Кокера не можа да пие студена вода от чешмата до него, тъй като го болеше гърлото. Предложихме му да постои 5 минути под дървото и да отиде да се налочи яко за да видим дали митът за дървото работи.
Вечерта в рестораната. Веселбата върви, както си му е реда. Жасмин се оказа голям тъпанар.
На сутринта. Имаше имбарго за снимане, но аз откраднах един кадър.
Днес карахме яко, тъй като ни чакаше много път и нямаше време за снимки. Тук обаче поспряхме за малко. Изворът на тази река започва буквално от скалите над нас и се превръща в крсив водопад.
И така Crazy job изкара още един приятен уикенд с любимото ни ендуро.
Ако не сте излизали тия дни в планината сте загубили много. Природата се пробужда и ти създава чудесно пролетно настроение!
Бяхме спрели на една полянка с чешма по средата и констатирахме философски, че много малко му трябва на човек да е щастлив: зелена тревичка, шумнати, красиви буки наоколо, чешма със студена вода, птичките пеят "Smoke on the water" и толкоз ...
... ама след кратък размисъл решихме, че не е лошо в коритото на чешмата да се изстудяват 2-3 каси бира и още толкова момичета да стоят наоколо по-топли.
.
Стига бе, Алекс! 
Миналата година Магарето изкара един етап с нас и се редувахме да караме след него. Като го позаболи главата единият, го сменя друг и така докато ни писна го изгонихме от гората. 
.Вие на всеко патешествие добре си пийвате и си хапвате (според мен така требва 
Коментар